Решение № 1629 от 27.09.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1629 гр. Пловдив, 27.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20235330205224 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е

Наказателно постановление №

722228F719235/29.08.2023., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на **** е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. за нарушение на чл. 125, ал.5, вр. чл. 125, ал.3 ЗДДС.

С жалбата се навеждат съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмЯ.. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в законоустановения (14 дневен съгласно актуалната редакция на чл. 59 ЗАНН) срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото отменяне по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА.

1

АУАН и НП са издадени за нарушение със следните фактически параметри:

„При извършена служебна проверка в ТД на НАП Пловдив на 19.04.2023г., се установи, че **** с ЕИК по Булстат **** , регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило установения от Закона срок за подаване на за подаване на отчетни регистри по смисъла на чл. 124 от ЗДДС в ТД на НАП Пловдив за данъчен период 01.03.2023г.- 31.03.2023г. до 18.04.2022г., включително.

Справка декларацията и отчетните регистри за периода не са подадени към датата на издаване на АУАН.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства, като не е и спорна между страните.

Посоченото обаче не е достатъчно за законосъобразност на НП.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 34 ЗАНН.

Според чл. 34 ЗАНН не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.

Съгласно Тълкувателно постановление 1/2015 на ВКС и ВАС сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни, като с тяхното изтичане държавата губи възможността да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение, включително и да накаже дееца за извършеното нарушение. Тоест сроковете по чл. 34 ЗАНН се явяват частен случай на общата преследвателна давност по чл. 80 НК.

Според трайната съдебна практика нарушителят се счита за открит, когато наказващият орган разполага с необходимите и достатъчни данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя, тоест когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение, било то действие или бездействие на конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на допуснато административно нарушение.

В процесния случай в текста на самото НП, а и в текста на АУАН, се съдържа признанието на наказващия орган, че нарушението и нарушителя са открити при извършена служебна проверка на 2

19.04.2023г.

АУАН е издаден на 03.08.2023г. след изтичане на тримесечния срок.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че според трайната практика на Административен съд-Пловдив при нарушения, изразяващи се в бездействие да се изпълни правно предписание , което обаче не е обвързано с конкретен срок за изпълнение /продължени нарушения/ се създава едно трайно противоправно състояние, като давността започва да тече едва от преустановянето на противоправното бездействие.

Така изрично Решение № 275 от 08.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 3732 / 2018 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2022 от 23.11.2017 г. по н. д. № 2399 / 2017 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2739 от 12.12.2014 г. по н. д. № 2667 / 2014 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1695 от 21.09.2016 г. по н. д. № 1601 / 2016 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.

Както се посочи обаче, визираното правило е приложимо, само ако законът не е обвързал изпълнението на правно дължимото действие с конкретно определен срок. В случай, че в закона или подзаконов акт е предвиден конкретен срок за изпълнение на дадено задължение ( да се подаде данъчна декларация, справка декларация или отчетни регистри например) нарушението се счита довършено с изтичането на нормативно определения срок и именно от изтичането на срока започват да текат сроковете по чл. 34 ЗАНН, а не от предприемане на правно дължимото действие.

Така изрично Решение № 2337 от 18.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2699 / 2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2384 от 06.11.2014 г. по н. д. № 2546 / 2014 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.

В този смисъл е и трайната практика на Върховен касационен съд по наказателни дела, приемаща, че когато законът възвежда в престъпление неизпълнението на определено задължение, като изпълнението не е обвързано със срок, се създава едно трайно престъпно състояние (пример чл. 172.2 НК), при което по аргумент от чл. 80, ал.3 НК давността 3 започва да тече от прекратяването му.

Така Решение № 438 от 30.11.1999 г. по н.д. № 412/99 г., I н.о на ВС, Решение № 62 от 23.IX.1987 г. по н. д. № 61/87 г., II н. о. на ВС, Решение № 139 от 31.03.2010 г. по н.д. № 66/2010 г. на Върховен касационен съд, Когато обаче законът въвежда задължение, което да се изпълни в точно определен срок и с изтичане на срока деянието се счита за престъпно, т о престъплението се явява довършено с изтичане на срока и не се създава трайно престъпно състояние, което да трае непрекъснато (пример чл. 293а НК). В тези случаи релевантен като отправна точка за преценка на давностните срокове е момента на изтичане на срока за извършване на правно дължимото действие, а не момента на неговото реално предприемане.

Така изрично Решение № 265 от 27.05.2009 г. по н.д. № 239/2009 г. на Върховен касационен съд имащо основополагащ характер.

Тази практика следва да намери приложение и в настоящия случай на основание чл. 84 ЗАНН.

В процесния казус, доколкото в законовата норма е предвиден конкретен срок за изпълнение на задължението за подаване на справка декларация и на отчетни регистри, а именно до 14 число на последващия месец, то с неговото изтичане нарушението се явява довършено и именно към този момент може да се преценява открит ли е нарушителя и да започнат да текат сроковете по чл. 34 ЗАНН.

В цитираното вече Постановление № 1 от 27/02/2015 на ВКС и ВАС се прие също така, че спрямо давностните срокове по чл. 34 ЗАНН приложение намират и правилата за спиране и прекъсване на давността по смисъла на чл.

81 НК.

Съгласно чл. 81, ал.1 НК давността спира, когато започването или продължаването на наказателното преследване зависи от разрешаването на някой предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт. Според чл. 81, ал.2 НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

Въз основа на гореизложените нормативни разпоредби доктрината и 4 съдебната практика са утвърдили разбирането, че за да бъде едно действие от естество да прекъсне давността, то следва да отговаря кумулативно на следните критерии:

-да бъде процесуално, тоест да е изрично предвидено и уредено в съответния процесуален закон (НПК, ЗАНН);

-да е част от правомощията на съответния ръководно-решаващ орган на дадения етап от наказателния и административно-наказателния процес;

-да е насочено към преследване на дееца, тоест да представлява етап от динамичния фактически състав по реализиране на наказателната, респ. административно-наказателната отговорност на дееца. В наказателния процес такива действия прекъсващи давността са: образуването на досъдебното производство срещу конкретно лице; привличането на дееца като обвиняем и разпита му в това качество; внасянето на обвинителен акт и предаване на дееца на съд; насрочването и провеждане на съдебно заседание по реализиране наказателната отговорност на дееца; постановяване на първоинстанционната присъда, постановяване на актовете на въззивната и касационната инстанция.

-действието следва да е насочено към реализиране наказателната или административно- наказателната отговорност на конкретното лице. Действия насочени спрямо съучастник, не са от естество да прекъснат давността спрямо останалите лица в престъпното задружие.

Така изрично Решение №71/12.04.2019 по дело №154/2019 на ВКС, Тълкувателно решение № 96 от 1.XI.1961 г. по н. д. № 76/61 г., ОСНК на ВС, Решение №71/12.04.2019 по дело №154/2019 на ВКС, Решение № 233 от 22.04.2002 г. на ВКС по н. д. № 116/2002 г., II н. о, Решение № 305 от 17.05.2002 г. по н. д. № 177/2002 г., I н. о. на ВКС, Решение № 510 от 03.11.2008 г. по н.д. № 479/2008 г., I н.о. на ВКС, като особено показателно е Решение №71/12.04.2019 по дело №154/2019 на ВКС, в което сред действията прекъсващи давността изрично са посочени: насрочването и провеждането на съдебно заседание, като етап от динамичния фактически състав по ангажиране отговорността на дееца, както и Решение № 233 от 22.04.2002 г. на ВКС по н. д. № 116/2002 г., II н. о, в което изрично е изяснено, че постановяването на невлязъл в сила съдебен акт прекъсва давността.

Извършените действия по разследване за установяване на обективната 5 истина, които обаче не представляват процесуално действие по преследване на дееца, както и действията от административно технически характер не са от естество да прекъснат течащата давност.

Така изрично Тълкувателно решение № 28 от 2.III.1959 г. по н. д. № 19/59 г., ОСНК на ВС, Решение № 46 от 1.IV.1985 г. по н. д. № 16/85 г., I н. о. на ВС, Решение № 305 от 17.05.2002 г. по н. д. № 177/2002 г., I н. о. на ВКС.

Пренесени на плоскостта на административно-наказателния процес на основание чл. 84 ЗАНН, гореизложените принципни постановки налагат следните изводи:

Обикновената преследвателна давност се прекъсва от:

-издаването на АУАН;

-издаването на НП;

-образуването на делото пред районен съд и насрочването му за открито съдебно заседание за разглеждане на жалбата (доколкото това са действия по предаване на жалбоподателя на съд);

-разглеждане на делото в открито съдебно заседание;

-постановяване на актовете на районен съд и на касационната инстанция;

Давността НЕ СЕ прекъсва:

- от извършени действия от контролния орган по събиране на доказателства за установяване на факти, относими към преценка за съставомерност на деянието;

- от извършените действия по реда на чл. 52, ал.4 ЗАНН;

-действия по призоваване на привлеченото към отговорност лице;

-действия по търсене на привлеченото към отговорност лице за съставяне на АУАН в негово присъствие;

-действия по връчване на относими в съответното производство книжа- АУАН, НП, актове на съда (присъди, решения, определения), доколкото същите имат технически характер и не се извършват от лице, натоварено с ръководно решаващи функции на съответния етап от производството.

Правилата за спирането на давността на плоскостта на административно 6 наказателния процес са изяснени в тълкувателната практика на стария Върховен съд, в която е уточнено, че сроковете по чл. 34 ЗАНН се считат за прекъснати с образуване на наказателно производство за същото деяние и не текат, докато наказателното производство е висящо. Така изрично Тълкувателно решение № 112 от 16.ХII.1982 г. по н. д. № 96/82 г., ОСНК.