Определение № 13571 от 06.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13571 гр. София, 06.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20251110151273 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК.

Образувано е по предявени от „....... АД срещу С. М. М. осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: 90,24 лв. (46,14 евро), представляваща недължимо платена сума за трудово възнаграждение за м. 05.2025 г., ведно със законната лихва от 07.11.2025 г. до окончателното изплащане на задължението; 289,02 лв. (147,77 евро), представляваща недължимо платена сума за трудово възнаграждение за м.

06.2025 г. и м. 07.2025 г., ведно със законната лихва от 07.11.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът „....... АД твърди, че между „...... ЕАД и С. М. М. е възникнало трудово правоотношение по силата на трудов договор № 1426/09.09.2011 г., по силата на което ответницата е заемала длъжността „сътрудник, охрана“. Сочи, че на основание концесионен договор от 22.07.2020 г., правата и задълженията по посоченото трудово правоотношение се прехвърлили към ищеца на основание чл. 123а КТ, като с ответницата било сключено допълнително споразумение № 239/05.02.2025 г., с което, считано от 01.03.2025 г., й е определено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1800,00 лв. и допълнително месечно трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 257,40 лв., за заеманата от нея длъжност „лужител - Проверка за сигурност“ в Сектор „Проверка за сигурност“, Отдел „Операции сигурност“, Дирекция „Сигурност“, Главна дирекция „Операции“. Излага, че на 15.01.2025 г. е получил Експертно решение № 91139/13.12.2024г. на Втора ТЕЛК към УМБАЛ „Света Анна“ АД, според което за С. М. е противопоказно полагането на тежък физически труд, работата с токсични вещества, работата в условия на радиация и включваща натоварване на десен горен крайник. Ето защо работодателят издал заповед № ЧР-99/08.05.2025 г., с която С. М. е трудоустроена на длъжност „Служител – Контрол на достъпа“, Отдел „Операции Сигурност“, Сектор „Контрол на достъпа“, Дирекия „Сигурност“, Главна дирекция „Операции“, която не е свързана с посочените в решението на ТЕЛК противопоказани условия на труд. Сочи, че с предписания на дирекция „Инспекция по труда“, обективирани съответно в протокол № ПР 1

2522670/04.07.2025 г. и протокол № ПР 2532425/05.09.2025 г., на работодателя е предписано да начисли и изплати на служителката пълния размер на трудовото възнаграждение за месеците май, юни и юли 2025 г. в съответствие с уговорения със споразумение № 239/05.02.2025 г. размер, на основание чл. 128, т. 1 и т. 2 Кодекс на труда, във връзка с чл.

118, ал. 1 КТ, доколкото инспекцията е констатирала, че ищецът е заплатил възнаграждението за посочените месеци в намален размер. Твърди, че в изпълнение на предписанията, на 21.07.2025 г. работодателят е изплатил в полза на ответницата сумата в размер на 90,24 лв., а на 19.09.2025 г. и сумата в размер на 289,02 лв., представляващи разликата във вече изплатеното основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1650,00 лв. за посочените месеци и 1800,00 лв., както и разликата във вече изплатеното допълнително месечно трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в завишен размер, изчислено на базата на 1800 лв. за процесните месеци 2025 г. Излага още, че макар да е обжалвал посочените предписания, считайки ги за нищожни, евентуално незаконосъобразни, работодателят ги е изпълнил, тъй като обжалването им не спира изпълнението. Сочи, че във връзка с депозираните жалби били образувани две административни производства - адм. дело № 9183/2025г. и адм. дело № 10614/2025г., и двете по описа на 72 състав. Счита, че процесните суми са недължимо платени на ответницата, без наличие на валидно правно основание, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 320 КТ дължи на служителя трудово възнаграждение за длъжността, на която последният е трудоустроен, а когато трудовото възнаграждение за тази длъжност е по-ниско, за разликата се дължи обезщетение от държавното обществено осигуряване. В настоящия случай трудовото възнаграждение за длъжността „Служител - Контрол на достъпа“, на която ответницата била трудоустроена, възлизало на сумата в размер на 1650,00 лв., а допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит възлизало на 235,95 лв., които суми именно били заплатени от работодателя. Ето защо счита, че помалкият размер на получаваното от работника трудово възнаграждение след трудоустрояването се дължи не на незаконосъобразното едностранно намаляване на възнаграждението от страна на работодателя, а на самото трудоустрояване и прилагане на императивната норма на чл. 320 КТ, която е специална по отношение на в чл. 128, т. 1 и т. 2, във връзка с чл. 118, ал. 1 КТ. Поради това предявява настоящите искове, като претендира и разноски по производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата С. М. М. релевира доводи за недопустимост на производството, тъй като на практика се иска извършване на косвен контрол върху два индивидуални административни акта на дирекция „Инспекция по труда“, във връзка с която са налице висящи административни производства (адм. д. № 9183/2025 г. и адм. д. № 10614/2025 г.). Счита се, че не налице основание за разглеждане на осъдителен иск преди предписанията да бъдат отменени от съда. Сочи се, че гражданският съд може да извършва косвен съдебен контрол, когато страната, оспорваща административния акт не е участвал в административното производство, какъвто не е настоящият случай, тъй като сочените административни дела са били образувани именно по жалба на ищеца. Евентуално, ответницата счита, че посочените производства са преюдициални по отношение предмета на 2 настоящото дело, поради което моли настоящото дело да бъде спряно. По същество оспорва предявените искове, при твърдения, че работодателят няма право едностранно да намали трудовото възнаграждение на работника, дори в хипотезата на чл. 320 КТ. При изложеното моли за прекратяване, евентуално спиране на производството, евентуално за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

По разпределянето на доказателствената тежест:

По предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е пълно и главно да установи следните обстоятелства: твърдяното имуществено разместване - реалното предаване, съответно получаване от ответника на претендираните суми, платени от него по процесното трудово правоотношение.

В тежест на ответника, при доказване на горните обстоятелства, е да докаже наличието на правно основание за осъществяване на имущественото разместване, евентуално – да докаже, че е погасил задълженията си за връщане на сумата. В тежест на ответника е да докаже и положителните факти, на които основава своите възражения, както и останалите доводи за недължимост на исковата сума.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да се отделят следните обстоятелства: че ответницата е заемала длъжността „Служител - Проверка за сигурност“ при ответника, при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1800,00 лв. и допълнително месечно трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 257,40 лв.; че със заповед № ЧР-99/08.05.2025г. на работодателя С. М. е трудоустроена на длъжност „Служител Контрол на достъпа“, при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1650,00 лв. и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 235,95 лв.; че на 21.07.2025 г. и на 19.09.2025 г. работодателят е изплатил в полза на ответницата сумата в размер на 90,24 лв., съответно в размер на 289,02 лв.

Към исковата молба са представени относими и необходими писмени доказателства, чието приемане е допустимо.

Съдът намира, че следва служебно да изиска справка относно страните, предмета и развитието на производството по адм. д. № 9183/2025 г. и по адм. д. № 10614/2025 г., и двете по описа на АССГ, 72 състав, както и има ли постановен съдебен акт по същество, който да е влязъл в сила, като в случай че е така, да се изпрати и препис от него с отбелязване в този смисъл.

Във връзка с искането на ответника за спиране на настоящото производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът намира, че не е налице връзка на преюдициалност между предмета на настоящото производство и предмета на адм. д. № 9183/2025 г. и адм. д.

№ 10614/2025 г., и двете по описа на 72 състав. Предпоставките за спиране на исково производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК са разяснени в Тълкувателно решение № 3

1/2017 г. от 09.07.2019 г., Тълкувателно решение № 2/2014 г., Тълкувателно решение № 8/2013 г. и Тълкувателно решение № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Според даденото нормативно тълкуване основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по делото е налице при наличие на висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство; връзката между делата по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело; наличието на обуславящо дело, без значение от неговия вид (гражданско, административно, наказателно), и от момента на образуването му, актът по което следва да бъде зачетен от съда по обусловения иск с оглед разпоредбите на чл. 297, чл. 298, чл. 300 и чл. 302 ГПК, съставлява абсолютна отрицателна предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното дело. Произнасянето от административен съд относно законосъобразността на предписание на инспектори от ИА „Главна инспекция по труда“ не се ползва със сила на пресъдено нещо относно материалноправните предпоставки за възникване на задължението на работодателя за изплащане на работника на трудово възнаграждение. От една страна, дължимостта на трудовото възнаграждение следва при наличие на установените в закона предпоставки, без значение дали има издадено предписание за изплащането му или не, или дали същото е влязло в сила или е отменено. От друга страна, в рамките на производството по обжалване на индивидуалния административен акт съдът дължи извършване на проверка на всички основания, обуславящи незаконосъобразност на акта съгласно чл. 146 АПК - компетентност на органа, спазване на установената форма и на административнопроизводствени правила, съобразяване с материалния закон и целта на закона. Следователно възможно е актът да е отменен на процесуалноправно основание, без това да се отразява на материалноправните предпоставки за възникване на вземането.

Въпреки предмета на настоящия спор, попадащ в обхвата на чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК, съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, са налице пречки за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, по смисъла на чл. 140а, ал.

3, т. 7 ГПК, доколкото е налице обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат.

С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, без страните да бъдат задължавани да участват в информационна среща за медиация.

За процесуална яснота на страните следва да бъде указано, че настоящото производство подлежащи на разглеждане по общия исков ред, като същото погрешно е било образувано като бързо производство по реда на глава 25 от ГПК.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът 4

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да посочи банкова сметка или друг начин на плащане.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.06.2025 г. от 9:30 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани.