Определение № 8860 от 16.11.2021, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8860 гр. София, 16.11.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело № 20211110126644 по описа за 2021 година

При извършената проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано въз основа на искова молба на СВ. Й. ИВ. срещу М.

ВЛ. Т., която отговаря на изискванията за редовност, а предявеният с нея иск е допустим.

След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба в законоустановения срок е постъпил в срок отговор от ответника.

Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо. Следва да се уважат и останалите им доказателствени искания.

Ответникът е направил искане за събиране на гласни доказателствени средства чрез допускане до разпит на трима свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата, посочени в отговора на исковата молба, което е основателно за двама свидетели – един свидетел за установяване вида, количеството, качеството и стойността на извършените от В. Т. ремонтни дейности в процесното жилище, платените от ответницата лични средства в полза на страните за процесното жилище, характера, особеностите и продължителността на личните отношения между страните и един свидетел за установяване съгласието на страните по приноса на всеки от тях в придобиването на общата съсобственост, същността на постигнатите договорености относно продажбата на тяхната съсобственост. Повече свидетели може да бъдат допуснати при условията на чл.

159, ал. 2 ГПК.

По искането на ответника за евентуално допускане на съдебно-техническа експертиза съдът ще се произнесе допълнително с оглед становището на ищеца и при необходимост.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

1

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговорите на исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата, посочени в отговора на исковата молба. УКАЗВА на ответника да води свидетелите за насроченото съдебно заседание.

УКАЗВА на ищеца в 1-седмиен срок да посочи, дали оспорва стойността на продадените лични вещи на ответницата и вида, количеството, качеството или стойността на изпълнението на извършените от В. Т. довършителни работи в процесното жилище.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 08.02.2022 г. – 10:30 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца и преписи от отговорите на исковата молба.

СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :

Производството е образувано по искова молба на СВ. Й. ИВ. срещу М. ВЛ. Т., с която са предявени искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати сума в размер на 23643,70 лева, представляваща ½ част от авансово заплатена сума по предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 30.03.2017 г., сума в размер на 4301,08 лева, представляваща ½ част от направените разноски за прехвърляне на собствеността върху имотите, сумата в размер на 2422 лева, представляваща ½ част от направените разходи за подобрения в недвижимия имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, район Искър, ж.к. „Дружба“, бл.

291, вх. А, ет. 10, сума в размер на 4029,78 лева, представляваща ½ част от направените разходи за консумативи за ползването на недвижимите имоти и такси за етажната собственост.

Ищецът твърди, че е придобил в съсобственост с ответницата недвижими имоти, находящи се в гр. София, общ. Столична, обл. София, а именно: АПАРТАМЕНТ в гр.

София, район Искър, ж.к. „Дружба“, бл. 291, вх. А, ет. 10, с площ от 147,66 кв.м., състоящ се от антре, две бани, дневна с кухня и трапезария, четири спални, лоджия и тераса, при съседи по архитектурен проект: апартамент 1.10.2, етажна площадка – коридор, стълбищна клетка, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-27/03.04.2012г. на ИД на АГКК, заедно с ПАРКОМЯСТО № ПМ – 139, находящо се в гр. София, район Искър, ж.к. „Дружба“, бл. 291, вх. Е, ет. 2, в блок 6 по архитектурен проект на кота + 3,60 м с площ на паркомястото от 18,73 кв.м., при съседи по архитектурен проект: паркомясто П -138, пешеходна зона, маневрено пространство, заедно с 0,08 % идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 4,17 кв.м., както и 0,077 % идеални части от поземления имот с идентификатор ***, което паркомясто представлява 18,73/60,57 идеални части от ГАРАЖ, 2 представляващ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД – 18-27/03.04.2012г. на ИД на АГКК самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с площ от 60,57 кв.м., като самостоятелния обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на обекта – гараж в сграда, брой етажи – 1, ведно с прилежащите паркомета № 138, 139 и 140, при съседи на самостоятелния обект: на същия етаж – няма, под обекта – ***, ***, ***, стар идентификатор – няма, заедно със СКЛАДОВО ПОМЕЩЕНИЕ, находящо се в гр. София, район Искър, ж.к.

„Дружба“, бл. 291, вх. А, ет. -1, на кота – 3,45 м., представляващо по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД – 18-27/03.04.2012г. на ИД на АГКК самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с площ от 3,88 кв.м., с предназначение: за склад, при съседи на самостоятелния обект: на същия етаж – ***, ***, под обекта – няма, над обекта – няма и при съседи по архитектурен проект: складово помещение № С.1 – 32, складово помещение № С.1 – 34, коридор, заедно с 0,02 % идеални части от общите части на сградата с идентификатор ***, равняващи се на 0,86 кв.м., както и 0,016 % идеални части от поземлен имот с идентифкатор ***, като всеки съсобственик притежава равен дял от съсобствеността.

Сочи, че при подписване на предварителния договор за покупко-продажба на гореописаните недвижими имоти е заплатил авансово сума в размер на 47287,39 лева, което е отразено след това и в окончателния договор за прехвърляне на имотите, а останалата част от сумата в размер на 103710,63 евро била платена със средства от банков кредит, отпуснат от „Централна кооперативна банка“ АД на СВ. Й. ИВ.. По силата на договора за банков кредит ищецът и ответникът били солидарни длъжници, като кредитът бил обезпечен със законна ипотека върху имота. Ищецът навежда твърдения, че в качеството си на съсобственик ответникът М. ВЛ. Т. следвало да му възстанови частта от сумите, съответстващи на притежаваната от нея ½ част от съсобствеността, а именно: сума в размер на 23643,70 лева, представляваща ½ част от авансово заплатена сума по предварителен договор от 30.03.2017 г., сума в размер на 4301,08 лева, представляваща ½ част от направените разноски за прехвърляне на собствеността върху имотите, сумата в размер на 2422 лева, представляваща ½ част от направените разходи за подобрения в недвижимия имот, представляващ АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр. София, район Искър, ж.к. „Дружба“, бл. 291, вх. А, ет. 10, сума в размер на 4029,78 лева, представляваща ½ част от направените разходи за консумативи за ползването на недвижимите имоти и такси за етажната собственост. Заявява, че процесните имоти са продадени на трето лице на 06.04.2021 г. за продажна цена в размер на 140000 евро с левова равностойност 273816,20 лева съгласно Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 138, том II, рег. № 06019, дело № 0313/2021г.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът оспорва иска като неоснователен.

Възразява, че на 10.08.2018 г. страните са сключили договор за ипотечен банков кредит 3

„Дом за теб“ № 05000КР – АА – 1186/10.08.2018 г. с „Централна кооперативна банка“ АД в размер на 202840,36 лева, като по този договор ответницата е не само солидарен длъжник, но и кредитополучател. Твърди, че кредитът бил обслужван от сметка с титуляр СВ. Й. ИВ. и ответницата не е имала достъп и информация за движенията по нея, въпреки че ежемесечно е превеждала суми за погасяване на вноските по ипотеката. Отрича ищецът извънсъдебно да я е канил да му възстанови претендираната част от сумата, платена авансово по предварителния договор за продажбата и заявява, че същата е превеждала всеки месец по банков път суми за погасяване на нейната част от задълженията за месечни консумативни разноски и за изплащане на ипотечния кредит. Оспорва твърденията на ищеца, че е заплатил изцяло със свои средства посочените в исковата молба суми и заявява, че тези сума той сам си е възстановил от общите на двамата парични средства. Оспорва и цената, на която ищецът твърди, че са продадени недвижимите имоти, като твърди, че тя в размер на 180000 евро, видно от предварителен договор. Оспорва ищецът да се е обеднил и заявява, че дори се е обогатил, тъй като си е възстановил сума от общите им парични средства, а голяма част от строително-монтажните дейности са извършени от бащата на ответницата и значително завишават продажната цена на апартамента. Ответницата твърди, че на 12.12.2018 г. е сключила договор за потребителски кредит № 18R-L245037 с „Обединена българска банка“ АД, като отпуснатата сума била предназначена за довършителни работи и обзавеждане на апартамента. На 11.04.2019 г. е сключен нов договор за ипотечен кредит „Възможност“ № 05000КР-АА-1361/11.04.2019 г. с „Централна кооперативна банка“ АД за сумата от 60000 лева, с една част от която са погасени задължения по кредита към „Обединена българска банка“ АД и задължения по договор за лизинг. С останалата част от сумата, отпусната по кредита, ответницата сочи, че ищецът си покривал лични, неизвестни за нея разходи и поради това заявява, че усвоената от него сума в размер на 27231 лева в периода 24.04.2019 г. - 31.05.2020 г. представлява възстановяване на претендираните суми, описани по-горе. Твърди, че видно от представените от нея банкови извлечения за периода 31.10.2018 г. - 25.01.2021 г. е превеждала суми за погасяване на задълженията си по кредитите и на задълженията за консумативни разноски. Прави възражение, че част от обзавеждането на апартамента било лична нейна собственост, закупено и донесено в процесния апартамент от нея, а впоследствие било продадено като част от обзавеждането. Предявява евентуално съдебно и неликвидно правопогасяващо възражение за прихващане между вземането на ищеца С.И. и вземането на бащата на ответницата В. Т., прехвърлено на М. ВЛ. Т. с договор за цесия, до размера на по-малкото от тях. Прави предложение за спогодба.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:

По иска с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС в тежест на ищеца е да докаже, че със съгласие на ответницата през процесния период е извършил посочените разходи по прехвърлянето на имотите, консумативни разходи, разходи за поддържане на имотите и за ремонтни дейности, размера на вложените средства към момента на извършване на 4 разходите.

При доказване на горното в тежест на ответницата е да докаже погасяването на дълга, както и всички възражения, направени в отговора на исковата молба.

По иска с правно основание чл. 59 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че в патримониума му е възникнало право да получи ½ част от платените от него разходи, извършени по описаните имоти, обогатяване на ответницата за сметка на ищеца, причинна връзка между обогатяването и обедняването, размера на претенцията.

В случай че ищецът изпълни възложената му доказателствена тежест, по възражението за прихващане в тежест на ответника е докаже вземането си към ищеца, придобито с договора за цесия, както и неговия размер.

ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ обстоятелството, че ищецът и ответницата са притежавали по ½ ид. част от процесните имоти, посочени в исковата молба.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.