Решение № 262 от 24.07.2026, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. С.З., 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Въззивно търговско дело № 20265501000215 по описа за 2026 година

Обжалвано е решение № 333/08.04.2026 г., постановено по гр.д. № 3037/2025г. по описа на Районен съд – гр.С.З., с което е осъден „С.И.Е.“ ЕООД да заплати на Е. Г. Т. сумата от 7 800 лв. равностойни на 3 988,08 евро, представляваща неустойка за забава по договор за учредяване право на строеж срещу задължение за проектиране и строителство, ведно със законна лихва върху сумата от 03.07.2025г. до окончателното й изплащане и са присъдени разноски.

Въззивникът „С.И.Е.“ ЕООД излага съображения за неправилност на решението и моли въззивния съд да отмени решението и да отхвърли предявения иск, тъй като това вземане е погасено с направено възражение за прихващане. Претендира разноски.

В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Е. Г. Т., който моли въззивният съд да остави жалбата без уважение и да първоинстанционното решение потвърдено изцяло. Претендира разноски.

Съдът като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната 1 съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.

92, ал. 1, във вр. с чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът Е. Г. Т. моли съда да постанови решение, с което да осъди „С.И.Е.“ ЕООД да заплати сумата от 7 800 лв., представляваща неустойка формирана от сбора на сумата от 300лв. за всеки просрочен месец за периода 26.04.2023г. до 26.06.2025г. ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответното дружество „С.И.Е.“ ЕООД депозира писмен отговор, с който счита предявения иск за допустим, но неоснователен, като излага подробни съображения. Претендира разноски.

Безспорно е установено, че е сключен Предварителен договор за учредяване право на строеж срещу задължение за проектиране и строителство от 21.01.2020г. между С. Г.Т., Е. Г. Т., „И.Г.“ ООД-като собственици и „С.И.Е.“ ЕООД като строител. В чл. 2 е посочено, че поземленият имот, върху който ще се построи бъдещата сграда е следния: поземлен имот УПИ IV-2216, кв.49а, с идентификатор ***, находящ се в гр. С.З., *****. В чл. 12 от договора, строителят се задължава в срок от 24 месеца от подписването на протокол за строителна линия да извърши строителството на сградата и да предаде на собствениците, собствените им имоти в сградата с акт 15 в описания вид. В чл. 14 б. „д“ от договора е посочено, че в случай, че строителят не извърши договореното строителство и не предаде на собствениците обектите, за които са си запазили правото на строеж в договорения вид дължи неустойка в размер на 300 лв. за всеки месец забава поотделно, за всеки от собствениците. В чл.18 от договора е предвидено, че в случай че строителя не извърши договореното строителство в срок вид и въведено в експлоатация и не предаде владението на обектите за които собствениците имат запазено право на строеж дължи неустойка в размер на 300 лв. за всеки месец забава поотделно за всеки един от тримата съсобственици. По делото е представено споразумение от 24.02.2020 г. към предварителен договор от 21.01.2020г. за поземлен имот с идентификатор УПИ IV-2216, кв.49а - *** сключено между ищеца и ответното 2 дружество на осн. чл.8 от сключения договор.

Не е спорно, че между страните е сключен договор за учредяване вещно право на строеж върху недвижим имот и прехвърляне на идеални части от недвижим имот срещу задължение за строителство, обективиран в нотариален акт №183, т.1, рег. №1368, н.дело №125/20.05.2021г. на Нотариус А.К., рег.

№*** при НК, по силата на който С. Г. Т., Е. Г. Т. и Йорданка Ванчева Д.а в качеството им на съсобственици на поземлен имот с идентификатор *** взаимно си учредили вещно право на строеж за конкретни обекти посочени в нотариалния акт, учредили безвъзмездно и безсрочно на „С.И.Е.“ ЕООД вещно право на строеж за конкретни обекти,от описаната в нотариалния акт сграда. По силата на запазеното си взаимно учредено и прието вещно право на строеж било уговорено да станат собственици всеки от тях на определени обекти от сграда изградена от приемателя строител „С.И.Е.“ ЕООД, представлявано от управителя М. Г. Д., като е уговорено, че Е.

Г. Т. ще стане изключителен собственик на обект –апартамент №3 на втори етаж. В т. V от нотариалния акт се договаря, че описаното безсрочно вещно право на строеж се учредява и посочените общо 206,85 кв.м. ид.ч./336 кв.м. от описания в пункт първи и четвърти поземлен имот се прехвърлят срещу задължение на „С.И.Е.“ ЕООД да построи изцяло със свои сили и средства и за своя сметка в срок от 24 месеца от подписване на протокол за строителна линия, описаната в акта жилищна сграда с магазин за промишлени стоки и ограда. В т. V, строителят се задължава да построи със свои сили и средства и за своя сметка в срок от 24 месеца от подписването на протокол за строителна линия „жилищна сграда с магазин за промишлени стоки и ограда“. В т. ХХII от нотариалния акт, страните се споразумяват, че за всички неуредени въпроси се прилага действието на сключения между тях предварителен договор от 21.01.2020г. и анекса към него от 24.02.2020г.

По делото е представен Протокол от 26.04.2021г. за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво за строежи на техническата инфраструктура за жилищна сграда с магазин за промишлени стоки и ограда, находяща се в поземлен имот УПИ IV-2216, кв.49а, с идентификатор ***, с адрес в гр. С.З., *****.

По делото е представени Договор за наем на недвижим имот от 10.12.2020г. сключен между Румен Желев Желев като наемодател 3 представляван от пълномощника си Галина Иванова Младенова и ответното дружество като наемател, със следния предмет: наемодателя предоставя на наемателя за временно и безвъзмездно ползване апартамент №1 находящ се на първи етаж със застроена площ от 65 кв.м. в гр. С.З. *****, отбелязано е, че апартамента ще се ползва за живеене и се предоставя с обзавеждане. Наемната цена е определена в размер на 230 лв. месечно, която наемателя се задължил да заплаща. Наемателят и наемодателят се съгласили, че имота ще се ползва за живеене от лицето Е. Г. Т., като наемателят ще заплаща наема на наемодателя от името и за сметка на ползвателя Е. Г. Т.. Ползвателя се задължил да заплаща лично и за своя сметка ежемесечно за срока на действие на договора всички текущи разходи: електричество, вода отопление вноски за поддържане на общите части на сградата и др.

Видно от показанията на св. Г.С. Т. е, че Е. Г. Т. имал жилищна нужда, имал специфични за здравето си нужди, нямал къде нормално да живее. Към момента живеел в гр. С.З. ****, това жилище било обещано от строителите временно, в него нямало слънчева светлина, санитарния възел бил неудобен, достъп до кухненски условия бил невъзможен. Ищеца искал да бъде завършен апартамента и да се нанесе. Наема на това помещение ползвано от ищеца бил заплащан от строителите. Етапа на строежа към момента бил на акт 14.

По делото е представено ЕР на ТЕЛК № 91392 от 37/21.02.2024г. от „У.М.Б.А.Л. С.К.“ АД гр. С.З., издадено за ищеца, видно от което е, че за същия е отбелязано100% ТНР, посочена е водеща диагноза: Grand mal припадъци.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Фактическият състав по чл. 92 от ЗЗД, включва кумулативното наличие на следните елементи: облигационна връзка, виновно неизпълнение на договорно задължение и уговорена неустойка за неизпълнението на това задължение.

В настоящия случай съгласно чл. 12 от предварителния договор, строителят се задължава в срок от 24 месеца от подписването на протокол за строителна линия да извърши строителството на сградата и да предаде на собствениците, собствените им имоти в сградата с акт 15 в описания вид, като тази клауза е възпроизведена и в т. V от нотариален акт №183, т.1, рег. №1368, 4 н.дело №125/20.05.2021г. на Нотариус А.К., рег. №*** при НК. В чл. 18 от предварителния договор е посочено, че в случай, че строителят не извърши договореното строителство и не предаде на собствениците обектите, за които са си запазили правото на строеж в договорения вид дължи неустойка в размер на 300 лв. за всеки месец забава поотделно, за всеки от собствениците.

Въззивният съд намира, че тази клауза за неустойка, включена в предварителния договор не се заличава и не изгубва действието си поради факта на сключване на окончателен договор. Същата запазва своето действие и продължава да обвързват страните, стига да не са изменени и прекратени от окончателния договор, което не е налице в случая. Същите запазват своето действие, дори да не са преповторени в окончателния договор (нотариалния акт), като за запазване на действието им не е необходимо той да препраща към предварителния договор /в този смисъл Решение № 210/02.05.2012 г. гр. дело № 884 по описа за 2011 г., на ВКС, IV ГО, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. Не на последно място в настоящия случай съгласно т. ХХII от нотариалния акт, страните се споразумяват, че за всички неуредени въпроси се прилага действието на сключения между тях предварителен договор от 21.01.2020г. и анекса към него от 24.02.2020г. Следователно и след сключването между страните по делото на окончателния договор с нотариален акт, клаузата на чл. 18 от предварителния договор, където е регламентирано задължението за неустойка е запазила своето действие.

Видно от съдържанието т. V от нотариалния акт, строителят се задължава да построи със свои сили и средства и за своя сметка в срок от 24 месеца от подписването на протокол за строителна линия „жилищна сграда с магазин за промишлени стоки и ограда“. Видно от Протокол за откриването на строителна площадка и определянето на строителна линия, това е станало на 26.04.2021 г. Поради това, срокът за изпълнение на строителството е изтекъл на 26.04.2023 г., като по делото, не е спорно, че ответното дружество не изпълнило в уговорения срок горепосоченото задължение. Поради това настоящата съдебна инстанция приема, че „С.И.Е.“ ЕООД е изпаднал в забава на 26.04.2023 г. и дължи уговорената в чл. 18 от предварителния договор неустойка в размер на 300 лв. за всеки месец забава, която за периода 26.04.2023г. до 26.06.2025г. е в размер на 7 800 лв. Следователно фактическият състав по чл. 92 от ЗЗД е осъществен и предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

5

С оглед изложеното, следва да бъде разгледано възражението за прихващане, направено от ответното дружество.

Предвидените в чл. 103, ал. 1 ЗЗД предпоставки - изискуемост и ликвидност на вземането, с което се иска да бъде извършено прихващане, се отнасят до възникването и надлежното упражняване на потестативното право на извънсъдебно прихващане. Правният ефект на материалноправното изявление за прихващане на две насрещни, изискуеми и ликвидни вземания /извънсъдебно прихващане/ настъпва с факта на отправяне на изявлението за прихващане съгласно чл. 104, ал. 1, изр. 1 ЗЗД , от който момент насрещните вземания се считат погасени. Правният ефект на възражението за съдебно прихващане настъпва с влизане в сила на съдебното решение, с което се установява съществуването на насрещното вземане, неговата изискуемост и ликвидност. Дори насрещното вземане да не е ликвидно и изискуемо към момента на релевиране на възражението, съдът е длъжен да го разгледа и да се произнесе по него, като обсъди всички събрани доказателства, тъй като съгласно чл. 298, ал. 4 ГПК решението влиза в сила и по отношение на вземанията, предявени с възражение за прихващане. С влизане в сила на решението спорното, неликвидно насрещно вземане става ликвидно /в този смисъл ТР № 2/2020 г. от 18.3.2022 г. по тълкувателно дело № 2/2020 г. на ОСГКТ на ВКС/.

В настоящия случай ответникът е направил възражението си за прихващане пред съда с отговора на исковата молба, като негова е доказателствената тежест да установи наличие на свое вземане срещу ищеца по делото, както и да го установи по основание и по размер.