Решение № 261155 от 13.08.2021, Районен съд - Перник

Р

Е Ш Е Н И Е

№ гр. П., 13.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН

СЪД – П., гражданско отделение, IV-ти състав, в открито съдебно заседание проведено на петнадесети юли две хиляди деветнадесет и първа година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: М. АЛЕКСОВ при участието на секретаря АНТОНИЯ СТОЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1738 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба подадена от М.З. П., с ЕГН ********** с адрес *** срещу

„Водоснабдяване и канализация” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Средец“ № 11, представлявано от управителя С искане за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи на „Водоснабдяване и канализация” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Средец“ № 11, представлявано от управителя, сумата от общо 441.96 . /Четиристотин четиридесет и един лв. и 96 ст./, от която главница в размер на 441.96 /Четиристотин четиридесет и един лв. и 96 ст./, представляваща стойност на консумирана и отведена питейна вода за водоснабден имот, намиращ се на адрес гр. П., гр. П., кв. "*** за периода от 26.06.2012 до 26.11.2013, както и сумата 0.00 /Нула лв. и 0 ст./, представляваща изтекла лихва върху горната главница за периода от до и сумата лева, направени разноски по заповедното производство, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК 73/09.01.2014 и изпълнителен лист от 04.07.2014 г. по частно гр.д. № 85/2014г. на Пернишкия районен съд.

Съдът намира, че е сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 439 ГПК и чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 111, б. В от ЗЗД.

Ищецът твърди, че за горепосочените вземания е издаден изпълнителен лист от 04.07.2014 г. по гр. д. № 85/2014 по описа на Пернишки районен съд.

Ответникът образувал изпълнително дело № 1738/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б. въз основа на издадения изпълнителен лист. Твърди се, че посоченото изпълнително производство било прекратено по перемция след дата на образуване на настоящето производство.

Излага аргументи за погасяване по давност на процесните вземания.

Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от общо 441.96 . /Четиристотин четиридесет и един лв. и 96 ст./, от която главница в размер на 441.96 . /Четиристотин четиридесет и един лв. и 96 ст./, представляваща стойност на консумирана и отведена питейна вода за водоснабден имот, намиращ се на адрес гр. П., гр. П., кв. "*** за периода от 26.06.2012 до 26.11.2013, както и сумата 0.00 /Нула лв. и 0 ст./, представляваща изтекла лихва върху горната главница за периода от до и сумата лева, направени разноски по заповедното производство, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК 73/09.01.2014 и изпълнителен лист от 04.07.2014 г. по частно гр.д. № 85/2014г. на Пернишкия районен съд

Исковата молба с приложенията е връчена на ответника

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, в който изцяло се оспорва исковата претенция.

В открито съдебно заседание ищеца редовно призован, чрез процесуални си представител, моли да бъде уважена изцяло и бъдат присъдени направените по делото разноски за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът, в открито съдебно заседание редовно призован, чрез процесуалния си представител моли да бъде отхвърлена исковата претенция като неоснователна и недоказана.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното

Видно от представените по делото писмени доказателства по подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение от „Водоснабдяване и канализация” ООД - П. е образувано гр.д. 85/2014г. по описа на Районен съд гр. П. с длъжник М.З. П. с ЕГН **********, с адрес ***. По това дело

Районен съд гр. П. е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК и изпълнителен лист от 04.07.2014 г., съгл. който М.З. П. с ЕГН **********, с адрес *** следва да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ООД - П. сумата от общо 441.96 . /Четиристотин четиридесет и един лв. и 96 ст./, от която главница в размер на 441.96 /Четиристотин четиридесет и един лв. и 96 ст./, представляваща стойност на консумирана и отведена питейна вода за водоснабден имот, намиращ се на адрес гр. П., гр. П., кв. "*** за периода от 26.06.2012 до 26.11.2013, както и сумата 26.56 лв., представляваща изтекла лихва върху горната главница за периода от 02.09.2012г. до 16.12.2013г. и сумата 25.00 лева, направени разноски по заповедното производство, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК 73/09.01.2014 и изпълнителен лист от 04.07.2014 г. по частно гр.д. № 85/2014г. на Пернишкия районен съд.

Видно от приложеното изп.д. №1738/2021 на ЧСИ

С.Б., последно извършено от съдебния изпълнител същинско изпълнително действие е от 27.11.2014г., когато е изпратено запорно съобщение.

Видно от приложеното по делото извлечение от счетоводните книги на ответното дружество в периода 29.12.2020г. – 03.02.2021г. ищеца на касата на ответното дружество, чрез 9 плащания е погасил по горепосочения изпълнителен лист следните вземания:

441.96 лв. – главница, 26.56 лв. – лихва и 130.00 лв. – такси. С отговора на исковата молба ответника, чрез процесуалния си представител, сочи, че цялото процесно задължение е погасено чрез плащане.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 439, вр. чл. 124 от ГПК, за признаване на установено, спрямо ответника, че ищеца не дължи посочените суми предвид настъпването на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, както и установяване недължимостта на присъдени в полза на ответника вземания за доставена и отведена вода, за които последния се е снабдил с изпълнителен лист.

Съобразно разпоредбата на чл. 439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. По своето естество искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила. По изложените съображения предявеният иск е допустим, доколкото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.

Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на Заповедта за изпълнение с което е признато вземането му.

По силата на чл.

116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно даденото в т. 10 от ТР №2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС задължително тълкуване, погасителната давност не спира докато трае изпълнителният процес. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Същинско изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД е налице само в случай, че е налице реално засягане на правната сфера на длъжника.

Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на същинското действие за принудително изпълнение. Запор върху вземане по банкова сметка ***, в който постъпи обратна положителна информация от кредитната институция по реда на чл.508 ГПК. В този смисъл действията на съдебния изпълнител по изпращане на запорни съобщения следва да се възприемат в контекста на цялостното проучване на имущественото състояние на длъжника /Решение от 10.02.2016 г. по ч.гр.д.№ 16311/15 г. на СГС, Решение № 7188 от 16.10.2015 г. по гр.д.№ 11903/15 г. на СГС/. В съдебната практика се поддържа и изолираното становище, че с изпращането на запорни съобщения от съдебния изпълнител до всички банки се налага запор на евентуално съществуващите вземания на длъжника по сметки в тези банки и в този смисъл действията по изпращане на запорни съобщения нямат характера на проучване на имущественото състояние на длъжника, а представляват налагане на запор по смисъла на т.9 от ТТР към ЗЧСИ /Решение по ч.гр.д.№ 11904/15 г. на СГС/. По противоречиво разрешавания въпрос е образувано тъклувателно дело, до произнасянето по което настоящата инстанция следва да съобрази преобладаващата съдебна практика, възприемаща първото становище.

На следващо място съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр.

12 от 1993 г. постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години, като началната редакция на текста, обн. ДВ, бр. 275 от 1950 г. е предвиждала същото правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните предприятия. При влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр.

275 от 1950г. действащ е бил Законът за гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното производство и изрично е предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед за изпълнение произвежда действието на подаване искова молба и само в случай че молбата бъде оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие (арг. чл.

156г ЗГС). Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл.

Разпечатката съдържа 39 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1a25aa3b-bad3-4e13-8af7-a5b5f323961d