Определение № 254 от 27.03.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 254 гр. ХАСКОВО, 27.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20265600500113 по описа за 2026 година ГПК – чл.279 от ГПК.

Производството по делото е по реда на чл.274 от

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Д. Л. Л. е останал недоволен от Определение № 797 от 16.10.2025 год., постановено по гр.д. № 930 / 2024 год. по описа на Районен съд – Свиленград, с което е оставен без разглеждане като недопустим предявеният от него против Прокуратура на Република България, иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, определени като разлика между получено трудово възнаграждение и това, получавано преди уволненията, извършени по време на висящността на образуваното срещу него наказателно производство – ДП № 2/2015 год. по описа на СБОП ***, пр.пр.№ 332 / 2015 год. по описа на Специализираната прокуратура, производството по което е прекратено; постановено е връщане на исковата молба и образуваното въз основа на нея производство – прекратено, поради което го обжалва с искане за отмяна на определението и за връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от Д. Л. Л.

1 против Прокуратура на Република България, с искане за присъждане на сума в размер на 9 513.96 лева, претендирана като обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи разликата между полученото трудово възнаграждение и това, което би получил ако срещу него не бе водено наказателно производство, ведно със законната лихва, считано от датата на прекратяване на наказателното производство.

С молба вх.№ 51908 от 07.05.2024 год. по входящия регистър на Софийски градски съд, пред който първоначално е била подадена исковата молба и образувано гр.д.№ 3091 / 2024 год., производството по което е прекратено и делото изпратено на Районен съд – Свиленград по правилата на родовата подсъдност и образувано гр.д. № 930 / 2024 год., е направено уточнение на предявения иск, чрез посочване на периода и на размера на вземането, увеличен на 18 306 лева.

Изводът на първоинстанционния съд за недопустимост на иска е обоснован с това, че с влязло в сила съдебно решение, постановено по гр.д. № 2361 / 2021 год. по описа на СГС, ищецът е бил обезщетен за претендираните в настоящото производство вреди, поради което с евентуалното уважаване на иска би се стигнало до двойно репариране на вреди, преценено от съда като недопустимо.

Определението е съобщено на ищеца на

03.12.2025 год., а постъпилата от него частна жалба е приета в съда на 08.12.2025 год., от което следва извода, че е подадена в едноседмичния срок за обжалване, съгласно чл. 275, ал.1 от ГПК, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване акт по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна, по следните съображения:

При така изложените фактическите обстоятелства, правният въпрос се свежда до това доколко Решение № 261827 от 01.06.2022 год., постановено по гр.д. № 2361 / 2021 год. по описа на Софийски градски съд /СГС/ може да послужи като отвод за присъдено нещо по отношение на иска, предявен за разглеждане в настоящото производство.

Отговорът на поставения въпрос се съдържа в нормата на чл.299 от ГПК, визираната в която забрана за непререшаемост на спора се явява приложима само в случаите на пълен идентитет между страните, искането и основанието между повторно заведеното дело и това, приключило с влязло в сила съдебно решение. В разглеждания случай съдът приема, че не е налице идентичност в предмета на спора между цитираното по-горе дело и настоящото такова, доколкото с исковата молба, въз основа на която е образувано гр.д. № 2361 / 2021 год. по описа на СГС не е въведено като предмет вземането за имуществени вреди, претендирани под формата на пропусната полза, изразяваща се в невъзможността ищецът да получава доходи от служебно /трудово/ правоотношение в размер, съответстващ на този преди уволнението, намиращо се в причинна връзка с привличането му като обвиняем с взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, по който 2 съдът не се е произнесъл с цитираното по-горе решение, поради което и същото не може да послужи като отвод за присъдено нещо. В тази връзка съдът изхожда както от съдържанието на исковата молба, въз основа на която е образувано посоченото по-горе дело, с която ищецът е претендирал присъждане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, последните уточнени с допълнителна молба като разходи за транспорт, за лекарства, за храна, за дрехи и тоалетни принадлежности и адвокатски хонорари. В същата обаче не се съдържа искане за присъждане на обезщетението, претендирано в настоящото производство като пропуснати ползи от невъзможността за получаване на трудово възнаграждение от преди уволненията, извършени по време на висящността на образуваното срещу него наказателно производство, и съответно такова не е било присъдено с Решение № 261827 от 01.06.2022 год., постановено по гр.д. № 2361 / 2021 год. по описа на Софийски градски съд /СГС/, поради което липсва процесуална пречка същото да бъде предявено с отделен иск. В тази насока са и мотивите, изложени към Решение № 260716 от 17.05.2023 год. на СГС по гр.д.№ 2361 / 2021 год., постановено в производство по чл.250 от ГПК и в изпълнение на указанията, дадени от САС. Действително, при разглеждане на посоченото делото е била назначена съдебно счетоводна експертиза, по която е представено заключение за размера на разликата между получаваното от ищеца трудово възнаграждение преди задържането му и това, получавано след след отмяна на двете уволнения и възстановяването му на работа, станало в рамките на воденето срещу него наказателно производство, което съдът е обсъдил в мотивите към решението, но отнасяйки го единствено към въведеното като предмет на спора вземане за обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в негативно отражение в трудовата му заетост, накърнена професионална оценка и добро име на професионалист. Липсата на надлежно сезиране и съответно на произнасяне на иск, идентичен с предявения в настоящото производство, обосновава извод за допустимост на последния. Между вземанията за имуществени и за неимуществени вреди, макар и предявени на едно и също правно основание, липсва идентитет, който от своя страна обосновава и извод за липса на идентичност на исковете и на въведения с тях предмет на спора.

В допълнение на изложеното следва да се посочи, че имуществените вреди, които подлежат на обезщетяване, включват не само претърпени загуби, но и пропуснати ползи като при накърняване правото на труд от незаконни действия на правозащитните органи, пропуснатия доход се обезщетява.

Принципът на чл.51 от ЗЗД, съответно чл.4 от

ЗОДОВ за пълно обезщетяване, изисква възстановяване на всички реално претърпени вреди, както и на пропуснатите ползи, щом са в пряка и непосредствена последица от увреждането.

Обстоятелството, че вземанията за имуществени и неимуществени вреди се основават на един и същ правопораждащ акт – влязло в сила постановление за прекратяване на наказателното производство, водено срещу ищеца в качеството му на обвиняеям, не обосновава извод за 3 идентичност на исковете, предявени за присъждането им, предвид различния характер на вредите, предмет на обезщета, обусловен от различното съдържание на правото, представляващо елемент от фактическия състав на предмет на иска, наред с правопроизводящия факт и носителите на правоотношението. Липсва процесуална пречка, при едно и също противоправно поведение, ищецът да търси едновременно имуществени и неимуществени вреди, доколкото увредените блага са различни.

Достигайки до изводи в противна насока, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което по изложените по-горе съображения следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 797 от 16.10.2025 год., постановено гр.д. № 930 / 2024 год. по описа на Районен съд – Свиленград.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Свиленград за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4