Решение № 262066 от 29.03.2021, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№……..................... гр. София, 29.03.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV Б-състав, в публичното заседание на осемнадесети март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

РАЙНА МАРТИНОВА мл.с.ИВЕЛИНА

СИМЕОНОВА при секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 3027 по описа за 2020г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 121435/22.05.2019г. по гр.д. № 81713 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 51-ви състав са отхвърлени исковете на Ж. Д.Ф., ЕГН ********** с адрес: *** срещу М.П.М.,

ЕГН **********, с адрес: *** с правно основание чл. 55, ал.1,пр.1 от ЗЗД за връщане на платени без основание суми, както следва: сумата от 300лв., платена на 09.05.2012г.; 2000 евро платена на 20.05.2012г.; ; 2000 евро платена на 01.06.2012г.; сумата от 1000 долара, платена на 01.06.2012г.; сумата от 1500 долара, платена на 03.06.2012г.; сумата от 40лв., платена на 03.06.2012г.; сумата от 3000 евро, платена на

24.06.2012г.; сумата от 2000лв., платена на 24.06.2012г., като Ж. Д.Ф.,

ЕГН ********** е осъдена да заплати на М.П.М.,

ЕГН ********** съдебни разноски от

1750лв.

С Решение № 226405/26.09.2019г. по гр.д. № 81713 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 51-ви състав постановено по реда на чл. 250 от ГПК са Ж. Д.Ф., ЕГН ********** с адрес: *** срещу М.П.М., ЕГН **********, с адрес: *** с правно основание чл. 55, ал.1,пр.1 от ЗЗД за връщане на платени без основание суми, както следва: сумата над 300лв. до 3000 лева, платена на 09.05.2012г., като е оставена без уважение молбата на Ж.Ф. за допълване на решението като се произнесе по иска за лихвата за забава.

Срещу основното

Решение № 121435/22.05.2019г е депозирана въззивна жалба вх.№ 5111191/27.06.2019г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 24.06.2019г. от ищеца Ж. Д.Ф., ЕГН ********** в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложил е съображения, че решението е недопустимо и неправилно, като постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че районинят съд бил формирал становище по основателността на исковете с постановеното определение по чл. 129 от ГПК и след отмяната му следвало да се отведе от разглеждането на делото , но не го направил и това водело до недопустимост на съдебното решение. Неправилно било прието че не било установено получаването на сумите от ответника. Приетите по делото заключение на съдебната експертиза не следвало да се кредитират, първата работела по копие на документа, а втората търсела само разликите , а такива, които да обосноват извода на вещото лице, не съществували. Неправилно било прието че съществувало основание за плащане на сумите.

Въззиваемият-ответник по исковете М.П.М., ЕГН **********, в предоставения срок е оспорил жалбата.

Навел е твърдения, че решението на районния съд в обжалваната част е правилно. Посочил е, че отмяната на определението на СРС по чл. 129 от ГПК не било основание съдебният състав да се отведе от разглеждане на делото.

Правилно били кредитирани двете експертизи по делото. Не била получила процесните суми. Евентуално ако плащане се установи, то същото имало своето основание към момента на плащането на сумите-облигационно правоотношение като по процесния договор за заем, така и по други два договора за заем . това се установявало и от твърденията на ищеца за висящо изпълнително дело по процесния договор за заем. Претендирал е разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 595/26.05.2017г. по регистъра на РС-Девин , изпратена по пощата на 22.05.2017г. , изпратена по подсъдност на Софийски районен съд, депозирана от Ж. Д.Ф., ЕГН ********** с адрес: *** срещу М.П.М., ЕГН **********, с адрес: ***, с която е поискала от съда на основание чл.

55, ал.1,пр.1 от ЗЗД да осъди ответника да й върне платени без основание суми, както следва: сумата от 3000лв., платена на 09.05.2012г.; 2000 евро платена на 20.05.2012г.; ; 2000 евро платена на 01.06.2012г.; сумата от 1000 щатски долара, платена на 01.06.2012г.; сумата от 1500 щатски долара, платена на 03.06.2012г.; сумата от 40лв., платена на 03.06.2012г.; сумата от 3000 евро, платена на 24.06.2012г.; сумата от 2000лв., платена на 24.06.2012г., ведно със законната лихва върху тези суми от подаване на исковата молба до изплащането им. Навела е твърдения че сумата от 39 300 евро й била предоставена от ответника на 30.10.2011г. по договор за заем, за обезпечаване на задълженията по който ищцата издала запис на заповед в полза на ответника, отделно сключили договор за ипотека върху собствен недвижим имот в гр. Сандански. Процесните суми ищцата платила на ответника за погасяване на задълженията по договора за заем през 2012г., сумите предавала на ответника лично или на дъщеря й - С.. В последствие узнала, че ответникът по реда на чл. 417 от ГПК се снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист за цялата сума по записа на заповед, обезпечаващ договора за заем, която твърдяла ,че не е платена, за събирането било образувано изпълнително дело № 964/2015г. на ЧСИ Ш.Д.. Това поведение на ответника означавало, че отрича плащанията да са погашения по договора за заем и така платените суми се оказвали без основание и следвало да се върнат. Претендирала е разноски.

Ответникът М.П.М.,

ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е оспорила исковете. Посочила е, че между страните съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за заем от 30.10.2011г. по който дала на ищеца 39300 евро, задълженията по който били обезпечени със заповед за изпълнение от 30.10.2011г. и с договорна ипотека върху имот на ищцата в гр. Сандански.

По този договор за заем не била получила плащания на суми и за събирането им образувала изпълнително дело № 964/2015г. на ЧСИ Ш.Д.. Представената разписка за получени суми не била истинска, суми не били получавани нито от ответника лично нито от дъщеря й С.. Разписката не сочела имена на ответника. Между страните били подписвани и други договори за заем – на 22.11.2011г., за 56000 евро; на 22.11.2011г. за 49700 евро.

Евентуално задълженията били погасени по давност. Претендирала е разноски.

С Определение от 13.03.2018г. районният съд е върнал исковата молба като недопустима – възражения срещу задълженията следвало да се въведат в заповедното дело, в случая това не било направено в срок и предявяването на иска по чл. 55, ал.1,пр.1 от ЗЗД с твърдения, че сумите са платени по договора за заем било недопустимо.

С Определение по дело 8201/2018г. на СГС е отменено определението на СРС от 13.03.2018г. е отменено и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

По делото е приет договор за заем от 30.10.2011г. носещ подпис на страните по него, съгласно който М.М. е предала на Ж.Ф. в заем сумата от 39300 евро , предадена при подписването на договора, за което договора служи за разписка, срещу задължение на Ф. да бъде върната до 30.12.2011г.. Съгласно чл. 5 от договора за обезпечение на задълженията по договора заемателят издава запис на заповед и вписва договорна ипотека върху собствения си имот в гр. Сандански, ул. „****.

Приет е документ, озаглавен запис на заповед , съдържащ това заглавие в съдържанието с посочена дата на издаване 30.10.2011г., носещ подпис за издателя Ж.Ф., с който Ж.Ф. се е задължила да заплати на М.М. 39300 евро с падеж на задължението 30.12.2011г. посочени са място на издаване и място на плащане.

По делото е приложено заповедно дело № 3125/2015г. по описа на Софийски районен съд, 78-ми състав , призовка за доброволно изпълнение по изпълнително дело 20158410401785/2015г. на ЧСИ Н.М., съгласно което по заявление вх. № 3003492/21.01.2015г. е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, с които е разпоредено

Ж.Ф. да заплати на М.М. 39300 евро представляващи главница по запис на заповед, законната лихва от 26.01.2015г. и разноски по делото, за така издадената заповед длъжникът е уведомен на 23.03.2015г. чрез майка й С.Д.Д., на 18.01.2017г. е подала молба за снабдяване с всички документи по заповедното дело и на 01.02.2017г. е получила същите, не е подадено възражение срещу заповедта. В заявлението са наведени твърдения, че записа на заповед от 30.10.2011г. обезпечава задължение по договор за заем от 30.10.2011г. за 39300 евро , падеж на задължението бил 30.12.2011г., сумата не била платена , за обезпечаване на същите била учредена и договор а ипотека от длъжника върху негов имот в гр. Сандански, ул. „*****.

Приети са два договора за заем от 22.11.2011г. , анекси към тях, носещи подписи на страните по тях, съгласно които М.М. е предала на Ж.Ф. в заем сумата съответно от 56 000 евро и 49700 евро, предадена при подписването на договора, за което договора служи за разписка, срещу задължение на Ф. да бъде върната сумата.

Приети са записи на заповеди от 25.02.2014г. съответно за сумата от 49700 евро и 56000 евро издадени от Ж.Ф. в полза на М.М..

Приет е оспорен от ответника документ /лист 15 от делото на СРС/ със заглавие „Платени суми от Ж. на М.JAN-DEC 2012г. по договор за заем от 30.10.2011г“ в съдържанието на който в табличен вид са изписани суми и дати, след който са положени два подписа. В таблицата в документа са изписани суми и дати, както следва: 07.JAN-4000лв.;

13. JAN-200 евро + 400 USD; 03.FEB-500лв; 04. FEB-3000лв. + 1200 USD; 09. FEB – 3000 USD; 17 FEB-3000 USD; 07 MAR - 3000 лв; 10 MAR-1000 евро;

14 MAR-1500 USD + 500 евро; 29 MAR 4000 евро; 04 APR – 3000лв.; 04 МАУ-3000 евро; 09 МАУ-3000лв; 20 МАУ 2000 евро; 01 JUN 2000лв.+ 1000

USD; 03 JUN - 1500 USD + 40лв.; 24

JUN 3000 евро +

2000лв; 01 JUL-5000лв; 09 JUL-2000 USD; 22 JUL-1000 евро + 1000 USD, дадени на С.;

05 AUG-3000лв. +

500 евро; 08 AUG – 3000лв; 09 AUG- 1000лв; 25 AUG- 1000 USD + 1200лв;

26 AUG-

3000лв; 09 SEPT- 1300 евро + 1000лв; 13 SEPT – 1500 лв; 14 SEPT -2000 евро;

20 SEPT-3000лв;14 OCT 2000 евро; 07 NOV – 1000 евро;

09 NOV – 3000лв; 16

NOV – 3000лв; 18

NOV – 2000 USD ; 23 NOV 1000 USD + 400 евро;

23 DEC-1500 евро +

200лв; 28 DEC-500 евро + 1000лв.

Приети са Постановление от 30.11.2017г. на СРП по пр.пр. № 26408/2017г. на СРП, с което е отказано да се образува досъдебно производство по сигнал на м.П. М. срещу Ж.д.Ф. за това, че е предстаивла пред съдебни органи и ЧДИ неистински документ – разписка за плащане на парични суми и е описала казус в молба до 04-то РПУ за получен от нея заем от 39300 евро.

Разпитана по делото св. С. М. е заявила, че е дъщеря на ответника, познава ищеца, не била получавала парични средства от ищеца, включително и такива, които са в полза на майката на свидетеля.

С прието по делото заключение по съдебно-графическа експертиза изготвена от вещото лице Димитър В.след запознаване с документи по делото, ползване като сравнителни образци документите по делото и копие на оспорената разписка е посочило, че допуска, че ответникът М.М. не е положила подпис в долния десен ъгъл на оспорената разписка – лист 15 от делото. Вещото лице е посочило, че копието на разписката не позволява изследване за техническа подправка или имитация и такова не е направено. Посочило е, че е проведено разделно сравнително изследване на сравнителния материал, установена е относителна вариативност в графическа форма на изписване на начални елементи и във формата на завършващата част на параф , при пълно съхранение на индивидуализиращите признаци на пишещия, сравнителният материал бил подписан от едно и също лице. Тези подписи имали сходства в общите признаци с изследвания подпис в разписката –транскрипция, степен на свързаност и наклон. Различия обаче имало в другите признаци-конфигурация, степен на обработеност, темп на полагане и разположение на долната част на елементите на подписа спрямо редовете. Различия имало и в по-характерните частни признаци-обща форма на щрихите влизащи в конфигурацията на J –образния нечетлив елемент и посоката на движение при изпълнение на завършващия елемент-в обекта било точковидно начало с почти праволинейна форма и завършване на ляво и надолу, а в образци дъговидна с характерен начален елемент и завършващ надясно и надолу; относително разположение на най-високата точка на J –нечетливия елемент спрямо най-високата точка на елипсовидния елемент- в изследвания обект били на една линия а в сравнителните образци значително и подчертано по-високо ; форма на изпълнение на нечетливи елементи слд елипсовидния – И образен нечетлив елемент + Е образен в обекта, а в образците – Ш образен ; в обекта примките при Р образен елемент били раздути, а в сравнителните образци – прибрани; различия в завършващата част на Р-образен елемент и преминаването в Я образен параф; различни били форма и размер, разположение на нечетлив елемент след елипсовидния елемент – „?“ в обекта , а в сравнителните образци вариантно-запетая, обърнати малки дъги, праволинейни, но няма „?“. Посочило е че изводът му не е категоричен, защото не е изследвал оригинал на разписката, разликите можело да се дължат на некачествено копие