Определение № 699 от 12.08.2021, Софийски районен съд

След тайно съвещание съдът намира за установено следното: Производството е по реда на чл. 306, ал.1, т. 1 от НПК, и е образувано по предложение на СРП, отдел „ИНПЛ“, с която се иска да бъдат групирани наложени по отношение на осъдения Методиев наказания, наложени с отделни съдебни актове. Представителят на СРП излага становище, че по отношение на осъдения следва да бъдат групирани наложените наказания по НОХД № 12503/2019г. по описа на СРС, НО, 20 състав, с влязъл в сила съдебе акт на 24.03.2021г. за деяние, извършено в периода 21.11.2003г. до 31.03.2017г. и НОХД № 4535/2011 г. по описа на СРС, НО, 105 състав, с влязъл в сила съдебен акт на 08.06.2021г. за деяние, извършено на 27.08.2010г., като бъдат направени и съответните приспадания по реда на чл.25 ал.2, ал.3 и чл.59 от НК. Осъденият С. заявява, че е съгласен с предложението на СРП. В последната си дума моли съда да му определи едно наказание. От приетото по делото свидетелство за съдимост се установява, че С. е осъждан, като по отношение на първото осъждане 2005г. е настъпила реабилитация, по второто осъждане пред 2010г. му е наложено наказание „Пробация“, което е изтърпяно изцяло и не попада в хипотезата на чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал.

1 от НК спрямо цитираните по-горе осъждания. С оглед така установеното по-горе съдът намира, че искането е допустимо, тъй като компетентен да разглежда настоящото производство е съдът постановил последната влязла в сила присъда, а това е СРС, НО, 105 състав, който е постановил съдебния си акт по НОХ дело № 4535/2011 г. по описа на СРС, НО, 105 състав. 1 Този файл е копие на електронно подписан документ. Оригиналът е подписан от Albena Takova Momchilova на 12.08.2021 г. в 11:03:37 ч., EVA TOMI TOMOVAGREKOVA на 12.08.2021 г. в 11:05:22 ч., IVAYLO GEORGIEV MARINOV на 12.08.2021 г. в 11:07:22 ч. Актът е постановен на 12.08.2021 Разгледано по същество искането е основателно. Когато е налице съвкупност от престъпления, разгледани в различни производства и наказания наложени с две или повече отделни присъди, се прилага разпоредбата на чл. 25 във връзка с чл. 23 от НК. За извършването на групирането по такава съвкупност е от значение факта на извършването на отделните деяния, връзката между които не трябва да бъде разкъсвана с влязла в сила присъда по което и да е било от тях. При проверка на датите на извършване на деянията по постановените присъди и времето на влизането им в сила, с оглед обстоятелството, че съдът е длъжен да съобрази определянето на общо наказание с принципа за определяне на наказание, което е най благоприятно за дееца, то предложеното групиране от страна на представителя на СРП се явява найблагоприятен за осъдения, а именно да бъде определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените по НОХД № 12503/2019г. по описа на СРС, НО, 20 състав и по НОХД 4535/2011г. по описа на СРС, НО, 105 състав, а именно наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА ГОДИНА, тъй като деянията са извършени преди да има влязъл в сила съдебен акт за което и да е от тях. При извършване на групиране на всички наложени до този момент наказания с влезли в сила присъди, решаващият съд който следва да извърши групирането на деянията от сувкупността при спазване на разпоредбите на чл. 23 – 25 от НК, следва задължително да се произнесе и мотивира и относно това дали да се приложи или да не се прилага разпоредбата на чл. 24 от НК. Това е така защото този съд има най – пълни данни относно съдебното минало и личността на осъденото лице, както и възможност за обективна преценка на цялостната престъпна дейност на дееца, обществената опасност на деянията в тяхната съвкупност, както и преценката за постигането на целите на наказанието по смисъла на чл. 36 във връзка с индивидуалната и генералната превенция. В конкретния случай наказанията, които се групират не са от един и същи вид, поради и което не се налага съдът да се произнася по смисъла на чл. 24 от НК и да увеличава определеното общо – най тежко наказание. Съдът при обсъждане на начина на изтърпяване на определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода съгласно разпоредбата на чл. 25 ал. 4 от НК намира, че са налице формалните предпоставки на чл. 66 ал.1 от НК, а именно наказанието е до три години лишаване от свобода, подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер извън съвкупността, и за постигане на целите на наказанието 1 не е необходимо същото да се търпи ефективно. С оглед обстоятелството, че съдът определи общото най-тежко наказание да не бъде търпяно ефективно, а на основание чл. 66 ал.1 от НК отлага изпълнението за изпитателен срок от три години, то и зачитането на времето, през което осъденият търпи към настоящия момент наказание по НОХД № 12503/2019г.

„Пробация“ се явява преждевременно поискано. Това е така доколкото зачитането на търпяно наказание следва при постановено ефективно изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, и в този смисъл произнасяне по реда на чл. 25 ал. 3 и ал.2, и чл. 59 от НК следва да направи решаващия съд при евентуално привеждане на настоящето найтежко наказание „лишаване от свобода“ по реда на чл. 68 ал.1 от НК. В тази връзка съдът намира че не следва да взима отношение по чл. 25, ал.2 и ал.3, и по чл. 59 от НК. Водим от горното и на основание чл. 306 ал.1 т.1 от НПК, съдът

2