Решение № 173 от 04.10.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. гр. Хасково, 04.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Георгиев при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно наказателно дело № 20245640200669 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от М. Не Й. от град Хасково срещу Наказателно постановление № 23-1253-002012 от 20.10.2023г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, и по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания: „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснати съществени процесуални нарушения и недоказаност на вмененото на жалбоподателя административно нарушение.

Оспорва се изцяло отразената в обжалваното наказателно постановление фактическа обстановка и се поддържа, че към процесната дата регистрационните табели на автомобила не били с изтекъл срок на валидност.

1

Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Чрез надлежно упълномощения си процесуален представител адв. Т. Ч. от АК – Хасково заявява, че поддържа подадената жалба и в хода по същество излага конкретни и подробни съображения за допуснати в административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП, като освен наведените в жалбата доводи, релевира и несъставомерност на деянието от субективна страна, доколкото жалбоподателят не бил уведомен за прекратената регистрация на процесния автомобил. Моли за отмяна на наказателното постановление и присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган – Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 18.07.2023г. свидетелите И. И. Ч. и Ж. К. И., двамата заемащи длъжност „младши автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково, били на работа дневна смяна и извършвали контролна дейност на бул. „България“ в гр.Хасково, в района на зеленчуковия пазар.

Около 11:37 часа те възприели движещ се по бул. „България“ в посока към центъра на града л.а. „*****“, модел „***“, с временни табели с рег.№ *******, който спряли за проверка. След проверка на представените от водача документи, те установили, че превозното средство е управлявано от жалбоподателя М. Н. Й., а от представеното от него свидетелство за регистрация на МПС - ******** в оригинал на нидерландски език и след извършен превод чрез техническо средство - мобилен телефон от 2 нидерландски на български език на документа, те установили, че управляваният от него лек автомобил е с регистрационни табели, които са с изтекъл на 12.07.2023г. срок на валидност. Доколкото жалбоподателят не владеел български език, комуникацията между полицейските органи и жалбоподателя протичала чрез извършван от съпровождаща жалбоподателя жена, също пътуваща в процесния автомобили. Контролните органи обяснили на жалбоподателя, че регистрационните табели на управлявания от него автомобил са с изтекъл срок на валидност и с оглед тези констатации, на същата дата, срещу жалбоподателя, на място и в негово присъствие, бил съставен от свид. И. И. Ч. Акт за установяване на административно нарушение серия GA №990037 за нарушение по чл. 140, ал. 1, предл.1 от ЗДвП, който жалбоподателят подписал, а в графата за обяснения и възражения срещу съставения било вписано, че няма такива, като бил уведомен за правото да подаде възражения в 7 – дневен срок от връчване на акта. При самото съставяне на акта за установяване на административно нарушение, същият му бил разяснен чрез превод, извършван от пътуващата заедно с жалбоподателя в процесния автомобил жена, а той от своя страна обяснил пред полицейските служители, че посочената в документите дата 12.07.2023г. според него представлявала датата на издаване на табелите. В същото време, на мястото на извършване на проверката пристигнал и свид. Г. А. М., тъст на жалбоподателя, който възприел ситуацията към момента на подписване на съставения акт за установяване на административно нарушение от страна на жалбоподателя, като той също му обяснил за какво нарушение му се издава същия.

Със съставяне на акта за установяване на административно нарушение били иззети Контролен талон *******, Свидетелство за регистрация на МПС ********, както и 2 броя регистрационни табели с №*********.

Допълнително в рамките на законоустановения срок от връчването му, осъществено на дата 18.07.2023г., според отразеното в приложената разписка, е постъпило писмено възражение от жалбоподателя срещу съставения АУАН, в което е изложил, че той не е съгласен с издаването му, тъй като табелите били взети на 12.07.2023г. с валидност 14 дни, с което била сключена застраховка с №***** от 12.07.2023г. до 26.07.2023г., които твърдения се подкрепяли от приложени към възражението разпечатка от RDW и Deveilingauto, N 2 с превод на български и фотокопие от застрахователна полица C a r g o с №*******.

3

За проверка на тези твърдения от Директор на ОДМВР-Хасково е било изпратено писмо до Директора на Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ към Министерство на вътрешните работи, приобщено към доказателствения материал по делото, с което е поискано становище относно валидността на нидерлански транзитен номер 58 NRT-5 към 12.07.2023г., има ли право автомобила с този номер да се движи на територията на Република България, както и относно смисъла на посоченото в позиция „К“ на свидетелство за регистрация *********.

Видно от приобщените по делото Съобщение от Интерпол - Хага с вх.№ 36870 от 25.08.2023г. по регистъра на Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ към МВР - в оригинал на английски език и Писмо от Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ към МВР до Директора на ОДМВР-Хасково с рег. №В-17844 от 25.08.2023г., след извършена проверка е било установено, че на 12.07.2023г. МПС с рама №******** е било изнесено от лицето ********* , с адрес **********. След дерегистрирането на автомобила с цел експорт било издадено СРМПС част 2 с № ********. Посочената в документа дата, указваща движение в пътната мрежа, в случая до 12.07.2023г., е такава, поради причина, че автомобила няма валиден технически преглед и в тази връзка на автомобила не е било позволено движението в пътната мрежа, а в позиция „К“ на същия е отразено, че на МПС е било позволено да се движи в пътната мрежа до 12.07.2023г., поради липса на валиден технически преглед.

От представеното в оригинал на нидерландски език и в легализиран превод на български език свидетелство за регистрация на МПС част ІІ с №***********, се установява, че л.а. ******, модел „***“, с рама №******** е регистриран на името на жалбоподателя Й. М., същото е регистрирано с рег.

№ 58-NRT-5 и има разрешение за шофиране по пътищата до 12.07.2023г.

С резолюция на наказващия орган от 04.10.2023 г., на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, административнонаказателното производство за нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП било прекратено, поради това, че деянието съставлява престъпление, а материалите били изпратени на РП – Хасково по компетентност.

С Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 11.10.2023 г., мл.прокурор в РП – Хасково, след като приел, че деянието е 4 осъществено от обективна страна, направил оценка на обществената му опасност и възможността деянието да осъществи както състав на престъпление, така и състав на административно нарушение, отказал образуването на ДП и прекратил образуваната пр.пр.№ 4415/2023г. по описа на РП – Хасково, като приел, че е налице малозначителност на деянието.

Разпоредено било препис от постановлението, ведно с преписката да се изпратят на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Хасково с оглед преценка основанията за реализиране на административно наказателна отговорност.

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка, без да посочва номер на рама/шаси на автомобила и вписвайки, че издава наказателното постановление на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и във връзка с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 11.10.2023г., прокурор в РП – Хасково, представляващо пр.пр.

№ 4415/2023 г. по описа на РП – Хасково.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите И. И. Ч. и Ж.

К. И. относно фактите, възприети от тях при извършването на процесната проверка – пряко, включително по въпроса относно авторството на деянието и конкретно относно факта на управление на МПС от страна на жалбоподателя на процесния автомобил с поставени регистрационни табели с № ****** на процесната дата. Дава се вяра на показанията на тези свидетели и относно възприетите от тях факти, касаещи процедурата по съставяне на акта за установяване на административно нарушение като логически последователни и вътрешно безпротиворечиви. Обратно, съответно съдът не дава вяра на показанията на свид. Г. А. М. относно заявените от него твърдения за липсата на разбиране у жалбоподателя за какво нарушение му се съставя АУАН, както и на правото му да направи възражение в него, доколкото с тях не могат да се преодолеят дадените последователни, и при наличие на ясен спомен показания на полицейските служители за същия факт, като преценката на съда е направена, освен след съвкупен анализ на гласните и писмени доказателства, така и след отчитане на близката родствена връзка по сватовство на този 5 свидетел със страна в процеса и преценката за възможна негова заинтерисованост от изхода на спора.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, в редакцията, относима към датата на деянието, изм. ДВ бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. По силата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Следователно, деянието, за което на жалбоподателя са наложени административни наказания е обявено от закона за наказуемо.

Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията за неговата редовност по чл. 42 от ЗАНН относно необходимите реквизити, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка с действията по съставянето на акта за установяване на административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. На същия, както вече бе посочено, е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. Неоснователни са релевираните възражения на процесуалния представител на жалбоподателя,за допуснато процесуално нарушение в административнонаказателното производство, поради липсата на назначен на жалбоподателя преводач. В случая е установено по делото, че същият е български гражданин, като се твърди, че не владее български език. Дори да се приеме, че това е така, следва да се посочи, че в ЗАНН не съществува императивно правило, задължаващо актосъставителят да осигури превод на нарушителя при негови твърдения, че не владее български език. Вярно е, че в настоящото производство субсидиарно 6 приложение намират разпоредбите на НПК, съгласно препращата разпоредба на чл.84 от ЗАНН, съгласно която обаче това субсидиарно приложение касае призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване. Т.е. – субсидиарното приложение на НПК в случая не касае административното производство във фазата му на установяване на нарушението и привличане към административнонаказателна отговорност на нарушителя, в каквато насока е и утвърдилата се съдебната практика /например Решение № 119/ 28.03.2017г. на Адм.съд-Плевен по КАД№ 99/2017 г., Решение №41/12.03.2019г. по АНД №91 по описа на Районен съд Свиленград за 2019г., Решение № 678 /01.10.2019г. на Административен съд-Хасково по К.А.Н.Д №594/2019г./.