Решение № 557 от 19.05.2026, Районен съд - Кюстендил
- Съд
- Районен съд - Кюстендил
- Дело
- Гражданско дело 153/2025
- Вид
- Решение № 557
- Подписан
- 19.05.2026
- В сила
- 19.05.2026
- Състав
- Мария Емилова Антова
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143, ал.2 · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№ 557 гр. Кюстендил, 19.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мария Ем. Антова при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова като разгледа докладваното от Мария Ем. Антова Гражданско дело № 20251520100153 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба вх. № 861/22.01.2025г. на „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Перник срещу А. Д. Б.., с която да предявени положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД с искане да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми, съответстващи на ½ ид.ч. от общото задължение по партидата, а именно: 1468,78 лева – главница, представляваща стойност на доставена потребена вода за периода от 06.01.2020г. до 30.01.2023г. за имот, находящ се на адрес: гр. ***, партида с абонатен номер ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, и сумата от 226,90 лева – законна лихва върху главницата за периода от 07.03.2023г. до 13.05.2024г.
Ищецът твърди, че било налице облигационно отношение за доставка на В и К услуги с Д. С. Л., за който са доставяни услугите, към което са приложими Общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им 1 приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период В и К услуги за имот, находящ се на адрес: гр. *** , партида с абонатен номер ***. Била налице незаплатена фактура с отчетен период за ползване на услуги от 06.01.2020г. до 30.01.2023г., описана в Справка – извлечение № 20814/13.05.2024г. от системата на В и К оператора, като задължението възлизало на 2937,56 лева главница и 453,81 лева лихви. При опит за връчване на покана за доброволно изпълнение от ЧСИ се било установило, че Д.С.Л. бил починал. ЧСИ изготвил Констативен протокол от 11.07.2024г., в който посочил, че А. Д. Б. била негов единствен жив наследник по закон с оглед на извършена справка в НБД „Население“ /доколкото другият негов наследник също бил починал/ и като такава дължала заплащането на ½ от незаплатеното вземането за доставена, но незаплатена услуга. Съответно, от ответницата се претендира сумата в размер на 1468,78 лева – главница и 226,90 лева лихва. За вземането било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по отношение на ответницата и било образувано ч.гр.д. № 2534/2024г. по описа на РС – Кюстендил.
Досежно основателността на претенциите си, ищецът твърди, че предоставя услуги на потребителя при общоизвестни условия, обективирани в Общи условия на В и К оператора, съответно, ответницата била задължено лице с оглед на настъпилото наследствено правоприемство. Твърди се, че предоставянето и заплащането на услугите ставало по Общите правила на ответника срещу които не било подавано възражение и/или предложения от потребителя за уреждане на отношенията между страните при различни условия. Ищецът бил изпълнил своите задължения, но нито наследодателят, нито неговия наследник изпълнили задължението си да заплатят стойността им, като за тези обстоятелства били съставени електронен карнет за процесния имот, Справка – извлечение № 20814/13.05.2024г. и Справка за консумация на абонат. Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия потребителите следвало да заплатят дължимите суми в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Съгласно чл.44 от Общите условия при неизпълнение потребителят дължал начислена върху главницата законна лихва, считано от първия ден след настъпване на падежа до окончателното заплащане. Предвид гореизложеното се иска от съда да уважи предявените искове. Претендират се разноски и в двете производства.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, както следва: счита ищцовите претенции за неоснователни, оспорва 2 представените писмени доказателства и излага подробни съображения, а именно: счита, че ищецът не бил изпълнил своите задължения по приетите и одобрени Общи условия, доколкото вземането по фактурата се отнасяло за период от три години, а съгласно чл.23, ал.1, т.2 инкасирането на потребените водни количества ставало на 3 месеца, като датата на отчитане се обявявала с писмено съобщение в срок до 3 работни дни преди отчитането на водомера, съгласно чл.23, ал.1, т.5. Дори да се приемело, че обектът бил сезонен, следвало да бъде посещаван два пъти годишно за отчитане на показанията на измервателното устройство. Не било изпълнено задължението да издава ежемесечни фактури. Твърди се, че представената извадка за засечените показания на водомера не било от карнет, а от нанесени данни в таблет, в който липсвал подпис на потребителя. Счита, че макар и одобрени от КЕВР, в Общите условия имало налице неравностойни клаузи, касаещи инкасирането.
Иска се отхвърляне на исковете.
Проведени са няколко открити съдебни заседания, в които страните поддържат исканията и твърденията си. Изслушани са заключенията по съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявените искове са процесуално допустими. Същите са предявени в законоустановени 1-месечен срок с оглед на дадени указания на заповедния съд поради подадено възражение от страна на ответницата като длъжник срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2534/2024г. по описа на РС – Кюстендил .
За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за доставка на В и К услуги между страните през исковия период и за процесния имот, количеството на реално доставените от него по договора В и К услуги за процесния период и тяхната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответницата е да докаже своите правопогасяващи и 3 правопрекратяващи възраженията, като в случай на доказване на наличието на материалните предпоставки от страна на ищеца – да докаже погасяване на дълга си чрез плащане.
Относно наличието на облигационно правоотношение, съдът намира следното: Съгласно пар.1, ал.1, т.2, б.„а“ от ДР на ЗРВКУ потребители са юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги, а според чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г., потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост. Тоест страни по неформалния договор за доставка на В и К услуги при общи условия са конкретно така посочените лица – собственици, вещни ползватели или суперфициарни собственици на присъединените обекти в сградата. В тази насока от представения от ответника Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том***, рег. № ***, дело № *** от ** г. се установява, че на 04.04.2000г. Д. С. Л. и Я.К.Л. продали на своя син – К. Д. Л. процесния имот – апартамент, находящ се в гр. ***.
Видно от представеното удостоверение за наследници изх. № 395/29.05.2025г. Д. С.Л. е починал на 24.12.2016г., Я. К. Л. е починала на 14.06.2019г., а К. Д. Л. е починал на 06.12.2019г. Съответно, ответницата е придобила правото на собственост върху процесния имот като единствен законен наследник на своя брат К. Д. Л.. Ето защо съдът намира, че ответницата е потребител на В и К услуги за процесния имот и период като негов единствен собственик, но доколкото се претендира само ½ от вземанията, съдът следва да се съобрази с претенцията на ищеца, така както е формулирана в исковата молба.
Релевираното от ответницата възражение за наличие на неравноправни клаузи в одобрените от КЕВР Общи условия на ищцовото дружество съдът намира за неоснователно. Съдът извърши проверка на Общите условия като не констатира противоречие с законовите изисквания на ЗЗП и по-конкретно да е налице някоя от хипотезите на чл.143, ал.2 ЗЗП.
Съдът счита, за установено с оглед на представените писмени доказателства, както и с оглед на липсата на оспорване от страна на ответницата, обстоятелството, че процесният апартамент е водоснабден.
4
Последното се подкрепя и от заключенията на приетите експертизи.
Относно доставката на процесните ВиК услуги и тяхното количество, тези обстоятелства се установяват по недвусмислен начин от приетия по делото електронен карнет за отчет за имота, съставен за процесния период, както и от експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено. От експертното заключение се установява, че осчетоводените вземания на ищцовото дружество за главница са в размер на 1501,95 евро/2937,56 лева, както и 232,03 евро/453,81 лева лихва. Посочената главница е начислена за процесния период от 06.01.2020г. до 30.01.2023г. Посочено е, че при извършен отчет към 06.01.2020г. е констатирано потребление в размер на 450 куб.м., а към датата на ново отчитане – 30.01.2023г. количеството потребена вода възлиза на 1641 куб.м., съответно количеството на доставена и потребена вода за процесния период възлиза на 1191 куб.м.
Обстоятелството, че през процесния отчетен период количеството на потребената вода не е отчетено и фактурирано на едномесечни периоди /съгласно Общите условия на ответника/, нито оказва влияние върху обема на реално измереното количество вода, нито освобождава потребителя от задължение за заплащане на потреблението му. Нещо повече, самата ответницата прави извънсъдебно признание при сезиране на органите на Прокуратурата на Р България за обстоятелството, че не е бил осигуряван достъп до процесния имот, поради което не е било възможно ежемесечното отчитане от страна на служителите на дружеството. Представена е и справка относно датите на засичане на водомерите в сградата, от които се установява че след 06.01.2020г. за периода до 30.01.2023г. не е било извършено реално отчитане. Процесното количество е било реално констатирано от служител на В и К през 22.04.2024г., на което е присъствала ответницата предвид на Констативен протокол за оглед на място на СВО № 0004562.
Горецитираните изводи на съда не се разколебават предвид на заключението по изготвената СТЕ. В същото вещото лице излага противоречиви твърдения, които не успяха да бъдат преодолени при изслушването му в открито съдебно заседание. Поради тази причина съдът не кредитира заключението и по отношение на цената на начислената от страна на ищеца услуга, а ще се позове на заключението на приетата ССчЕ, особено предвид професионалната квалификация на в.л. М. В. – икономист5 счетоводител. Съответно, предвид всичко гореизложено, съдът намира ищцовата претенция за доказана по основание и размер и като такава следва да бъде уважена.
Относно претенцията за мораторна лихва съдът намира следното:
Съгласно чл.33, ал.2 от приетите Общи условия на „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Перник, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. От тази уредба следва, че задължението за заплащане на стойността на доставените услуги е такова с определен падеж, поради което и на основание чл.84, ал.1 ЗЗД, длъжникът изпада в забава с изтичането на срока за плащане, без да е необходима покана от страна на кредитора. В този смисъл и акцесорния иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има само ищеца. В заповедното производство по ч.гр.д. № ***г. по описа на РС – Кюстендил ищецът е сторил разноски в общ размер на 631,31 лева/322,78 евро. В исковото производство ищецът е сторил разноски в общ размер от 1028,40 лева/525,81 евро съгласно представен списък за разноските по чл.80 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.422 ГПК установителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, че А. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК 823073638, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11, следните суми, съответстващи на ½ ид.ч. от общото задължение по партидата, а именно: 1468,78 лева/750,98 евро – главница, представляваща стойност на доставена потребена вода за периода от 06.01.2020г. до 30.01.2023г. за имот, находящ се на адрес: гр. ***, партида с абонатен номер ***, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане и сумата от 6