Решение № 4580 от 23.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4580 гр. Пловдив, 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20255330101254 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „Конт С“ ЕООД срещу „Лено“АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал.1, предл. трето ЗЗД и чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл.

2.4, б. „е“, подточка „ii“, предл. второ от Договор за бизнес кредит № **/** г., сключен между страните, е нищожна поради противоречие с добрите нрави и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 8331,22 евро, представляваща платена такса за предсрочно погасяване на кредита по нищожна клауза, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – ** г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се излагат съображения, че на ** г. между страните е сключен договор за бизнес кредит, по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на 33 000 евро, която следвало да бъде върната, ведно с натрупани лихви, в срок до 80 месеца от сключване на договора. За обезпечаване на вземането от ищеца в полза на ответника била учредена договорна ипотека върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, находящ се в гр. **, район **, **, ул. **, ет. **, ап. **, обективирана в нотариален акт № **, дело № **/** г. на Служба по вписванията гр. **.

Посочва се, че за обезпечаване на вземането по договора бил учреден и залог 1 на търговско предприятие по реда на ЗОЗ. Навеждат се съображения, че на ** г. ищецът получил удостоверение от ответника, че дължимата сума по договора за кредит възлиза на 40 780,80 евро, от които: 31 135,26 евро главница, 553,60 евро – редовна лихва, 650 евро – заличаване на ипотека, 8331,22 евро – допълнителна такса по чл. 2.4, б. „е“, подточка „ii“, предл. второ от договора, и 110,72 евро – допълнителна такса по т. 4.4, б. „i“ от договора. Посочва се, че съобразно чл. 2.4, б. „е“, подточка „ii“, предл. второ от договора, ищецът имал право да погаси предсрочно кредита, при условие, че заплати такса предсрочно погасяване в размер както следва: 19,00 % при предсрочно погасяване през първата година и 14,50 % при предсрочно погасяване през втората година. Излагат се съображения, че ищецът погасил десет вноски от погасителния план, като останалите суми по договора били заплатени от „Финансова къща Логос - ТМ“ АД. От правна страна се излагат съображения, че посочената клауза е нищожна като противоречаща на добрите нрави, доколкото по съществото си представлява неустойка, която излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Посоченото се извежда на база на обстоятелството, че начислената такса многократно надхвърляла обичайните вреди за кредитора при предсрочно погасяване на кредита, което водело до неоснователно обогатяване на ответника. Същата възлизала като размер на 1/3 от предоставената главница. Възразява се, че клаузата за такса противоречи на добрите нрави, защото се изчислява като процент от цялата сума по договора, не единствено върху главницата. По този начин се достигало до заплащане на такса върху недължими лихви. Начислена в този размер, същата водела до възпиращ ефект за длъжника да заплаща всички суми по договора. Поради изложеното се предявяват исковите претенции. Претендират се разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Лено“ АД, с който се изразява становище за неоснователност на предявената искова претенция. Признава се, че между страните е сключен договор за бизнес кредит, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата в размер на 33000 евро, за което била учредена договорна ипотека. Посочва се, че с искане от ** г. ищецът поискал да погаси предсрочно остатъка от дължимия кредит, за което било издадено удостоверение от ** г. от ответника за дължимите суми по него към ** г. На ** 2 г. ищецът погасил изцяло заема. Признава се и че в договора за кредит е уговорена оспорената клауза, но се навеждат твърдения, че същата не противоречи на добрите нрави, доколкото е уговорена в рамките на волята на страните и принципа на свобода на договарянето. Същата имала характер на уговорено отнапред обезщетение при погасяване на кредита преди крайния падеж с цел обезщетяване на кредитора за пропуснатите ползи от загубата на дохода, който би получил при спазване на срока на договора. Същата представлявала процент от вредата за дружеството, като не дублирала друго вземане. Таксата била диференцирана съобразно момента, в който се погасявал изцяло кредита, като първоначално била най-висока, в с течение на времето, същата намалявала. Признава се, че същата се начислява върху предсрочно погасените вноски по договора, които в случая били 60 на брой всяка в размер на 230,14 евро. В заключение се посочва, че таксата е икономически обоснована, като по съществото си представлява неустойка с обезщетителна и санкционна функция. Поради изложеното се претендира предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и в полза на ответното дружество да се присъдят разноски в производството.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е представен Договор за бизнес кредит № **/** г., сключен между страните, по силата на който ищецът е предоставил на ответника сумата в размер на 33 000 евро, която следвало да бъде върната ведно с възнаградителна лихва в срок от 80 месеца. По договора солидарно за задължението на ищеца се задължил и неговият управител – Пламена Васкова Златкова. В чл. 2.4 б. „е“ било предвидено, че ищецът има право да погаси предсрочно кредита, при положение, че заплати всички дължими до момента суми по договора, както и такса за предсрочно погасяване върху всички вноски, които ищецът би дължал според погасителния плат, приложен към договора, ако не е бил изцяло прекратен, от които при погасяване в първата година 19,5 % от посочената сума, за втората – 9,5%, и за третата – 4,5%.

От представени по делото договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот от ** г., обективиран в нотариален акт № **, т. **, дело № **/** г. на Служба по вписванията гр. **, се изяснява, че за обезпечаване на 3 задълженията по посочения договор за кредит, ответникът предоставил като обезпечение чрез налагане на ипотека следния недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, находящ се в гр. **, ** община, район **, **, ул. **, ет. **, ап. **.

По делото е приобщено и Удостоверение № **/** г. от ответното дружество, с което посочват, че към ** г. задълженията на ответника възлизат на общата сума в размер на 40 780,80 евро, от които: главница в размер на 31135,26 евро, възнаградителна лихва в размер на 553,60 евро, заличаване на ипотека в размер на 650,00 евро, такса, дължима по т.2.4 (е) в размер на 8331,22 евро и такса, дължима по т.4.4 (i) в размер на 110,72 евро.

По делото не се спори, а и от представените вноски бележки на л. ** – л.** и л. **, се изяснява, че ищецът е заплатил на ответника всички суми по посоченото удостоверение.

По правните аспекти на спора:

По предявения иск с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД:

За уважаване на посочената исковата претенция ищецът следваше да установи при условията на пълно и главно доказване, че клаузата на чл. 2.4, б.

„е“, подточка „ii“, предл. второ от Договор за бизнес кредит № **/** г., страда от описания в исковата молба порок, а именно: противоречие с добрите нрави.

Съобразно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 1/2010 г. на ОСТК на ВКС, условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: естеството и на парични или на непарични, и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. При конкретната преценка за нищожност на неустойката могат да се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и 4 обстоятелства за всеки отделен случай. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

На база на посочените, макар и примерни критерии в Тълкувателното решение, настоящият съдебен състав намира, че така уговорената неустойка за предсрочно погасяване на задълженията по договора се явява нищожна поради противоречие с добрите нрави. Така на първо място следва да се посочи, че неустойката се формира на база на процент не от стойността на сумата, която следва да бъде погасена до края на срока на договора, а върху всички вноски, които ищецът би дължал според погасителния план. Т. е. посочената неустойка се начислява и върху възнаградителната лихва за всички вноски до края на срока на договора, в който случай според съда същата излиза извън обезщетителната й фукнция, доколкото от една страна ответникът е получил обезщетение за това, че сумата е предсрочно погасена, но от друга страна е получил и възнаградителна лихва върху тази сума, без ищецът да ползвал същата. На следващо място не без значение е обстоятелството, че за обезпечение на сумата по договора за кредит са предоставени множество допълнителни обезпечения – солидарна отговорност на управителя на ищцовото дружество, учредяване на договорна ипотека и учредяване на особен залог по ЗОЗ. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че е налице несъответствие между така уговорената неустойка и възможните вреди, които би претърпял ищецът (в случая и които е претърпял) при предсрочното погасяване на вземанията по договора, поради което същата излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и се явява нищожна като противоречаща на добрите нрави. Предвид посоченото и така предявения иск се явява основателен и като такъв, следва да бъде уважен.

По предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД:

Както бе посочено, по делото липсва спор, че сумата в размер на 8331,22 евро е заплатена от ищеца на ответника във връзка с погасяване на задължението за заплащане на неустойка по чл. 2.4, б. „е“, подточка „ii“, предл. второ от Договор за бизнес кредит № **/** г., сключен между страните.

Доколкото се констатира от съда, че посочената клауза се явява нищожна като противоречаща на добрите нрави, то посочената сума е заплатена при начална липса на основание и следва да бъде върната на ищеца. Поради изложеното и 5 предявеният осъдителен иск се явява основателен.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора правно на разноски има ищецът.

Доказателства за извършени такива са представени за заплатена държавна такса в размер на 650,00 лева и за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева, които следва да му бъдат присъдени.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 26, ал.1, предл. трето ЗЗД нищожността на клаузата на чл. 2.4, б. „е“, подточка „ii“, предл. второ от Договор за бизнес кредит № **/** г., сключен между ищеца „Конт С“ ЕООД, ЕИК: 121443893, срещу „Лено“АД, ЕИК: 203217465, поради противоречие с добрите нрави.