Решение № 5469 от 11.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5469 гр. София, 09.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П. Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20231100503430 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО А.“АД /“ЗАД А.“АД/ срещу решение № 13427/24.11.2022г. постановено по гр.д. № 60369/2021г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 140 състав, с което са отхвърлени предявените по реда на чл.422 от ГПК искове за признаване за установено спрямо П. П. К. че дължи сумите, както следва: на основание чл.274 ал.1 т.1 предл.3 от КЗ /отм/ 2500 лв., представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение за застрахователно събитие - ПТП, реализирано на 16.05.2014 г. в гр. Пловдив по вина на ответника, който е управлявал лек автомобил „БМВ“ с рег. № **** и е напуснал мястото на произшествието, с което виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог, ведно със законна лихва от 30.03.2021 г. до изплащане на вземането, на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД - 761,80 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 30.03.2018 г. до 30.03.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 29.04.2021 г. по ч.гр.д. № 18125/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 140 състав.

Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за неправилно установена фактическа обстановка въз основа на събраните по делото доказателства и направените твърдения и оспорвания от страните. Счита, че по несъмнен начин се установява напускането на местопроизшествието от ответника след реализирано по негова вина ПТП, което обективно и закономерно осуетява извършване на проверка за употреба на алкохол и други упойващи вещества и същото несъмнено е противоправното поведение. Посочва, че обжалваното решение е постановено и в противоречие с разумното тълкуване на разпоредбата на чл.274 ал.1 от КЗ /отм/и практиката на ВКС. Счита, че неправилно 1 първоинстанционният съд е посочил, че отклоняването от проверка за алкохол не е доказано, при условие, че ответника не е оспорил посочения факт.

Моли обжалваното решение да бъде отменено в цялост и постановено друго, с което исковете се уважат в предявения им размер. Претендира разноски – както за първоинсанционното, така и за въззивното производство.

Въззиваемата страна П. П. К. чрез особения си представител- адв. С. И. срока по чл.263 ал.1 ГПК депозира отговор, в който твърди, че изложените доводи във въззивната жалба за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение са несъстоятелни, а обжалваното- постановено при съобразяване на събраните доказателства и правилни и законосъобразни изводи, поради което счита, че същото следва да потвърдено.

Посочва, че дори и да се приеме, че е налице фактическият състав по чл.274 ал.1 от КЗ /отм/, то претенциите на ищеца са погасени по давност и което възражение е заявил своевременно в отговора на исковата молба.

Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната му част.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за неоснователни по следните мотиви:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.274 ал.1 т.1 предл.3 от КЗ и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Предвид гореизложеното, настоящият състав, препраща на основание чл.272 от ГПК изцяло към мотивите на първоинстанционното решение и споделя всички фактически и правни изводи в него, като с оглед наведените във въззивната жалба оплаквия следва да се посочи:

В разпоредбата на чл. 274 от КЗ /отм/ е уредено специално регресно право на застрахователя по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите срещу делинквента, което се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: изплатено застрахователно обезщетение, по действително застрахователно правоотношение „гражданска отговорност“ и за настъпил застрахователен риск, за вреди на трети лица на ПТП причинени вследствие виновно и противоправно поведение на делинквента при управление на МПС и при наличие на специалните изчерпателно изброени фактически предпоставки по ал.1 т.1 и 2 и ал.2 от КЗ /отм/.

За да бъде уважен предявения иск по чл. 274 ал. 1 т. предл.3 КЗ/отм/ ищецът следва да установи извършен от ответника деликт при хипотеза на управление на МПС след отклоняване от задължителна проверка за алкохол пред контролните органи, стойността на 2 вредите причинени на имуществото, респективно – на обезщетението за неимуществени вреди за причинени увреждания на здравето на трети лица, изплащане на определена сумата от страна на ищеца по застраховка гражданска отговорност, а ответникът следва да установи правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи за вземането на ищеца факти.

С оглед правомощията на въззивната инстанция и предвид изричната разпоредба на чл. 269 изр. 2 ГПК, която ограничава правомощията на въззивния съд само в рамките на доводите, заявени с жалбата, следва да се приеме, че фактическата обстановка е правилно установена от първоинастанционния съд, а именно:

По реда на чл.146 ал.1 т.3-4 от ГПК с доклада по делото на първоинстанционният съд като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните са обявени следните обстоятелства: съществуване на действително правоотношение по договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“ към дата 16.05.2014г. между собственика на лек автомобил „БМВ 330“ с рег. № СА **** ТХ и ответника „ЗАД А.“АД, настъпване на същата дата в гр. Пловдив на пътно-транспортно произшествие по вина на ответника П. П. К., управлявал лек автомобил „БМВ 330“ с рег. № СА **** ТХ, вследствие на което са причинени неимуществени вреди на три лица – Ж.П.К., М.Т.Д. и В.К.Й., за които „ЗАД А.“АД е изплатил на 30.03.2016г. обезщетение в размер на 2500,00 лв.

С влязло в сила решение по а.н.д. № 1513/2015г. по описа на РС- Пловдив е ангажирана наказателната отговорност на ответника във връзка с процесното ПТП – същия е признат за виновен за това, че на 16.04.2014 г. в гр. Пловдив на бул. „Найчо Цанов“ при управление на МПС – лек автомобил „БМВ 330 ХД“ с рег. № ****, е нарушил правилата на движение по пътищата, а именно – чл. 6 т. 1 вр. чл. 15 т. 1 вр. чл. 16 ал. 1 т. 3 вр. чл. 20 ал. 1 и чл. 21 ал. 1 ЗДвП, и по непредпазливост е причинил на М.Д.К. средна телесна повреда, като деецът е избягал от местопроизшествието – престъпление по чл. 343 ал. 3 пр. шесто, б.

„а“, пр. второ, вр. ал. 1 б. „б“ пр. второ, вр. чл. 342 ал. 1 НК, като на основание чл. 78а ал. 1 НК е освободен от наказателна отговорност.

Като е съобразил представеното по делото споразумение, решаващият съд не е допуснал соченото от жалбоподателя процесуално нарушение, тъй като съгласно нормата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Тази норма намира приложение и по отношение на решението, с което ответникът е признат за виновен и освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НПК, тъй като то има последиците на влязла в сила присъда. С цитираното решение са установени по задължителен начин вината на ответника за настъпване на процесното ПТП, причиняване на телесни увреждания /средна телесна повреда/ на М.Д.К. и напускане на местопроизшествието от ответника /които са и съставомерните елементи от престъплението по чл. чл. 343 ал. 3 пр. шесто, б. „а“, пр. второ, вр. ал. 1 б. „б“ пр. второ, вр. чл. 342 ал. 1 НК/.

Спора между страните е относно тълкуването и приложението на разпоредбата на чл.274 ал.1 т.1 предл.3 от КЗ спрямо гореустановената фактическа обстановка.

В тази връзка настоящият състав счита следното:

Фактът на напускане на пътнотранспортното произшествие от ответника, безспорно установен в настоящото производство, обаче не може да се квалифицира като виновно поведение за отклоняване от проверка за алкохол. Отказът на водача да се подложи на проверка за алкохол или виновното му отклонение от нея подлежи на пълно главно доказване от застрахователя - ищец по иска с правно основание чл. 274, ал. 1 т. 1 КЗ /отм./, като само при наличие на данни за предприети мерки за извършване на проверка за алкохол на участник в ПТП, от която последният виновно се е отклонил, би могло да се приеме, че е 3 налице основанието по чл. 274 ал. 1 т. 1 пр. 3 КЗ /отм/. Отделно от горното отказът на ответника да се подложи на проверка за алкохол, следва да се установи по реда на чл. 6 или чл. 11, ал.4 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, съобразно които отказът да се получи талон за медицинско изследване се установява с подписа на един свидетел, респ. отказът на водача да бъде изследван се отразява от лекаря в протокола за медицинско изследване, което се удостоверява с подпис на изследвания и/или на свидетел. В горния смисъл е и непротиворечивата съдебна практика на ВКС - Решение № 183 от 22.11.2010 г. по т. д. № 30/2010 Г., ІІ т. о. на ВКС,включително и в цитираното от въззивника по т. д. № 881/2019 г., II т. о., ТК на ВКС – решение № № 53/ 24.07.2020г. /неправилно цитирано като решение № 81/30.07.2020г./. Липсват каквито и да са ангажирани доказателства от страна на ищеца, които да установяват започнали действия по проверка на участниците в ПТП /ответника/ за проверка на алкохол, след което същия да е избягал от меспопрестъплението т.е. да се е отклонил виновно от проверката респ. да е отказал да бъде проверен.

Доколкото в правната сфера на ищеца не е възникнало регресното право на ищеца на основание чл.274 ал.1 т.1 предл.последно от КЗ /отм/, то безпредметно е обсъждане на направеното възражение за погасяването му по давност от ответника, съответно неоснователен е и акцесорния иск за присъждане на обезщетение за забавено изпълнение.

Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва на основание чл.271 ал.1 изр-1 предл.1 от ГПК да бъде потвърдено.

По разноските

Предвид неоснователността на жалбата, на въззивника не следва да се присъждат разноски.

На основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА срещу решение № 13427/24.11.2022г. постановено по гр.д. № 60369/2021г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 140 състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5