Решение № 3660 от 05.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3660 гр. София, 05.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20211110212671 по описа за 2021 година СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, 1 03 състав, в открито заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЧАВДАР КОСТОВ при участието на секретаря Даринка Цанева като разгледа докладваното от съдията н.а.х.д. № 12671/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Т. М. Л. депозирана чрез адв. В. К. от САК редовно упълномощен срещу Наказателно постановление № 21-4332016214/02.08.2021 г. издадено от ** – Началник на група към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя Т. Л. на основание чл. 185 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева, за нарушение на чл. 20, ал.

1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и кумулативно „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ 1 месеца, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.

В жалбата от Т. М. Л. депозиран чрез адв. В. К. от САК се сочи, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, а проведеното административно производство в разрез с административно процесуалните правила по установяване на нарушението. По този повод и в жалбата се подържа, че констатираното като нарушение в наказателното постановление, не отговаря на действителната фактическа обстановка и неправилно са описани обстоятелства в същото, които се преповтарят от описаните такива в АУАН, който е неправилен и незаконосъобразен, като се оспорват всички констатации изложение в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.

На следващо място в жалбата се навеждат доводи, че липсва ясна фактическа обстановка като се твърди, че проведеното от административно – наказващият орган производство е незаконосъобразно порази неспазване на законово определени императивни изисквания, относно процедурата по установяване на описаните нарушения и налагане на административното наказание.

С оглед на изложеното и в жалбата от Т. Л. отново се иска съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество жалбоподателят Т. Л., редовно призован не се явява, като същият се представлява от адв. *** от САК, преупълномощена от адв. В. К. от САК, която пледира съдът да уважи депозираната жалба и да отмени обжалваното наказателно постановление. По този повод и адв. * заявява, че при издаване на наказателното постановление е нарушен материалния и процесуалния закон, както и че в протокола за ПТП часът на настъпване на произшествието е отбелязан 17.30 ч., а в акта и наказателното постановление е посочен 17.05 ч. Отделно от това посочва адв. * схемата на ПТП – то също се различава от фактическата обстановка изложена в наказателното постановление като счита, че процедурата по издаване на акта, а оттам и на наказателното постановление е нарушена и остава неясна волята на актосъставителя, което води и до липсата на възможност наказаното лице да упражни правото си на защита в пълен обем като претендира и присъждането на разноски за сумата 2 посочена в договора за правна помощ.

Въззиваемата страна – отдел „Пътна полиция“ при СДВР, редовно призована, не изпраща представител.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в 7 –мо дневния преклузивен срок, от лице имащо право и интерес от обжалването и в този смисъл е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

От фактическа страна:

На 01.07.2021 г. свидетелят Ц. Ц. - младши автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, в присъствието на *** също от ОПП – СДВР съставил против жалбоподателя Т. М. Л. акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ бл. № 221049/01.07.2021 г. за това, че на 29.05.2021 г. около 17.05 ч. в гр. София по ул. „Света Мария Магдалена“ с посока на движение изход жалбоподател Т. Л. управлявал *** и срещу № 1678 и поради недостатъчен контрол върху управляваното от него МПС реализирал ПТП в паркирания лек автомобил „*** след което реализирал ПТП с лек автомобил ***** СМ и се удря в оградна стена след което напуска мястото на ПТП без да уведоми компетентните органи на МВР. Посочените фактически констатации са квалифицирани в АУАН като нарушение на чл.

20, ал. 1 и на чл. 123, ал. 1, т. 3, б „в“ от ЗДвП, като актът бил връчен на жалбоподателя Т. Л. на 01.07.2021 г. и подписан от същия. Възоснова на така съставения акт и от ** – Началник на група към отдел „Пътна полиция“ при СДВР е издадено обжалваното Наказателно постановление № 21-4332016214/02.08.2021 г., с което на жалбоподателя Т. Л. на основание чл. 185 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева, за нарушение на чл. 20, ал.

1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и кумулативно „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие възоснова на 3 показанията на свидетелите Ц. Ц. и П. Д., заверен препис от Протокол за ПТП № 1781287/29.05.2021 г., заверен препис от Протокол за ПТП № 1781288/29.05.2021 г. декларация от Т. Л., декларация от Камен Шапкаров, сведение от Николай П.в, от Александър Амзов, справка картон за нарушител/водач на Т. Л. за извършени нарушения и наложени наказания по ЗДвП, заверени препис от заповеди на Министъра на вътрешните работи на Р България и останалите съдържащи се по административно – наказателната преписка писмени доказателства.

Съдът възприе показанията на свид. Ц. Ц., който след предявяване по реда на чл. 284 от НПК на съставения от него акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бл. № 221049/01.07.2021 г. заявява, че актът е съставен от него, на основание чл. 40, ал. 4 от ЗАНН по докладна записка на колегите му посетил мястото на ПТП, като и че не е присъствал на място, а е съставил акта възоснова на докладната записка, протокол за ПТП и снетото обяснения от подалия сигнала за ПТП, но заявява, че не си спомня за конкретният случай.

Съдът изгради изводите и си възоснова на показанията на свид. П. Д., който също заявява, че работи като младши автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, но не си спомня за конкретния случай, като след предявяване по реда на чл. 284 от НПК на Протокол за ПТП № 1781287/29.05.2021 г. и на Протокол за ПТП № 1781288/29.05.2021 г. свид. Д. сочи, че е съставил всеки един от посочените протоколи, но също твърди, че не си спомня за случая.

Настоящият съдебен състав изгради своите извъди и възоснова на писмените доказателства по делото.

От правна страна:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.

314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма.

4

Настоящият съдебен състав обаче намира, че посочените в акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и наказателното постановление /НП/ нарушения на чл. 20, ал. 1 от Закон за движението по пътищата и на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя Т. М. Л. не са доказани. В тази връзка и следва да се посочи, че свидетеля Ц. Ц. сочи единствено след предявяване па реда на чл. 284 от НПК, че е съставил предявеният му АУАН, на основание чл. 40, ал. 4 от ЗАНН по докладна записка на колегите му посетил мястото на ПТП, протокол за ПТП и снетото обяснения от подалия сигнала за пътнотранспортното произшествие, но не е посещавал мястото на същото и не си спомня за конкретния случай, като и свид. П. Д. също заявява, че не си спомня за конкретния случай, а след предявяване по реда на чл. 284 от НПК на Протокол за ПТП № 1781287/29.05.2021 г. и на протокол за ПТП № 1781288/29.05.2021 г. единствено сочи, че е съставил всеки един от посочените протоколи, т.е. от събраните по делото гласни доказателства, не се доказва безспорно фактическата обстановка изложена в АУАН и НП.

На следващо място е необходимо да се отбележи, че съставения от свид. Ц. Ц. АУАН има презумптивна доказателствена стойност и констатациите в акта за установяване на административно нарушение се считат за установени до доказване на противното, но в случая чрез допустимите от закона доказателства, в хода на съдебното следствие по делото не се установиха безспорно административните нарушения вменени на жалбоподателя Т. М. Л. и обстоятелствата, при които същите са извършени. В подкрепа на изложеното е обстоятелството, че доколкото в ЗАНН липсва изрична разпоредба по този въпрос, а чл. 84 от ЗАНН препраща към разпоредбите на НПК, в случая е приложим чл. 16 от НПК и посоченият за нарушител се счита за невиновен до доказване на противното.

За пълнота с оглед на изложеното е необходимо да се отбележи също така, че и в процедурата по ангажиране на административно – наказателната отговорност на жалбоподателя Т. М. Л. са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. На първо място в тази насока в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление

№

21-4332016214/02.08.2021 г. като място на ПТП е посочено „гр. София, ул. „Без име“, а след това, че жалбоподателя Т. Л. е управлявал лек автомобил „**** в „гр.

5

София, по ул. „Св. Мария Магдалена“ т.е налице е вътрешно противоречие в обстоятелствената част на наказателното постановление относно мястото на ПТП, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила и в частност на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото в случая не е очертан по необходимия категоричен начин предмета на доказване в производството, което от своя страна на позволява на съда и страните да формират категорични изводи от фактическа и правна страна и ограничава правото на защита на наказаното лице.

Не на последно място, касателно второто вменено на жалбоподателя Т.

М. Л. нарушение, а именно на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП следва да се посочи, че т. 3 съдържа няколко отделни хипотези, а именно букви „а“, „б“ и „в“, които визират различни задължения на участниците в ПТП, а в случая не е посочено коя точно хипотеза от посочени член е нарушил жалбоподателя Т.

Л., което представлява нарушение на императивните изисквания на чл. 57, ал.

1, т. 6 от ЗДвП касателно законовите разпоредби, които са нарушени виновно и непълното изписване на административнонаказателния състав също представлява нарушение на процесуалните правила и основание зя отмяна на наказателното постановление.

По изложените съображения и съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

По отношение направеното от адв. *** от САК искане за присъждане на жалбоподателя Т. Л. на направени от същия разноски в производството, доколкото от приложения по делото Договор за правна защита и съдействие, с който жалбоподателя Л. е упълномощил адв. В. К. от САК да е видно, че е договорено възнаграждение в размер на 1000 /хиляда/ лева, в същия, а и по делото липсват данни дали тази сума е реално платена от жалбоподателя Л., поради което и разноски не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд: