Решение № 1212 от 23.10.2026, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1691/2026
- Вид
- Решение № 1212
- Подписан
- 23.10.2026
- В сила
- 23.10.2026
- Състав
- Величка Белева, Борис Попов, Надежда Дзивкова
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 - 146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 12, 17 и 20 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл. 17 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл. 17, ал. 1 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл. 17, ал. 4 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл. 17, ал. 5 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл. 17, ал. 6 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл. 17, ал. 7 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл. 18, ал. 3 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл. 19, ал. 2 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл. 20 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл. 20, ал. 1 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл. 21 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл. 20-24 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл. 20-24 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл. 20-24 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл. 24, ал. 1 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл. 24, ал. 1, т. 1 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл. 24, ал. 2 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл. 11, ал. 1, т. 7 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 294, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 1212 гр. Пловдив, 23.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Величка Белева
Членове:
Надежда Дзивкова
Борис Попов при участието на секретаря Милена Левашка Августинова като разгледа докладваното от Борис Попов Въззивно гражданско дело № 20265300501691 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба от „****** чрез пълномощника си юрисконсулт Р. Д. против Решение по гр.дело № 2425/2025 г. на Районен съд - Пловдив, с което са отхвърлени исковете на „******* против ответника Х. П. за разликата над уважения размер от 4 000 евро до претендирания пълен размер от 6 341,46 евро и за сумата от 1 134,40 евро договорна лихва за периода от 28.10.2021 г. до 17.04.2024 г. и за сумата от 139,54 евро, представляваща лихва за забава за периода от 28.10.2021 г. до 17.04.2024 г.
Жалбоподателят счита, че е неправилен изводът на първоинстанционния съд, че са допуснати нарушения на чл. 24, ал. 1 от ЗКСД, на чл. 17, ал. 4 от ЗКСД и на чл. 18, ал. 3 от ЗКСД, като в жалбата излага подробни съображения в тази насока. Изразява несъгласие и с извода на първата инстанция, че е налице капитализиране на лихви, водещо до анатозицъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД. Неправилно, според жалбоподателя и в разрез с приложимото материално право, е и съждението на първата инстанция, че разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗКСД предвижда минимален размер не просто на възнаградителната лихва по кредитите, отпускани по реда на този закон, а въобще на лихвите по тях. Иска се от въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и да постанови съдебен акт, с който исковата претенция на „****** за главница, договорна лихва, лихва за забава за съответния период да бъде уважен в пълния претендиран с исковата молба размер, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба. Няма доказателствени искания. Претендира направени разноски.
1
В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Окръжен съд - Пловдив, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционното производство е образувано е по искова молба на ******** със седалище и адрес на управление: гр. **********срещу Х. П.
(*******), родена на ********** г., гражданин на *********, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 17 от ЗКСД вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД - за осъждане на ответницата Х. П. да заплати на ищеца „****** следните суми: 12 402,82 лв. – главница по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студени и докторанти от 05.12.2014 г., сключен между страните и Допълнително споразумение към него от 12.02.2015 г., вземанията по който са обявени за предсрочно изискуеми; 2 218,70 лв. – договорна лихва за периода 28.10.2021 г. – 17.04.2024 г.; 272,91 лв. – обезщетение за забава за периода 28.10.2021 г. – 17.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 19.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 05.12.2014 г. между страните е сключен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студени и докторанти, по силата на който ищецът предоставил на ответницата сумата в общ размер на 78 233,20 лв. за заплащане на такси за обучение за срок от 120 месеца. Сочи се, че на 12.02.2015 г. е подписано Допълнително споразумение за предоговаряне размера на кредита, като първоначално договорената сума в размер на 78 233,20 лв. била намалена на сумата от 7823,32 лв. Срокът на Договора останал същият. Заемната сума следвало да бъде върната за 120 месеца от изтичане на гратисния период за издължаване на главницата и лихвата по кредита, обхващащ времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от датата на провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломната работа, съобразно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен. Посочва се, че кредитът бил усвоен на части чрез преводи по банковата сметка на висшето училище не по-късно от последната дата на дължимата такса за обучение за съответния семестър.
Всеки превод бил в размер на дължимата такса за обучение за съответния семестър и се извършвал след предоставяне на Уверение, издадено от учебното заведение, удостоверяващо качеството на кредитополучателя на студент с право да се запише за следващ семестър.
Навеждат се доводи, че всяка дължима такса на ответницата за обучение била превеждана по сметка на********. По този начин банката била изпълнила своето задължение за предоставяне на кредитната сума. На 08.12.2024 г. била усвоена главница по кредита в размер на 7 823,32 лв.
2
Общата дължима главница от 12 402,82 лв. била формирана от усвоената главница от 7 823,32 лв. и капитализирана лихва от 4 579,50 лв. С договора бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 7 % годишно върху усвоената част от кредита. Според т. 10.2 от Общите условия лихвата се начислявала върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като в последния случай се капитализирала годишно.
Съобразно т. 5 от Договора кредитът следвало да се погаси в разплащателна сметка на ищеца с равни месечни вноски, съгласно погасителен план.
Съгласно чл. 6 от Договора падежната дата за издължаване на месечните вноски след изтичане на гратисния период била 28-мо число на месеца.
Крайният срок за полагане на последния държавен изпит по специалност „Дентална медицина“, по която ответницата се обучавала, бил 30.09.2020 г.
Поради това гратисният период по чл. 3 от Договора бил до 30.09.2021 г., съответно първата падежна вноска била от 28.10.2021 г., като кредитът следвало да се погасява на 120 равни месечни вноски, всяка в размер на 144,00 лв. Според чл. 17.1 от Общите условия към Договора за кредит при допусната забава за плащане на вноска на падежна дата, частта от вноската, представляваща главница, се олихвявала с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.
Сочи се, че с изтичане на гратисния период, кредитополучателят не е извършвал каквито и да било плащания по кредита, вследствие на което останало неплатено задължение за главница в пълния й размер. Към датата на подаване на настоящата искова молба – 19.04.2024 г. били неизплатени 30 броя месечни погасителни вноски с падежи от 28.10.2021 г. до 28.03.2024 г. с общ размер на просрочените вноски – 4 319,97 лв., от която сума, просрочената договорна лихва била в размер на 2 170,46 лв., а просрочената главница – в размер на 2 149,51 лв. Съгласно предвиденото в т. 17.2 от Общите условия, при допусната забава в плащанията над 90 дни, целият остатък от кредита ставал предсрочно изискуем и в тази връзка предвид липсата на плащане на 30 поредни месечни вноски, банката обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от получаване на препис от исковата молба от длъжника. Общо дължимата сумата по кредита към подаване на исковата молба бил в размер на 14 894,43 лв., от които: изискуема главница в размер на 12 402,82 лв. (7 823,32 лв. – просрочена главница и 4 579,50 лв. – капитализирана към главницата лихва на основание чл.10.2 от ОУ, начислена през гратисния период); договорна лихва в размер на 2 218,70 лв. за периода от 28.10.2021 г. до 17.04.2024 г.; обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) в размер на 272,91 лв. за периода от 28.10.2021 г. до 17.04.2024 г.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Х. П., чрез назначения й особен представител адв. С. М., с който оспорва предявените искове. Твърди, че предсрочната изискуемост на процесния кредит не е обявена по надлежния ред, тъй като исковата молба не е връчена на длъжника, а на назначен му от съда особен представител. Поради това искът не можел да бъде уважен за вноските по кредита, чийто падеж все още не е настъпил. Дори и да се приемело, че кредитът е надлежно обявен за предсрочно изискуем, то част от претендираната главница не се дължала, тъй като процесният Договор за кредит бил недействителен. Твърди, че са нарушени изискванията на чл. 17, ал. 4, чл. 18, ал. 3 и чл. 24, ал. 2 от ЗКСД, като излага подробни доводи в тази 3 насока. Акцентира върху това, че представеният по делото погасителен план не е подписан от страните, като поддържа, че това обуславя извода, че не е спазено изискването в Договора да са посочени условията за издължаване на кредита от потребителя. При сключването на процесния Договор на кредитополучателя не била предоставена пълна, точна и максималко ясна информация относно условията на Договора, включващи плащанията, които следва да извърши и оскъпяването на кредита.
Сочи, че ответницата има качеството на потребител по смисъла на на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което процесният договор се подчинява и на изискванията на ЗЗП и ЗПК. Поддържа, че процесният договор е сключен в нарушение на чл. 143, ал. 1, т. 11, 12 и 19 от ЗЗП, поради което се явява нищожен сьгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Включването (капитализирането) на изтеклата възнаградителна лихва в гратисния период към главницата по кредита, а не третирането й като самостоятелно вземане за договорна лихва, водило до неправилно формиране на приложимия към договора ГПР. В Договора за кредит не бил посочен ГПР, както и общо дължима сума, като липсвала яснота относно подлежащите на връщане суми и начина на определяне на ГПР. Това от своя страна водило до цялостна недействителност на Договора за кредит на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК.
Подобно действие следвало да се окачестви като нелоялна и по специално заблуждаваща търговска практика. Заявява, че в Договора липсва клауза за капитализация на лихвата към главницата, а и подобна клауза не съответствала на чл. 21 и чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗКСД, определящи обхвата на главницата. Излага, че с извършеното олихвяване на лихвите се достига до т. нар. „анатоцизъм“ по смисъла на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, който съгласно чл. 294, ал. 1 от ТЗ е допустим само при уговорка между търговци. Така на практика се начислявала възнаградителна лихва, която надхвърля предвидения максимален размер от 7 %, което от своя страна противоречало на чл. 20 от ЗКСД и било в отклонение на потребителската закрила от неравноправни клаузи по чл. 143 - 146 от ЗЗП.
Тъй като процесният договор бил недействителен, то на основание чл.
17, ал. 7 от ЗКСД кредитополучателят бил длъжен да върне само чистата стойност на кредита, но не дължал лихви, такси или други разходи. При тази хипотеза искът за главница, надхвърлящ размера на действително усвоената по кредита сума, се явявал неоснователен и следвало да бъде отхвърлен.
Неоснователни били и акцесорните искове за договорна лихва и лихва за забава.
От фактическа страна по делото се установява, че на 05.12.2014 г. между ищцовото дружество, като кредитор, и ответника, в качеството му на кредитополучател, е бил сключен договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по Закона за кредитиране на студенти и докторанти /ЗКСД/, съгласно който ищецът отпуска на ответника кредит за заплащане на такси за обучение в размер на 78 233,20 лв., със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период.
Според чл. 3 от договора гратисният период за издължаване на главницата и лихвата по кредита обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичането на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователноквалификационна степен, съответно 4 от датата, на която изтича срокът на докторантурата. Съгласно чл. 4 от договора кредитът се усвоява на части въз основа на представен документ, удостоверяващ качеството на кредитополучателя на студент или докторант, като сумата за всяка дължима такса за обучение се превежда по сметка на съответното учебно заведение.
Разпечатката съдържа 35 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1a1f3bd7-a90d-4a7a-a874-52da31865ad1