Решение № 1236 от 25.10.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1236 гр. В. 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В. 13 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20243110200458 по описа за 2024 година Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Е.В.Е.Т.”

ЕООД, срещу

Наказателно постановление

№032300977/08.11.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.В. с което на дружеството е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение разпоредбата на чл.62 ал.1, вр. чл.1 ал.2от Кодекса на труда. В жалбата си до съда въззизника посочва, че постановлението е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че не е извършено вмененото му нарушение. Моли съдът да го отмени НП.

В съдебното заседание въззивника, редовно призован, представлява се от процесуален представител, който депозира писмени бележки.

За въззиваемата страна, редовно призовани, представляват се от юрист консулт Тодорова, редовно упълномощена и приета от съда от преди, оспорва жалбата.

След преценка на доводите на въззивника и с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 21.09.2023г., при извършена проверка в строителен обект „Многофамилна жилищна сграда, находяща се в гр.В. ул.“К.“ №16, 1 инспектори при Дирекция „ИТ” – гр.В. сред които св.И. установили, че лицето М.М. осъществява трудови функции в обекта, без да има сключен трудов договор по чл.62, ал.1 и 2 от КТ.

Поради това на жалбоподателя е бил съставен АУАН. Възражения не постъпили по реда на чл.44 от ЗАНН.

Въз основа на АУАН било издадено атакуваното от въззивника наказателно постановление, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание имуществена санкция, в размер на 3000,00 лева, за нарушаване разпоредбата на чл.62 ал.1,вр. чл.1 ал.2от КТ.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на делото писмени доказателства и от свидетелските показания на свидетелите И. и А., които съда кредитира изцяло, като логични, безпристрастни и непротиворечиви с останалия доказателствен материал. От свидетелските показания на И. става ясно, че извършила проверка на обекта, възприела е лицето М. да полага труд му поради това му дала да попълни декларация.

Работникът сам попълнил декларацията и по свое усмотрение посочил данните в нея. Не са проверявали самоличността на лицата попълнили декларациите.

Идентични показания дава и свид.А., който сочи, че на место са възприели двама работници които полагали труд в строителният обект, дали да попълнят декларации. Работниците самостоятелни попълнили документа, не са проверявали самоличност на лицата.

Съдът прие, че следва да разпита в съдебно заседание работника М.. При направените опити да се призове лицето, се установи, че не съществува лице с посочените установъчни данни. В попълнената от него декларация фигурират само две имена и нечетливо ЕГН. Въз основа на тези данни не може да се установи самоличността на лицето посочено в процесното НП. В хода на съдебното производство се изискаха от АНО допълнителни данни за установяване самоличността на лицето. Такива не се предоставиха на съда.

Въз основа на посочените две имена и ЕГН съда не успя да установи самоличността на посоченото в процесното НП лице полагало труд в полза на въз.дружество.

По този начин се ограничава възможността да се изясни обективната истина по делото и се нарушава правото на защита на въз.дружество.

2

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:

По същество жалбата е основателна, с оглед обстоятелството, че административно-наказателното обвинение остана недоказано в съдебното производство поради следното:

Тежестта на доказване в административно-наказателното производство лежи върху наказващия орган. Безспорно е, че в преценката си дали да издаде НП последният се основава на констатациите в АУАН и последните в рамките на производството по налагане на административни наказания приема за верни до доказване на противното. Това не е така обаче в съдебното производство, тук те нямат обвързваща доказателствена сила. В него съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка, чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли извършено нарушение. От една страна изложените възражения в жалбата на жалбоподателя не са доказани по безспорен начин, но въпреки това не може да се приеме, че е доказано деянието за което е ангажирана отговорността му за нарушението описано в НП. Показанията на актосъставителя не помагат в пълен обем изявяването на фактическата обстановка на извършеното нарушение, като от последните не може да бъде установено авторството на деянието. По делото не се установи самоличността на лицето полагало труд в полза на въз.дружество съгласно текста на НП. По делото не се събраха доказателства за установяване на всички елементи на трудовото правоотношение по отношение на работника вписан в процесното НП, както и факта дали е полагал труд в полза на въз.дружество.

Фактите установени в хода на съдебното дирене са били посочени в хода на адм. проверка, но АНО е счел, че не следва да извършва разследване по тях.

Няма как да се ангажира адм. отговорност затова, че лице с неустановена самоличност е полагало труд в обект на възз.дружество. В тази посока е следвало АНО да събере доказателства, още повече, че при попълване на декларацията лицето не е посочило три имена, а само две и ЕГН е изписано нечетливо.

От обективна страна, за съставомерността на деянието по чл.62, ал.1, във 3 вр. с чл.61, ал.1 КТ е необходимо да се установи, че работникът полага труд за работодателя и са налице елементите на трудово правоотношение (ТПО) работно място, уговорено трудово възнаграждение, работно време, като полагането на труд се осъществява без сключен трудов договор между страните по ТПО. АНО е приел, че тези елементи са налице в конкретния случай, въз основа на декларираните от лицето обстоятелства събраните в хода на адм. проверка доказателства. Настоящата съдебен състав счита този извод за недоказан и некореспондиращ с доказателствата по делото.

С оглед разпределянето на доказателствената тежест в процеса всяка страна е длъжна да докаже фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици. В случая жалбоподателят не е бил длъжен да доказва отрицателни факти, а административният орган в производството пред въззивната инстанция е следвало да докаже, че правоотношението между страните има характера на трудово. По гореизложените съображения настоящият състав счита, че такова доказване не е било проведено от АНО, което квалифицира НП като незаконосъобразно.

В този смисъл, не е налице и хипотезата по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като не е установено по безспорен начин извършването на нарушението и вината на нарушителя. Поради изложеното съдът намира, че в хода на съдебното следствие не са събрани достатъчно доказателства, които по категоричен и несъмнен начин да установят извършването на административно нарушение посочено в НП.

Съгласно легалната дефиниция на §1, т.1 от КТ, "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Следователно за да има качеството работодател, следва физическото лице да е наело друго лице по трудово правоотношение. Без да има трудово правоотношение не може да има качеството работодател. Трудовото правоотношение се характеризира с наличието следните елементи: две страни (работодател и работник); определено място на работа; заемането на конкретно определена длъжност; определено трудово възнаграждение с постоянен характер; периодичност на заплащането; продължителност на работния ден - по арг. от чл. 66, ал. 1 КТ. Освен това не всяко заплащане на труд е плащане по трудово правоотношение, като не следва да се изключва утвърденото в правния мир 4 наличие на редица други договори като договор за поръчка, договор за изработка и др.

До настоящия момент не са събрани, каквито и да е било доказателства за това въз.дружество изобщо да е наемало работника посочен в НП или да е упълномощил трети лица от негово име и за негова сметка да наемат работници за извършване на ремонт в обекта.

За пълнота съда следва да посочи, че АУАН е връчен на представляващ въз.дружество напълно законосъобразно, но поради негов отказ да го подпише е приложена разпоредбата на чл. 43 ал.2 от ЗАНН. При наличие на отказ АУАН да се подпише от представляващ дружеството, това обстоятелство се вписва в акта и се подписва от свидетел. Доколкото е спазена разпоредбата на закона, правилно АНО не е бил длъжен да извършва друго връчване на акта.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН , ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК , "Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административния акт е благоприятен, има право на разноски". От изложеното следва, че в полза на въззивното дружество, следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за правна защита и представителство, които следва да бъдат заплатени от АНО на жалбоподателя.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че Наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да отменено.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №03-2300977/08.11.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.В. с което на „Е.В.Е.Т.” ЕООД, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушаване разпоредбата на чл.62, ал.2 от КТ, на основание чл. 414, ал.3 от КТ, като незаконосъобразно.

5

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“-В. да заплати на „Е.В.Е.Т.” ЕООД сумата от 700 лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва в ЧЕТИРИНАДЕСЕТ дневен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред Варненски административен съд по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________ 6