Решение № 141 от 12.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Пловдив, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско дело № 20245300503280 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Н. Й. И. от гр.***, чрез пълномощника адв.Б. Б. от АК *** срещу решение № 4230/29.10.2024г. на Пловдивски районен съд, постановено по гр.дело № 14582/2023г. С обжалваното решение са отхвърлени предявените от Н. Й. И., ЕГН:

**********, срещу „Български пощи“ ЕАД, ЕИК: 203283623, обективно кумулативно съединени искове за признаване на извършеното уволнение със Заповед № ***г. на управителя на „Български пощи“ ЕАД за незаконно и неговата отмяна – правно основание чл.344, ал.1 т.1 КТ и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „*** “ в отдел „***“– правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ и за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сума в размер от 9566,10 лв., представляваща обезщетение за времето от 5.08.2023г. – 5.02.2024г., през което е останал без работа поради уволнението - правно основание чл.344 ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ.

Решението се обжалва изцяло

1

Жалбоподателят Н. И. навежда доводи за неправилност, незаконосъобразност и немотивираност. Сочи се, че от свидетелските показания се вижда ясно и драстично неспазване на условията за оценяване на подбора и има пълна неяснота на какъв принцип са поставени оценки и кой ги е поставял такива оценки. Сочи се, че за всеки един от получилите най-висок общ брой точки са били поставяне несъществуващи и неразписани в правилата за оценяване точки, което по принцип е разминаване с правилата за оценяване. Сочи се, че е налице хипотезата на чл.333 КТ, защото работничката е била представител на работниците и служител по чл. 7, ал. 2 и чл. 7 от КТ.

Иска се отмяна на решението и уважаване на предявените искове.

Претендират се разноски по делото.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „Български Пощи“ ЕАД, с който решението се намира за правилно и законосъобразно, в съответствие със събраните по делото доказателства. Иска се неговото потвърждаване. В условията на евентуалност се иска уважаване на направеното с отговора на исковата молба възражение за прихващане на размера на платените обезщетение, посочени в удостоверение, издадено от „ЦКБ“ АД ,в общ размер на възражението 6910,21 лева. Претендират се разноските по делото.

Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.

Основателно е възражението на жалбоподателката Н. И., че от свидетелските показания се вижда ясно и драстично неспазване на условията за оценяване на подбора и има пълна неяснота на какъв принцип са поставени оценки и кой ги е поставял такива оценки. Сочи се, че за всеки един от получилите най-висок общ брой точки са били поставяне несъществуващи и неразписани в правилата за оценяване точки, което по принцип е разминаване 2 с правилата за оценяване.

Видно е от показанията на св.Б.Б. /л.193/, че същата в качеството й на *** на комисията за подбор /л.74/ е действала при оценката на трудовите качества на работниците субективно и пристрасно. Същата заявява, че е направила всичко възможно като ***на синдикат – „да запазим нашите ***“, в процедурата по подбора на. Същата признава за пропуски от нейна страна при определяне на оценките за подбора и за цялостни пропуски на комисията при точкуване по критерия „Умения за работа в екип“. Според св.В.Ч. /л.194/, която е *** на Н. И., тя е дала по-ниска оценка на И. по този критерий „Умения за работа в екип“, само защото служителите за гр.*** на тази длъжност са били три, а другите две служителки предпочитали да ходят на проверка на даден обект двете, а не с Н. И.. Според настоящият съд тази база за оценка на качествата на работника не е обективна и безпристрастна, а се опира на немотивираните лични пристрастия на нейните две колежки, които са явно заинтересовани те да получат по-висока оценка, за да си запазят работота. Друг свидетел по делото Д.Щ. /л.195/, която също е била назначена за *** на комисията за подбор твърди, че тя по отношение на критериите „Качество на работата“ и „Умения за работа в екип“ не знае кой е слагал оценките на оценяваните работници, но със сигурност не е тя.

Отделно от това е установена обективна грешка в оценката по критерий „Образование“, по който се поставят оценки с максимална стойност – 6 точки, видно от Правилата за осъществяване на подбора, утвърдени от главния изпълнителен директор на „Български Пощи“ ЕАД /л.136/. А видно от протокола за подбор от 26.06.2023г. /л.81/ на А.П.Г. под номер 30 по този критерий й е поставена оценка 7 точки, което е в противоречие с правилата за извършване на подбора. Опитите на някой от разпитаните свидетелки, част от екипа по подбора, да обяснят това с техническа грешка е неоснователно, защото видно от протокола за подбора, то именно тази оценка е влязла в общия брой точки на тази служителка.

При тези доказани факти в казуса е нарушено правото на работника да се извърши обективен и правилен подбор на работниците, които да се съкратят, поради съкращението на щата на дружеството работодателя. Ето защо в казуса незаконосъобразно е приложена нормата на чл.328 ал.1 т.2 от КТ и уволнението е незаконно. Ето защо решението в тази част е неправилно, 3 като исковете по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ са доказани и следва да се уважат от въззивният съд.

Основателен е и иска по чл.344 ал.1 т.3 от КТ във вр. с чл.225 ал.1 от КТ.

Видно от трудовата книжка на ищцата И. /л.16-л.17/ считано от ***г. до ***г. за срок от 6 месеца същата е останала без работа и й се дължи за този срок брутното трудово възнаграждение в размер на 1 594,35 лева на месец, чийто размер е доказан от ССЕ /л.388 от делото на ПРС/ или общо се дължи сумата 9 566,10 лева. По направеното възражение за прихващане от работодателя с отговора на исковата молба /л.39/ и уточнението на отговора в тази част /л.164/ със сумите от 1 698,30 лева за платено обезщетение по чл.220 от КТ, от 970,44 лева платено обезщетение по чл.224 от КТ и обезщетение от 4 279,19 лева по чл.222 от КТ, същите са доказани от плащанията им с фишове за работни заплати /л.143 и л.147/ и от удостоверение от обслужващата банка ЦКБ /л.165/. Като възражението за прихващане е основателно, защото след като работника се възстанови на заеманата работа подобни обезщетение по КТ не му се дължат. Ето защо от общата сума на обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ 9 566,10 лева, следва да се приспадне сумата от общо 6 910,21 лева, колкото е общата претенция по възражението на работодателя /л.164/. При това положение се дължи на работничката 2 655,89 лева, а за другата сума следва да се уважи направеното възражение за прихващане.

Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената претенция. Ето защо в полза на жалбоподателката Н. И. следва да се присъдят разноски на основание чл. 78 ал.1 от ГПК при следните предели. Такива направени в производството пред ПРС в размер 1 460 лева за адвокатски хонорар /л.395/ от делото на ПРС/ и 1 000 лева за адвокатски хонорар платен за въззивната инстанция /л.31/.

На основание чл.78 ал.6 от ГПК работодателят ответник следва да се осъди да заплати държавни такси по иска в полза на бюджета на съдебната власт две такси по 50 лева за първите два иска и 106,23 лева пропорционалана такса за третия иск /общо 206,23 лева/ за производството пред РС Пловдив и 103,11 лева държавна такса за въззивната жалба за производството пред ОС Пловдив. Общо се дължат 309,34 лв.

Мотивиран така съдът

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 4230/29.10.2024г. на Пловдивски районен съд, постановено по гр.дело № 14582/2023г., като вместо това:

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на Н. Й. И. с ЕГН

**********, съдебен адрес ***, чрез пълномощника адв.Б. Б. от АК *** и ОТМЕНЯ Заповед № ***г. на управителя на „Български пощи“ ЕАД , гр.София ул.Академик Стефан Младенов“ №1, бл.31 с ЕИК 121396123, с която било прекратено трудовото правоотношение с Н. Й. И. с ЕГН ********** на длъжността „***“ с изнесено работно място в ОПС ***, сектор „***“, отдел „***“, дирекция „***“ към Централно управление на „Български пощи“ ЕАД, на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ считано от 06.08.2023г., като незаконосъобразна.

ВЪЗСТАНОВЯВА Н. Й. И. с ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност „***“ с изнесено работно място в ОПС ***, сектор „***“, отдел „***“, дирекция „***“ към Централно управление на „Български пощи“ ЕАД.

ОСЪЖДА „Български пощи“ ЕАД, гр.София ул.Академик Стефан Младенов“ №1, бл.31 с ЕИК 121396123 да заплати на Н. Й. И. с ЕГН **********, съдебен адрес ***, чрез пълномощника адв.Б. Б. сумата от 2 655,89 лева обезщетение на основание чл.225 ал.1 от КТ за това, че е останала без работа за периода от 05.08.2023г. до 05.02.2024г., вследствие на незаконното уволнение, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 2 655,89 лв. до пълния претендиран размер от 9 566,10 лева поради ИЗВЪРШЕНО ПРИХВАЩАНЕ със сумите платени от работодателя на работника, а именно - 1 698,30 лева за платено обезщетение по чл.220 от КТ, 970,44 лева платено обезщетение по чл.224 от КТ и платено обезщетение от 4 279,19 лева по чл.222 от КТ.

ОСЪЖДА „Български пощи“ ЕАД, гр.София ул.Академик Стефан Младенов“ №1, бл.31 с ЕИК 121396123 да заплати на Н. Й. И. с ЕГН **********, съдебен адрес ***, чрез пълномощника адв.Б. Б. сумата от 2 460 лева за разноски за първата и въззивната инстанция.

ОСЪЖДА „Български пощи“ ЕАД, гр.София ул.Академик Стефан Младенов“ №1, бл.31 с ЕИК 121396123 да заплати в полза на бюджета на 5 съдебната власт по сметка на ОС Пловдив сумата от 309,34 лева за държавни такси пред първата и въззивната инстанция.

Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6