Решение № 129 от 16.05.2023, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Сливница, 16.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Мария В. Иванова като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно наказателно дело № 20221890200744 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба от Р. Г. П., с която на основание чл. 59, ал. 1 и ал.

2 ЗАНН се обжалва наказателно постановление № 6863/30.07.2020 г., издадено от В.Б.А. – началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б.“а“ от Закона за пътищата във вр. чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

В жалбата се твърди, че процесното наказателно постановление е неправилно, незаконосъобразно и издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изтъкват се доводи, че контролните органи погрешно са определили управляваното от жалбоподателя превозно средство като извънгабаритно. Жалбоподателят сочи и наличие на несъразмерност между определената санкция и така вмененото му за осъществено нарушение. Твърди се, че грешно е определена и правната квалификация. По тези съображения се иска отмяната на процесното наказателно постановление като незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила.

В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна - Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Н., който оспорва жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

На 07.07.2020 г., около 15:15 часа на път I-8, на км 39+000 дясно, на разклона за с. Пролеша, посока гр. Сливница – гр. София, свидетелят Е. Л. С.

1

– инспектор в Дирекция „АРОК“ при АПИ, Отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ и неговият колега - свидетелят С. В. П., изпълнявали служебните си задължения и извършили проверка на управляваното от жалбоподателя Р. Г. П. МПС с четири оси, с две управляеми оси, марка „Мерцедес”, модел „Актрос 4141К“, с рег. № ***, собственост на „*** с ЕИК ***. В хода на проверката било извършено измерване на превозното средство с ролетка 1304/18 /5 м./ и преносима везна „TENZOVANY“ PW-10-К0200007, като с протокол за измерване на превозно средство № 0000019/2020 г. било констатирано, че превозното средство е с претоварени оси. Разстоянието между осите било 1,35 метра, а сумата от натоварването на ос на двойно задвижващата ос на моторното превозно средство била 27,500 тона, при максимално допустимо натоварване на оста 19 тона, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5 б. В от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ.

По време на проверката била предоставена квитанция за платени пътни такси в Р България № *** г. за МПС с рег. № ***, както и пътен лист № 0116015, за осъществяване на курс: СОП Горубляне – Кариера Опицвет и обратно, разстояние 55 км.

Актосъставителят Е. Л. С. преценил, че е извършено административно нарушение и затова, в присъствието на своя колега С. В. П., съставил акт за установяване на административно нарушение № 7596 от 07.07.2020 г., в който описал горните обстоятелства и посочил, че жалбоподателят нарушил разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗП, вр. чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ. На жалбоподателя бил връчен препис от АУАН срещу подпис, като в същия жалбоподателят не е направил възражения.

Писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили.

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено и атакуваното наказателно постановление № 6863 от 30.07.2020 г. В наказателното постановление административнонаказващият орган е възпроизвел обстоятелствената част на акта и е описал установеното в АУАН нарушение, като е посочил нарушените разпоредби. Със същото на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 2000 лева, за това, че водачът е осъществявал движение на извънгабаритно превозно средство, с параметри, надвишаващи описаните в представената квитанция за платени пътни такси. Постановлението било връчено на жалбоподателя на 17.08.2020 г.

Изложената фактическа обстановка, съдът възприе въз основа на показанията на свидетелите Е. Л. С. и С. В. П., както и въз основа на приетите по делото писмени доказателства, а именно: акт за установяване на административно нарушение № 0007596 от 07.07.2020 г.; свидетелство за регистрация част I; квитанция за платени пътни такси в Р България № *** г.; пътен лист № 0116015/07.07.2020 г. за осъществяване на курс: СОП Горубляне – Кариера Опицвет и обратно с цел извозване на фракция; товарителница № 61016/07.07.2020 г.; заповед № РД-11-1266/17.10.2019 г. на председателя на Управителния съвет на АПИ; заповед № РД-111267/17.10.2019 г. на председателя на Управителния съвет на АПИ.

Съдът извърши преценка на показанията на служителите на контролния орган и приема, че тези показания са последователни и безпротиворечиви, като същите изясняват фактическата обстановка по делото, и затова ги кредитира. Свидетелите са очевидци на нарушението и пред съда излагат възприетите от тях и релевантни за нарушението факти относно датата, мястото, приблизителния час, и констатираното при проверката нарушение.

2

Показанията на свидетелите кореспондират с писмените доказателства по делото, в частност – със съставения АУАН, където са описани всички релевантни обстоятелства по твърдяното нарушение, както и представените от въззиваемата страна копия на въпросните документи. От тях се установява, както извършената проверка на водача на процесното моторно превозно средство, така и установеното разминаване между теглото на същото и платените за това такси, което се потвърждава и от приложената квитанция и протокола за измерване на превозното средство.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице (наказаният нарушител), в срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административно-наказателен акт, и затова се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна, поради следните съображения:

По процедурата:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.

Съдът извърши служебна проверка на съставения АУАН и на издаденото НП с оглед на компетентността на лицата, които са ги съставили, респективно - издали. В разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗАНН е посочено кои лица могат да съставят АУАН. Това са длъжностните лица, посочени изрично в съответните нормативни актове или определени от ръководителите на ведомствата, организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни актове. В конкретния случай, видно от представената Заповед № РД-11-1267/17.10.2019 г., на актосъставителя изрично е възложено правомощието да извършва контролни проверки на пътни превозни средства и да съставя АУАН. Ето защо се установява неговата компетентност за издаване на процесния АУАН.

В разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ЗАНН е определено кои лица имат правомощията да налагат административни наказания. Това са ръководителите на ведомствата и организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение; длъжностните лица и органите, овластени от съответния закон или указ; съдебните и прокурорските органи в предвидените от закон или указ случаи. Съгласно чл.

47, ал. 2 от ЗАНН ръководителите могат да възлагат правата си на наказващи органи на определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в съответния закон, указ или постановление на Министерския съвет. В настоящия случай правомощието да налага административни наказания по ЗП съгласно чл. 21г, ал. 1, т. 8 от ЗП и да издава наказателни постановления има 3 председателят на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, като законът му предоставя възможността да оправомощава длъжностни лица от агенцията с тези правомощия. Видно от представената по делото заповед № РД-11-1266/17.10.2019 г. се установява, че издателят на НП - началникът на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към АПИ, е имал съответната компетентност.

В разпоредбите на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН са посочени необходимите реквизити, които следва да съдържат АУАН и НП, които разпоредби в настоящия случай съдът намира, че формално са изпълнени.

Както в АУАН, така и в НП е посочено че са нарушени чл. 26, ал. 2, т. 1, б.

"а" от ЗП и чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. Ето защо съдът дължи преценка дали са нарушени посочените разпоредби.

По съществото на нарушението:

В съдържанието на чл. 53, ал. 1 от ЗП е изброена хипотезата на нарушение на чл. 26, ал. 2, за която санкционната норма предвижда съответно наказание, а самото нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а" е словесно формулирано, както в АУАН, така и в НП и съставлява едно от изрично изброените в чл. 53, ал. 1, т. 2 нарушения на разпоредби от ЗП. Съгласно чл.

26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Разрешителният режим за движение на тези ППС е уреден в чл. 8 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, като съгласно ал. 2 на тази разпоредба извънгабаритните и/или тежки ППС могат да се движат с разрешително за преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване, издадено от администрацията, управляваща пътя. След издаване на разрешителното собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, съгласуват със съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните работи (МВР) движението на извънгабаритното или тежкото пътно превозно средство, като съгласуването се извършва върху разрешителното. Според чл. 26, ал. 3 от ЗП разрешението се издава от управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията - за републиканските пътища, и от кметовете на съответните общини - за общинските пътища.

За да е съставомерно нарушението на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, е необходимо ППС да е „извънгабаритно“ по смисъла на чл. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. или „тежко“ по смисъла на чл. 3 от същата наредба. За целта, трябва да се установят поне един от размерите на ППС или състав от ППС със или без товар, който да е по-голям от стойностите по чл. 5 от Наредбата, както и стойностите на допустимата му максимална маса, която трябва да е по-голяма от тези, регламентирани в нормата на чл. 6, или да се установи натоварването на осите, което трябва да е по-голямо от стойностите, регламентирани в нормата на чл. 7 от същата наредба.

В разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11/03.07.2001 г. е определено кои превозни средства са тежки, а именно: тези, които имат натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7 от Наредбата. В настоящия случай, доколкото разстоянието между осите на управляваното от жалбоподателя превозно средство е 1,35 м., то приложима се явява разпоредбата на чл. 7, ал.