Решение № 261415 от 26.11.2020, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е гр.

София, 26.11.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Теменужка Симеонова

Ч

ЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян

Мл. съдия: Димитринка Костадинова-

Младенова при секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Димитринка Костадинова-Младенова в. гр. дело № 8230 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение № 83144 от 03.04.2019г., постановено по гр.дело № 69191/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 128-ми състав, е отхвърлен предявеният от „Д.К.“ ООД гр. София иск за признаване за установено по отношение на ответника „Ф.“ ООД ***, , че последното дължи на ищеца сумата от 6000 лв., представляваща подлежаща на връщане сума по договор за консултантски услуги от 17.03.2017г. за подготовка на формуляр за проектно предложение на заявителя по процедура

„Развитие на социалното предприемачество“ към оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020г. поради неодобряване на внесения проект-основание по чл. 6.2 от договора за консултантска услуга, ведно със законната лихва от 06.08.2018г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 205.41 лв. за периода от 02.04.2018г. до

02.08.2018г., ищецът е осъден и да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в размер на 720 лв.

Срещу посоченото решене е постъпила въззивна жалба от ищеца „Д.К.“ ЕООД, представлявано от управителя Е.А.М., чрез процесуалния му представител В.Г.В. от САК., като са въведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, като постановен в нарушение на материалния закон. Твърди, че между страните не се спори, че са в облигационни отношения, не спорят и че двете страни са изпълнили задълженията си по дотовора относно възложените – формуляр – апликационна форма и бюджета и окомплектоване на цялостната документация по проектно предложение по процедура „Развитие на социалното предприемачество“ към оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 20144-2020г. и плащане на възнаграждението за това.Твърдят, че изготвяният от ответника проект не е одобрен за финансиране. Единственият спорен въпрос между двете страни е дали при неодобряване на проекта изпълнителят дължи връщане на част от платеното възнаграждение. Сочи, че обжалваното решение е неправилно именно в тази част и е постановено при допусната грешка в тълкуването на общата воля на страните, което е следвало да бъде извършено на основание чл. 20 от ЗЗД. Ето защо счита, че изпълнителят следва да върне на възложителя пълния размер на платеното му възнаграждение от 6000 лв. с ДДС, предвид разпоредбата на чл.258 и чл.261, ал.1 ЗЗД е чл.6.1от Договора за консултански услуги/Договора/ от 17.03.2017 г. На основание чл.86 ЗЗД, длъжникът дължи и законната лихва върху главницата от 6000 лв., за периода на забавата от 02.04.2018 г. до 02.08.2018 г. в размер на сумата от 204.41. лв. С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което ответникът да бъде осъден да заплати претенидраната главница и лихва, ведно с разноските в първоинстанционното и заповедното производства.

Претендира разноски за настоящата инстанция.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК въззиваемото дружество „Ф." ООД, ЕИК ********, представлявано от пълномощника си по делото адвокат О.М. от САК, е депозирал отговор, с който оспорва въззивната жалба. Твърди, че обжалваното решение е правилно и моли за неговото потвърждаване. Претендира разноски за въззивната инстанция.

СГС намира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Според уредените в чл.269 ГПК правомощия на въззивния съд, той се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен само от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Разгледано по същество обжалваното решение е неправилно.

Предявен е иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.87 ЗЗД, вр. чл.55, ал.1, предл. трето ЗЗД.

По делото е установено, че между ищеца в качеството на възложител и ответното дружество в качеството на изпълнител е сключен Договор за консултантски услуги от 17.03.2017 г. Изпълнителят по него – ответното дружество „Ф.“ ООД се е задължило съгласно т. 1.1 от договора да предоставя консултантски услуги по подготовка на формуляри (апликационна форма) и бюджета и окомплектоване на цялостната документация по проектно предложение на възложителя – „Д.К.“ ООД по процедура „Развитие на социалното предприемачество“ към Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020г. За договорените консултант възложителт се е задължил да заплати на изпълнителя възнаграждение от 10 000 лв. без ДДС на траншове, както следва: 5000 лв. без ДДС в тридневен срок от сключване на договора за извършване на консултантски услуги и 5000 лв. без ДДС при подготовка на проектното предложение за входиране към управляващия орган на оперативната програма, но поне три дни преди проектното предложение за бъде изпратено онлайн. В т. 6.2 е предвидена отговорност за изпълнителя за връщане на сумата от 5000 лв. без ДДС при неодобряване на проекта, което следва да стане в срок от десет дни след получаване на окончателно съобщение за това.

Установено е по делото и не се спори от страните, че възложителят е изплатил изцяло и в срок договореното в т.3 от договора задължение като е превел първия транш на 20.03.2017г. и втория на 03.04.2017г. За получените суми изпълнителят е издал фактури с номера съответно № 892/17.03.2017г. и № 902/03.04.2017г.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 07.03.2018г. възложителят е получил Решение за одобряване на оценителски доклад № РД05-31/06.03.2018г., с което е уведомен, че се отказва предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по проекта му, тъй като проектното му предложение е посочено в списъка по чл. 35, т. 3 от ЗУСЕСИФ- списък на предложението за отхвърляне проектни предложения и основанието за отхвърлянето им. Един от мотивите за отхвърляне на предложението е, че то не отговаря на критериите за финансиране. Общата крайна оценка на депозираното предложение е под минималния праг от 70т., заложен в Методологията за оценка и Условията за кандидатстване по процедурата. Крайната обща оценка на проектното предложение на раздел 3,

Методика и организация е 17 точки, което е под минималния праг от 27 точки, заложен в посочената методология. Възложителят не е обжалвал в предвидения четиринадесет дневен срок решението да отказ и то е влязло в сила на 22.03.2018г.

Според възложителя получаването на отказ за финансиране на изготвения от изпълнителя проект се дължи на това, че същото не е изготвено съобразно изискванията на Управляващия орган. Поради което счита, че е налице пълно неизпълнение на договора за консултантски услуги и с Покана за доброволна плащане от 01.06.2018 г. , получена от изпълнителя на 04.06.2018г. поканил ответника да върне сумата от 5000 лв., без ДДС. Тази неустойка е предвидена в т. 6.2 от сключения между страните консултантски договор и се дължи в срок от десет дни след получаване на еветуално окончателно съобщение за неодобряване на проекта. Срокът за връщането н сумата е изтекъл на 01.04.2018г. След липса на възстановяване на претендираната от възложителя сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр. д. № 51644/2018г. на СРС 128 състав. Общо заявената сума от възложителя е 6 205.41 лв., от които 6000 лв. главница и 205.41 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от датата н изпадане в забава -02.04.2018г. до 02.08.2018г. 0939/2018 г. на СРС, 159 състав, като след постъпило от длъжника възражение са предявени настоящите искове.

С оглед приетите факти по делото въззивният съд намира от правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.87 ЗЗД, вр. чл.55, ал.1, предл. трето ЗЗД. Заявените и поддържани с исковата молба обстоятелства, представляващи основание на иска, сочат, че претенцията на ищеца има своето правно основание в чл.55, ал.1, предл. трето ЗЗД, доколкото се поддържа, че е налице плащане на процесната сума в полза на ответника, при първоначално съществуващо, но впоследствие отпаднало основание (т.е. твърди се обогатяване от т.нар. престационен тип, което по смисъла на ППВС №1/79 г. осъществява фактическия състав на предл.3 на чл.55, ал.1 ЗЗД). Ищецът поддържа, че задължението на ответника за връщане на процесната сума е възникнало след отпадане на основанието за задържане на даденото, поради което и спорното право намира своето основание в предвидената в чл.55, ал.1, предл. трето ЗЗД специална хипотеза на неоснователно обогатяване. Разпоредбата предвижда, че всеки е длъжен да върне онова, което е получил с оглед на отпаднало основание.

От съвкупната преценка на събраните поделото доказателства несъмнено е установено, че между страните е налице валидно облигационно отношение и към момента на получаване на престацията от страна на ответното дружество е налице основание за това. По делото е установено, че между страните е съществувало валидно възникнало облигационно правоотношение, произтичащо от сключения между тях консултански договор, по който ищецът е имал качеството на възложител, а ответникът – на изпълнител. Договорът за изготвяне на проектно предложение и управление по своята същност представлява договор за изработка, който е неформален, двустранен и консенсуален, като правната му уредба е в чл. 258 и след от ЗЗД. Престацията се определя по волята на договарящите, като изпълнението се изразява в предоставяне на резултата от труда на консултанта. В този смисъл и съобразно практиката на ВКС, обективирана в решения по чл. 290 ГПК ( Решение №12/31.05.2013г. по т.д. №239/2012г. на ВКС, І т.о., Решение №71/03.06.2009г. по т.д.№767/2008г. на ВКС, ІІ т.о., Решение №5/15.03.2010г. по т.д.№390/2009г. на ВКС, І т.о.), договорът за консултантски услуги е вид договор за изработка, имащ за предмет престиране на резултат от интелектуален труд, като е възможно обединяването му и със задължение за техническо изготвяне на специфичен продукт.

Между страните не се спори, че от ответното дружество са издадени две фактури № 892/17.03.2017г. и № 902/03.04.2017г.., в която като получател е упоменат ищеца и че във връзка с тези фактури ищцовото дружество е заплатило на ответника сума в размер на 12000 лева с ДДС. В действителност, както е посочено и във отговора на въззивната жалба, като наименование на услугата е посочено "консултантски услуги", а не договор за изготвяне на проектно предложение и управление, но същевременно липсват твърдение за наличието на други правоотношения между страните, които да обусловят заплащането на посочената във фактурата и вносната бележка сума. Освен това посочената във фактурата и в документа за извършено плащане сума по своя размер съответства на твърдяната от ищеца цена, уговорена в договора. Същевременно изготвянето на подобен вид проектна документация безспорно е вид консултантска услуга. В подкрепа на това становище е и обстоятелството, че именно това изплатено възнаграждение се цитира и във водената между страните кореспонденция – писма, изпратени по електронен път, като ответникът не е оспорил твърдението на ищеца, че приложените по делото имейли са разменяни между представители на двете дружества.

Установено е, че в последствие при получаване на отказ за финансиране на изготвения от ответното дружество проект е налице отпадане на основанието с обратна сила, в случая - разваляне поради неизпълнение. Правото на разваляне на договор е преобразуващо право, което възниква при наличието на следния фактически състав: наличие на валидно сключен между страните договор; неизпълнение на задълженията на насрещната страна по договора, независимо от формата на неизпълнение – пълно, забавено или частично; При наличието на посочените предпоставки в полза на кредитора възниква потестативно право да развали договора, чието упражняване се осъществява с извънсъдебно едностранно изявления, отправено до длъжника. По делото е установено и изпращането на това волеизявление, чрез изпратената на 01.06.2018г. до ответното дружество покана за плащане, получена на 04.06.2018г.