Решение № 32 от 12.10.2026, Окръжен съд - Видин
- Съд
- Окръжен съд - Видин
- Дело
- Търговско дело 31/2026
- Вид
- Решение № 32
- Подписан
- 12.10.2026
- Състав
- ГАБРИЕЛ ПЕТКОВ ЙОНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 24, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 38 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 38, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 42 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 42, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19, ал. 2 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл.22 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 22, ал. 5 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 25 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 129, ал. 2 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 32 гр. В., 12.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Г.П.Й. като разгледа докладваното от Г.П.Й. Търговско дело № 20261300900031 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър /ЗТР/ и е образувано по жалба на адв. Б. Б. Б., Софийска адвокатска колегия, с адрес за призоваване и съобщения: гр. С.*****, тел. *********, в качеството на заявител по заявление вх. № 20260824135031/24.08.2026 г. за вписване на промени по партидата на „СНЕЖАС“ ЕООД, ЕИК 105569024 срещу Отказ № 20260824135031/19.09.2026 г. на длъжностно лице по регистрацията към Агенция по вписванията .
Сочи ,че с обжалвания отказ длъжностното лице по регистрацията е отказало вписване по партидата на „СНЕЖАС“ ЕООД, ЕИК 105569024 на заявените обстоятелства по поле 7 „Управители“, поле 23 „Едноличен собственик на капитала“ и поле 24 „Прехвърляне на дружествен дял“, произтичащи от договор за прехвърляне на дружествени дялове от 21.08.2026 г., с който М.В.Г. прехвърля на Е.А.В. всички дялове от капитала на дружеството с обща номинална стойност 2550 евро.
В жалбата се сочи,че отказът е мотивиран с това, че купувачът Е.А.В. е представлявана при сключването на договора от пълномощника си М.В.Г., която е и продавач, поради което сделката била сключена в нарушение на забраната по чл. 38, ал. 1 ЗЗД, приложеното пълномощно „не установявало изпълнението на разпоредбата“, а не били представени документи за потвърждаване на договора по реда на чл. 42 ЗЗД. Длъжностното лице се е 1 позовало и на изтичането на срока по чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, поради което не е дало указания.
Поддържа се ,че отказът е неправилен и незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процедурните правила, по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД забранявала на представителя да договаря от името на представлявания лично със себе си, освен ако представляваният е дал съгласието си за това. Законът не изисквал съгласието да бъде обективирано в отделен документ, нито да бъде изразено чрез определени думи или изрично позоваване на чл. 38 ЗЗД. Достатъчно било от съдържанието на упълномощителната сделка недвусмислено да следва, че упълномощителят знае и желае пълномощникът да сключи сделката от негово име със самия себе си. Именно такъв бил настоящият случай.
С пълномощно с нотариална заверка на подписа и на съдържанието, извършени на 14.08.2026 г. от Н.А., нотариус с рег. № 028 на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд - В., под рег. № 5336и рег. № 5337, том 2, № 15, Е.А.В. била упълномощила М.В.Г. в т. 1 „да ме представлява пред Нотариус с право да подпише от мое име договор за покупка на всички дружествени дялове, представляващи капитала на „Снежас“ ЕООД с ЕИК 105569024 от собственика М.В.Г., което прецени, при цена и условия, каквито договори“.
Сочи ,че насрещната страна по сделката била изрично индивидуализирана в пълномощното, като това била самата упълномощена.
Упълномощителят знаел, че пълномощникът и продавачът са едно и също лице и съзнателно и изрично бил овластил М.В.Г. да купи от негово име дяловете именно от нея самата, при цена и условия, които тя договори. Не можело да съществува по-ясно изразено съгласие за договаряне със себе си от изричното посочване на пълномощника като насрещна страна по сделката, за която е учредена представителната власт. Волята на упълномощителя била потвърдена и от т. 2 на пълномощното, съгласно която упълномощената подписвала всички документи, необходими за придобиването на дяловете и превръщането на упълномощителя в едноличен собственик на капитала, както и от т. 5, съгласно която пълномощното се тълкувало в полза на упълномощената да представлява упълномощителя.
2
Съгласието по чл. 38, ал. 1 ЗЗД било дадено предварително - на 14.08.2026 г., преди сключването на договора на 21.08.2026 г. Когато било налице предварително съгласие на представлявания, сделката, сключена от представителя със себе си, била действителна от момента на сключването й и не се нуждаела от последващо потвърждаване. Потвърждаването по чл. 42, ал.
2 ЗЗД било механизъм за саниране на сделка, сключена без представителна власт или без съгласие и било неприложимо, когато съгласие вече е дадено.
Изискването на длъжностното лице за представяне на потвърждаване било изискване, което законът в случая не поставял.
Нещо повече, пълномощното било с нотариална заверка на подписа и на съдържанието, т.е. в същата форма, която чл. 129, ал. 2 ТЗ изисквал за договора за прехвърляне на дружествени дялове и която според самото длъжностно лице била необходима за потвърждаването. Спазено било и изискването на чл. 37 ЗЗД. Мотивите на отказа в тази част били вътрешно противоречиви - длъжностното лице изисквало документ с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, от който да е видно, че купувачът е съгласен сделката да бъде сключена от пълномощника със самия себе си, а такъв документ бил представен със заявлението.
Сочи се ,че позоваването на разясненията по въпрос II от Тълкувателно решение № 5/12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС е неотносимо. Тълкувателното решение се отнасяло до хипотезата на липса на представителна власт, при която договорът е сключен от мним представител.
В случая представителна власт била налице и тя била изрично учредена за сключване на конкретната сделка с конкретно посочената насрещна страна.
Висящата недействителност по чл. 42, ал. 2 ЗЗД предполагала липса на власт или липса на съгласие, каквито не са налице.
На следващо място, отказът бил постановен при съществено нарушение на процедурата по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ. Дори длъжностното лице да е счело, че представените документи не установяват съгласието на представлявания, то е било длъжно да даде указания за отстраняване на нередовността, вместо направо да постанови отказ. Заявлението било подадено на 24.08.2026 г., а отказът бил постановен на 19.09.2026 г.
Изтичането на срока по чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ се дължало изцяло на забава от страна на Агенция по вписванията и не можело да бъде вменено във вина 3 на заявителя, нито да го лиши от предвидената в закона възможност да отстрани евентуални нередовности. Срокът бил установен в интерес на заявителя и за дисциплиниране на администрацията, а не като основание за отказ, когато самата тя не е спазила сроковете за разглеждане. Поддържа се , че са представени са всички изискуеми документи, че заявените обстоятелства съответстват на тях и на закона, поради което изискванията на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, на които се позовава длъжностното лице, са изпълнени и че не е било налице основание за отказ.
Предвид изложеното се иска да се отмени Отказ N2
20260824135031/19.09.2026 г. на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията като незаконосъобразен и на основание чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ да се дадат задължителни указания на Агенция по вписванията да впише по партидата на „СНЕЖАС“ ЕООД, ЕИК 105569024 заявените със заявление вх. № 20260824135031/24.08.2026 г. обстоятелства, подлежащи на вписване, а при условията на евентуалност да се задължи ДЛР да спази задължението си по чл.22 ЗТРРЮЛНЦ и да даде указания за отстраняване на нередовности в законоустановения срок.
След като взе предвид събраните по делото доказателства ,Съдът прие за установено следното :
Постъпило е в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ по партидата на СНЕЖАС ЕООД, ЕИК 105569024 заявление вх. № 20260824135031 / 24.08.2026 г. от Б. Б. Б. на основание чл. 24 от Закона за търговски регистър и регистъра на ЮЛНЦ за вписване на следните обстоятелства:
7. Управители:
Е.А.В., ЕГН **********, държава:БЪЛГАРИЯ
М.В.Г., ЕГН **********, държава: БЪЛГАРИЯ
23.
Едноличен собственик на капитала: Е.А.В., ЕГН ********** 24.
Прехвърляне на дружествен дял:
ПРЕХВЪРЛИТЕЛ: М.В.Г., **********, БЪЛГАРИЯ
ПРАВОПРИЕМНИК: Е.А.В., ЕГН **********, БЪЛГАРИЯ,Размер на дяловото участие: 2550 €;
Дата, на която е възникнало основанието за прехвърляне на дружествен дял: 21.08.2026 г.
С разглежданото заявление е отправено искане за вписване на промени 4 по партидата на СНЕЖАС ЕООД , ЕИК 105569024.
Промените са свързани с прехвърляне на капитала на нов едноличен собственик на капитала и промяна в управителите.
Видно от представения договор купувачът Е.А.В. е представляван от пълномощника си М.В.Г., която е и продавач по представения договор.
С пълномощно с нотариална заверка на подписа и на съдържанието, извършени на 14.08.2026 г. от Н.А., нотариус с рег. № 028 на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд - В., под рег. № 5336и рег. № 5337, том 2, № 15, Е.А.В. била упълномощила М.В.Г. в т. 1 „да ме представлява пред Нотариус с право да подпише от мое име договор за покупка на всички дружествени дялове, представляващи капитала на „Снежас“ ЕООД с ЕИК 105569024 от собственика М.В.Г., което прецени, при цена и условия, каквито договори“.
Длъжностното лице по регистрацията е приело ,че „ съгласно чл. 38 от ЗЗД представителят не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си за това.Приложеното пълномощно в полза на М.В.Г. не установява изпълнението на разпоредбата. Към заявлението не се представят документи, установяващи потвърждаването на представения договор за прехвърляне на дяловете от Е.А.В. по реда на чл. 42 от ЗЗД ( с нотариална заверка на подпис и съдържание).
При това положение договорът е сключен при нарушаване на забраната разписана в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД, представителят да договаря от името на представлявания лично със себе си. Изключение от тази забрана било налице при съгласие си за такова договаряне. Константна била съдебната практика по въпроса, че липсата на съгласие, респ. одобрение от представлявания на тези действия, води до недействителност на разпоредителната сделка, която представителят е сключил със себе си при самодоговаряне.
Тази недействителност обаче следвало да бъда разбирана в светлината на разясненията ,дадени по въпрос II от ТР № 5/12.12.2016 г., по тълк.д. № 5/2014 г., на ОСГТК на ВКС, че при липса на представителна власт, включително в хипотеза на липса на изрично упълномощаване, сключения от мнимия представител ,договорът не поражда права и задължения за мнимо 5 представлявания, докато той не го потвърди, то такъв договор не поражда действие и за насрещната страна по него, т.е. такъв договор изобщо не поражда обвързаност и за двете страни по него, и за тях не възникват права и задължения, както и не настъпва транслативния ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД, освен ако договорът бъде потвърден от мнимо представлявания.
Следователно, установената само в интерес на последния висяща недействителност ( чл. 42, ал. 2 ЗЗД ) не означава ,че тя е относителна спрямо него. Още е посочено, че при отказ на последния да потвърди такъв договор, тя, недействителността, се трансформира в окончателна.В случая, безспорно се установявало и че от страна на купувача не е налице потвърждаване на сключения договор.
ДЛР сочи,че към дата на разпределяне на настоящото заявление за разглеждане е изтекъл срока по чл. 19, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ поради което не съществува техническа възможност от даване на указания.
При така установената фактическа обстановка, на основание чл. 22, ал.
5, във връзка с чл. 21, т.4 и т.5 от Закона за търговския регистър длъжностното лице по регистрацията е приело,че следва да бъде постановен отказ за вписване на заявлението.
При така установената фактическа обстановка Съдът приема ,че постановеният отказ е незаконосъобразен и че следва да бъде отменен поради следното :
Насрещната страна по сделката (договора за покупко-продажба на дружествени дялове от 21.08.2026 г.)е изрично индивидуализирана в пълномощното с нотариална заверка на подписа и съдържанието от 14.08.2026 г. , като това е самата упълномощена М.В.Г. . Упълномощителят Е.А.В. е знаела, че пълномощникът и продавачът са едно и също лице и съзнателно и изрично е овластила М.В.Г. да купи от нейно име дяловете от нея самата, при цена и условия, които тя договори. Съществува ясно изразено съгласие за договаряне със себе си чрез изричното посочване на пълномощника като насрещна страна по сделката, за която е учредена представителната власт.