Решение № 378 от 11.07.2025, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 378 гр. Видин, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Димитров при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело № 20251320100266 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на В. Д. П., с ЕГН **********, от гр. В., ж.к. Х. Б. бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, с която против „Б. Е. Д. К.“ ***, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. С., район И., ул. „Н.“ № **, ет.*, са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл.

26, ал. 1от ЗЗД във вр. с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК вр. с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП вр. с чл.

146, ал. 1от ЗЗП и чл. 55, предл. 1 ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че на **.**.****г. ищцата е сключила с ответника договор за потребителски кредит № MAX_ ********* в размер на ****.** лева.

Посочва се, че съгласно чл. 9, ал. 1 от договора за кредит кредитополучателят дължи еднократна такса за разглеждане на искането за кредит. Еднократната такса за разглеждане е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени към всяка една от дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, описан в чл. 9, ал. 3 от договора.

Сочи се, че съгласно чл. 9, ал.2 от договора за кредит, кредитополучателят дължи такса за динамично плащане по кредита,която такса е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени към всяка една от дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, описан в чл. 9, ал. 3 от договора.

1

Излага се, че еднократната такса за разглеждане на искането за кредит и таксата за динамично плащане по кредита са начислени от кредитора и са включени като част от всяка погасителна вноска в погасителния план по договора.

Поддържа се, че клаузите, въз основа на които са начислени въпросните еднократни такси, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл.

10а, ал.2 от ЗПК вр. с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП вр. с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

Сочи се, че в императивната норма на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично е установено, че събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с управлението на кредита не е допустимо да се изискват.

Твърди се, че към момента на сключване на договора за кредит претендираните еднократни такси в общ размер на ***.** лева са били фиксирани по размер и по същество съставляват над 53% от главницата и над 5 пъти повече от дължимата по договора лихва и цели недължима облага на кредитора.

Твърди се, че ищцата е заплатила цялата дължима сума по договора за кредит, включително начислените такси, за които се поддържа, че са недължимо платени и следва да се възстановят от ответника, тъй като са претендирани и платени без основание.

Иска се от съда да постанови решение, с което:

1.На основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК вр. с чл.

143, ал. 1 от ЗЗП вр с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, да прогласи за нищожни клаузите на чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от Договор за потребителски паричен кредит № MAX_ ********* от **.**.****г.

2.Ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в размер на ***.** лева, представляваща получена без основание сума по договора за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.

Претендират се и сторените по делото разноски.

В подадения в срок отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва предявените искове.

Оспорил е твърдението, че предлаганите от кредитора доброволни действия към договор за кредит с № MAX_ ********* от **.**.****г.

2 представляват скрита възнаградителна лихва,че са неравноправни и че по този начин се заобикаля закона. Посочил е, че изискването на чл.11, т. 10 от ЗПК е да бъде наличен ГПР, което е сторено в договора. Твърдението на ищеца, че този процент не отговаря на истината и не е изчислен съгласно методиката, посочена в закона,е неоснователно. Заявените от ищеца като страна по процесния договор за кредит допълнителни действия според ответника не са част от ГПР и не се калкулират в ГПР защото не са част от общия разход по кредита съгласно дефиницията „ общ разход по кредита за потребителя“ . Подържа се,че ищецът като страна по договор за потребителски кредит, сам е пожелал допълнителните действия, видно от подписаната от лицето Декларация за съгласия, приложена към отговора на исковата молба. Посочва се,че допълнителното действие не е било задължителна предпоставка за отпускане на кредит от страна на ответното дружество, т.е. договорът за кредит е можел да се сключи и без него. Сочи се, че пакетът от действия присъства в Стандартния Европейски формуляр (СЕФ) като цена и условия, т.е. не може да се твърди, че ищецът не е разбрал за него, тъй като е получил СЕФ. Излага се,че през 2018г. Комисията за защита на потребителите е съгласувала типовия договор за кредит и общите условия към него,като в хода на съгласуване на документите са били дадени препоръки за предоставяне в СЕФ на информация за предлаганите от „Б. E. Д. К." *** допълнителни доброволни действия, които са били изпълнени. Сочи се, че документите по кредита на ищеца са съставяни съобразно съгласуваните типови документи и са изцяло съобразени с препоръките на КЗП,както и че в края на 2024г. е била приключена последваща съгласувателна процедура на документите за кредит от КЗП. Подържа се,че допълнителните действия „Бързо разглеждане" и „Динамично плащане", които ответното дружество предоставя на своите клиенти при изрично заявено желание за тяхното ползване, са доброволни по своята същност и се предоставят само при поискване,а така също и че на видно място във всеки офис на дружеството са поставени Общите условия, при които дружеството предоставя потребителски кредит, както и тарифата на допълнителните доброволни действия и на разходите за събиране на дружеството, с които клиентите свободно могат да се запознаят.Излага се,че доброволното действие „Бързо разглеждане" като време предхожда момента на усвояването на кредита и не е свързано с него, а единствено има отношение към това дали кредиторът ще иска да кредитира 3 клиента или не. Поддържа се, че доброволното действие „Динамично плащане" също не следва да се счита като действие, свързано с управлението на кредита. Сочи се, че понятието „управление на кредита", използвано в чл.

10, ал.2 от ЗПК, има отношение само към действия, извършвани от кредитора, определени и нормирани от него, неизпълнението на които се счита и за неизпълнение на договора,както и че в случая ..Динамично плащане" като действие, което е предпочетено и заявено от клиента и фактът, че той определя начина, по който ще се осъществи, го изважда от обхвата на понятието „управление на кредита", тъй като тук управлението е изцяло в сферата на клиента.

При тези данни съдът от правна страна приема следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит № MAX_ ********* от **.**.****г., по който ищецът е усвоил заетата сума.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК .

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

В чл. 9, ал. 1 от договора е посочено, че кредитополучателят при кандидатстването за кредит изрично е заявил желание за бързо разглеждане на искането му. Паричната сума за бързо разглеждане на искането за кредит е в размер на ***.** лева и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план, заложен в договора.

В чл. 9, ал. 2 от договора е посочено, че кредитополучателят изрично е заявил желание да ползва динамично плащане по кредита. Паричната сума за динамично плащане по кредита е в размер на ***.** лева и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една 4 погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в договора.

В чл. 9, ал. 3 от договора е посочено, че общо дължимото по кредита е ****.** лева при погасителен план с месечна вноска от ***.** лева.

В чл. 10 от договора е посочено, че при предсрочно погасяване на кредита, кредитополучателят дължи плащане на цялата сума за бързото разглеждане на искането му за кредит.

От представената от ответника справка е видно, че общо платената сума по кредита е в размер на ****.** лева, от които платена главница в размер на ****.** лева, платена договорна лихва в размер на ***.** лева, платено по динамично плащане в размер на ***.** лева, платено по бързо разглеждане в размер на ***.** лева и платено обезщетение за предсрочно погасяване в размер на *.** лева.

С исковата молба са въведени две клаузи от договора, по отношение на които се твърди, че са нищожни- таксата за бързо разглеждане на искането за кредит и такса за динамично плащане по кредита, които следва да бъдат обсъдени, за да се прецени дали действително са предвидени в противоречие със специалния ЗЗП.

В случая съдът намира, че процесните клаузи от договора очевидно заобикалят закона и накърняват правата на другата страна по облигационното отношение.

Нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК предоставя възможността за събиране на такси и комисионни, но не и такива, които са свързани с усвояване или управление на кредита.

Таксата за бързо разглеждане на искането представлява услуга, която по естеството си е свързана с усвояването на кредита. Разглеждането и изплащането на кредита по своята същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредита, изразяваща се в разглеждане на искането за кредита, отпускане на исканата сума, оформяне на съответните документи и т. н., но това са все действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на услугата.

В този смисъл въпросната услуга представлява действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредит- разглеждане на искането и изплащане на съответната сума.В тази връзка твърдението на ответника, че 5 таксата за бързо разглеждане на искането е различна по естеството си от таксата за усвояване и управление на кредита,се явява неоснователно.

Ответникът не ангажира доказателства за извършени такива разходи преди отпускане на самия кредит, но следва да се отбележи,че дори и да са сторени, при положение че кредитът е разрешен, същите са във връзка с усвояване на кредита, и не би трябвало да се изисква заплащането им ,с оглед разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК,която . изключва заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Уговорената в чл. 9, ал. 2 от договора такса динамично плащане по кредита е във връзка с управление на кредита.

Възражението на ответника за липса на правен интерес от обявяване нищожността на клаузата на чл. 9, ал. 2 от договора, поради това, че правоотношението между страните е приключило и такава такса не е събирана,е неоснователно. По мнение на съда за ищеца е налице правен интерес да иска прогласяването нищожността на процесната клауза, тъй като тя фигурира в сключения договор и визира задължение за плащане на определена сума.По тази причина дори и договора да е с изтекъл срок, ответникът би могъл да се позове на тази клауза и да претендира плащане. В производството не се изясни какво включва услугата динамично плащане по кредита и как е определена уговорената такса ,както не се и установи дали кредиторът е предоставил такава услуга на кредитополучателя. Както се посочи ,дори и да е предоставена,тя е недължима,тъй като е пряко свързана с отпускане и усвояване на кредита.

Във връзка с изложеното се налага извод, че процесните клаузи не пораждат права и задължения за страните, поради което сумите, заплатени от ищеца на тези основания,се явяват недължимо платени при начална липса на основание.