Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1550 от 10.05.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 5582/2021
Вид
Решение № 1550
Подписан
10.05.2022
В сила
23.11.2022
Състав
Павел Тодоров Павлов

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 1550 гр. Пловдив, 10.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Недялка П. Кратункова като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20215330105582 по описа за 2021 година

Иск с правно осн. чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът ***- гр. *** моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че последният му дължи сумата 809, 79 лева – главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в ****, с ИТН:

***, обезщетение за забава за периода 02.07.2019 г. – 21.01.2021 г. в размер на 69, 52 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 22.01.2021 г. до окончателното погасяване, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК *** г., издадена по частно гр. дело № *** г. по описа на ПРС *** гр. състав, по изложените в исковата молба съображения. Претендира направените по делото и в заповедното производство разноски - включително и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът Д. П. К. от гр. *** оспорва иска по основание и по размер и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № **** г., издадена по частно гр. дело № ***г. по описа на ПРС - *** гр. състав, е било разпоредено 1 ответникът да заплати на дружеството-ищец сумата 809, 79 лева – главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в ***, с ИТН: ***, обезщетение за забава за периода 02.07.2019 г. – 21.01.2021 г. в размер на 69, 52 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 22.01.2021 г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото, от които 25 лева – държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Тъй като в срока по чл.414, ал.2 от ГПК ответникът е подал Възражение против Заповедта, на ищеца са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК и ищцовото дружество е подало искова молба за установяване на вземанията си по заповедта в срока по чл.415 от ГПК.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, общите размери на сумите по Заповедта съответстват на задълженията на ответника към ищеца за всеки един от месеците на процесните периоди по Преписа-извлечение от сметка, а от заключението от 09.11.2021 г. на вещото лице по СТЕ В.Ш., се установява, че през процесния период в имота на ответника е била доставяна топлинна енергия за отопление и БГВ, като начинът на разпределение и начисляване на потребената топлинна енергия съответства на специалната методика от нормативни актове, с оглед на което съдът намира за неоснователни наведените от ответника доводи за нередовност на исковата молба и за недължимост на сумите по Заповедта поради неизправност на уредите за отчитане, некоректно отчитане на потребената топлоенергия и нарушение на нормативната уредба – още повече, че въпреки дадените му предписания самият ответник не подменил водомерът за топла вода в имота си с метрологично годен такъв. Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и от заключението от 18.01.2022 г. на вещото лице по ССЕ Б.Д., общо за периода ответникът дължи на ищеца за доставената топлинна енергия 809, 79 лева, а обезщетението за забава върху главницата за посочения в Заповедта период е в размер общо на 69, 52 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът се явява доказан по основание и по размер (доколкото претендираните от ищеца размери съвпадат с установените от СТЕ и ССЕ действително дължими), поради което следва да се уважи изцяло.

С оглед изхода от спора, и на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за производството – включително и в заповедното производство, в размер общо на 410 лева – платени ДТ и депозити за СТЕ и ССЕ, както и 150 лева – юрисконсултско възнаграждение за двете дела (50 лева за частното гражданско дело и 100 лева за настоящето дело).

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

2

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. П. К., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: *** – ***, ***. Г. И. и ***. Л. Г., ЧЕ ТОЙ ДЪЛЖИ НА ***, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление: ***, сумата 809, 79 лева – главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в ***, с ИТН:

***, обезщетение за забава за периода 02.07.2019 г. – 21.01.2021 г. в размер на 69, 52 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 22.01.2021 г. до окончателното погасяване, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ****г., издадена по частно гр. дело № *** г. по описа на ПРС - ***гр. състав.

ОСЪЖДА Д. П. К., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА ***, с посочените ЕИК и седалище и адрес на управление, направените разноски за производството по делото – ВКЛЮЧИТЕЛНО И ПО частно гр. дело № *** г. по описа на ПРС – *** гр. състав, В РАЗМЕР НА 410 лева И 150 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане в сила на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – *** гр. състав частно гр. дело № *** г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето съдебно решение.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3