Решение № 6901 от 16.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6901 гр. София, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20241110128906 по описа за 2024 година

Т. Х. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр. С..., чрез адв. Ц. П. е предявила срещу „Т” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С... отрицателен установителен иск по чл. 439, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че не дължи на ответника „Т” сумите, за които срещу нея е издаден изпълнителен лист от 08.08.2014г. по гр.д. № 32758/2014г. по описа на СРС, по които изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20248600400352 по описа на ЧСИ В М.

В съдебно заседание е допуснато изменение на предявения иск, съгласно което ищцата иска да бъде признато за установено, че тя не дължи на „Т“ ЕАД сумите по изпълнителен лист от 08.08.2014г. по гр.д. № 32758/2014г. по описа на СРС, както в лично качество, така и като наследник на съпругът й И.Б.Б., починал в хода на изпълнителното производство – на 02.11.2017г., който също е осъден за вземане на ответника с този изпълнителен лист.

Ответникът оспорва иска като неоснователен.

Ищцата твърди, че не дължи сумите, присъдени й с изпълнителен лист от 08.08.2014г., издаден по гр.д. № 32758/2014г. по описа на СРС, тъй като вземането на „Т” ЕАД по отношение на нея е погасено по давност. В исковата молба излага твърдения, че по образуваните въз основа на изпълнителния лист две изпълнителни дела не са предприемани изпълнителни действия, които да прекъснат давността, поради което тя е изтекла и е погасила задължението й. Твърди за настъпила перемпция по отношение на едно от тях.

Ответникът оспорва твърденията за погасяване на задължението на ищцата Т. Б. като неоснователни и излага съображения за хода на образуваните две изпълнителни производства.

Съгласно чл. 439 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, но той може 1 да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

В разглежданият казус изпълнителното основание – заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е издадена по ч.гр.д. № 32758/2014г. по описа на СРС и е влязла в сила на 28.07.2014г., поради което се ползва със сила на съдебно решение, а съгласно чл. 117, ал. 2 от ГПК, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Така е и в разглеждания казус. На 08.08.2014г. въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист, с който Т. Х.

Б., с ЕГН ********** и съпругът й И.Б.Б. с ЕГН **********, починал на 02.11.2017г., са осъдени да платят на „Т" ЕАД, с ЕИК *********, разделно, при квоти по ½, всеки един от тях, следните суми: главница в размер на 1813,48 лв., ведно със законна лихва за периода от 16.06.2014г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 317,23 лв. за периода от 01.12.2011г. до 20.05.2014г. и 232, 19 лв. за разноски по делото, а именно: 42,62 лв. държавна такса и 189, 59 лв. възнаграждение за юрисконсулт.

Първоначално въз основа на изпълнителния лист по молба на взискателя е образувано изпълнително дело № 20147790400317 по описа на ЧСИ В.Б.-И.. Видно от хода на същото, длъжника Т. Б. на 30.12.2014г. е получила поканните за доброволно изпълнение, изпратени от частният съдебен изпълнител за нея и за длъжника И.Б.. След като на 05.01.2015г. тя е заявила пред ЧСИ И, че ще плаща по изпълнителното дело и задълженията на длъжника И.Б., за което е съставен протокол, е започнала да плаща по сметка на ЧСИ задължението по изпълнителния лист, на части. Видно от платежните нареждания от 04.02.2015г.;

25.02.2015г.; 16.04.2015г.; 26.06.2015г.; 05.08.2015г.; 21.12.2015г.01.03.2016г.; 15.06.2016г.;

13.10.2016г., ЧСИ И е превеждала постъпилите суми по сметка на взискателя „Т“ ЕАД.

Видно от вносна бележка от 25.09.2020г., Т. Х. Б. е внесла по сметка на ЧСИ И по изпълнителното дело, по което е длъжник - № 317/2014г., сума в размер на 2 104, 20 лв. на 05.10.2020г. ЧСИ И е внесла по сметка на „Т“ ЕАД, във връзка с образуваното изпълнително дело, сума в размер на 2100 лв., а на 09.12.2020г., във връзка със задължението на Б. по същото изпълнително дело още 1 000 лв. От датата на последната вноска на длъжника Б. по това дело, на 25.09.2020г., до датата на предявяване на иска по настоящото дело – 20.05.2024г. са изтекли само 3 години и 8 месеца, поради което задължението на ищцата, за което е издаден процесния изпълнителен лист от 08.08.2014г., не е погасено по давност.

Както твърди ищцата, изпълнително дело № 20147790400317 по описа на ЧСИ В Б – И е било прекратено на осн. чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, но това е станало с постановление на ЧСИ от 19.09.2023г. Съгласно чл. 117, ал.1 от ЗЗД, от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Последно давността по посоченото изпълнително дело е била прекъсната на 25.09.2020г., когато длъжника Б. доброволно е платила част от задължението си в размер на 2 104, 20 лв., което е равнозначно на признаване на вземането от длъжника, което съгласно чл. 116, б. „а“ от ЗЗД прекъсва давността. Затова от 25.09.2020г. е започнала да тече нова петгодишва давност, която към датата на сезиране на съда 20.05.2024г. не е била изтекла.

Давността е прекъсната и на тази дата по силата на чл. 116, б. „б“ от ЗЗД. Изложените 2 съображения налагат извода за неоснователност на предявения иск, който следва да се отхвърли. Затова и разглеждането на предприетите действия по принудителното изпълнение по следващото образувано изпълнително дело № 20248600400352 по описа на ЧСИ В М е безпредметно.

На осн. чл. 78, ал.3 от ГПК разноски се дължат на ответника, който претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лв., от които съдът ще присъди 100 лв., поради невисоката сложност на делото и проведеното едно открито съдебно заседание.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен искът, предявен от Т. Х. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр.

С..., чрез адв. Ц. П. срещу „Т” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С..., с правно основание по чл. 439, ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че не дължи на „Т” ЕАД, в лично качество и като наследник на съпруга й И.Б.Б., с ЕГН **********, починал на 02.11.2017г. сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 08.08.2014г. по гр.д. № 32758/2014г. по описа на СРС, по които изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20248600400352 по описа на ЧСИ В М.

ОСЪЖДА Т. Х. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр. С..., да плати на „Т” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С..., сторени по делото разноски в размер на 100 лв. на осн. чл. 78, ал.3, във вр. с чл. 78, ал.8 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3