Определение № 598 от 02.08.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 598 гр. Ловеч, 01.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500449 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 413, ал.2 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила частна жалба от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Люлин, бул."Д-р Петър Дертлиев" № 25, сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез юрисконсулт И. Н., срещу разпореждане № 1952/09.07.2024 год. по ч.гр.д. № 661/2024 г. по описа на Районен съд – Тетевен в частта, с която е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника К. С. С., за сумите: 226.70 лв. – договорна лихва и 266.39 лв. - обезщетение за забава.

Счита, че обжалваното разпореждане на ТРС е неправилно и незаконосъобразно. Излага съображения, че с подписването на договора за заем заемателят е изявил желание и се е съгласил „Ай Тръст“ООД да отговоря солидарно заедно с него по договора за потребителски кредит за всички задължения при условията, посочени в договора за кредит и договора за поръчителство. Твърди, че длъжникът не е бил длъжен да сключва договор за поръчителство, а е имал възможност да избере задълженията му предоставения кредит да бъдат обезпечени от трето лице. Затова счита, че клаузата на чл.4 от договора за кредит не е неравноправна, а уговорката за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство отговаря на изискванията за добросъвестност.

Оспорва извода на заповедния съд, че възнаграждението за поръчителство следва да бъде включено при изчисляване на ГПР, тъй като чл.19, ал.4 от ЗПК има предвид действителни възнаграждения, а нищожните клаузи не могат да доведат до нищожност на целия договор за кредит на основание чл.22 от ЗПК. Твърди, че в случая изискванията за съдържанието на 1 договора са спазени, посочен е лихвения процент и ГПР и обратното разбиране не съответства на принципа за запазване действието на договорите.

Моли съда да отмени разпореждането на първоинстанционния съд в частта, в която ТРС е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение „Агенция за събиране на вземания" ЕАД срещу К. С. С. и се произнесе по същество.

Частната жалба е подадена в срока по чл.413, ал.2 ГПК от заявител срещу разпореждане, с което е отхвърлено отчасти заявлението, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество - неоснователна.

От приложените по делото доказателства се установява, че производството по ч.гр.д. № 661/2024 год. по описа на РС Тетевен е образувано по повод постъпило заявление по чл.410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника К. С. С..

Първоинстанционният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 335/09.07.2024 г., като е разпоредил длъжникът К. С. Стоянова, ЕГН ********** да заплати на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК 203670940 с у м а т а 1 800.00 лв., представляваща главница по Договор за кредит № 2678428/26.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 28.06.2024 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 36.00 лв. и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 70.00 лв.

С обжалваното разпореждане № 1952/09.07.2024 год., постановено по ч.гр.д. № 661/2024 г., Районен съд – Тетевен е отхвърлил заявлението по чл.410 от ГПК в частта относно искането да бъде издадена заповед за изпълнение за сумата от 226.70 лв. – договорна лихва и 266.39 лв. обезщетение за забава. Анализирайки разпоредбата на чл.4 от договора за кредит, в мотивите на разпореждането заповедният съд е приел, че заплащането от длъжника на възнаграждение за поемане на поръчителство т свързано с кредитора дружество, представлява допълнителна услуга, която произтича от договора за кредит и е задължително условие за неговото усвояване. Направен е извод, че посочения размер на ГПР не отговаря на действителния, защото ако уговорения размер на възнаграждението за поръчителство от 1984.12 лв. се прибави към ГПР, същият ще надхвърли установения в чл.19, ал.4 от ЗПК и това води до заобикаляне изискването на чл.19, ал.1 ЗПК. Тези съображения са довели до заключение, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, както и договорът за поръчителство, поради което се дължи само чистата стойност на кредита от 1800.00 лв., както и законната лихва от подаване на заявлението, като се отхвърли претенцията за възнаградителна и мораторна лихва.

Допълнително са изложени доводи, че при сключването на договорите за потребителски кредити е приложима нормата на чл.12 от ЗЗД, която изисква 2 добросъвестно поведение на страните, която е част от добрите нрави като морални норми, при нарушаване на които сделката е нищожна. Направен е извод, че договорът между поръчителя и длъжника за възнаграждение за предоставяне на поръчителство е сключен в нарушение на правилата за добросъвестност и съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП тази клауза е неравноправна, т.е. нищожна.

В случая от заявителя се претендира вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит. Следователно длъжникът има качеството на „потребител“, поради което приложимиге норми са тези на ЗЗП, ЗПК , съответно на ЗЗД.

При произнасянето си съдът съобрази, че по отношение критериите за редовност на заявлението, разпоредбата на чл. 410, ал. 2 от ГПК изрично препраща към тази на чл.127, ал.1 и ал.3 от ГПК. Съгласно чл. 410, ал. 3 от ГПК когато договорът е сключен с потребител, какъвто е и настоящия случай, към заявлението следва да се приложи договорът, заедно с всички негови приложения и приложимите общи условия. С оглед спецификите на заповедното производство като едностранно и формално, редовното заявление следва да съдържа конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите претендираните вземания елементи – основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му. При твърдения за наличие на качеството „кредитор“, заявителят следва да се позове и представи доказателства, на които основава легитимацията си. В заявлението от страна на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД са изложени твърдения, че е цесионер на основание Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.02.2022 г., сключен между „Ай Тръст“ЕООД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД .

Към заявлението този договор не е приложен, за да може да установи качеството си на кредитор, който има изискуемо и ликвидно вземане срещу длъжника, както и за изпълнение изискванията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.

Въззивният състав приема, че въпросът за установяване на титуляра на вземането е част от основанието на претенцията. В настоящата хипотеза при изложени твърдения за цесия, уточняването на предпоставките, обосноваващи легитимацията на заявителя, е част от индивидуализацията на претенцията. В нормата на чл.410,ал.3 от ГПК е въведено изискване за представяне на всички относимите към вземането документи, определящи претенцията по същество.

Безспорно, при твърдение, че вземането е придобито по силата на цесия, заявителят следва да обоснове тази си легитимация на кредитор, съответно да представи и документите, въз основа на които твърди, че е придобил вземания по отношение на длъжника. Това обстоятелство не може да се установи в приложените по делото договор за кредит и договор за поръчителство, тъй като заявителят не е страна по тях. Това обстоятелство не е проверявано от заповедния съд, а при липсата на доказателства в тази насока, заявлението е следвало да се отхвърли.

3

В изпълнение на задължението си чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, заповедният съд е извършил служебно проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, както и дали се основава на неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя при действието на чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13 на ЕИО на Съвета, разпоредбите на която с § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП са въведени в националното законодателство - ЗЗП.

Настоящият състав споделя изцяло направените от районния съд правни изводи относно съдържание на уговорката в чл.4 от Договора за потребителски кредит. С нея заемодателят предварително определя, че дружеството – поръчител следва да бъде одобрено от него и върху нея кредитополучателят не може да въздейства. За него не съществува възможност да посочи поръчител, различен от одобрен от заемодателя.. От направените вписвания в ТРРЮЛНЦ е видно, че заемодателят и одобреното от него дружество - поръчител са свързани лица, доколкото „Кредисимо“ ЕООД (заемодател) е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕАД (поръчител). Това съдържание на уговорката установява значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП.

Съобразени с установената съдебна практика са и изводите на районния съд, че независимо че произтича от друга сделка (договор за предоставяне на поръчителство), възнаграждението за поръчителство съставлява разход по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, защото икономическата тежест се понася от кредитополучателя, който го плаща наред с другите парични задължение по договора за кредит – главници, лихви, и пр.

Същото е платимо разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по Договора за потребителски кредит и то не попада в изключенията по чл. 19, ал. 3 ЗПК, съставляващи изчерпателно изброяване на разходите, които не се включват при изчисляване на ГПР, въпреки заплащането им от потребителя. Ето защо, макар да не възниква от договора за потребителски кредит, настоящата инстанция също счита, че възнаграждението за поръчителство съставлява част от ГПР и е следвало да бъде включен в него и с оглед преценката превишаване на законовия максимум на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

В случая заповедият съд е приел, че поради недействителност на договора за потребителски кредит и договора за поръчителство, длъжникът дължи само чистата стойност на кредита на основание чл.23 от ЗПК в размер на 1800.00 лв. и издал заповед за изпълнение за тази сума. С оглед на изложените по-горе съображения, настоящата инстанция приема, че след като заявителят не е представил доказателства за качеството си на кредитор, 4 районния съд е следвало да отхвърли заявлението.

С оглед принципа „reformation in pejus“, съставът не би могъл да влоши положението на обжалващия заявител, като отхвърли заявлението изцяло, поради което следва да остави без уважение частната жалба срещу разпореждане № 1952/09.07.2024 год. по ч.гр.д. № 661/2024 г. по описа на Районен съд – Тетевен в частта, с която е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника К. С. С., за сумите: 226.70 лв. – договорна лихва и 266.39 лв. - обезщетение за забава.

Водим от горното и на основание чл.252 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане№ 1952/09.07.2024 год. по ч.гр.д. № 661/2024 г. по описа на Районен съд – Тетевен в частта, с която е отхвърлено подаденото от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК 203670940 заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу длъжника К. С. Стоянова, ЕГН **********, за сумите: 226.70 лв. – договорна лихва и 266.39 лв. - обезщетение за забава.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5