Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 562 от 25.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 2981/2022
Вид
Решение № 562
Подписан
25.04.2024
В сила
13.09.2024
Състав
Анна Иванова Иванова, Цвета Боянова Борисова, Иван Александров Анастасов

Цитирани разпоредби

  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.176, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.232, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 31 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 31, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 31, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.62, ал.5 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 562 гр. Пловдив, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело № 20225300502981 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано e по въззивна жалба от С. М. М., ЕГН ********** против Решение № 2459/05.07.2022г., постановено по гр.д. № 9288/2021г. по описа на Районен съд Пловдив. С оплакване за неправилност на първоинстанционното решение поради незаконосъобразно и необоснованост, жалбоподателят иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение.

Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата А. Л. Г., ЕГН ********** заявява становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на обжалваното решение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, окръжният съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по 1 валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.

Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в рамките на заявените във въззивната жалба доводи.

При въззивната проверка за нарушение на императивни материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата правилност по изложените в жалбата оплаквания Пловдивски окръжен съд намира следното:

Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 240 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени от А. Л. Г. против С. М. М.. Твърди се, че между страните имало сключен на 07.11.2016г. писмен договор за заем, по силата на който ищецът предал на ответника в заем сума от 9000 лв. Бил съставен и разходен касов ордер в качеството му на разписка за сумата.

Заемополучателят се задължил да върне получената сума, ведно с уговорена лихва като възнаграждение на кредитора в срок до 07.11.2018 година. Това не било направено, поради което М. изпаднал в забава. Ищецът се снабдил със заповед за плащане издадена по ч.гр.д. №6589/2021 год. на Районен съд – Пловдив. Срещу така издадената заповед постъпило възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Затова ищецът иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено съществуване на вземане на ищеца за плащане на следните суми: 9 000 лв. - главница, 2 237. 50 лв. законна лихва от дата 08.11.2016 г. ( датата на падежа на задължението) до датата на подаване на заявлението – 20.04.2021 год. и законната лихва от датата на подаване на това заявление до окончателното изплащане на сумите, както и разноските по спора.

Ответникът оспорва исковете, като отрича сключването на договора, получаването на заемната сума, както и положеният под разходния касов ордер подпис да е негов. Договорът и РКО били недействителни, тъй като същите не били подписани от ответника в този им вид и текст, а единствено били разписани празни бланки и бели листове. Позовава се на недействителност на основание, че договорът е сключен от дееспособно лице, което към сключването му не е могло да разбира или ръководи действията си 2 по причина тР. ***** болест. Прави се възражение и за недействителност поради грешка и измама, както и използване на подписи върху празни бланки.

Поддържа се, че договорът и РКО са недействителни, като противоречащи на закона или го заобикалят, накърняват добрите нрави, липсва съгласие. Моли се исковата претенция да бъде отхвърлена и да се присъдят на ответника сторените по делото разноски.

С постановеното по спора решение Решение № 2459/05.07.2022г. , първостепенният съд е признал за установено спрямо С. М. М., че в отношенията между страните, същият дължи на ищеца А. Л. Г. плащане на следните суми по договор за паричен заем от дата 07.11.2016г., за които е издадена заповед за плащане № 3833 по ч. гр. дело № 6589/21, ПРС: 9 000 лв. главница, ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението (20.04.2021г.) до окончателното изплащане на вземането, и 2 237.50 лв. обезщетение за забава в плащането на главницата за период от 08.11.2018г. до 20.04.2021г.

Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените от РС обстоятелства, както следва:

По делото е представен договор за паричен заем от 07.11.2016г., сключен между страните, според който на заемодателят А. Г. се задължава да предаде в собственост на С. М. сумата от 9 000 лв. Съгласно чл.2 от договора заемната сума ще бъде предадена на 07.11.2016г. Заемателят, от своя страна, се задължава да върне същата в срок до 07.11.2018г. Представен е и РКО за получаване на сумата по договор за заем от 07.11.2016г., подписан от страните.

Не се спори между страните, че С. М. не е поставен под запрещение.

Районният съд е задължил ищеца на основание чл.176 ГПК да отговори на въпроси относно мястото, начина на предаване на паричната сума, датата, еднократно в цялост ли е предадена, присъстващи лица на предаването, както и кой е изписал текста в РКО. На въпросите ищецът не е дал отговор.

В хода на първоинстанционното производство е изготвена ***** експертиза от вещо лице д-р К. (*****), според която макар към дата 17.11.2016г. ответникът да е страдал от ***** и да е имал ***** и ***** увреждания, той въпреки това е могъл да разбира свойството и значението на 3 постъпките си и да ги ръководи- не е имало към същата дата данни за влошено ***** състояние или достатъчен ***** дефицит. В обстоятелствената част на заключението вещото лице сочи, че способността на подекспертния да взема информирани и самостоятелни решения, особено при усложнени ситуации, е **** и ****.

Пред районния съд е извършена и съдебно-почеркова експертиза, според която С. М. е положил подписа за „заемател“, ръкописно изписаните имена „С. М.“ и подписа за получил сумата в договора и РКО. Името и подписът на ответника под договора са положени след запълването му със съдържание. Не може да се отговори на въпроса по същия начин за РКО, тъй като бланката, върху която е изготвен, е типова, а подписът не се препокрива с други ръкописно изписани текст или подпис.

В хода на въззиивното производство е изготвена нова съдебно-***** експертиза от д-р П. (*****). Според приетото заключение описаните социални дефицити на ответника съдействат за ограничаване на възможностите за пълноценно участие на социални ситуации и съответно увеличава риска за повлияване. Качеството на живот е ****, въпреки че себеоценката и критичността на С. М. не са значимо повлияни. Същият е податлив на ****. Описаните дефицити у подекспертния са неповлияеми от прием на **** и **** – дори и в периода без лекарства не се съобщава за промени в установените ***** нарушения. Вещото лице посочва, че С. М. съзнава свойството и значението на постъпките си и може да ги ръководи, когато информацията, която получава, е ясна, недвусмислена и неподвеждаща в цялост. Данните от експертната оценка дават основание да се смята, че начинът, по който подекспертният е участвал в деянието и информацията, която е получена, е била неясна. Това, от своя страна според вещото лице, води до заключението, че в конкретната ситуация С. М. не е разбирал значението на деянието.

По допуснатата тройна съдебно ***** и *****ична експертиза са постъпили заключение и особено мнение към него. Вещите лица д-р Р.Д.

(*****) и д-р Ал.Д. (*****) поддържат заключение, според което С. М. страда от *****, симптоматична *****, ***** (*****) разстройство, понастоящем в състояние на медикаментозна ремисия. Състоянието му не представлява краткотрайно или продължително разстройство на *****. Подекспертният е 4 могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.

Посочва се, че наличните характерови особености и общо по-ниските ***** възможности обуславят и към обсъжданата дата затруднено ***** функциониране, което повлиява качеството на живот на С. М.. Същият е силно податлив на манипулации и внушения. Личностните му дефицити са трайни и не се повлияват от грижи и лечение. Не са налице данни за влошено ***** състояние и наличие на ***** през обсъждания период.

Съгласно особеното мнение към тройната експертиза, депозирано от д-р П. подекспертното лице отговаря на критерия за наличие на „***** болест“. Същият може да ръководи постъпките си, но поради основните характеристики на описаната душена болест, освидетелстваният е лесно ***** и податлив на внушения и въздействия, лесно се повлиява от случайни външни фактори, поради което възможностите му да разбира свойството и значението на деянието, зависи изключително от субективно представената и възприета информация. Вещото лице посочва, че в представената по делото информация съществуват данни за това, че ответникът не е получил достатъчно обективна и пълноценна информация, която да му служи да направи обективна преценка на действителността, за да разбира значението на деянието си. Поради това д-р П. счита, че С. М. не е съзнавал последиците на поведението си и не отговаря напълно на „*****“ – разбиране на значението на деянието си.

В хода на въззивното производство е разпитан свидетел М. М. – баща на С. М.. Същият разяснява в какви отношения са той, жалбоподателят и А.

Г.. Посочва, че през 2018г. ищецът и ответникът са влезли в отношения, като работили в една и съща книжарница. Според свидетеля С. има вродено заболяване с различни диагнози, проявлението на което идва главно през зимния период. Твърди, че ищецът А. е бил на практика издържан от свидетеля и е преживявал от измами. Бащата на С. сочи, че не знае дали ответникът е бил в състояние да разбира какво се случва и да осъзнава последиците от актовете си към процесния момент. С. се държал *****, неведнъж е теглил кредити от „Ти Би Ай“, за да помогне на Н. - собственик на кафене, в което С. е работил преди да започне работа в книжарницата.

Според показанията ответникът късно осъзнава какво е направил. Осъзнава, че трябва да върне парите по изтеглените кредити, че няма откъде да ги вземе и че баща му ще трябва да ди погаси. Свидетелят твърди, че процесният 5 договор е съчинен, а С., ако го прочете, няма да го подпише, но на него му е поднесен готов договор и са се упражнявали на подписи. Състоянието на С., казва свидетелят, е изключително променливо. Всяка есен има период на „болестно състояние“ – не се знае кога започва и кога свършва. Ответникът приема лекарства стриктно. Давал е дребни суми на А., а баща му е погасявал кредити на ищеца. Семейството на С. има семеен бюджет и е взимал от него и от оборота на книжарницата дребни суми, които е давал на А.. С. не е бил в състояние да има нужда от пари и никога не е искал такива. Според свидетеля е имало момент, в който А. е разполагал с пари, но е било преди 2016г., а през годините, за които се говори, не е имал абсолютно никакви пари. На свидетеля е предявена Справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 КТ, като доказателство, че А. и С. са работили в *****, но според бащата на С., самият той е работил там, а не неговият син.

Спорен пред настоящата инстанция е въпросът дали процесната сума от 9 000 лева е предадена на заемополучателя. В тази връзка ПОС намира следното:

На първо място, настоящата инстанция констатира, че въпреки правилната правна квалификация – иск за връщане на сума, предоставена по договор за заем, районният съд е изписал в мотивите си друго цифрово изражение на същата (чл.232, ал.2 ЗЗД). Това обаче не се отразява на правилността на обжалвания акт.

Договорът за заем за потребление е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнато съгласие между страните, едната страна даде, а другата получи в заем парична сума, като в производството по иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД доказателствената тежест да установи, че е дал заемните средства е върху ищеца, претендиращ връщането им, а при оспорване на иска ответникът следва да докаже възраженията си че средствата са дадени на друго основание, че е налице порок на волята, че задължението е погасено и пр. факти, съобразно въведените възражения срещу иска. По настоящото дело е представен договор за заем, подписан от двете страни. В чл.2 от него обаче е записано, че заемната сума ще бъде предадена на 07.11.2016г. Следователно, от договора не се установява, че действително е предадена тази сума, а че в един бъдещ момент, в същия ден, това ще се осъществи. Доказателство за предаването на сумата е издадена 6 разписка - в случая това е РКО.