Решение № 1111 от 15.11.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1111 гр. Бургас, 15.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Радостина П. Петкова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско дело № 20222100501216 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба подадена от ТП „Държавно ловно стопанство Ропотамо“ към Югоизточно държавно предприятие“ ДП - гр. Сливен, срещу Решение № 1070/25.05.2022г. по гр.д. № 20212120106237 по описа за 2021 год. на Районен съд – Бургас, с което са признати за незаконни и отменени наложените от работодателя ТП „ДЛС Ропотамо“, Булстат: 2016176540222 със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж. к. „Изгрев“ № 170 на С. И. В., ЕГН ********** с адрес гр.*** ул.*** № ***-***, ет.* наказания, както следва: наказание „Забележка“, наложено със Заповед № РД 10-137/06.08.2021 г., наказание „Забележка“, наложено със Заповед № РД 10- 138/06.08.2021 г., наказание „Забележка“, наложено със Заповед № РД 10-139/06.08.2021 г. и уволнението, извършено със Заповед № РД – 13 - 5/06.08.2021 г., издадени от директора на ответника, на основание чл. 357 и чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ;

Възстановен е С. И. В. на заеманата преди уволнението длъжност „Началник горскостопански участък“ в ТП „ДЛС Ропотамо“, на основание чл. 344 ал. 1 т.

2 КТ; Осъден е работодателят да заплати на ищеца сумата от 9744 лева /девет хиляди седемстотин четиридесет и четири лева/, представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение, считано от 06.08.2021 г., но за не повече от шест месеца, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.09.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 344 ал. 1 т. 3, вр. с чл. 225 КТ. Със същото решение разноските и държавната такса са 1 възложени в тежест на работодателя.

Жалбоподателят излага съображения, че първоинстанционния съд е нарушил императивните процесуални правила за равнопоставеност на страните в съдебния процес и бил отказал да се произнесе и да изпълни собствените си разпореждания за допускане до разпит на свидетели на ответната страна, за установяване на спорни, релевантни за делото обстоятелства. Липсвало произнасяне на съда и по отношение на допуснатите от съда и не предоставени от третата страна писмени доказателства. С тези съображения заявява, че първоинстанционното решение е необосновано.

Също така не били обсъдени и всички факти и възражения направени от ответната страна. Подробно са изложени възраженията развити в отговора на исковата молба с твърдения, че не са доказани обстоятелствата на които се основават предявените искове.

Изложени са аргументи за законосъобразността на Заповед № РД 10-137/06.08.2021 г., Заповед № РД 10138/06.08.2021 г., Заповед № РД 10-139/06.08.2021 г. и Заповед № РД – 13 5/06.08.2021 г. и се твърдят множество нарушения на трудовата дисциплина извършени от ищеца. Твърди се, че поради тези нарушенията ДЛС Ропотамо търпи финансови загуби в големи размери/над 50000лв/, както и неизпълнение на финансовия план за

2021 год.

Оспорва първоинстанционното решение, като постановено в отклонение от практиката на ВКС. Жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното решение в цялост и отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции.

Прави искане за допускане на свидетели за установяване на обстоятелствата заявени в отговора на исковата молба.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба подаден от С. И. В., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

Излагат се подробни аргументи относно незаконосъобразността на издадените от работодателя заповеди и се посочва, че решението на първоинстанционния съд е правилно и обосновано. Твърди се, че е бил допуснат до разпит един свидетел на ответната страна, като е бил доведен законният представител ответната страна по делото - директорът Георги Гагов, който е недопустимо да бъде разпитван в качеството му на свидетел по делото. Не било искано допускането до разпит на друг свидетел. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените пред въззивния съд разноски.

Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаряща на изискванията на чл. 260-261 ГПК.

При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от С. И. В. срещу ТП „ДЛС Ропотамо“ към „Югоизточно държавно предприятие“ ДП – гр. Сливен, искове за отмяна на дисциплинарно наказание „Забележка“, наложено със Заповед № РД 10- 137/06.08.2021 г., отмяна на 2 дисциплинарно наказание „Забележка“, наложено със Заповед № РД 10138/06.08.2021 г., отмяна на дисциплинарно наказание „Забележка“, наложено със Заповед № РД 10-139/06.08.2021 г., както и да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищеца, извършено със Заповед № РД – 13 5/06.08.2021 г., да бъде възстановен ищецът на заеманата преди уволнението длъжност „Началник горскостопански участник“, включително да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение в размер на 9744 лева за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение, считано от 06.08.2021 г., но за не повече от шест месеца, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.09.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 357 и чл. 344 ал.

1 т. 1, 2 и 3, вр. с чл. 225 КТ.

Твърди се, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал при ответника длъжността „Началник горскостопански участник“. Сочи се, че със Заповед № РД 10-137/06.08.2021 г., Заповед № РД 10-138/06.08.2021 г. и Заповед № РД 10-139/06.08.2021 г., на ищеца са наложени три броя дисциплинарни наказания „Забележка, а със Заповед № РД – 13 - 5/06.08.2021 г. същият е уволнен. Изложено е, че със Заповед № РД 10-137/06.08.2021 г. ищецът е наказан, за това, че е „предложил за маркиране подотдели 291в, 291г, 292а, 292в, 293а, 293в, 293з и 293и, като не е извършил проверка и обследване на вида собственост на насажденията в подотделите предвид факта, че същите са били обект на съдебни спорове със Сливенската митрополия, приключили 2019 г., което е довело до включването им в комплектования лесосечен фонд за 2022 г., като държавна собственост, при положение, че към този момент те са били частна собственост“. Поддържа се, че наказанието е незаконосъобразно наложено, тъй като от една страна посочените по-горе подотдели не са били включени в КЛФ за 2022 г., а от друга страна при изпълнение на задълженията си ищецът е работил с предварително предоставена от работодателя документация – картен материал, горско стопански план, и GPS, според които към този момент тези имоти са били държавна собственост и за същият не е съществувало задължение за извършване на справки за собствеността на имотите, а ответникът е следвало да предостави на ищеца актуална документация въз основа на която, последния да осъществява трудовите си задължения. Възразява се, че наложеното с тази заповед наказание е незаконосъобразно и поради това, че към момента на налагането му е изтекъл преклузивният двумесечен срок по чл. 194 ал. 1 КТ, доколкото нарушението е открито от работодателя на 24.03.2021 г. със запознаване с предложението с вх. № РД-01- 28/23.03.2021 г., изготвено от ищеца. Твърди се, че наказанието наложено със Заповед № РД 10-138/06.08.2021 г. е незаконосъобразно, тъй като при налагането му са нарушение чл. 195 ал. 1, чл. 193 и чл. 194 ал. 1 от КТ. Сочи се, че в заповедта не са посочени времето, мястото на извършване на нарушението, както върху работата на кой или кои лица ищецът е следвало да осъществява контрол, като не допуска да товарят и транспортират дървесина без присъствие на материално-отговорни лица за съответните складове. Поддържа се, че наказанието наложено със Заповед № РД 103 139/06.08.2021 г. е незаконосъобразно, доколкото при налагането му са нарушение чл. 195 ал. 1, чл. 193 и чл. 194 ал. 1 КТ. Сочи се, че описанието на нарушението в заповедта е общо и абстрактно, поради което ищецът не може да организира защитата си по това дисциплинарно обвинение. По отношение на Заповед № РД – 13 - 5/06.08.2021 г., с която ищецът е уволнен , се оспорва извършването на системни нарушения на трудовата дисциплина, както и извършването на други тежки нарушения на трудовата дисциплина. Излага се, че в заповедта като нарушение е описано, че ищецът е изготвил график за маркиране през 2020 г., изпратен до ЮИДП ДП с писмо № СГ-0302/15.05.2020 г., като е включил в него насаждения в подотдели 295б и 296б, които не са държавна, а частна собственост. Поддържа се, че при изпълнение на задълженията си ищецът е работил с предварително предоставена от работодателя информация – горскостопански план, картен материал към него, и GPS, според които към този момент тези имоти са били държавна собственост и за същият не е съществувало задължение за извършване на справки за собствеността на имотите, а ответникът е следвало да предостави на ищеца актуална документация въз основа на която, последния да осъществява трудовите си задължения. Възразява се, че наложеното с тази заповед наказание е незаконосъобразно и поради това, че към момента на налагането му е изтекъл преклузивният двумесечен срок по чл. 194 ал. 1 КТ, доколкото нарушението е открито от работодателя на15.05.2020 г. със запознаване с писмо вх. № СГ-03-02/15.05.2020 г. Посочва се, че като второ нарушение в заповедта за уволнение е описано, че ищецът е издал позволение за сеч от 15.03.2021 г. за подотдели 295б и 296б, без да провери вида на собствеността им. Твърди се, че и тук ищецът е работил с информация предоставена от самия работодател и за него не е съществувало задължение да извършва проверка за собствеността на имотите. Сочи се и че от ищеца не може да се търси дисциплинарна отговорност за това нарушение, доколкото отговорник за тази дейност е друг работник, определен със Заповед № РД-1058/15.04.2021 г. на дирекрора на ТП“ДЛС-Ропотамо“. Поддържа се, че нарушението по т. 3 от заповедта не може да се квалифицира като „тежко“, доколкото се каса за техническа грешка, която е могла да бъде коригирана по установения за това ред. По отношение на нарушението по т. 4 от заповедта се сочи, че от ищеца не може да се търси отговорност за неосъществен контрол върху горските надзиратели и недопускане на липси на дървесина от горските складове, доколкото същият не разполага с правомощие да осъществи инвертаризация, вследствие на която да установи липси. Сочи се, че отговорност за това следва да носи материално отговорното лице на съответния склад. Поддържа се, че описаната в т. 5 от заповедта фактическа обстановка не отговаря на действителността. В тази връзка се посочва, че на 14.06.2021 г. след установяване, че се извършва сеч в отдел 291в е съставен констативен протокол и АУАН на извършителя, за което ищецът е уведомил ответника с доклад вх. № РД-21-132/14.06.2021 г. По изложените съображения, ищецът счита, че наложените му дисциплинарни наказания „Забележка“ и уволнение са незаконосъобразни. Твърди се, че в резултат от незаконното уволнение ищецът е останал без работа считано от датата на 4 уволнението – 06.08.2021 г.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове. По отношение на Заповед № РД 10-137/06.08.2021 г. се сочи, че към момента на нарушението съдебните актове установяващи собствеността върху процесните обекти са били на разположение на ищеца и същият е следвало да се съобрази с постановеното в тези актове. Освен това, се сочи, че в регистъра на движението на земи в горските територии промяната в собствеността е отразена на 15.03.2017 г. за землище с. Веселие, общ. Приморско и на 03.06.2019 г. за землище с. Равна гора, общ. Созопол, тоест години преди ищеца да извърши нарушението. Освен това тази информация е била налична в изготвените отчети за горския фонд през 2017 г. за с. Весели е и през 2019 г. за с. Равна гора, в изготвянето, на които отчети ищецът е бил длъжен да вземе участие. Застъпено е становище, че ищецът е бил длъжен да прави справки относно собствеността на имотите по силата на функциите, които осъществява на заеманата от него длъжност, без да е необходимо това да бъде изрично посочено в длъжностната му характеристика. Твърди се, че такова задължение произтича от самия Закон за горите, които предвижда, че се отнема лиценза на съответния лесовъд ако издаде разрешение в нарушение на разпоредбите на Закона за горите.