Решение № 473 от 03.10.2024, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 473 гр. Дупница, 03.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Р. Саневски при участието на секретаря Сашка Ив. Вукадинова като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело № 20241510101846 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

А. И. Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, е предявил срещу „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД, ЕИК: 201513004, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“ ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, установителен иск за прогласяване нищожността на чл. 10, ал. 1 от сключения между страните договор за кредит 300821246/14.09.2022г.

Ищецът твърди, че по силата на посочения договор дружеството-ответник му дало в заем сумата от 2000.00 лв. В чл.10, ал.1 от договора за кредит било посочено, че искането за кредит ще бъде разгледано бързо, срещу което се дължи сума в размер на 279.63 лв. или 14 % от размера на главницата. Счита, че посочената клауза е неравноправна, а следователно и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като задължава потребителя да заплати суми за услуги, които реално не са извършени. Освен това, включването й в договора е стандартно и бланкетно, а не резулат от индивидуално уговаряне. Намира размера на клаузата за необосновано висок. Подържа, също така, че клаузата е нищожна поради противоречие със закона (чл. 10а и чл. 19, ал. 4 ЗПК) и добрите нрави.

Иска съда да се произнесе с решение, с което да признае нищожността на чл. 10, ал.1 от сключения между страните договор за кредит № 300821246/14.09.2022г. и да осъди ответното дружество да му заплати сторените разноски по делото.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Отрича процесната клауза да противоречи на добрите нрави. Счита, че същата била уговорена в рамките на установената договорна свобода. Възразява заплащането на процесната такса да е било задължителна предпоставка 1 за отпускане на заема. Изтъква, че таксата не била включена в ГПР, тъй като не попадал в дефицинията по ЗПК. Моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният установителен иск за нищожност намира правното си основание в нормите на чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 24 ЗПК, вр. чл. 143, ал. 1 вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже сключването на твърдения от него договор за заем, наличието на предвидена в договора клауза по чл. 10, ал. 1 с твърдяното от ищеца съдържание, противоречието на клаузата за такса за бързо разглеждане с императивна разпоредба на закона или основанията, на които твърди, че чрез същата се заобикаля такава разпоредба, респ. основанията на които се твърди, че същата противоречи на добрите нрави.

В тежест на ответника е да докаже, че оспорената клауза е уговорена индивидуално.

В настоящия случай между страните не е налице спор по отношение на фактическите обстоятелства, на които се основава иска, а именно, че между тях е сключен договор за паричен заем № 300821246/14.09.2022г., по силата на който бил отпуснат кредит в размер на 2000 лв., както и че в чл. 10, ал. 1 от договора е включена клауза, по силата на която ищецът следвало да заплати допълнителна такса „бързо разглеждане“ в размер на 279.63 лв., а според ОУ към договора бързото разглеждане означава приключване на процедурата по разглеждане на искането и произнасянето по одобрението в рамките на 2 часа от момента на подаване на самото искане.

Основният спор между страните е правен и касае валидността на цитираната по-горе договорна клауза, по който въпрос съдът намира следното:

Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а съгласно ал. 2 кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

От съдържанието на цитираните разпоредби е видно, че законът допуска заплащането на такси и комисионни за предоставянето на допълнителни услуги, свързани договора за потребителски кредит (тъй като предполагат извършването на разходи от кредитора за услуги, различни от основната услуга по отпускане на кредита), но забранява заплащането на такива, свързани с усвояването и управлението на кредита (тъй като те са част от разходите по предоставяне на основната услуга по отпускане на кредита, което предполага включването им като част от ГПР, а не като отделна такса).

В настоящия случай несъмнено таксата за бързо разглеждане е свързана с отпусканети (усвояването) на кредита, поради което клаузата, в която е предвидено заплащане на възнаграждение е в пряко противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК, поради което същата е нищожна (чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД). Без всякакво значение е обстоятелството, че обсъжданата „услуга“ била предоставяна преди сключването на договора, при положение, че заплащането й е предвидено именно в договора. Включването на процесната такса 2 значително оскъпява кредита за потребителя, като същевременно увеличава печалбата за кредитора в пряко противоречие с нормативното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно размера на ГПР.

Последното се потвърждава и от това, че при включване на посоченото вземане, действителната стойност на ГПР би била значително по-висока от формално посочената стойност в договора.

По изложените съображения следва да се приеме, че процесната клауза, в която е предвидено заплащането на такса „бързо разглеждане“ се явява нищожна поради противоречие с императивни правни норми, поради което предявеният установителен иск следва да се уважи като основателен.

При този изход на спора право на разноски има ищецът за платените от него държавни такси в размер на общо 75.00 лв. (50.00 лв. по настоящото дело и 25.00 лв.-по в.гр.д.№215/2024г.. на ОС-Кюстендил), както и 1200.00 лв.-възнаграждение на упълномощения адвокат.

На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д.

М.“, с БУЛСТАТ 177492004, следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 480.00 лв. включен ДДС, за оказаната на ищеца безплатна адвокатска помощ по гр.д.

№1700/2023г. по описа на РС-Дупница, като и адвокатско възнаграждение в размер на 480.00 лв. включен ДДС, за оказаната на ищеца безплатна адвокатска помощ по в.гр.д.

№215/2024г. на ОС-Кюстендил, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 вр. § 2а от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. (арг. Определение № 320 от 01.03.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 495/2023 г., IVг.о.).

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА, по предявения установителен иск от А. И. Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу „Би Ен Джи Кредит“ ООД, с ЕИК 201513004, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, нищожността на клаузата на чл. 10, ал. 1 от договор за кредит № 300821246 от 14.09.2022г., сключен между А. И. Й., ЕГН: **********, и „Би Ен Джи Кредит“ ООД, с ЕИК 201513004, по силата на която се дължи заплащане на допълнителна такса „бързо разглеждане“ в размер на 279.63 лв.

ОСЪЖДА „Би Ен Джи Кредит“ ООД, с ЕИК 201513004, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, ДА ЗАПЛАТИ на А. И. Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, сторените по делото разноски в размер на общо 1275.00 (хиляда двеста седемдесет и пет лева), от които: 50.00 лв.-внесена държавна такса по настоящото дело, 25.00 лв.-внесена държавна такса по в.гр.д.№215/2024г. на ОС-Кюстендил, и 1200.00 лв.-възнаграждение на упълномощения адвокат.

ОСЪЖДА „Би Ен Джи Кредит“ ООД, с ЕИК 201513004, седалище и адрес на 3 управление: гр. София, р-н Изгрев, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, ДА ЗАПЛАТИ на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с БУЛСТАТ 177492004, сумата от 480.00 (четиристотин и осемдесет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца с включен ДДС по гр.д.№1700/2023г. по описа на РСДупница, като и адвокатско възнаграждение в размер на 480.00 (четиристотин и осемдесет) лева включен ДДС, за оказаната на ищеца безплатна адвокатска помощ по в.гр.д.№215/2024г. на ОС-Кюстендил.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен срок от датата на получаване на съобщение за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

4