Решение № 4913 от 09.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4913 гр. София, 09.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДИМИТЪР В. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20241110208508 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

ЗМВР.

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, вр. чл.72, ал.4 от Инициирано е по жалба от Р. А. А. с ЕГН: **********, чрез адв. Н. К. от САК срещу индивидуален административен акт - заповед, с рег. № *** г., издадена от младши експерт *** командир на отделение в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция към 01 РУ - СДВР, с която на основание чл.72, ал.1, т.7 от ЗМВР във вр. чл. 167, ал.3 от НК е постановена принудителна административна мярка - задържане за срок от 24 часа на жалбоподателя Р. А. А..

В депозираната жалба се релевират твърдения за наличие на противоречие на цитираната заповед с материалноправните разпоредби на закона. В тази връзка се сочи, че не е било налице нито едно от предвидените в разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР основания за задържане на жалбоподателката. Твърди се и че на жалбоподателката не са били разяснени причините за задържането. Отправена е молба за отмяна на издадения индивидуален административен акт като неправилен и незаконосъобразен и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят Р. А. А., редовно призована, явява се лично и с адв. К.. Последната поддържа жалбата с изложените в нея съображения. Допълва доводите си с аргументи, че от събраните по делото доказателства е видно, че не е имало данни за извършено престъпление от страна на жалбоподателката. Посочва и че от приложените по делото документи от образуваното досъдебно производство е видно, че няма лице, привлечено в качеството на обвиняем, нито данни за съпричастност на жалбоподателката към разследваната деятелност. Моли за отмяна на обжалвания административен акт и присъждане на разноски.

Ответникът *** младши експерт - командир на отделение в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция към 01 РУ - СДВР, редовно призован, не 1 се явява. Представлява се от юрк. ***, с пълномощно по делото, която оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Представя по делото писмени бележки, в които релевира доводи за наличие на процесуална легитимация на органа, издал заповедта, както и за пълно спазване на приложимото материално и процесуално право досежно издадения индивидуален административен акт. Излага подробна аргументация относно законосъобразността на обжалваната заповед за задържане и моли за потвърждаване на същата. Отправя и молба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 25.05.2024 г., около 00:30 часа, в гр. София, в *** полицейски служители от 01 РУ – СДВР, сред които младши експерт *** командир на отделение в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция към 01 РУ – СДВР, спрели за извършване на проверка лек автомобил марка „*** който се движел по ул. „*** към ул. ***.

Водач на автомобила била свидетелката *** а един от пътниците била жалбоподателката Р.

А. А.. Проверката била извършена във връзка с постъпил сигнал, съдържащ данни, че в автомобила били налични списъци с имена на избиратели и парични средства, свързани с организиране на предлагането на имотна облага с цел склоняване на упражняване на избирателно право в полза на определен кандидат - престъпление по чл.167, ал.3 от НК.

При извършената проверка в лекия автомобил било установено, че в раница, собственост на жалбоподателката А., находяща се в автомобила, се намирал розов тефтер с изписани на ръка имена, дати и числа. След извършена справка с ОДЧ полицейските органи пристъпили към задържането на свидетелката *** и на жалбоподателката Р. А., като последната била задържана за срок до 24 часа със Заповед с рег. №*** г., на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Като фактическо и правно основание за задържането били посочени разпоредбата на чл.167, ал.3 от НК и адреса на извършанета проверка и осъщественото задържане – „г*** Спрямо жалбоподателката А. бил извършен личен обиск по реда и правилата на ЗМВР, при който били открити вещи, подробно описани в изготвения протокол. Видно от отбелязаното в заповедта жалбоподателката била освободена на 25.05.2024 г. в 16:00 ч. На жалбоподателката не били разяснени устно, по разбираем начин, причините за задържането й.

На мястото на извършване на проверката пристигнала и дежурна огледна група от 01 РУ – СДВР, която извършила претърсване и изземване на автомобила. По случая било образувано досъдебно производство № ***2024 г. по описа на 01 РУ – СДВР, за извършено престъпление по чл.167, ал.3 от НК

Претърсване и изземване било извършено и на обитавания от жалбоподателката А. адрес в гр. София, ***, при което в шкаф, находящ се в спалното помещение били намерени и иззети два броя тефтери с изписани на ръка списъци с имена, дати и цифри.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетеля *** Д. *** и писмените доказателствени материали, приобщени по реда на чл. 283 НПК - протокол за личен обиск на лице, разписка за върнати вещи и пари на задържано лице, декларация, книга за задържани лица, известие за доставяне и касов бон от 10.06.2024 г. във връзка с подаване на жалбата, преписи на материали съдържащи се в ДП № ***2024 г.

– уведомително писмо за образувано бързо производство и докладни записки, удостоверение 2 от Отдел „Човешки ресурси“ при СДВР, по описа на 01 РУ – СДВР.

Съдът се довери на показанията на свидетеля ***, тъй като същите са логични и последователни, и съответстват на приобщените писмени доказателства.

Съдът намери, че приложените писмени доказателства са единни и непротиворечиви, като прие, че са инкорпорирани към доказателствената съвкупност по надлежния ред, кореспондират с гласните доказателствени средства, съдържащи се в показанията на свидетеля *** и затова ги кредитира в цялост. При преценка на приобщената по делото доказателствена съвкупност по несъмнен и категоричен начин се установява възприетата и описана от съда фактическа обстановка.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Проверката на съда в производствата по оспорване на административни актове, издадени при оперативна самостоятелност, съгласно чл.169 от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК), се съсредоточава върху наличието на оперативна самостоятелност за органа, издал заповедта и спазването от негова страна наизискването за законосъобразност на административните актове. Разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК предписва, съдът в производството да не бъде обвързан от основанията, посочени в жалбата, с която е сезиран, но да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Законовият текст, към който чл.168, ал.1 от АПК препраща, предвижда като условие за валидност на обжалваните административни актове кумулативната даденост на следните предпоставки: издаването им от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в унисон с материалноправните разпоредби и без противоречия с целта на закона. От значение се явява и ограничението по чл.72, ал.1 от ЗМВР е принципът за съразмерност в административното производство, прокламиран от чл.6, ал.2 - ал.4 от АПК - да не се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, да не са възможни по-благоприятни мерки, с които да се постигне тази цел, да не съществуват повече от една законосъобразни възможности в обхвата на дискрецията.

Следвайки обсъдената хронология в преценката относно законосъобразността на обжалваната заповед за задържане, настоящият съд намира, че не е налице порок в нея досежно компетентността на органа, който я е издал. Неин издател е полицейски орган, в кръга на неговите правомощия, съгласно чл.72, ал.1 от ЗМВР. Според чл.57, ал.1 от ЗМВР, сред полицейските органи, осъществяващи дейности по чл.6, т.1-3, т.7 - 8 от ЗМВР са и органите на областните дирекции на МВР, каквато е СДВР със своите подразделения.

Прието и неоспорено по делото като доказателство е удостоверението от Отдел „Човешки ресурси“ - СДВР относно заеманата от *** към 25.05.2024 г. длъжност младши експерт командир на отделение в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция към 01 РУ - СДВР.

Атакуваният индивидуален административен акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми от закона задължителни реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.74, ал.2, т.1 и т.3-6 от ЗМВР. Отразен е органът, който го е издал, 3 лицето, срещу което е издаден, правото на превод, възможностите за оспорване на заповедта по административен и съдебен ред и сроковете за това. Фигурира разяснение на правата на задържания, ведно с отразяване на законовите основания за издаването на административния акт. Копие от него е връчено на жалбоподателя, който се е подписал в уверение на факта, че е получил същото и че се е запознал с него.

Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, посочена като основание за задържане на Р.

А., предвижда, че полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. При това няма спор, че за приложението й не е необходимо същите да са достатъчни за да се обоснове извод, че лицето е извършило престъпно деяние и че е направило това виновно, както и да бъде посочена точната правна квалификация на деянието. За законосъобразността на налагане на предвидената в цитирания текст принудителна административна мярка следва в заповедта да бъде посочено по начин ясен и разбираем за задържания причината за задържането му и наличие на данни, т.е. на индиции, че това лице е извършило престъпление. Достатъчно е тези данни да обосновават предположение за съпричастност на задържаното лице към конкретно престъпление и същите да са налични към момента на налагането на мярката. В тази връзка изричната разпоредба на чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР изисква заповедта за задържане да съдържа „фактическите и правните основания за задържането“. Изискването е въведено с оглед обезпечаване необходимостта от мотивиране на акта от правна страна и с посочване на конкретните фактически основания, послужили за законосъобразното упражняване на правомощията на полицейския орган по ограничаване на правото на свободно придвижване на лицето.

В конкретния случай в оспорената заповед за задържане на лице се съдържа посочване на правно основание за задържането - чл.72, ал.1, т.7 от ЗМВР във вр. чл. 167, ал.3 от НК. В нарушение на императивното изискване по чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР обаче в оспорената заповед не са посочени конкретни фактически основания, обосноваващи налагането на принудителната административна мярка именно на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Отразяването на правната квалификация на престъпление по чл. 167, ал.3 от НК не съставлява изпълнение на задължението на полицейския орган да опише фактическите обстоятелства, обуславящи задържането. В този смисъл е и константната практика на административните съдилища, както и на ЕСПЧ. За да се обоснове правото на органа да упражни предоставеното му правомощие да задържи конкретно лице и за осигуряване възможност на адресата на заповедта да защити правата си, следва в заповедта за задържане да са описани конкретни фактически обстоятелства, сочещи на обосновано предположение, че лицето, което се задържа е извършило престъпление. Липсата на описание на относими към случая конкретни факти засяга правото на защита на оспорващия, който следва да знае за кои свои действия и/или бездействия бива задържан от полицейските органи и съответно да организира своята защита чрез оборване на тези обстоятелства, като неспазването на тези процесуални изисквания е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Същевременно съгласно Тълкувателно решение № 16/1975 на ОСГК мотивите за издаване на 4 административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт и да се съдържат и в други документи от административната преписка, издадени от административния орган, каквито, обаче, в случая не са налице. Това е така доколкото никой от приложените писмени документи, в частност изготвените докладни записки, не сочат никакви конкретни факти за разследваната престъпна деятелност, а е посочено единствено, че се разследва във връзка с постъпил сигнал данни, че в автомобила били налични списъци с имена на избиратели и парични средства, свързани с организиране на предлагането на имотна облага с цел склоняване на упражняване на избирателно право в полза на определен кандидат престъпление по чл.167, ал.3 от НК. Наред с това в приложените документи не се съдържат конкретни данни за съпричастност на жалбоподателката към разследваното деяние.