Решение № 163 от 01.03.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. София, 28.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Н.й Николов

Мирослав Стоянов при участието на секретаря Рени Ив. А.а в присъствието на прокурора Пл. Г. Р. като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно административно наказателно дело № 20211100602214 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

С решение от 09.02.2021 г., постановено от Софийския районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 13-ти състав по НАХД № 11474/2019 г. по описа на същия съд, обвиняемият Е.Р.А. е признат за виновен в това, че на 08.06.2018 г., в гр. София, до ** – ро основно училище „В.А.“, в съучастие като извършител с Я.Е.А. и други неустановени по делото лица, чрез нанасяне на удари с ръце и крака в областта на главата и тялото на И.Г.И., му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в контузна рана на долния десен клепач; подконюктивен кръвоизлив на дясното око; подкожни хематоми на дясното слепоочие и долния десен клепач; кръвонасядания на дясната ушна мида, горния десен клепач и вътрешната повърхност на клепачите на лявото око; охлузвания и кръвонасядания на носа; кръвонасядания на устните; оток на дясната ръка; кръвонасядания в областта на гърба, дясната мишница, дясното коляно и лявото бедро; оток и кръвонасядане на лявата подбедрица, с което е реализиран медико – биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ и деянието е извършено по хулигански подбуди – на публично място, грубо нарушаващо обществения ред и изразяващо явно неуважение към обществото, без наличие на конкретен личен мотив и без да е бил провокиран от И.И., при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение към установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото и е изразил явното си неуважение към обществото, телесната неприкосновеност, честта и достойнството, като с това е осъществил състава на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева.

1

С така постановеното решение и на основание чл. 189, ал. 3 и чл. 190, ал. 2 от НПК, обв. Е.Р.А. е осъден да заплати в полза на държавата и по сметка на СДВР сумата от 58,65 лв. – разноски в досъдебното производство, както и сумата от по 5 лв. – за служебно издаване на изпълнителен лист.

Със същото решение обвиняемият Я.Е.А. е признат за виновен в това, че на 08.06.2018 г., в гр. София, до ** – ро основно училище „В.А.“, в съучастие като извършител с Е.Р.А. и други неустановени по делото лица, чрез нанасяне на удари с ръце и крака в областта на главата и тялото на И.Г.И., му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в контузна рана на долния десен клепач; подконюктивен кръвоизлив на дясното око; подкожни хематоми на дясното слепоочие и долния десен клепач; кръвонасядания на дясната ушна мида, горния десен клепач и вътрешната повърхност на клепачите на лявото око; охлузвания и кръвонасядания на носа; кръвонасядания на устните; оток на дясната ръка; кръвонасядания в областта на гърба, дясната мишница, дясното коляно и лявото бедро; оток и кръвонасядане на лявата подбедрица, с което е реализиран медико – биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ и деянието е извършено по хулигански подбуди – на публично място, грубо нарушаващо обществения ред и изразяващо явно неуважение към обществото, без наличие на конкретен личен мотив и без да е бил провокиран от И.И., при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение към установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото и е изразил явното си неуважение към обществото, телесната неприкосновеност, честта и достойнството, като с това е осъществил състава на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл.

20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, обвиняемият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева.

С така постановеното решение и на основание чл. 189, ал. 3 и чл. 190, ал. 2 от НПК, обв. Я.Е.А. е осъден да заплати в полза на държавата и по сметка на СДВР сумата от 58,65 лв. – разноски в досъдебното производство, както и сумата от по 5 лв. – за служебно издаване на изпълнителен лист.

Срещу така постановеното първоинстанционно решение е постъпила въззивна жалба с допълнение към нея от адв. Н. Г. А. – от САК, в качеството му на упълномощен защитник на обвиняемите Е.Р.А. и Я.Е.А.. С така депозираната въззивна жалба се твърди, че постановеното първоинстанционно решение страда от пороци, които обуславят неговата отмяна, в която насока се аргументира, че същото е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано. Сочи се, че от наличните по делото доказателства не се установява авторството на вмененото на Е.А. и Я.А. престъпление.

Изтъква се, че няма неизяснени обстоятелства или необходимост от събиране на доказателства. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на ново, с което обвиняемите Е.А. и Я.А. да бъдат оправдани изцяло.

В подаденото допълнение към въззивната жалба се излага, че атакуваното съдебно решение е необосновано, а постановилият го съд е отговорил повърхностно на възраженията на защитата, като е изградил вътрешното си убеждение в нарушение на разпоредбите на чл. 14, ал. 1 от НПК – без да е извършен обективен, всестранен и пълен анализ на събраните по делото доказателства. Сочи се, че приетата с атакуваното съдебно решение фактическа обстановка, почти дословно преповтаря обстоятелствената част на предложението за освобождаване на обвиняемите от наказателна отговорност, като в същото липсва обяснение за начина и причините, поради които инкриминираният инцидент е приключил, като вместо това съдът е приел нереалистична ситуация, в която, докато на пострадалия са нанасяни удари от неустановен брой лица, същият се е изправил и отишъл до автомобила си, а нападателите му се качили по автомобилите си и се отправили в 2 неизвестна посока.

Защитникът релевира доводи, че фактите и обстоятелствата относно нанесения на пострадалия побой не се оспорват, но по отношение на авторството на обвиняемите лица касателно деянието, съдебният акт е необоснован. В тази насока защитата изтъква, че съдът е признал обвиняемите за виновни в извършване на престъплението, като е дал вяра на показанията на пострадалия, с които той обяснява как е стигнал до извод за самоличността им, а именно – защото негов приятел му бил казал кои са нападателите му и защото само Е.А. бил имал стар тъмен джип в кв. Горубляне, и явно в това участвал и неговият син.

Намира, че всички твърдения относно авторството на деянието, представляват препредаване на предположения от неучастващи по делото лица.

В допълнението към жалбата се излага, че на 08.06.2018 г. вечерта, след като му бил нанесен побой и пострадалият посетил болнично заведение, заявил пред намиращите се на място полицейски служители, че не желае да подава жалба срещу водача на черен джип, с който се скарал през деня и срещу „3 – 4 лица, които слезли от лек автомобил и му нанесли побой“; по-късно негов приятел, полицай, му казал кой, според него, е извършителят по даденото му описание и къде живее, като посъветвал пострадалия да напише оплакване до Полицията; на следващия ден пострадалият депозирал заявление до органите на реда и сведение, в което посочил, че не познава хората, които са го нападнали, че джипът на извършителя е тъмно сив, както и че извършителят е на 45 – 50 години, и е разбрал, че живее „по улицата между Тонекс и автомивка Летец към булевард Цариградско “; на 03.07.2018 г. полицейски служители снели сведения от обвиняемите лица, които отрекли да имат каквато и да било връзка с казуса; в хода на образуваното досъдебно производство, на 06.08.2018 г. пострадалият бил разпитан и в показанията си посочил, че джипът на извършителя бил тъмно сив или зелен, какъвто притежавал обв. Е.А., и междувременно се бил сетил, че нападателят му се казвал „Е.“; по досъдебното производство не било извършено разпознаване на обвиняемите лица, но вместо това те били съпоставени в очна ставка с пострадалия, на когото бил зададен въпрос – дали това са лицата, които са го нападнали; на 01.12.2020 г. пострадалият за пръв път дал описание на обвиняемите лица, като заявил, че от полицаите разбрал кой е извършителят и къде живее, че синът на Е. се казва Я., както и че до срещата им в Полицията не го познавал; пострадалият И. първоначално бил посочил, че обв. Я.А. го бил заплашил с нож, а по-късно посочил, че е заплашен с нож от приятел на „Е.“. Защитникът излага, че първият съд неправилно се е доверил на показанията на св. И. по отношение на авторството на деянието, тъй като същите са противоречиви, взаимно изключващи се и лишени от необходимата яснота, последователност и обективност, за да могат да бъдат единственото и достатъчно доказателство, въз основа на което да се постанови осъдителен съдебен акт. Акцентира на противоречие в показанията на св. И. по въпросите, дали е съобщил номера на управлявания от нападателя му джип или е научил същия по-късно от полицейски служител; от колко време не бил виждал Е.А. – от 10 или от 30 години; дали е давал сведение пред св. Б. относно личността на нападателите си, както и на това, че описанието на нападателите му, дадено от И., не отговаря на това на обвиняемите лица.

Защитникът релевира съображения, че първият съд необосновано е приел, че пострадалият не е знаел името на обв. Я.А., но успял да свърже самоличността му с тази на неговия баща, в каквато насока излага обстойни съображения. Излага, че съдът необосновано е игнорирал обясненията на Е. и Я.А.и, и показанията на св. К. А.а, които опровергават твърденията на И. по отношение на авторството на деянието. Сочи, че пострадалият И. и обвиняемите не са се познавали, нито са комуникирали помежду си, като единствената им среща е осъществена при провеждане на очната ставка помежду им.

Намира, че единствен източник на доказателства по отношение на авторството на деянието се явяват показанията на св. И., които не следва да бъдат кредитирани и не са достатъчни за постановяване на осъдителна присъда. Счита, че по делото не е доказано по нужния 3 несъмнен и категоричен начин авторството на обвиняемите по отношение на деянието, поради което желае оправдаването им.

В съдебно заседание, упълномощеният защитник на обвиняемите Е.Р.А. и Я.Е.А. – адв. Н. Г. А. – от САК, поддържа депозираната въззивна жалба с допълнението към нея, по изложените в тях съображения. Пледира обвиняемите лица да бъдат оправдани по повдигнатото им обвинение, като сочи, че по делото не е доказано авторството им по отношение на инкриминираното деяние. В подкрепа на доводите си изтъква, че в нито един момент от наказателното производство, включително и при неговото образуване, пострадалият не е дал описание нито на автомобила на нападателите му, нито на самите извършители, за да могат същите да бъдат идентифицирани, а друго лице, което не е очевидец на инкриминираното деяние, е предположило, че обвиняемите са автори на деянието, след което пострадалият е започнал да повтаря техните имена. Излага, че обвиняемите отричат да са виждали някога и да познават пострадалия, а твърденията за приятелски отношения между семействата на пострадалия и на бащата на обв. Е.А., не са доказани. Изтъква, че дори да се приеме, че св. И.И. и обв. Е.А. са били съученици, те не са се виждали от 30 години и св. И. няма как да знае как изглежда и как се казва синът на обв.

Е.А.. Сочи, че тезата на И., представена пред разследващите, е невъзможна.

Обвиняемият Е.Р.А., редовно призован, не се явява, не взема участие в хода на съдебното производство пред въззивния съд и не ангажира становище по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване в производството и по основателността на депозираната въззивна жалба с допълнение.