Решение № 1435 от 23.10.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 2214/2025
- Вид
- Решение № 1435
- Подписан
- 23.10.2026
- Състав
- Валерия Братоева
Цитирани разпоредби
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 365 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, пр.1 и пр.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 342 и сл. · Търговски закон
- чл. 342, ал. 3 · Търговски закон
- чл. 345, ал. 1 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1435 гр. София, 23.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Валерия Братоева при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело № 20251100902214 по описа за 2025 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ№ гр. София, 23.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и шеста година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА при секретар Петя Милева разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2214 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени от "БЮТИ СЕКТОР” ЕООД, ЕИК 206046992, със седалище и адрес на управление: гр. Нови Искър, ул. „Търговска" 01, сграда 1, ет. 1, ап. 1, представлявано от Ц.В.Й. - управител, срещу „ХЕВЪН КЛИНИК“ ЕООД, ЕИК 202610997, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Кремиковци, ж.к. „********, представлявано от С.Ф.Д., обективно, кумулативно съединени искове за заплащане на сумата 47233,26 лева – представляваща 23 лизингови вноски, дължими по договор за лизинг 1
№ 010/23.03.2023 г. и сумата 159806,52 лева – мораторна неустойка в размер на 1 % от забавената сума, с натрупване. В съдебно заседание, проведено на 29.05.2026 г. е допуснато изменение на акцесорния иск, който се счита предявен за сумата 8530,51 лева, с оглед твърдения действително уговореният размер на неустойката да е 0,1 % от забавената сума на ден.
В исковата молба "БЮТИ СЕКТОР” ЕООД твърди, че сключило с ответника договор за лизинг № 010/23.03.2023 г., с предмет употребяван апарат за стягане и цялостно ревитализиране на кожата GENTLO, с фабричен сериен номер: HGT01220032, заедно със следните апликатори: Microneedle с фабричен сериен номер: HRM04220012, Plasma апликатор с фабричен номер: HGS*** и Vaginal HRV0821005C, срещу задължението на ответника да заплати 24 лизингови вноски, всяка с размер 2053,62 лева и падеж 15-то число на съответния месец. Първата вноска, с падеж 15 април 2023 г. ответникът заплатил, но задължението за заплащане на останалите 23 вноски останало неизпълнено. Това неизпълнение породило и задължение за заплащане на неустойка от 0,1 % за всеки ден забава, без уговорен краен предел, която до 15.03.2025 г. възлизала на сумата 8530,51 лева, с оглед допуснатото изменение на иска.
В отговор на исковата молба „ХЕВЪН КЛИНИК“ ЕООД оспорва исковете като твърди, че действителната уговорка между страните била апаратът да бъде предоставен за демонстрация на функциите му, като при работа с него ответникът следвало да заплаща само консумативите. Така било извършено плащане по фактура № 113 на сума в размер на 2050 лева. Цената на апарата, определена от ищеца била около 30000 евро, а действителната му цена в рамките на 7300 - 4500 долара, поради което при презентирането му на събития, не се пораждал интерес за закупуването му. В началото на м. 12.2023 г. ищецът взел апарата от клиниката на ответника и повече контакти между страните не били осъществени. Счита претендираната неустойка за нищожна.
В допълнителната искова молба "БЮТИ СЕКТОР” ЕООД поддържа исковете, като твърди, че отношенията във връзка с провеждани обучения били извън предмета на лизинговото правоотношение.
В отговора на допълнителната искова молба, „ХЕВЪН КЛИНИК“ ЕООД признава подписването на договора, но твърди, че отношенията между страните били с различно съдържание. Представените от ищеца фактури не били осчетоводени, затова и плащане по същите не било извършено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:
Видно от договор за лизинг № 010/23.03.2023 г. сключен между ищеца, в качеството му на лизингодател и ответника, като лизингополучател, между страните възникнало правоотношение със съдържание, типично за уредения в чл. 342 и сл. ТЗ договор за лизинг лизингодателят се задължил да предостави за ползване на лизингополучателя употребяван апарат за стягане и цялостно ревитализиране на кожата GENTLO, с фабричен сериен номер:
HGT01220032, заедно с апликатори, неразделна негова част: Microneedle с фабричен сериен номер: HRM04220012, Plasma апликатор с фабричен номер: HGS*** и Vaginal апликатор HRV0821005C, срещу заплащане на периодични лизингови вноски, уговорени в приложение № 2 към договора. В приложението е предвидено заплащането на 24 лизингови вноски всяка с размер от 2053,62 лева и падеж 15-то число на съответния месец.
В чл. 30, ал. 1 от договора страните се съгласили, че при забава в плащането на 2 лизинговите вноски лизингополучателя дължи неустойка в размер на 1 % от неплатената сума за всеки ден просрочие.
Обектът на лизинговия договор е предаден на „ХЕВЪН КЛИНИК“ ЕООД на 24.03.2023 г., за което е подписан двустранен приемо-предавателен протокол.
Видно от представена митническа декларация, ищецът "БЮТИ СЕКТОР” ЕООД е посочен като вносител на стока, представляваща комбиниран апарат за лице – 1 брой, изпратен от Хироник Ко, Република Корея, с декларирана стойност 18000 щатски долара, с левова равностойност към декларирането - 32506,92 лева.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което страните не оспорват, ответното дружество е заплатило на "БЮТИ СЕКТОР” ЕООД само сумата 2050 лева с посочено основание „вноска по фактура 113/11.04.2023 г., вноска по договор“.
Издадените от ищеца фактури във връзка с договора – 9 броя не са осчетоводени от ответника, но "БЮТИ СЕКТОР” ЕООД ги е включило в подаваните справки-декларации по ЗДДС и е заплатило дължимия ДДС. Вещото лице е изчислило и размера на мораторната неустойка, която към 15.03.2023 г. възлиза на сумата 80663,40 евро.
В производството са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на Б.И.К. и Д.Ф.К., показанията на които обаче са малко информативни. Свидетелят К. ползвала услугите на „ХЕВЪН КЛИНИК“ ЕООД, като съответна стягаща процедура през пролетта на 2023 г. била извършена с апарат Джентло, но за следваща процедура (след месец) бил използван различен апарат, а от управителят на ответника разбрала, че първият апарат бил върнат. Клиниката разполагала с достатъчно самостоятелни помещения за едновременно извършване на различни процедури.
Представеният лизингов договор на ответника с трето, неучастващо в спора лице, съдът счита за неотносим към спора, доколкото наличието на един апарат в клиника за козметични процедури, не изключва придобиването на друг от същия вид, още повече, че съгласно показанията на свидетеля К., клиниката разполага с достатъчно помещения, което обуславя извод да е възможно ползването на повече от един апарат за едновременно изпълнение на козметични процедури на различни потребители.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани, като необсъдените такива съдът счита за неотносими към предмета на доказване.
По отношение на обективно, кумулативно съединените искове с правна квалификация чл. 345, ал. 1 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на предявените искове се обуславя от доказване на сключен договор за лизинг на движима вещ, заедно със съответните принадлежности (апликатори), предаването на вещите на лизингополучателя, в който договор е постигнато и съгласие за заплащане на мораторна неустойка, която не противоречи на закона и добрите нрави.
В случая ответникът оспорва сключеният договор да е източник на задължение за заплащане на лизингови вноски, като твърди правата и задълженията, възникнали от договора да са имали различно предметно съдържание. Тези твърдения са неоснователни.
Договорът е сключен между търговци по повод осъществяваната от тях търговска дейност и се подчинява на постигнатите между страните уговорки, тъй като принципно уредбата на търговските и гражданскоправните сделки е диспозитивна - нормативните правила се прилагат и стават съдържание на правоотношението, само доколкото липсва постигнато между страните общо съгласие. Единствено императивните нормативни правила 3 обвързват страните и дерогират несъответстващата им тяхна обща воля. Това означава, че свободната воля на страните (и по-конкретно - на волеизявяващите им органи), изразена в съответствие с принципа на свобода на договарянето, определя както предметното съдържание на дължимата престация. Търговецът при встъпване в правоотношение действа като професионалист и дължи по-висока грижа, включително и към собствените си работи.
Съответно встъпването в правна връзка предполага такова уговаряне на съдържанието на правата и задълженията, което да съответства на действителната воля на търговеца и да постига целените от него правни последици. А воля за ползване на апарата срещу насрещна непарична престация – провеждане на обучения за работа с него, в договора не е обективирана.
В съдебната практика, изразена в решение № 67 от 30.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1843/2013 г., II т. о., ТК, е прието, че на тълкуване според критериите на чл. 20 ЗЗД подлежат неясните, непълни и неточни уговорки в договора, които поради недостатъците си пораждат съмнение и спор между страните относно действителното съдържание на постигнатото при сключване на договора общо съгласие и целените с договора правни последици.
Тълкуването се извършва съобразно критериите на чл. 20 ЗЗД, за да се изясни действителната, а не предполагаемата воля на договарящите. Прилагането на критериите на чл. 20 ЗЗД предполага отделните договорни уговорки да се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от договора, като се изхожда от целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността, но без да се подменя формираната при сключване на договора и обективирана в съдържанието му воля на договарящите. При тълкуването на неясни клаузи следва да се има предвид и се изследват обстоятелствата, при които е сключен договора, породените към този момент отношения между страните и произтичащото от това поведение на последните, както развитието на отношенията след сключването му, които обстоятелства водят до цялостно изясняване на действителната воля на страните. Към така формираната практика решение № 46 от 07.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2489/2017 г., IV г. о., ГК уточнява, че тълкуването цели запазване на цялото действие на договора така, както в действителност е желано от страните, независимо от съдържащите се в него непрецизни, неточни и дори неправилни формулировки при посочването на неговия предмет.
В случая изразената в договора воля от страна на „ХЕВЪН КЛИНИК“ ЕООД е за встъпване в лизингово правоотношение с предмет движима вещ, заедно с необходимите за използването аксесоари (принадлежности), срещу заплащане на възнаграждение за ползването и тази воля е ясно и недвусмислено формулирана в договора. Наистина, за правното естество на договора е без значение, как страните са го озаглавили и какви термини за използвали, за да изразят волята си. Какъв е по правната си същност договорът, зависи от естеството на уговорените престации. Договорът обаче е девдусмислено означен като договор за лизинг и уговорените в него престации са именно характерните за лизингово правоотношение – предоставяне на вещ за ползване срещу възнаграждение – чл. 342, ал. 1 ТЗ, включително е уговорено право на лизингополучателя да придобие собствеността върху обекта, каквато възможност е предвидена и в чл. 342, ал. 3 ТЗ.
Договорът не съдържа клаузи за предоставено ползване на процесния апарат срещу непарична престация – провеждане на обучения за използването му, както твърди ответникът. Ако такава е била волята на представляващия „ХЕВЪН КЛИНИК“ ЕООД, то същата е следвало да бъде изразена в сключения договор, което не е направено. В производството не се твърди уговорките да са симулативни или да е налице опорочаване на волеизявленията на страните.
4
При това положение следва да се приеме, че сключеният договор за лизинг №010/23.03.2023 г. е източник на облигационно правоотношение със съдържание задължението на лизингодателя да предостави за ползване движими вещи (апарат за козметични процедури и апликатори) на лизингополучателя срещу задължението на последния да заплаща лизингови вноски, съгласно уговорен погасителен план.