Решение № 57 от 30.09.2026, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. П., 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Хрисимир М. Пройнов при участието на секретаря Мая Й. Ангелова като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Административно наказателно дело № 20263520200197 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. Х. Н., с ЕГН: **********, с адрес гр. П., ж.к. „Р** против Наказателно постановление № *** г., издадено от Началника на РУ-П. към ОДМВР - гр. Т., с което на жалбоподателя, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 255.65 евро /500.01 лева/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят, като в законоустановения 14-дневен срок е депозирал жалба срещу него. Моли съдът да го отмени като неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че не е знаел за служебно прекратената регистрация на трактора, който преди смъртта на баща му е бил фактически ползван от последния, както и че едва при извършената полицейска проверка е узнал както за регистрационния статус на превозното средство, така и че по регистрация негов собственик е „Г..“ ООД.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата. Заявява, че не е знаел за прекратената регистрация на трактора, че същият е бил ползван от баща му, починал през 2025 г., и че при проверката е узнал за липсата на застраховка и за прекратената регистрация.

Наказващият орган, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Районна прокуратура – Т., ТО - П., редовно уведомена, не изпраща представител.

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, от лице с правен интерес от обжалването, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА, предвид следните съображения:

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това, че на 16.06.2026 г. в 11:00 ч., в гр. П., кв. Невски, на ул. „***“ до дом № 5, движещ се в посока кръстовището с ул. „***“, управлявал колесен трактор **, собственост на „Г..“ ООД, като при проверката било установено, че МПС е със служебно прекратена регистрация от 27.10.2016 г. поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, с което е прието, че виновно е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

1

Била е образувана преписка Вх. № *** г. на Районна прокуратура - Т., ТО – П., във връзка с получена справка изх. № 321р-13716/2026 г. по описа на РУ - П., в която се съобщават данни за управление на нерегистрирано МПС.

От изложеното в справката, приложените към административнонаказателната преписка документи и доказателствата, събрани непосредствено в съдебното производство, се установява следното:

На 16.06.2026 г. около 11:00 ч. в гр. П. полицейските служители П. П. П. и Т. М. Т. забелязали колесен трактор **, който се движел от кв. С. към кв. Невски. Последвали го и го спрели за проверка на ул. „***“. Тракторът бил управляван от жалбоподателя Н. Х. Н.. При извършената справка в информационната система било установено, че регистрацията на МПС е служебно прекратена на 27.10.2016 г. поради липса на валидна застраховка „Гражданска отговорност“. По регистрационните данни собственик на трактора е „Г..“ ООД.

Към момента на проверката на превозното средство била поставена регистрационна табела, а по преписката е представено и свидетелство за регистрация.

За установеното на жалбоподателя е съставен АУАН серия GA № .** г. Материалите били изпратени на Районна прокуратура - Т., ТО - П. за преценка за наличие на престъпление по чл. 345, ал. 2 НК. С постановление от 22.07.2026 г. прокурорът отказал да образува досъдебно производство и изпратил материалите по компетентност на РУ - П.. В постановлението е отразено, че тракторът е бил регистриран по съответния ред и с регистрационни табели, като същевременно регистрацията му е била служебно прекратена.

Впоследствие е издадено обжалваното наказателно постановление.

Съдът, предвид вмененото му от закона задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, намира, че АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни органи и в приложимите срокове. Нарушението е индивидуализирано по време, място, моторно превозно средство и изпълнително деяние, като е налице съответствие между фактическото административно обвинение и приложените чл. 140, ал. 1 и чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП. Не се установява самостоятелно съществено процесуално нарушение, което да е ограничило правото на защита на жалбоподателя. Спорът е по приложението на материалния закон и най-вече относно субективната страна на нарушението.

Съгласно чл. 140, ал. 1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП предвижда административно наказание лишаване от право да управлява МПС и глоба.

Служебното прекратяване на регистрацията по чл. 143, ал. 10 ЗДвП е административна мярка, насочена към преустановяване на обективно незаконосъобразно състояние - участие в движението на превозно средство, за което не е налице задължителната застраховка. При самото прилагане на мярката не се изследва вина на водача или на собственика. Това обаче е различен въпрос от реализирането на административнонаказателна отговорност спрямо конкретно физическо лице за последващо управление на МПС със служебно прекратена регистрация.

Процедурата по служебно прекратяване на регистрацията е уредена както в закона, така и в издадената въз основа на чл. 140, ал. 2 ЗДвП Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.

Действащият ред предвижда уведомяване на собственика, посочен в регистъра, при служебното прекратяване на регистрацията в хипотезата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП.

Обстоятелството, че в по-късна редакция на самия чл. 143, ал. 10 ЗДвП изричният текст за уведомяването е отпаднал, не заличава уредения в наредбата елемент на процедурата. Още повече, че процесната дерегистрация е извършена през 2016 г., когато законовата уредба също е предвиждала уведомяване на собственика.

От материалите по делото не се установява собственикът, вписан в регистъра - „Г..“ ООД, да е бил надлежно уведомен за извършеното на 27.10.2016 г. служебно прекратяване на регистрацията. Този факт не прави сам по себе си дерегистрацията невалидна и не означава автоматично, че всяко последващо управление е ненаказуемо. Той обаче има значение при преценката дали по отношение на конкретния водач е доказано виновно поведение.

Административнонаказателната отговорност на физическите лица е лична и виновна.

За да бъде наложено наказание по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, не е достатъчно единствено да се 2 установи обективният факт, че водачът е управлявал МПС със служебно прекратена регистрация. Следва да се установи и субективното отношение на водача към релевантното фактическо обстоятелство - че регистрацията на управляваното МПС е прекратена. Вината не се предполага и не може да бъде извеждана единствено от самия факт на управление.

Наказващият орган изрично е приел, че не са събрани доказателства жалбоподателят да е знаел за прекратената регистрация, но е счел, че деянието е непредпазливо, тъй като водачът е могъл да разбере това преди да поеме управлението, при положение че за МПС не е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“.

Този извод не се подкрепя в достатъчна степен от доказателствата.

Задължението на водача да носи документ за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и евентуалното неизпълнение на това задължение не са тъждествени със знание за служебно прекратена регистрация. Липсата на валидна застраховка може да обуслови самата административна процедура по дерегистрация, но от нея не следва неизбежно, че водачът знае или при полагане на обикновена грижа непременно е могъл да знае, че компетентният орган вече е извършил конкретното административно действие по прекратяване на регистрацията.

В случая жалбоподателят не е вписаният собственик на превозното средство. По негови обяснения тракторът е бил фактически ползван от покойния му баща, а той самият е започнал да се разпорежда с него след смъртта на баща си през юни 2025 г. Обясненията на жалбоподателя относно целта на конкретното управление не са напълно последователни пред съда той сочи, че е искал да прибере трактора, докато свидетелят Т. Т. възпроизвежда казаното при проверката, че жалбоподателят е косил и се прибира от работа. Това противоречие има значение за причината, поради която тракторът е бил управляван, но не установява знание за неговия регистрационен статус.

Актосъставителят П. П. и свидетелят Т. Т. установяват по несъмнен начин фактическото управление на трактора по обществен път, наличието на регистрационна табела, липсата на валидна застраховка и технически преглед и установяването чрез служебната информационна система на прекратената регистрация. Никой от тях обаче не сочи факти, от които да следва, че преди проверката жалбоподателят е бил информиран за дерегистрацията или по друг начин е знаел за нея.

Съществено е и че служебното прекратяване е извършено близо десет години преди проверката, а по делото липсват доказателства за надлежно уведомяване на вписания собственик. При превозното средство са били налични регистрационна табела и свидетелство за регистрация. Тези външни белези обективно не насочват водача към извод, че регистрацията е прекратена, а достъпът до служебната информация за регистрационния статус не е общодостъпна и такъв е бил осъществен именно от полицейските служители при проверката.

Съдът отчита, че липсата на застраховка „Гражданска отговорност“ е обективно състояние, което водачът е следвало да провери преди управление, и че законът предвижда самостоятелни последици за управление или ползване на МПС без задължителна застраховка. Този пропуск обаче не може автоматично да бъде превърнат в доказателство за небрежност по отношение на различен факт - извършеното от административен орган служебно прекратяване на регистрацията. За последния факт е необходима самостоятелна преценка дали водачът е могъл и е бил длъжен да го предвиди при конкретните обстоятелства.

В конкретния случай събраните по делото доказателства не позволяват да се направи несъмнен извод, че жалбоподателят е знаел за прекратената регистрация, нито че незнанието му се дължи на непредпазливост. Не е установено той да е бил адресат на уведомление, да е присъствал при действия по дерегистрацията, да е получавал информация за този статус или да е разполагал с друг конкретен източник на сведения, който да е пренебрегнал. Изводът на наказващия орган, че е „могъл да разбере“ за дерегистрацията само от липсата на валидна застраховка, остава предположение.

Във всеки конкретен случай следва да бъдат доказани всички елементи от състава на административното нарушение, включително вината. По силата на чл. 84 ЗАНН съответно приложение намира принципът на чл. 303, ал. 1 НПК, че виновността не може да почива на предположение. Когато обективното управление е доказано, но субективната страна не е установена по несъмнен начин, административнонаказателната отговорност не може да бъде ангажирана.

3

Следователно поведението на жалбоподателя не е доказано от субективна страна като виновно осъществяване на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Като е приел обратното и е наложил наказания по чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния закон. Поради това наказателното постановление следва да бъде отменено.

По разноските:

Жалбоподателят, в чиято полза е изходът на делото, не е направил искане за присъждане на разноски и не е представил доказателства за сторени съдебни разходи, поради което такива не следва да му се присъждат.