Решение № 6577 от 12.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6577 гр. София, 12.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20241110141381 по описа за 2024 година

Ищецът ... е предявил срещу ответниците Ф. Н. Ц. и С. Н. Ц., по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че Ф. Н. Ц., ЕГН **********, сумата от 658,26 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ..., абонатен № ...., за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 11.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата о т 95,77 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2022 г. до 26.03.2024 г., сумата от 18,86 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 11.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 3,88 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 16.07.2021 г. до 26.03.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.04.2024 г. по ч.гр. дело № 21913/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав, и

С. Н. Ц., ЕГН **********, сумата от 1974,78 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ..., абонатен № ...., за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 11.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 287,31 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2022 г. до 26.03.2024 г., сумата от 56,59 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва 1 за период от 11.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 11,65 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 16.07.2021 г. до 26.03.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.04.2024 г. по ч.гр. дело № 21913/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане, защото има качеството на потребител на ТЕ, тъй като са собственици на топлоснабдения имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, като съгласно приложимите ОУ изпада в забава само за задълженията, за които е изготвена изравнителна сметка. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата „дялово разпределение“, за стойността на която е издавана фактура със срок на плащане, поради което ответната страна е в забава. Претендира разноски.

Представя списък по чл. 80 от ГПК. Възразява за разноските на ответника.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК такива са постъпили от ответниците Ф. Н. Ц. и С. Н. Ц., в които оспорват предявените искове. Твърдят, че задълженията са платени изцяло и оспорват начина и методиката на изчисляване на вземанията. Оспорват да има качеството на купувач по договор за продажба на топлинна енергия. Оспорват приложимите общи условия. Оспорват доставката на топлинна енергия до процесния имот. Правят искане претенцията да бъде отхвърлена. Възразяват за нередовност на исковата молба. Не възразяват за изтекла погасителна давност. Претендират разноски. Не представя списък по чл. 80 ГПК.

Третото лице-помагач на страната на ищеца .... не взема становище.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Ищецът в производството .... е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 11.04.2024 г. г. срещу ответниците за сумите, описани в заявлението на посочените там основания, по което е образувано ч. гр. дело № 21913/2024 г. на СРС, III ГО, 87 състав, а на 23.04.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответниците, с предмет описаните вземания за посочените от съда периоди и възникнали на описаните от ищеца основания.

Срещу заповедта за изпълнение са постъпили възражения по образец в срок по чл.

414, ал. 2 от ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на ищеца са дадени указания да предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело, които искове 2 са процесуално допустими.

Предявени за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че ответникът по иска е потребител на топлинна енергия на посоченото основание, че сградата, където е имотът e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ищеца е с оглед наведените твърдения, от които произтича качеството на потребител на ТЕ на ответника е да установи, че ответникът е титуляр на заявеното вещно право върху имота. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно Тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл.

153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на топлопреносното предприятие.

При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.

Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

В настоящия случай от представените и приети по делото писмени доказателства – договор за доброволна делба на недвижим имот ведно с удостоверение от ГИС, се установява, че ответницата С. Н. Ц. и Н. Ф.ов Ц., починал на 07.10.2002г., са придобили собствеността върху имота – а..., находящ се в г...., като на 31.10.2002 г., след смъртта на съпруга си, ответницата е подала молба-декларация за откриване на партида за имота на 3 нейно име, както е декларирала, че ползва имота за жилищни нужди и домакинството се състои от 1 човек. Посочила е, че старата партида е на името на починалия Н. Ф.ов Ц..

Декларирала е, че при промяна на собствеността и обстоятелствата е длъжен да декларира новите данни.

От представените по делото доказателства – молба-декларация, с която е направено искане за откриване на партида, се установява, че качеството на потребител на топлинна енергия за исковия период по смисъла на ЗЕ за топлоснабдения имот има лицето, подало молбата – С. Н. Ц., но не и лицето, посочено като наследник на Н. Ф.ов Ц. – ответникът Ф.

Н. Ц., поради което ищецът не е установил по начин, покриващ стандарта на чл. 154, ал. 1 от ГПК – без съмнение, че Ф. Н. Ц. има качеството на потребител на топлинна енергия за спорния период за този имот, поради което предявените искове за главница за топлинна енергия и стойност на услугата дялово разпределение, както и акцесорните претенции, предявени срещу него, следва да се отхвърлят.

От друга страна, по делото се установи, че ответницата С. Н. Ц. е била обвързана от договора за покупко-продажба на топлинна енергия, съдържанието на който е уредено в представените публично известни Общи условия за продажба от 2016 г., които са публикувани. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите, които не са съгласни с предвидените в ОУ разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия и за което в случая няма данни да е упражнено, а и няма твърдения в тази насока.

От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по назначената СТЕ, на което съдът дава вяра като компетентно изготвено и безпристрастно, кореспондиращо с приетите по делото писмени доказателства за извършени метрологични проверки, както и от документите, представени от третото лице-помагач, се установява, че в топоснабдения имот за периода е имало 5 присъединен радиатора и 1 водомер за топла вода с изтекъл срок на проверка. В имота е осигурен достъп за отчет за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г. и е извършван визуален отчет съответно на 17.05.2022 г. и 12.05.2023 г., съгласно отчетите, които са подписани. За процесния период е начислена топлинна енергия за отопление на имота, за битова гореща вода и ТЕ, отдадена от сградна инсталация, която е дължима, независимо, дали абонатите прекратяват топлоподаването в имота си. Според заключението на вещото лице общият размер на задължението за топлинна енергия, БГВ и топлинна енергия за отдадена сградна инсталация след изравняването е в размер на 2635,82 лева., за която лицето, на името на което е открита партидата, отговаря, поради което предявеният иск за сумата от 1974,78 лева за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., доколкото е в рамките на дължимата сума, е основателен и следва да се уважи в пълен размер.

Възражението на ответниците, че вземането е погасено чрез плащане съдът счита за неоснователно, тъй като плащането не се установява по делото без съмнение. От заключението по изслушаната и приета съдебно-счетоводна експертиза, на която съдът давя 4 вяра, се установява, че при извършена проверка не се установяват плащания както по партидата, така и по съдебна сметка, открита за абоната за процесния период (л. 97 гръб).

На основание чл. 22 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ... на клиенти в гр. София, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.