Определение № 73 от 06.02.2026, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 73 гр. Ямбол, 06.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла Р. Димитрова като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Гражданско дело № 20262300100027 по описа за 2026 година

Пред ЯОС е депозирана искова молба от М. Т. С., изпратена по подсъдност от Окръжен съд – Бургас, с която е предявил иск по ЗОДОВ против Окръжен съд – Сливен за заплащате на неимуществени вреди от погазване върховенството на правото в размер на 200 000 евро. Изложени са твърдения за пороци при постановяване на присъди по НОХД №601/2019г. и по НОХД № 243/2018г. на Окръжен съд – Сливен против ищеца, по които той твърди, че те са постановени, при неправилно прилагане на материалния закон /НПК/, съществени процесуални нарушения, несъответствия с Конституцията, както и нарушения на Европейската Конвенция за правата на човека. В началото на исковата молба като правна квалификация ищецът е посочил чл.2в от ЗОДОВ, чл.5, ал.4 и чл.17 от КБР ? вр. с чл.6, §1 от ЕКЗПЧОС и чл.17 ЕКЗПЧОС, Протокол №1 към Конвенцията. В исковата молба са изложени твърдения , че Окръжен съд – Сливен при постановяване на присъдите е игнорирал върховенството на закона, неправилно е извършил тълкуване на Закона за културното наследство в съответствие с Европейската Конвенция за опазване на археологическото наследство, във връзка с отнети му движими културни обекта, като с тях е нарушено върховенството на закона Отговорността на Държавата за вреди, причинени на граждани, по ЗОДОВ е специална по отношение на деликтната отговорност по чл.45 и сл. от ЗЗД. Според чл. 1 и чл.2 от ЗОДОВ, отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на граждани и ЮЛ, се ангажира в две хипотези: за вреди от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, 1 както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, а също така държавата отговаря за вредите, причинени от дейността на разследващи , прокуратурата и съда.

Исковете по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ срещу съд се отнасят за вреди от незаконно задържане под стража или взети мерки за неотклонение, когато същите са отменени поради липса на законно основание, когато лицето е оправдано с влязло в сила присъда, освободено от наказателна отговорност, защото обвинението не е доказано, срещу него е било прекратено наказателното производство или е бил задържан незаконно. В случая такива твърдения няма в исковата молба, като според ищеца спрямо него има постановени две влезли в сила присъди /приложени към исковата молба/.

Нарушаването на чл. 5, § 2-4 от ЕКПЧ се обосновава чрез неправомерни действия на съдебните органи във връзка с право на информиране и бърз съдебен контрол, като такива твърдения отново не се съдържат в исковата молба.

Нарушаването на чл. 5, § 2-4 от Конвенцията се изразява в:

Липса на незабавно информиране за основанията за задържане (§ 2).

Липса на извеждане в разумен срок пред съдия (§ 3).

Липса на бърз съдебен контрол върху законността на задържането (§ 4).

Според ЗОДОВ вредите могат да бъдат причинени от съдебни актове, с които е взета или потвърдена незаконна мярка, или от забавяне на съдебния контрол.

Вреди могат да бъдат претендирани и в случаи на наложени наказания по Наказателния кодекс или административни наказания, когато лицето бъде оправдано или наказанието бъде отменено (чл. 2, ал. 1, т. 4). В исковата молба твърдения за такива нарушения не са посочени, а вредите, които ищецът е претърпял, произтичат от на присъди по НОХД №601/2019г. и по НОХД № 243/2018г. на Окръжен съд – Сливен, които са влезли в сила и не са отменени.

Протокол №1 към Конвенцията не гарантира експлицитно заплащане на обезщетение в случаите на лишаване от право на собственост или на мерки, ограничаващи ползването на собствеността. Според ищеца собствеността върху вещите му е станало въз основа на влезли в сила присъди, поради неправилно тълкуване и приложение на закона и Европейската конвенция за 2 опазване на археологическото наследство, което е свързано с контрол на акт, който вече е влязъл в сила и отново не попада в приложното поле на ЗОДОВ.

С оглед изложеното , ЯОС намира, че така предявеният иск е недопустим, поради което производството по него следва да се прекрати.

Воден от изложеното , съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Прекратява производството по гр.д. № 27 по описа за 2026година на Окръжен съд – Ямбол, поради недопустимост на иска.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Бургас в 1-седмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________ 3