Решение № 20997 от 18.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20997 гр. София, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря ЮЛИЯ К. ГРУДОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20251110109198 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл.

477, ал. 1 КЗ.

Ищецът – С. П. А., твърди, че на 02.07.2024 г. в гр. ....................., управляван от А. Н. Д., чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника, движейки се в паркинга на .................., находящ се на ................, поради недостатъчен контрол над автомобила, предизвиква ПТП с лек автомобил ....................., управляван от ............. С.ов А., навлизащ в паркинга на магазина от ..................., за което бил издаден от органите на МВР Констативен протокол за ПТП с рег. № ..................... В резултат от ПТП на лек автомобил ....................., собственост на ищеца, били нанесени множество повреди, които не можело да бъдат възстановени т.е. касаело се за „тотална щета“. Посочва, че изложеното довело до прекратяване на регистрацията на автомобила на 16.12.2024 г. Излага, че предявил писмена застрахователна претенция пред ответника, заведена с вх. № .................., по която ответното застрахователното дружество определило и изплатило обезщетение на ищеца за причинените му имуществени вреди в размер на сумата от 3 881,42 лева.

Счита, че така определеният и изплатен размер на застрахователното обезщетение не може да покрие действително причинените му имуществени вреди. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 100 лв., частичен иск от вземане в общ размер 3600 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, вследствие на процесното ПТП, ведно със законната лихва от 19.07.2024 г. до плащането . Претендира разноски.

1

С протоколно определение от 29.10.2025 г. съдът е допуснал на основание чл. 214 ГПК изменение на размера на предявения иск от сумата от 100 лева на сумата от 872,52 лева, представляваща пълния размер на предявения иск, според заявеното от ищеца.

Ответникът .................... в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Оспорва процесуалноправната и материалноправната легитимация на ищеца с твърдения, че е възможно той вече да не е собственик на автомобила. Не оспорва наличието на сключена застраховка гражданска отговорност при него по отношение на лек автомобил .................., не оспорва механизма на ПТП, вината на застрахования при него водач, твърдените вреди и причинната връзка между ПТП и твърдените вреди.

Счита, че в случая е налице „тотална щета“ и оспорва размера на претенцията, в това число действителната стойност на лек автомобил ..................... и възстановителната стойност на претърпените увреждания. Счита, че следва да бъде приспадната стойността на запазените части на автомобила. Оспорва претенцията за лихва, като счита, че не е бил поставен в забава, тъй като не е представено удостоверение за прекратяване на регистрацията на процесното МПС. Оспорва и искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗА, тъй като счита, че не са налице основанията на закона за същото. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 432, ал. 1 КЗ:

За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди и техния размер.

С доклада по делото, обявен за окончателен без възражения на страните, съдът е обявил за безспорни и с това ненуждаещи се от доказване в настоящото производство на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 вр. чл. 153 ГПК следните обстоятелства: ч е към датата на процесното ПТП лек автомобил .................. е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника водач, твърдените вреди и причинната връзка между ПТП и твърдените вреди, отправянето от ищеца към ответника на писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 ГПК, получена от ответника н а 19.07.2024 г., по която ответникът платил на ищеца застрахователно обезщетение в размер 3881,42 лева, които обстоятелства се установяват и от събраните по делото писмени доказателства.

Видно от приетите по делото като писмени доказателства документи, към датата на ПТП – 02.07.2024 г., ищецът е собственик лек автомобил ......................

Спорът между страните по делото се съсредоточава върху обстоятелството какъв е размерът на причинените имуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно събитие, породено от виновното противоправно 2 поведение на делинквента, чиято гражданска отговорност е била обезпечена през релевантния период от застрахователното дружество – ответник, както и относно дължимостта на претендираната законна лихва.

Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици, което обстоятелство обуславя наличието на застрахователния интерес. Следователно, от съществено значение е размерът на действително причинения вредоносен резултат. Според споделяната от настоящия състав константна практика на ВКС (Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ ТО на ВКС, Решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТО, Решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС) при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие – 386, ал. 2 КЗ, а не съгласно прилаганата от застрахователя методика към Наредба № 49 от 16.10.2014 г.

Обезщетението също така не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество (чл.

400, ал. 1 КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 КЗ). Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не може да надвишава пазарната му стойност. Делинквентът/застрахователят на неговата отговорност следва да заплати обезщетение, което да постави увредения в положение от преди реализирания деликт.

Според постоянната практика на ВКС по приложението на чл. 400, ал. 2 КЗ, съответно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) и чл. 203, ал. 3 КЗ (отм.), обективирана в Решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. дело № 667/2008 г., І т. о., ТК, Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о., ТК, Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК, основният елемент на непозволеното увреждане е вредата. Същата подлежи винаги на репариране, когато е в причинна връзка с противоправно и виновно деяние. Отговорността на застрахователя за вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ има договорен характер спрямо застрахования, като в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ отговорността на застрахователя към третите увредени лица е тъждествена по обем и съдържание с отговорността на прекия причинител по чл. 45 ЗЗД, поради което застрахователят дължи на увредения това, което му дължи деликвентът по правилата на деликтната отговорност, при ограниченията, въведени от специалните правни норми. По своята правна същност застрахователното събитие при застраховка „Гражданска отговорност“ съставлява юридически факт, който поражда 3 гражданската отговорност на застрахования. Следователно към този момент се определят и стойностите относими към размера на дължимото застрахователно обезщетение, което е функция на деликтното обезщетение и е пряко обвързано от стойностния адекват на всички претърпени вреди – имуществени и неимуществени.

Според Решение № 63 от 01.02.2024 г. на ВКС по гр. дело № 362/2023 г., І г. о., ГК, при непозволено увреждане, довело до повреждане на вещ, вредите настъпват в деня на увреждането (когато вещта е повредена), а не когато собственикът на вещта е заплатил сума за ремонт и поправка на увредената при това непозволено увреждане вещ; размерът на обезщетението също не зависи от това дали ремонтът на вещта е извършен или все още не е: този размер се определя със заключение на вещо лице, съобразно това каква сума ще е необходима за поправката на повредената при непозволеното увреждане конкретна вещ.

За установяване размера на подлежащите на репариране имуществени вреди е прието заключение на САТЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено. От приетото заключение на САТЕ се установява, че стойността необходима за възстановяване на лек автомобил .............., изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 11 787,08 лв. Действителната стойност на процесния лек автомобил .............., определена към датата на настъпване на застрахователното събитие е 6792 лв. Стойността, необходима за възстановяване на процесното МПС (11 787,08 лв.) надхвърля 70% от неговата действителна стойност (6792 лв.), поради което е налице тотална щета на превозното средство. Стойността на уврежданията по лек автомобил .............., определена при условията на тотална щета и след приспадане на запазените части е 4754 лв.

Съдът кредитира заключението на експертизата, доколкото същото не е оспорено от страните, подробно и пълно отговаря на поставените задачи, отчитайки и времето на експлоатация на МПС. Съгласно заключението на САТЕ стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил .............., изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 11 787,08 лв., която стойност надхвърля 70% от действителната стойност на самото МПС към датата на ПТП – 6792 лв., поради което и при съобразяване с разпоредбата на чл. 390, ал. 2 КЗ, съдът приема, че е налице тотална щета на МПС. При формиране на дължимото от ответника обезщетение, съдът намира, че от пазарната стойност на процесния автомобил към датата на ПТП – 6792 лв., следва да бъде приспадната стойността на запазените части на автомобила в размер на 30% или сумата от 2038 лв. (съгласно заключението на САТЕ), доколкото същите нямат качеството на увредено имущество и на увредения не се дължи обезщетение за тяхната равностойност. С оглед изложеното, съдът приема, че размерът на дължимото обезщетение е 4754 лв., представляващо действителната стойност на лек автомобил .............. към датата на ПТП, след приспадане на запазените части. Съгласно решение № 44 от 02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, дължимостта на обезщетението за настъпила тотална загуба не е обусловена от факта на прекратяване на регистрацията на превозното средство.

4

Изпълнението/неизпълнението на задължението за дерегистрация има значение за началния срок на забавата на застрахователя по имуществена застраховка, но не и за дължимостта на застрахователното обезщетение за настъпилия застрахователен риск.

Не се спори между страните, че ответното дружество по повод настъпилото застрахователно събитие е изплатило по щетата обезщетение в размер на 3881,42 лв., при което се получава остатък на дължимото обезщетение от 872,58 лв. Или претенцията, с оглед диспозитивното начало в процеса, следва да се уважи за пълния предявен размер от 872,52 лв. като основателна и доказана.

По искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от 19.07.2024 г. до плащането: