Решение № 417 от 04.03.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 417 гр. София, 02.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в закрито заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Божидар Ив. Стаевски като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20211100512737 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 05.04.2021 г. по гр.д. № 5384/2020 г., СРС, II ГО, 168 състав е отхвърлил предявените от Д. Г. З., ЕГН ********** с адрес: гр.

София, кв. Челопечене, ул. **** срещу Главна дирекция „П.б. и з. на н.“ към МВР, ЕИК **** с адрес: гр. София, ул. ****, осъдителни искове с правна квалификация чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 2216,10 лева, представляваща възнаграждение за извънреден труд в резултат на положен през периода от 01.01.2017 г. до 01.01.2020 г. нощен труд, преизчислен в дневен с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане и сумата от 293,67 лева, представляваща мораторна лихва за периода от деня, следващ падежа на всяко вземане, до 30.01.2020 г. като неоснователни.

Осъдил е Д. Г. З., ЕГН ********** с адрес: гр. София, кв. Челопечене, ул.

„****“ № 8 да заплати на Главна дирекция „П.б. и з. на н.“ към МВР, ЕИК **** с адрес: гр. София, ул. ..****' 4 №6, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 100 лева, представляваща разноски по делото.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца Д. Г. З., ЕГН 1

********** с постоянен адрес: гр. София, кв. Челопечене, ул. ****, чрез пълномощника си по делото адвокат Д.Р., със служебен адрес: гр.София, бул.**** с мотиви, изложени в жалбата. Сочи се, че съдът неправилно е приел, че не е налице празнота в уреждането на възнаграждението по ЗМВР, която да налага умножаване на полагания в промеждутъка от 22.00-6.00 ч. труд с коефициента, предвиден в Наредбата за работната заплата. Съдът е приел, че става въпрос за две различни системи за възнаграждение на труда като втората е съобразена с особеното служебно положение на служителите по ЗМВР без да излага мотиви в тази насока, а само препраща към отговора и защитата на ответника по делото.

От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът работи при ответника на смени по 24-часа (от 8.00 до 8.00 часа), а отчитането на работното време е сумирано. Съгласно чл. 187 ал.З от ЗМВР, работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период, като съгласно ал.5 т.2, работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период. Извънредният труд в този случай се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение

Разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР определя, че при полагането на труд през нощта между 22,00 и 6,00 ч., работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, като на основание чл. 178, ал. 1, т.З ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.

Съдът неправилно не е приел прилагането на разпоредбата на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата(НСОРЗ), според която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Понятието „нощен труд” намира своето легално определение в чл. 140 от Кодекса на труда/КТ/, съгласно който, нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 52 дневна работна седмица е до 7 часа, а нощен е трудът, който се полага от 22.00 ч. до 6.00 часа. Следователно коефициентът се определя като нормалната продължителност от 8 часа дневен труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или 8:7=1,143.

Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Проследявайки нормативната уредба в настоящия казус в процесния период от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. са действали последователно Наредба № 8121з - 407 от 11.08.2014 г., Наредба № 8121з- 592 от 25.05.2015 г., Наредба № 8121з - 776 от 29.07.2016г.(отм.от 10.01.2020г.), Наредба №8121з908 (отм.от 26.09.2019 г.), Наредба № 8121з-1059 от 26 септември 2019 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22.00 часа до 6.00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение- ДВ, бр. 78 от 4 октомври 2019 г., в сила от 04.10.2019 г., издавани от Министъра на вътрешните работи и всяка от тях уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи,

В Наредба № 8121 з- 407 изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 - чл.31, ал.2 от наредбата. Наредба № 8121з-407 е отменена с приемането на Наредба №8121з-592, издадена от министъра на вътрешните работи, обн.ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г. и отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. №5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването му.

В периода от отмяната на Наредба №8121з-407 (11.07.2016г.) до издаването и обнародването на Наредба № 8121з-779 (02.08.2016г.) отново е имало изрично предвидено в подзаконов нормативен акт основание за 3 преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1,143, тъй като е била приложима Наредба №8121з-407.

В Наредба № 8121з-592 /обн. ДВ бр.40 от 02.06.2015г./, Наредба № 81213-776 /обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016г./, Наредба №8121з-908 /обн. ДВ бр.67 от 14.08.2018г./, както и Наредба № 8121з-1056/26.09.2019 г. липсва норма, която да съответства на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143, което води до празнота в уредбата.

В тази връзка решаващият съд, не е съобразил правилото, че при липса на специални норми се прилагат общите такива, поради което счита, че към настоящия казус е приложима Наредба за структурата и организацията на работната заплата/обн. в ДВ от 26.01.2007г./. В чл.9, ал.2 от нея се предвижда при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, който възлиза на 1,143. Счита, че разпоредбите на НСОРЗ са приложими по аналогия към настоящия казус по отношение на въззивника/ищец, който е лице имащо служебно правоотношение в МВР.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното СРС и да бъдат уважени предявените искове. Не претендира разноски за въззивната инстанция.

Въззиваемата страна Главна дирекция „П.б. и з. на н.“-МВР, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:гр.София, ул.“****, представлявана от директора **** оспорва въззивната жалба.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

4

Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решениятапостановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.

От фактическа страна:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗЗМВР от Д. Г. З., ЕГН ********** срещу Главна дирекция „П.б. и з. на н.“-МВР за сумата о т 2216,10 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.01.2017 г. до 01.01.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143 и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 293,67 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от падежа на всяко вземане до предявяване на исковата молба, ведно с лихвата за забава върху главниците от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че през процесния период работи по служебно правоотношение с ответника на длъжност „инспектор“ в пета PC „П.б. и з. на н.“. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни-подневно, а за работещите на 8 -12 - или 24 часови смени- сумирано за тримесечен период, като съгласно чл. 187,ал. 5,т. 2 от ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период. За периода от 01.01.2017г.-01.01.2020г. ищецът е положил общо 1181 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 1349,88 часа. Преизчисляването на нощния към дневния труд води до извънреден труд от 168,88 часа, които работодателят не му е заплатил и следва да бъде допълнително заплатен. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50 %, съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 6 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде компенсиран по полагащото се почасово възнаграждение. Сочи, че ответникът дължи и лихва за забава върху дължимите суми, считано от момента, в който те са станали изискуеми.

Ответникът Главна дирекция „П.б. и з. на н.“-МВР, ЕИК **** е оспорил исковете по основание и размер. Твърди, че редът за организацията и 5 разпределението на работното време, за отчитането му, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, за режима на дежурството, времето за отдих и почивки на държавните служители се определят с Наредба № 8121 з - 776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи /чл. 187, ал. 9 ЗМВР/. Нощният труд като допълнително възнаграждение по см. на чл. 179, ал. 1 от ЗМВР се определя с Наредба № 8121 з - 908 на министъра на вътрешните работи, а размерът му със заповед на министъра на вътрешните работи /чл. 179, ал. 2 от ЗМВР/. През процесния период са били издадени две заповеди на министъра на вътрешните работи- заповед № 8121 з-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121 з 1429/23.11.2017 г., с които е определен размера на нощния труд - 0,25 лв./час.

Редът по ЗМВР и по Наредба № 8121 з- 776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи е различен от реда за заплащане на нощния труд на работниците и служителите по трудово правоотношение, за които се прилага Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. В тази връзка сочи, че не следва да се преобразува и заплаща труд, положен през нощта, като извънредно положен. Положеният от служителя нощен труд за процесния период е начислен и получен от ищеца с месечните му възнаграждения, съобразно размера, посочен в заповед N 8121 з 791/28.10.2014 г. и заповед № 8121 з - 1429/23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи. В случая следва да се приложи ЗМВР и подзаконовата му уредба, който закон е специален по отношение на КТ и общата нормативна уредба, които регулират обществените правоотношения по трудовите правоотношения.