Присъда № 50 от 03.04.2026, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 50/03.04.2026г. по НОХД №434/2026г. по описа на РС-Б.

Производството по делото в съда е образувано по повод внесен от РП-Б. обвинителен акт срещу И. Н. К. с ЕГН **********, с който е обвинен в това, че на 22.03.2025 година, в град Б., от м. „Т.“, находящ се на ул. „К. В.“ № ..., отнел чужди движими вещи – 3 броя бутилки уиски „Джеймсън“ от 1 литър, на обща стойност 146.55 /сто четиридесет и шест лева и 55 ст./, собственост на „М. Б.“ ЕООД, от владението на С. Д. И., без нейно съгласие и с намерение протИ.законно да ги присвои и след като бил заварен на мястото на престъплението и подгонен от свидетеля Д. П.К., употребил спрямо нея сила, като я бутнал с ръка и я съборил на земята, за да запази владението върху откраднатата вещ-престъпление по чл.198 ал.3 вр. ал.1 НК .

Пред съда, производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като при условията на чл. 371, т.2 НПК подсъдимият К. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства, подкрепени от направените от подсъдимия самопризнания. Счита, че справедлИ. би било на подсъдимия да се наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 (една ) година, с приложението на чл.58а ал.4 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК. Счита, че наказанието не следва да се изтърпи ефективно, тъй като намира, че са налице условията на чл.66 ал.1 НК и обществената опасност на дееца и на деянието са ниски. Пледира за присъждане на разноските направени в хода на досъдебното производство в тежест на подсъдимия. Предлага съдът да отмени взетата МНО „Задържане под стража“.

Служебният защитник на подсъдимия - адв. С.С. АК-Б. заявява, че е съгласен със становището на прокуратурата относно подходящото наказание. Счита, че предложеното от прокурора е завишено с оглед настъпилите неблагоприятни последици. По отношение на предложението наказанието да не бъде изтърпяно ефективно, защитата не възразява, като подчертава, че към момента на извършването на деянието подсъдимият е бил осъждано лице, за престъпление от общ характер на глоба. Предлага на съда наказанието лишаване от свобода да бъде отложено на основание чл.66 ал.1 от НК. Съгласен е, че не деянието разкрива висока степен на обществена опасност.

Подсъдимият И. К. заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник и искрено съжалява за извършеното.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият И. Н. К. с ЕГН ********** е роден в гр. Б.. Той е българин, български гражданин, неженен, с основно образование, безработен и осъждан. До датата на инкриминираното деяние е бил осъждан по НОХД № 4579/2018г. по описа на БРС, в сила от 25.02.2019г. където с определение е одобрено споразумение, с което е осъден на пробация за срок от шест месеца. Пробацията била изтърпяна изцяло на 01.10.2019г. С присъда постановена по НОХД №5076/2024г по описа на БРС е бил осъдена на глоба в размер от 300 (триста) лева и присъдата влязла в сила на 07.03.2025г.

Търговско дружество „М. Б.“ ЕООД стопанисвало търговски обект - м. „Т.“, находящ се на ул. „К. В.“ № ... в гр. Б.. Свидетелката С. Д. И. работела като управител на м.а, а свидетелката Д. П. К. като заместник управител в същия. Към 22.03.2025 г. и двете били на 1 работа и изпълнявали задълженията си в търговския обект.

На 22.03.2025 г., подсъдимият И. Н. К. посетил посочения по- горе м.. Докато бил в м.а той взел 3 броя бутилки уиски „Джеймсън“ от 1 литър и се насочил към изхода на м.а, без да плати вещите. По това време, близо до касите били свидетелките С. Д. И. и Д. П. К..

Касиерка в м.а извикала, че мъж напуска търговския обект, без да е платил. Свидетелките И. и К. възприели това и веднага излезли от м.а, видели как подсъдимият К. се отдалечава, като в едната си ръка държал едната бутилка уиски, а в другата, свита пред гърдите, другите две бутилки. Свидетелките И. и К. подгонили подсъдимия К. и бързо го настигнали.

Свидетелката К. хванала бутилката, която той държал в дясната си ръка и започнала да я дърпа. Подсъдимият К. изтървал бутилката, която свидетелката К. дърпала и тя се счупила, след което той бутнал с ръка свидетелката К., за да запази владението върху откраднатите вещи и я съборил на земята, а той избягал в посока центъра на гр. Б., като продължавал да държи с лявата си ръка другите две бутилки.

За случая бил подаден сигнал и извършен оглед на местопроизшествие, при който е фиксирана изтърваната от подсъдимия К. бутилка.

По делото са разпитани очевидците и са извършени разпознавания, при които същите са разпознали подсъдимия И. К. като лицето, което е откраднало бутилките с уиски и е съборило свидетелката К., за да запази владението си върху вещите.

Назначена по делото е съдебно-оценителна експертиза, видно от заключението на която, стойността на отнетите вещи е определена на 146,55 лв., с единична стойност на всяка от отнетите бутилки е в размер на 48,85 лв.

В хода на разследването обвиняемият лансира версия, с която се опитва да намали наказателната отговорност за стореното от него, която се явява неподкрепена и оборена от останалия доказателствен материал.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направеното от подсъдимия К. самопризнание, което се подкрепя от събраните по производството доказателства, а именно:

От гласните доказателства: показанията на свидетелите С. В. Б. /л. 19/, Д. П. К. /л.

21/, С. Д. И. /л. 22/,

От писмените доказателства: протокол за оглед на местопроизшествие /л. 29а-32/; справка за съдимост / л.17 /; и други писмени документи, приложени по делото.

От експертизите: съдебно-оценителна експертиза / л.34-36 /

Съдът прецени събраните доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК, като не констатира протИ.речия, несъответствия и непоследователност. Съдът кредитира всички гласни доказателства, инкорпорирани в показания на разпитаните свидетели.

Самопризнанията на подсъдимия К. се подкрепят от гореизложените кредитирани доказателствени източници, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на същото в лицето на привлеченото към наказателна отговорност лице.

Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата. В случая доколкото всички доказателствени материали са еднопосочни и непротИ.речиви, такъв доказателствен анализ е и безпредметен.

2

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият И. Н. К. е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 198, ал. 3, вр. ал.1 от НК.

От обективна страна на 22.03.2025г. в гр. Б., от м. „Т- м.“, находящ се на ул. „К. В.“ № ..., отнел чужди движими вещи - 3 бр. бутилки уиски „Джеймсън“ от 1 литър на обща стойност 146,55 лв. /собственост на „М. Б.“ ЕООД/, от владението на С. Д. И., без нейно съгласие и с намерение протИ.законно да ги присвои и след като бил заварен на мястото на престъплението и подгонен от св. Д. П. К., употребил спрямо нея сила, като я бутнал с ръка и я съборил на земята, за да запази владението върху откраднатите вещи, с което е и постигнал целта си по отношение на част от вещите.

От субективна страна престъплението е извършено умишлено, при форма на вината пряк умисъл. Обвиняемият И. Н. К. е съзнавал, че отнема чужди движими вещи от владението и собственост на другиго, при това без негово съгласие. Предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици - прекъсване на фактическата власт, която досегашният владелец е упражнявал и установяване на своя такава. Налице е допълнителният субективен признак от състава на престъплението, а именно намерението му протИ.законно да присвои отнетите вещи, както и целта да запази владението върху тях, мотивирало го да употреби сила за това.

Това престъпление се характеризира с комплексен обект на посегателство. От една страна това са обществените отношения, свързани с нормалното и безпрепятствено упражняване на правото на собственост или правото на владение (държане) върху движими вещи. Освен това, от друга страна, обект са и обществените отношения, осигуряващи на човека възможност сам да избира поведението си и да формира свободно волята си, като този обект на посегателство е същият, както и при принудата. Засягането на личността на лицето, което има фактическа власт над предмета на престъпление, е начин, метод, способ за сломяване на съпротивата му срещу отнемането на вещта, независимо дали такава съпротива е действително оказана, или само възможна.

На първо място от обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителното деяния на грабежоподобната кражба, посредством активни действия. Същият използвайки физическа сила е дърпал отнетата вещ от свидетелката К. упорито, като по този начин е желаел да запази владението над вещта. По този начин К. е прекъснал фактическата власт на собственика и владелец на вещите, като същевременно е установил своя трайна фактическа власт върху тях. Няма спор, че всички описани по-горе вещи са движими вещи по смисъла на чл. 110, ал.2 ЗС, както и че към датата на инкриминираното деяние същите са били „чужди” за подсъдимия, доколкото същият не е носител на правото на собственост върху тях. На следващо място настоящият състав намира, че владелецът и собственик на вещите не е давал съгласие на подсъдимия К. да взима вещите му или да се разпорежда с тях. Това е така, доколкото съгласието на правоимащото лице следва да е дадено ясно и недвусмислено, без да остава каквото и да е съмнение в неговата воля. В случая манифестираното от правоимащото лице поведение категорично изключва даването на съгласие.

Изпълнителното деяние на грабежа по чл.198, ал. 1 НК го характеризира като типично съставно престъпление. То включва два разнородни, функционално свързани акта, които поотделно са също престъпни – включва принудата по чл. 143 НК, която е улесняваща другия акт, както и обективните и субективните елементи на кражбата по чл. 194–197 НК.

3

Те са взаимно свързани и се осъществяват въз основа на едно решение, като са насочени към една и съща цел. При грабежа по чл. 198, ал. 1 отнемането се предшества или съпътства от упражняване на принуда – физическо или психическо насилие, които са средство, метод, начин за отнемане на вещта и за преодоляване на реалната или предполагаема съпротива на пострадалия. Употребата на физическа сила представлява упражняване на физическо въздействие върху пострадалия, като в съдебната практика се приема, че при грабеж насилието може да представлява както физическо въздействие върху владелеца, така и употреба на сила, насочена към прекъсване фактическото държане на вещта от нейния владелец. Така, в Р.390-95-II се сочи, че за прекратяване на съществуващото владение не е било достатъчно деецът да вземе вещите, а извършването му е наложило принудителното преодоляване на връзката на пострадалия с тези вещи и съответно и на съпротивата му. В същия смисъл е и Р.436-96-II, съгласно което употребата на сила като обективен признак на престъплението “грабеж” означава, деецът да упражни върху друго лице такова физическо въздействие, което е насочено към преодоляване на реалната му съпротива с цел запазване владеенето върху предмета на посегателство или най-малко към предотвратяване на възможностите му за такава съпротива.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законът предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 до 10 години.