Определение № 1582 от 06.11.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1582 гр. Плевен, 06.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. Г.А-ПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. Г.А като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно частно гражданско дело № 20254400500832 по описа за 2025 година Производството е по чл.274 ал.1, т.2 във вр. чл.248 ал.3 от ГПК.

Образувано е на основание постъпили частни жалби от И. В. В. с ЕГН **********, чрез адв.Вл. Б. от САК от Адвокатско дружество “Б. и В.“ и от „СИТИ КЕШ“ООД с ЕИК 202531869, чрез Адвокатско дружество „Н., У., М.“ с ЕИК ***, чрез адв.Хр. М. от САК.

С частната жалба с Вх. № 26867/26.08.2025г., подадена от И. В. В. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.София, ул. ***, се обжалва Решение № 1250/20.08.2025г., постановено по гр.д. № 1158/2025г. на ПлРС в ЧАСТТА, с което съдът е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА, молбата на адвоката на ищеца с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на Решение № 962/29.06.2025г. в частта за разноските – частта, касаеща присъждане на адвокатски хонорар в пълен размер от 1 800лв.

Считат решението с характер на определение за неправилно, защото с подадената искова молба са предявени три обективно съединени иска, а именно: установителен иск за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит №899531 от 24.07.2023г., осъдителен иск относно договорна/възнаградителна лихва и осъдителен иск относно неустойка за непредставено обезпечение.

Навеждат доводи, че в хода на производството е представен списък по чл.80 от ГПК, ведно с доказателства относно заплатеното адвокатско 1 възнаграждение, дължимо за процесуално представителство по всеки един от исковете по отделно, а не в сбор, а именно: за прогласяване на недействителност – чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1, за което е предвиден минимален размер от 1 000,00 лева; за осъдителен иск за възнаградителна лихва - чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1, за което е предвиден минимален размер от 400,00 лева; осъдителен иск за неустойка - чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1, за което е предвиден минимален размер от 400,00 лева. Цитирана е и съдебна практика в тази насока, че Наредба № 1 въпреки необвързващия характер, може да бъде ориентир при определянето на адвокатското възнаграждение.

Моли съда да отмени атакуваното решение, с което е оставена без уважение подадената молба за изменение в частта за разноските и да постанови определение, с което да уважи подадената молба по чл.248 от ГПК.

От въззиваемата страна „СИТИ КЕШ“ ООД е постъпил отговор, в който се застъпва становище, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. От дружеството считат, че не е налице основание за отмяна на обжалваното решение в претендирания от жалбоподателя смисъл, защото решението е постановено в синхрон с актуалната съдебна практика и при съобразяване със събраните по делото доказателства. Навеждат се доводи, че е налице нарушаване на принципа на чл.3 от ГПК, като съдилищата констатират воденето на повече от едно идентични производства и в противодействие на тази злоупотреба оставят без уважение или редуцират искането за присъждане на разноски. Цитирана е съдебна практика в тази насока. С отговора се твърди, че е неоснователно искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за всеки един от предявените искове, тъй като с тях се защитава един и същи материален интерес. Твърдят също така, че след като исковете произтичат от едно правоотношение и защитават един интерес – на ищцовата страна не се дължат разноски по всяка една от претенциите.

С частна жалба с Вх. № 27694/03.09.2025г., подадена от „СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК 202531869, чрез адв.Хр. М. от САК се обжалва Решение № 1250/20.08.2025г., постановено по гр.д. № 1158/2025г. на ПлРС в ЧАСТТА, с което съдът е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА, молбата на дружеството с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на Решение № 962/29.06.2025г. в частта за разноските – частта, касаеща присъждане на адвокатски хонорар на ищеца с искане съдът или да откаже 2 изцяло присъждане на такъв, или да намали определения от 800лв. значително.

В частната жалба се твърди, че в молбата по чл.248 от ГПК и в хода на делото е обърнато внимание на първоинстанционният съд, че ищецът по делото пред ПлРС е подал седем искови молби срещу „СИТИ КЕШ“ООД с цел да бъдат възложени в тежест на ответника заплащането на разноски в прекомерен размер.

Навеждат доводи, че от същото лице и чрез един и същи процесуален представител и с идентично съдържание са подавани искови молби, въпреки възможността защитата да се получи в рамките на едно производство.

Цитирана е съдебна практика в тази насока.

Твърдят, че първоинстанционният съд неправилно е присъдил разноски по всеки един от предявените искове, т.к. когато с една и съща ИМ са предявени от един ищец срещу определен ответник обективно кумулативно съединени оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи цената на всички искове е сборът от цената на всички искове. Размерът на присъденото адвокатско възнаграждение, според дружеството, също така не е съобразен и с промените в националното законодателство, продиктувани от Решение на СЕС от 25.01.2024 година по дело С – 438/22. В случая освен вида на делото, количеството извършена работа, правната и фактическата сложност и процесуалното поведение на страните е следвало да се съобразят и допълнителни критерии, произтичащи от настоящата специфика на спора.

Молят съда да отмени атакуваното решение, с което е оставена без уважение подадената от дружеството молба от чл.248 от ГПК, като съдът да постанови друго, с което да откаже присъждане на претендираните от ищеца разноски, а при евентуалност да ги намали значително.

От въззиваемата страна по частната жалба на „СИТИ КЕШ“ ООД - И. В.

В. чрез адв.Вл. Б. е постъпил отговор, в който се застъпва становище, че същата е неоснователна. Твърдят, че с постановеното решение първоинстанционният съд ясно е отделил, разграничил и обосновал основателността и на трите предявени иска. В отговора се твърди, че от значение е търсеният материален интерес, който при обективно съединени искове се определя върху цената на всеки от исковете, съгласно чл.68 от ГПК.

Навеждат се доводи, че в закона е посочено точно и ясно, че цената на иска е 3 парична оценка на предмета на делото. Също така, съгласно и разпоредбата на чл.2, ал. 5 от Наредба № 1 за възнаграждение на адвокатската работа, адвокатските възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по граждански и търговски дела, в отговора се посочва, че възнаграждението се определя съгласно цената на всеки иск, съобразно вида и броя на предявените искове, а чл.7, ал.2 от същата наредба гласи, че определянето на адвокатското възнаграждение става съобразно материалният интерес. Цитирана е съдебна практика в тази насока.

Плевенският окръжен съд, като провери обжалваното определение с оглед изложените оплаквания от частния жалбоподател, приема следното:

Частните жалби са ДОПУСТИМИ, като подадени в срок, от надлежни жалбоподатели, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, и разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

За да постанови обжалваното определение ПлРС е приел, че искането за присъждане на пълния размер на адвокатското възнаграждение, претендиран в размер от 1 800,00 лева не следва да се уважава. С постановяване съдебният акт, чието изменение е поискано от страните, съдът приел за основателно възражението на насрещната страна в производството, с искане за намаляване на адвокатския хонорар. ПлРС е достигнал до този извод, като е приел също, че адв. възнаграждение следва да се определи, като се отчете единствено реалната фактическа и правна сложност на делото, която не съответства на претендираното възнаграждение от 1 800,00лв за адвокат на една инстанция и е неоправдано присъждането на такава сума. Същата е несъразмерна на материалния интерес, фактическата и правна сложност, и качеството на предоставената услуга /Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C 427/16 и C 428/16 на СЕС/. Предвид фактическата и правна сложност на делото и като прецени, че делото е приключено в едно заседание, по което страните не са се явили, както и че ответникът е направил възражение за прекомерност в писмения отговор, съдът счита, че за положения труд, ответникът следва да заплати на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на общо 800,00лв, което съдът е приел за справедливо и съответно на принципа на добросъвестност, закрепен в нормата на чл. 3 от ГПК и редуцирал предявеният размер от 1 800,00лв на 800,00лв.

Тази мотиви се споделят от настоящия състав на въззивния съд и при 4 условията на чл.272 ГПК съдът препраща към тях при мотивиране на своето определение.

Следва да бъде съобразено даденото тълкуване на чл.101, параграф 1 ДФЕС съгласно решението от 25 януари 2024 г. по дело С-438/2022 на СЕС.

Разпоредбата на чл.38 ал.2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, както и фактическата и правна сложност на делото.

Правилно е определено от първоинстанционния съд дължимото адвокатско възнаграждение още с решението, като са отчетени вида и количеството на извършената работа, както и фактическата и правна сложност на делото.

В процесния случай първоинстанционният съд е бил сезиран с искане да постанови решение, с което да признае сключения между „СИТИ КЕШ” ООД и И. В. В. Договор за потребителски кредит №899531 от 24.07.2023 г. за недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 от ЗПК; на основание чл.55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, да осъди „СИТИ КЕШ" ООД да заплати на И. В. В. следните суми, които са недължимо платени по Договор за потребителски кредит № 899531 от 24.07.2023г.: 74,28 лева - договорна/ възнаградителна лихва по чл.3, ал.7 от Договор за потребителски кредит №899531 от 24.07.2023г., за периода от 31.07.2023 г. до 30.10.2023 г.; 381,62 лева - неустойка за непредоставено обезпечение по чл.5 във вр. с чл.11 от Договор за потребителски кредит № 899531 от 24.07.2023г., за периода от 31.07.2023г. до 30.10.2023г. и законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

По отношение разноските за адвокат е направено възражение за прекомерност от страна на ответника пред ПлРС, което възражение първоинстанционният съд е приел за основателно - с оглед конкретния 5 предмет на делото, липсата на фактическа и правна сложност, направеното признание на два от исковете, разглеждането на делото в едно открито съдебно заседание. При това положение заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение съдът правилно е приел, че от 1 800,00лв. следва да бъде намалено на 800,00лв.

Следва да се посочи, че съдът в производството, по което е подадена молба по чл.248 от ГПК и от двете страни е събрал една държавна такса по исковете на основание чл.55 от ЗЗД, като претенция, произтичаща от един договор. В тази връзка съдът правилно е стигнал до извода, че следва да се определи възнаграждение по исковете на основание чл.55 от ЗЗД в един общ размер от 400,00лв., или адвокатският хонорар следва да бъде намален от 1 800,00лв. на 800,00лв.

Въз основа на гореизложеното следва да се приеме, че не са налице основания за изменение на Решение № 962 от 29.06.2025г. по гр.д. 1158/2025г. по описа на ПлРС в частта за разноските на основание подадени и от двете страни молби по чл.248 от ГПК, а след като не са налице основания за изменение на постановеното решение в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, то и постановеното Решение №1250 от 20.08.2025г. по същото дело пред ПлРС, с което депозираните на основание чл.248 от ГПК молби е правилно и законосъобразно.