Решение № 14557 от 28.07.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14557 гр. София, 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. Ст. Танева при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от М. Ст. Танева Гражданско дело № 20231110146607 по описа за 2023 година

Производството е по чл.140 ГПК.

Образувано е въз основа на постъпила искова молба с вх.№ 234559/21.08.2023г., от З. В. Г., Г. В. Спасова, Г. В. С. и К. В. Г.. Г. К. Г., срещу В. Б. З. и И. З. Г..

Ищците с исковата молба твърдят, че на 20.05.2020 г. *** ВЕ.а М. е сключила договор в нотариална форма, чрез който договор е прехвърлила нейните 1/2 идеални части от самостоятелен обект в сграда на приобретателя В. Б. З.. Процесният имот е придобит по време на брака й със съпругът З. М. и е бил в режим на съпружеска имуществена общност (СИО). След неговата смърт на 09.02.1989 г., *** придобива 1/2 идеални части от процесния имот. В нотариалния акт е посочено, че прехвърлянето се извършило с цел *** ВЕ.а М. да погаси дълг на сина й В. З. Г. от 1994 г. на починал през 2016г., към приобретателя В. З. в размер на 25 *** лева, като запазила правото си на ползване върху идеалните части предмет на сделката. *** ВЕ.а М. починала на 16.02.2022 г.

Предявен е от З. В. Г., Г. С. Г. С., заедно с К. В. Г. и К. Г. иск с правна квалификация чл. 26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД срещу ответниците В. Б. З. и И. З.

Г., с който се иска да бъде прогласен за нищожен сключения между *** ВЕ.а М. и В. Б. З. договор за прехвърляне на собственост върху недвижим имот в изпълнение на задължение с Нотариален акт № ***, том I, peгr. № 1378, дело № 126 от 20.05.2020 г. на нотариус Цв. Д., вписана под per. № *** в Нотариалната камара, с район на действие Районен съд-София, вписан в СВгр. София с вх. № 24642 от 20.05.2020 г. Ищците, З. В. Г., Г. В. С. и Г. В. С. се легитимират като съсобственици на Имота получен по наследство от дядо си наследодателят З. Г. М., който е бил съпруг на прехвърлителката *** М., като 1

Имотът е придобит в режим на СИО и като такива имат правен интерес от предявяване на исковете, като в същото време са наследници и на прехвърлителката.

Ищецът К. Г. е направил отказ от наследство на 29.07.2016г. на своя баща, който е починал на 17.07.2016г., поради което не се явява наследник на З. М.. Твърди, че доколкото е наследник на *** М. има правен интерес от иска.

Ищците твърдят, че процесният договор е нищожен поради накърняване на добрите нрави.

Основават претенциите си на следните факти: Твърдят, че основанието за сключване на процесният договор, а именно погасяване на задължение на В. З. Г. към третото лице, не съществува и поради това прехвърлянето е лишено от основание. Посочват, че никога не е осъществяван юридически факт, от който да произтече въпросното задължение, заради което е сключен договора. Посочват, че задължението никъде не е определено по размер, не става ясно и какво е правоотношението, заради което се сключва процесния договор, нито правопораждащият му юридически факт. Твърдят, че сделка, която е сключена без основание накърнява добрите нрави и като такава може да бъде обявена за нищожна. Аргументират се с мотивите от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по Тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСТК. Посочват още Определение № 898 от 21.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4277/2008 г. I г.о., ГК докладчик съдията К. А.; Решение 1291 от 03.02.2009 г. по гр. дело № 5477/2007 г., ВКС, V г.о. Ищците посочват още, че така сключената сделка е лишена от правна, икономическа и житейска логика, защото не съществува подобно задължение, чието погасяване е довело до резултат, противоречащ на морала и добрите нрави, а именно несправедливо обогатяване на едно лице. Ищците навеждат твърдения, че третото лице приобретател се е възползвал от преклонната възраст на праводателката.

Твърдят, че към момента на изповядване на сделката *** е била в преклонна възраст и е възможно приобретателят да е повлиял на волеобразването й като й е вменил разбирането, че тя отговаря за задължение на починалия син, което не съществува. Обосновават тезата, че учреденото право на ползване е в заблуда на праводателката, за да не остане на улицата. На следващо място твърдят, че размерът на престациите е нееквивалентен. Определената пазарна цена от 25 *** лв. е явна и незначителна за 1/2 идеални части от самостоятелен обект в сграда. Нещо повече това нарушава принципите на справедливост и добри нрави в гражданския оборот, защото за така определената цена действително приобретателят не е прехвърлил парична сума, а се е погасило едно задължение.

Според съда, ищцата Г. Г. няма правен интерес от предявяване на иска, същата не е наследник на *** М., иска предявен от нея е върнат с Определение, влязло в сила.

Ищците предявяват, евентуален иск от З. В. Г., Г. В. С., Г. В. С. и Г. К. Г. срещу В. Б. З., с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС, с който да бъде 2 допуснато право на изкупуване в полза на купувачите на 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. София който самостоятелен обект, съгласно доказателствен документ за собственост представлява: АПАРТАМЕНТ № 28, находящ се в ***** К. Г. към датата на изповядване на процесната сделка не е притежавал качеството на съсобственик. Ищците твърдят, че праводателката не е изпълнила задължението да предложи на останалите съсобственици да изкупят имота, от което имат право да предявяват иск за изкупуване на идеалните части. Основават претенцията си на следните факти: Твърдят, че са съсобственици заедно с праводателката на процесния имот към момента на сделката. Посочват, че не са били уведомени за намеренията на праводателката да прехвърли имота и не са имали възможността да упражняват правото си на изкупуване. Считат, че процесният договор отговаря на хипотезата на чл. 33, ал. 1 ЗС, бидейки възмезден и не с оглед на личността, както че насрещната престация е родово определени вещи.

Аргументират се с ТР №5/2012 на ВКСОСГК. Поясняват, че момента на узнаване за сключване на процесния договор е след направена справка в имотния регистър на 05.07.2023 г., като посочват, че от тогава започва да тече срокът за предявяване на иска.

В срок са постъпили отговори на исковата молба от ответната страна, В.

Б. З., представлявана от адвокат Д. Я. и от И. З. Г. лично и чрез адв. Я..

Оспорват основателността на предявените искове, като основават твърденията си на следните факти:

Ответникът В. Б. З. посочва, че през април 1994 г. е изтеглил заем от банка ДСК в размер на 100 000 лева, която предоставил на В. З. Г. в присъствието на Г. Г. и *** М., с която сума е била погасена ипотека по отношение на процесния апартамент. Твърди, че *** М. собственоръчно е написала относно погасяване на задължение към сина й, като е изразила желание да стори това и е била активната страна по сделката. Оспорва да е налице нееквивалентност на престациите. Посочва, че иска по чл. 33, ал. 2 от ЗС е погасена по давност.

Ответникът И. З. Г. също оспорва исковете като неоснователни.

Посочва, че е наследник на З. Г. М. и *** ВЕ.а М.. Твърди, че процесния имот е придобит от неговите родителите през 1986 г. като обезщетение за отчужден недвижим имот. Сочи, че двамата му братя имали семейни бизнеси, като инвестицията за бизнесите им била осигурена от ипотекиране на семейните жилища. Навежда, че ипотечния кредит по отношение на апартамента на майка му не бил обслужван, като имотът на два пъти бил посещаван от инспектори на банката. Твърди, че през май 1994 г. майка им заедно с брат му В. и съпругата му Г. (ищцата по делото) отишли си при брат й Борислав и сина му В. (ответника), който предоставил заем в размер на 100 000 лв., въпреки че към този момент имал финансови проблеми. Въпреки това получената сума не била върната на В., като същата никога не била поискана от него. Твърди, че 3 преди си смъртта си *** М. искала да погаси този дълг, поради което решила да прехвърли идеалните си части от апартамента, като сделката била сключена пред май 2020 г. Обосновката била на сделката била направена въз основа на това, че през 1994 г. средната заплата е била 4960,42 лв., с оглед на което сумата 100 000 лв. е представлявала 20,16 средни месечни заплати, с оглед на което 20,16 месечни заплати през 2019 г. се равнявали на 25 *** лв. Сочи, че законовата годишна лихва от 10% довела до натрупана лихва от 45 910 лв., с оглед на което общо дължимата сума станала 71 260 лв. Посочва,че през ноември майка му прехвърлила 1/8 от апартамента за сумата в размер на 5500 лв. Твърди, че за сключената сделка разговарял с Г., която заявила, че нейните деца няма възразят, като единствено З. научил постфактум за сделката. С оглед гореизложеното молят за отхвърлянето на предявения иск.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и представените по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Между страните не се спори, че на 20.05.2020 г. *** ВЕ.а М. е сключила договор в нотариална форма, чрез който договор е прехвърлила нейните 1/2 идеални части от самостоятелен обект в сграда на приобретателя В. Б. З., като в нотариалния акт е посочено, че прехвърлянето се извършило с цел *** ВЕ.а М. да погаси дълг на сина й В. З. Г. от 1994 г., починалия през 2016г., към приобретателя В. З. в размер на 25 *** лева, като запазила правото си на ползване върху идеалните части предмет на сделката

Представен е Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 26, том VII, нот.дело № 1226, видно от който З. Г. М. (съпруг на *** М.) e придобил собствеността върху процесния имот.

По делото е представен Нотариален акт № ***, том I, рег.№ 1378, дело № 126 от.2020г. за прехвърляне на собственост на недвижим имот в изпълнение на задължение, вписан в Службата по вписвания под вх.№ 24642 от 20.05.2020г. Видно от същия *** ВЕ.а М. прехвърля на В. Б. З. ( ответник в настоящия процес ) на ½ идеални части от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор ***.

Представени са удостоверения за наследници на З. Г. М., *** ВЕ.а М., В.

З. Г., Р. Ц. Г..

Представено е и Удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК с изх. № 7212017924 от 24.07.2023г., съгласно което данъчната оценка на процесния самостоятелен обект се равнява на 44 280.70 лева.

При така установената фактическа обстановка, след като прецени представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.235, ал.2 ГПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с обективно и субективно съединени искове: установителен иск с правна квалификация чл.26, ал.1 предл.3 и чл.26, ал.2, предл.4 ЗЗД; в условията на евентуалност конститутивен иск с правно основание чл.33, ал.2 ЗС.

4

След указания на съда, ищците са конкретизирали, че не твърдят унищожаемост на договора, не сезират съда с искане да установи унищожаемост на сделката.

I.По исковете с правна квалификация чл.26, ал.1 предл.3 и чл.26, ал.2, предл.4 ЗЗД:

В тежест на ищците е в условията на пълно и главно доказване да установят, че на 20.05.2020г. *** ВЕ.а М. е сключила договор в нотариална форма, чрез който договор е прехвърлила нейните ½ идеални части от самостоятелен обект в сграда на приобретателя В. Б. З., който договор противоречи на добрите нрави, респективно да оборят презумпцията по чл.26, ал.2, изр.2 ЗЗД че договора има основание.

В случая двата иска касаят нищожност на договор, който има характер на даване вместо изпълнение - прехвърляне на идеална част от недвижима вещ вместо изпълнение на паричен дълг, който има трето лице към приобретателя.

По аргумент от Тълкувателно решение № 7/2020 г. по т.д. № 7/2020г. на ОСГТК, според което страните по договор са задължителни необходими другари в производството по предявен от трето лице иск за нищожност на договора, съдът е указал на ищците, че исковата молба по иска за нищожност, следва да бъде предявена и към И. З. Г., в качеството му на наследник на *** ВЕ.а М., и задължителен другар на В. Б. З.. Исковата молба е поправена в горния смисъл и производството е допустимо.