Решение № 826 от 30.11.2020, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 826 гр. В.Т. , 30.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В.Т., XVIII СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Секретар:

Председател:

АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА

ДИМО КОЛЕВ като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело № 20204110101702 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 128 т. 2 КТ вр. чл. 12 ал. 1 НСОРЗ и по чл. 86 ал. 1 ЗЗД.

Ищцата основава исковите си претенции на твърдения, че е сключила с ответника срочен трудов договор рег. № 23-498/18.12.2012г. с времетраене до 31.12.2013г., на основание на който е изпълнявала длъжността „строителен техник”.

Уточнява, че към този момент е имала 40 години трудов стаж на същата длъжност, като 19 от тях са в системата на Министерството на отбраната. Ищцата допълва, че с подписани между страните по делото допълнителни споразумения в периода 2013г. – 2019г. е продължен срок на действия на трудовия й договор до 31.12.2020г. и е увеличен размера на основното й месечно трудово възнаграждение на 610 лв., считано от 01.01.2020г. Ищцата изтъква, че за посочения период не е получавала в пълен размер полагащото й се допълнително трудово възнаграждение /ДТВ/ за придобит трудов стаж и професионален опит съгласно приложимата нормативна уредба. Счита, че в съответствие с правилата на подзаконовия нормативен акт за периода м. юни 2017г. – м. декември 2017г. полагащата й сума за допълнително трудово възнаграждение е в размер на 465, 62 лв., с лихва за забава от 133, 25 лв. за периода от 01.07.2017г. до 24.07.2020г., за цялата 2018г. дължимата й сума за главница е 855, 35 лв., с лихва за забава в периода 01.02.2018г. – 24.07.2020г. в размер на 202, 35 лв., за 1 цялата 2019г. следващата й се сума за ДТВ е в размер на 1088 лв. и лихва за забава за периода от 01.02.0219г. до 24.07.2020г. в размер на 127, 33 лв., както и 325, 62 лв. – главница за периода м. януари – м. март 2020г. и лихва за забава в размер на 13, 33 лв.

Във връзка с последното посочва, че на 13.04.2020г. е подписала допълнително споразумение, с което правилно е изчислено следващото й се ДТВ за трудов стаж и професионален опит и считано от 01.04.2020г., то е в размер на 274, 50 лв. месечно. По изложените съображения ищцата отправя искане до съда да осъди на ответника да й заплати сумата от 2734, 59 лв. – главница, представляваща общ размер на неизплатеното й допълнително трудово възнаграждение за придобит стаж и професионален опит в периода м. юни 2017г. – м. март 2020г. включително, ведно със законната лихва върху него от подаване на исковата молба, както и сумата от 476, 26 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 01.07.2017г. до 24.07.2020г.

Претендира разноски.

С отговора на исковата молба ответникът признава, че е сключил с ищцата срочен трудов договор през 2012г. и заявява, че към него момент, съгласно представената от нея трудова книжка № 49 от 04.01.1971г., й е зачетен трудов стаж и професионален опит с продължителност от 19 години. Ответникът посочва, че този трудов договор е прекратен със заповед № РД-08-229/18.12.2017г. на основание чл. 325 т. 3 КТ, както и че е сключил с ищцата нов трудов договор с рег. № 281039/28.12.2017г. за същата длъжност. Изтъква, че при сключването на новия договор ищцата не е представила други доказателства за трудов стаж и професионален опит и не е имала възражение относно определения й процент прослужено време, който се явява продължение на този от договора от 2012г. Ответникът възразява, че не е негово задължение да доказва трудов стаж и професионален опит на ищцата, а в нейна тежест е било да докаже това при сключването на новия договор. В тази връзка изтъква, че съгласно чл. 11 ал. 6 от Вътрешните правила за организация на работната заплата в НВУ „В. Левски” допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж не се заплаща за минало време, когато по причини, зависещи от цивилния служител, не са представени своевременно съответните документи, удостоверяващи времето, което се зачита за такъв стаж. Ответникът уточнява, че едва през м. март 2020г. ищцата е представила на ръка в съответната служба доказателства за целия й трудов стаж, поради което считано от 01.04.2020г. за всяка година прослужено време й е начислен по 1 процент ДТВ върху основното възнаграждение, в съответствие издадена от министъра на отбраната нарочна заповед. В тази връзка ответникът признава, че считано от 01.04.2020г. за 45 години трудов стаж на ищцата й се следва ДТВ в размер на 274, 50 лв., за което са подписали допълнително споразумение. Същото обаче има действие занапред, поради това оспорва за процесния период да дължи на ищцата по голям размер на ДТВ от уговорения в действащите към него момент допълнителни споразумения. С тези доводи моли за отхвърляне на предявените искове за главница и 2 лихви.

В съдебно заседание ищцата по реда на чл. 214 ал. 1 ГПК е поискала и съдът е допуснал изменение на исковите й претенции като е увеличил размера на иска за главница по чл. 128 т. 2 КТ вр. чл. 12 ал. 1 НСОРЗ от 2734, 59 лв. на 3199, 45 лв. и на иска за мораторна лихва по чл. 86 ал. 1 ЗЗД от 476. 26 лв. на 501, 95 лв. за същия период - 01.07.2017г. до 24.07.2020г.

Съдът, като е предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Липсва спор между страните, а и от представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че на 18.12.2012г. ищецът е сключил с ответника трудов договор за определен срок, по силата на който се е съгласил, до 31.12.2013г. да изпълнявал при него длъжността „техник – инвеститорски контрол”. Съгласно подписаният между страните трудов договор № 223-498/18.12.2012г. общия трудов стаж на работника към 17.12.2012г. е 40 години, от които 19 години са стаж по специалността /системата на МО или сходна длъжност/. Уговореният размер на основното месечно трудово възнаграждение бил 310 лв., а на допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа – 58, 90 лв. С допълнителни споразумения № 23-780/21.12.2013г., № 23-715/29.12.2014г., № 23-126/30.03.2015г., № 23269/23.06.2015г., № 23-513/28.12.2015г. и № 23-476/29.12.2016г. срока на трудовия договор бил продължен до 31.12.2017г., а считано от 01.01.2017г. основното трудово възнаграждение било увеличено на 460 лв. Със Заповед № РД-08-229/18.12.2017г. на началника на НВУ „В. Левски” трудовото правоотношение на ищцата било прекратено. На 28.12.2017г. страните сключили нов срочен трудов договор за същата длъжност със срок на действие до 31.12.2018г., с основно месечно възнаграждение в размер на 460 лв. респ. допълнително трудово възнаграждение за продължителна работа в размер на 105, 80 лв., при признат стаж по специалността /в системата на МО/ от 23 години и 11 месеца към 01.12.2017г. С допълнителни споразумения № 23297/21.12.2018г. и № 23 -312/27.12.2019г. времетраенето на трудовия договор било продължено до 31.12.2020г., а основното трудово възнаграждение увеличено на 560 лв. за 2019г. съответно на 610 лв. за 2020г.

На 02.03.2020г. ищцата подала заявление до ответника да преразгледа представените от нея трудови книжки и да признае стажа й натрупан на сходни длъжности в предприятия извън системата на отбраната, при определяне на допълнителното възнаграждение за прослужено време. С допълнително споразумение № 23-406/13.04.2020г. на ищцата е признат трудов стаж по специалността /в системата на МО/ от 45 години, 7 месеца и 24 дни и в тази връзка допълнителното й трудово 3 възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит е увеличено на 274, 50 лв. Съгласно чл. 11 ал. 1 от Вътрешните правила за организация на работната заплата, одобрени със Заповед № РД-02-304/18.03.2019г. на началника на НВУ „В. Левски” за придобит трудов стаж в системата на МО или професионален опит на сходна длъжност се заплаща допълнително месечно възнаграждение в размер на 1 % върху основната месечна заплата, за всяка година трудов стаж. Продължителността на придобит при друг работодател трудов стаж и професионален опит се доказва с трудова книжка, длъжностна характеристика и/или други документи, издадени от предишните работодатели, като за „сходна или със същия характер работа, длъжност или професия” се подразбират такива дейности, извършвани при друг работодател, които са свързани с функциите и изискванията, определени в длъжностната характеристика за съответната длъжност в НВУ /чл. 11 ал. 3 т. 2 и т. 3 от Вътрешните правила/.

Съгласно чл. 11 ал. 6 и ал. 7 от Вътрешните правила допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит не се заплаща за минало време, когато по причини, зависещи от цивилния служител, не са представени своевременно съответните документи, удостоверяващи стажа, но ако несвоевременното определяне на това възнаграждение е по причини на администрацията, същото се заплаща и за минал период.

От трудова книжа № 49 и продълженията към нея от 01.08.1996г. /листи 73-82/ и от 15.01.2001г. /листи 67-72/ се установява, че ищцата е започнала работа на 01.01.1971г. и до края на процесния период – м. март 2020г. има пълни 45 години трудов стаж, като е заемала съответно длъжностите „строителен техник”, „технически ръководител”, „организатор строителство”, „началник строителен обект”, „началник група строителни обекти”, „главен специалист” и „техник - инвеститорски контрол”.

От заключението на допуснатата по делото ССчЕ се установява, че за процесния период съгласно заповед на министъра на отбраната размера на допълнителното трудово възнаграждение за прослужено време е 1 % върху основната месечна заплата.

Установява се още, че за времето от м. юни 2017г. до м. март 2020г. на ищцата е начислено и изплатено допълнително възнаграждение за трудов стаж в размер на 4030, 45 лв., изчислено при процент прослужено време за 2017г.– 23 %, за 2018г. - 24 %, за 2019г. – 25 % и за 2020г. – 26 %. За този период са й се полагали 7229, 90 лв., при процент прослужено време за 2017г. – 42 %, за 2018г. – 43 %, за 2019г. – 44 % и за 2020г. – 45 % или дължимата разлика е в размер на 3199, 45 лв.

От показанията на свид. Х. - началник на служба „Окомплектоване с цивилни служители” в отдел „Личен състав” се установява, че при сключване на трудовия договор от 2012г. ищцата е представила 1 бр. трудова книжка, въз основа на която било изчислено допълнителното й възнаграждение за прослужено време на сходна 4 длъжност или служба в МО в размер на 1 % върху основната заплата. Същата е нямала претенции относно признатия й трудов стаж нито при сключване на договора, нито при последващите му подновявания. През 2020г. подала заявление за преизчисляването му и едва след искане на свидетеля е представила още две трудови книжка относно продължителността на стажа си.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Трудовият договор е особен вид възмезден договор, което се обуславя от съдържанието на основните насрещни престации по него – от страна на работника или служителя – предоставяне на работодателя на работната си сила, от страна на работодателя – заплащане на уговореното трудово възнаграждение, представляващо цената на работната сила. Съгласно чл. 66 ал. 1 т. 7 КТ трудовото възнаграждение се формира като сбор от основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер. По аргумент от чл. 6 вр. чл. 12 НСОРЗ допълнителното възнаграждение за прослужено време е с постоянен характер и се заплаща в процент върху основната заплата, определена с индивидуалния трудов договор /чл. 12 ал. 1 НСОРЗ/. С оглед на неговия задължителен и постоянен характер, то се заплаща винаги когато са налице законоустановените условия за получаването му. Липсата в трудовия договор на уговорка между страните по отношение на него не основание за лишаване на работника от изплащането му. В този смисъл решение № 241/21.08.2015г. по гр.д. № 5294/2014г. на IV г.о., ВКС.

За да възникне правото на допълнително трудово възнаграждение за продължителна работа, работникът или служителят следа да има трудов стаж не по – малко от година /арг. чл. 12 ал. 9 НСОРЗ/. Съгласно чл. 12 ал. 2 и ал. 4 НСОРЗ за придобит трудов стаж и професионален опит се зачита стажът, признат по реда на КТ за времето през което работникът е работил в предприятието, както и трудовия стаж, придобит в друго предприятие по смисъла на §1 от ДР на КТ на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Условията, при които се зачита сходство на професията, съобразно характера на работата спрямо определена длъжност се определят с вътрешните правила за организация на работната заплата в предприятието /чл. 12 ал. 5 НСОРЗ/.