Определение № 2565 от 17.08.2010, Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ /17.08.2010г., гр. Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти състав, в закрито заседание, проведено на 17 август през две хиляди и десетата година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Наталия НЕДЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдията гр.дело №2580 по описа за 2009г. на ВОС, съобрази следното:

Производството е образувано по иск на К.Б.Ш. срещу Държавата чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Министъра на отбраната. Ищцата излага, се явява единствен наследник по закон на Борис Иванов Вакъвчиев, починал на 23.07.1963г. и на Богомил Иванов Вакъвчиев, починал на 09.08.1970г. Като такава е придобила по наследство и е собственик на следните съседни недвижими имоти, а именно:

Поземлен имот № 882 с площ от 3 000,00 кв.м., подробно описан в Нотариален акт за недвижим имот купен на публичен търг Том II, №46, регистър 1103, дело 222/1937г. по описа на Варненския областен съд, и Поземлен имот № 882А, с площ от 1500,00 кв.м. подробно описан в Нотариален акт за право на собственост на недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка №15, том I, регистър 222 дело №1409/1942г. по описа на Варненския областен съд, като и двата имота са нанесени в Кадастрален и регулационен план на предградие „Лозята", гр.Варна от 1936г. твърди, че праводателите и Борис Иванов Вакъвчиев и Богомил Иванов Вакъвчиев. са владяли и ползвали имотите безпрепятствено до своята смърт, което се потвърждава от разписните листи към кадастралния и регулационен план на предградие „Лозята", гр.Варна от 1936г., от скица № 1099/13.12.1948г. за имот №882А, от удостоверение за липса на тежести №937/1948г.., като могат да бъдат потвърдени от свидетели в СЗ.

Твърди, че след придобиването на собствеността върху двата имота ги е владяла безпрепятствено допреди няколко години. Тези обстоятелства се потвърждават от Удостоверение №АБ 94А /411 от 25.11.1986г. на отдел „Архитектура и Благоустройство" при П-ри Районен съвет -Варна, в което е отбелязано, че имотите са и отредени за „Здравни и курортни нужди" в Градоустройствения план на гр. Варна, извън регулацията.

Излага, че никога и по никакъв повод притежаваните от нея имоти не са били отчуждавани за нуждите на държавата или общината. Никога и по никакъв повод имотите не са били владяни и ползвани от който и да било друг, освен от нея и нейните праводатели. Ползването на имотите, които в момента са градини с овощни дървета е осъществявано от през последните години само от ищцата и нейни близки. През 2008г. ищцата решила да се разпореди с имотите си, предвид което се снабдила с необходимата данъчна оценка за тях, но когато се обърнала към администрацията на Район „Приморски" при Община Варна за да и бъдат издадени скици, установила, че следва да се извърши попълване на кадастралната основа на местност „Св.Никола" /бивша „Лозята"/ за тази цел. В тази връзка депозирала в Район „Приморски" на Община Варна заявление вх.№УТ-94-К-730/11.12.2008г. за попълване на одобрен кадастрален план на основание §.6, ал.6 от ЗУТ, вр. ЗКИР.

С писмо до Кмета на Район „Приморски" на Община Варна изх.№ РД-08-1002-88/1/ от 16.03.2009г. Областният управител на гр.Варна възразява срещу изготвянето на Акт за непълноти с твърдението, че имотите, попадат в поземлен имот №1442 по Плана за новообразуваните имоти на местност „Свети Никола", за който е бил съставен Акт за държавна публична собственост №725 от 29.04.2004г. и върху който са предоставени права за управление на министерство на отбраната. Междувременно цялата преписка е изпратена в АГКК Служба Варна, от която служба и досега не се произнасят по искането и за съставянето на акт за непълноти и съответно за нанасянето на имотите й в кадастъра. Ищцата излага, че от комбинираната скица, изготвена от вещите лица по възложената от нея техническа експертиза се установява, че при изготвянето на плана за новообразуваните имоти, поземлен имот №1442 собственост на Държавата, за който е съставен АДС №725 от 29.04.2004г. е попълнен така, че обхваща и двата и имота и дори и пътя, обслужващ тези имоти, както и съседните им съгласно кадастралния план от 1936г.- път който съществува и в момента, по който макар и през паркинга пред изграденото КПП осъществява достъпа си до имотите. Предвид изложеното, ищцата моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че Държавата и Министърът на отбраната никога не е била и не е собственик на следните недвижими имоти, а именно: 1. Поземлен имот № 882 с площ от 3 000,00 /три хиляди/ кв.м., подробно описан в Нотариален акт за недвижим имот купен на публичен търг. Том II, №46, регистър 1103, дело 222/1937г. по описа на Варненския областен съд, и 2. Поземлен имот № 882А, с площ от 1500,00 кв.м. подробно описан в Нотариален акт за право на собственост на недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка №15, том I, регистър 222 дело №1409/1942г. по описа на Варненския областен съд и да осъдите държавата в лицето на Министъра на отбраната и Министъра на регионалното развитие и благоустройството областния управител да и предаде владението върху същите имоти.

С исковата молба са представени писмени доказателства, като е направено искане за изслушване на гласни доказателства.

С допълнителна молба в изпълнение на дадено разпореждане на съда в тази връзка, ищцата е уточнила, че към настоящия момент имотите се владеят без правно основание от ответника Министерство на отбраната. В оглед на което предявява 2 иска: да бъде признато за установено, че ответникът не е собственик на имотите на осн.чл. 124 ГПК и кумулативно съединен с него иск по чл. 108 ЗС за предаване на владението.

Ответникът Държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството оспорва така предявените искове. На първо място излага, че производството по делото следва да бъде прекратено като недопустимо. В случай, че съдът приеме исковете за допустими, моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни. Оспорва се процесуалната легитимация на ищцата, като се твърди, че представените с исковата молба доказателства не я легитимират като собственик на процесиите имоти. Описаните в нотариалните актове имоти не са идентични с процесиите.

Представените доказателства се отнасят за имот №1403 по плана на новообразуваните имоти на селищно образувание по §4, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ м-ст „Свети Никола", землище Варна, община Варна, в регистъра към който, като собственик е записана ищцата. Видно от помощния кадастрален план за местността, имот №1403 е ситуиран в стар имот №690, в списъка на собствениците преди образуване на ТКЗ И ДЗС към който, като собственик е записан д-р Борис Вакачиев. В случай, че ищцата навежда и твърдение за изтекла в нейна полза придобивна давност, се оспорва и това обстоятелство. Недопустимо е да се претендира собственост върху несъществуващи имоти. за да бъдат придобити по давност имотите е необходимо упражняване на непрекъснато, явно, несъмнено владение с намерение да се свои за себе си. Владение върху процесиите имоти не е осъществявано от ищцата. Имотите са били отчуждени за нуждите на Министерството на отбраната, което и до настоящия момент ги управлява на основание Царски указ №54/1920г., нотариален акт №78/25.12.1932г., царски указ №40/20.08.1941г., царски указ №3/21.01.1943г. и нотариален акт №90/17.08.1945г. Мероприятието, за което са били отчуждени също е изпълнено. То е и пречка за упражняване на владение върху имотите. Имотите попадат в поземлен имот с площ от 65,890 дка, за който е съставен акт за публична държавна собственост №0725/29.04.2004г. Налице е и забрана за придобиване по давност на имоти - публична държавна собственост, според разпоредбата на чл.7, ал.1 от Закона за държавната. Отделно от това, видно от разпоредбата на §1 от ЗД на ЗС, обн. ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 1.06.2006 г., изм., бр. 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008 г.), налице е забрана до 31 декември 2011 г. за придобиване по давност на имоти-държавна собственост.

Във връзка с доказателствените искания, ответникът оспорва автентичността и истинността на представените нотариален акт том II, № 46, per. 1103, дело №222/1937г. , нотариален акт №15, том I, рег.222, дело № 1409/1941г. като твърди, че в същите е извършено допълнително вписване що се отнася до цитираните в него имена, а положените подписи не са на лицата, които са записани, с оглед на което счита, че те не следва да бъдат ценени от съда при формиране на неговото решение. Възразява да се приемат представените с исковата молба техническа експертиза ведно с приложените към нея скици, както и възразява да се приемат и представените разписни листи, тъй като върху тях липсва отбелязване към кой кадастрален план са, от коя година и от кого са заверени. Направени са доказателствени искания от страна на ответника.

Ответникът Министерство на отбраната оспорва така предявените искове като недопустими, съответно като неоснователни. Оспорва изложените в исковата молба твърдения, като излага, че с Царски Указ № 40/20.08.1941г. за нуждите на войската - за бреговия артелерийски полк, са отчуждени частни имоти в м. „Траката", землището на гр. Варна. В приложената скица на имотите, които се отчуждават с Царски указ № 40/20.08.1941г., за нуждите на Бреговия артилерийски полк, за бивши собственици на двата имота - предмет на иска са посочени: № 16. Дворище № 882, на Иван Ст.

Попов - 3 360 кв.м. и № 17. Дворище №

882а, на Небесна Ив. Вакъвчиева - 1520 кв.м. Твърди, че имотите с пл. №№ 882 и 882а по кадастралния план от 1936г., находящи се в курортно предградие "Лозята", гр. Варна цитирани в исковата молба, към момента попадат върху територия, в управление на Министерството на отбраната - имот свързан с отбраната и сигурността на страната със статут на публична държавна собственост, с ползвател поделение на ВМС, респективно мероприятието, за което са били отчуждени имотите е изпълнено.

За имота е съставен АПДС № 0725/29.04.2004г. съгласно, който поземлен имот пл.

№ 1461, находящ се в област Варна, землището на гр.Варна, м."Св.

Никола" с площ 65,890 дка е предоставен в управление на Министерството на отбраната, като основанията за издаване титула ни за собственост са изписани в т.9 от акта. Имотът е актуван като публична държавна собственост през 2004г., като дотогава същият представлява такава публична държавна собственост по силата на закона. Имотът от отчуждаването му през 1941 г. и до момент е ех lege държавна собственост, като е предоставен за осъществяване на функциите на Министерството на отбраната и като такъв е бил предоставен на ведомството за изпълнение на функциите му - чл. 2 ал. 2 т. 4 от ЗДС, доколкото съобразно параграф 2 от ДР на ЗДС Министерството на отбраната е ведомство по смисъла на същия закон. Излага, че имотите и вещите

- публична държавна собственост не могат да се отчуждават, да се обременяват с вещни права, да се придобиват по давност, както и тази собственост не подлежи на възстановяване /чл.7 от ЗДС/. С оглед изложеното, може да се направи извода, че имотите, за които ищцата претендира право на собственост е публична държавна собственост предвид субекта, който стопанисва имота -Министерството на отбраната и предназначението му - за изпълнение на функциите му. Оспорва твърденията на ищцата, че нейните праводатели са владели имотите, тъй като в района от отчуждаването до момента е съществувало и съществува военно поделение, респективно праводателите и ищцата не са можели да стопанисват и владеят имотите. Ответникът излага становище по доказателствените искания на ищцата, като е направил свои доказателствени искания.

По допустимостта на искове, съдът съобрази следното:

Съдът, счита, че искът по чл. 124 ГПК е недопустим, поради което производството по него следва да бъде прекратено. За ищцата липсва правен интерес от предявяването на такъв отрицателен установителен иск, кумулативно съединен с осъдителния по чл. 108 ЗС, тъй като съдът ще изследва, съответно ще се произнесе и по въпроса за принадлежността на правото на собственост /чието установяване е кумулативна предпоставка за уважаване/ при разглеждането на иска с правно основание чл. 108 ЗС.