Решение № 2720 от 03.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2720 гр. Варна, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20253110103651 по описа за 2025 година

Производството е образувано по подадена искова молба от „**“ ЕООД, гр. *, с която срещу В. И. О., гр. *, са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, за установяване на вземания във връзка със сключен между страните договор за кредит, за които е издадена заповед за изпълнение.

В исковата молба ищецът „**“ ЕООД излага, че на *г. между него и ответницата е сключен Договор за предоставяне на кредит от разстояние № *при условията на ЗПФУР.

Описва подробно процедурата по сключването на процесния договор, като сочи, че след извършването й е отпуснал в полза на ответницата кредит с главница в размер на 1 278.23 евро (2 500 лв.), която била предадена на ответницата по посочения от нея начин – на каса на „Изи Пей“ АД. Погасяването на главницата е било определено в чл. 4, ал. 3, т. 2 на договора, като същото е разделено на 24 вноски, от които 23 в размер от 104.17 лв., а последната – 104.09 лв. Определеният период на плащане на задълженията по договора е от 05.04.2023 г. до 23.02.2025 г. Лихвения процент, уреден в договора, е бил в размер на 40.15 %. Ищецът сочи, че не са били реализирани плащания по главницата или по договорната лихва от страна на ответницата, поради което считано от 03.11.2023 г. е била обявена предсрочна изискуемост. Въпреки опитите на ищеца отношенията между страните да бъдат уредени по извънсъдебен ред, с оглед неуспешния резултат, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, която е била връчена на длъжницата по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Сочи, че към датата на входиране на исковата молба ответницата дължи на ищеца сумата от 3 033.61 лв., от които: 1 278.23 евро (2 500 лв.) главница по предоставения кредит и 272.83 евро (533.61 лв.) договорна/възнаградителна лихва за периода 06.03.2023 г. - 01.11.2023 г., както и законна лихва върху главницата. С оглед гореизложеното, моли съдът да уважи исковата претенция и претендира сторените в производството разноски.

Ответницата В. И. О. е подала в срок отговор на исковата молба, чрез назначения й особен представител, в който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни.

Твърди, че няма категорично доказателство да е получила процесната сума от 1 278.23 евро (2 500 лв.), като излага, че разписката от „Изи Пей“ АД следва да е подписана от ответницата, за да бъде доказан искът на ищеца. Оспорва автентичността и верността на 1 всички приложени от ищеца електронни доказателства, доколкото счита, че от същите не се доказва по безспорен начин, че именно ответницата е извършила действията по подписване на договора. Подробно аргументира защо според нея процесния договор противоречи на ЗПК и ЗЗП, като твърди, че уговорената между страните годишна лихва в размер от 40.15% надхвърля размера на законната такава към момента на сключване на договора от 11.42 %, при определения от БНБ основен лихвен процент и 10 пункта надбавка, което води до нищожност. Счита, че клаузите в договора не пораждат правно действие, поради което той е изначално недействителен. Твърди, че клаузата по договора, която урежда неустойка при неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение чрез банкова гаранция или поръчител в тридневен срок от подписването, също е нищожна и противоречи на добрите нрави. Подробно излага съображенията си по отношение на нищожността й, както и че води до неоснователно обогатяване на заемодателя. Счита, че доколкото договорът е сключен от разстояние ответницата не е имала възможност да влияе върху съдържанието му, поради което същият е нищожен като сключен в нарушение на добрите нрави. С оглед на гореизложеното моли исковете да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани, а в условията на евентуалност Договор № */*г. да бъде обявен за нищожен, както и да бъде отхвърлен искът за претендираната договорна лихва, законна лихва и съдебни разноски.

С молба преди съдебно заседание ищецът поддържа исковете.

В съдебно заседание ответницата, чрез особен представител, оспорва исковете.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

Представен е Договор за предоставяне на кредит № *от *. /л. 7-9/ от, който е видно, че ищецът /в качеството му на кредитор/ се е задължил да предаде на ответницата /качеството й на потребител/ сумата от 2 500 лв. Последната се задължава да върне сумата до 720 дни при фиксиран ГЛП 40,15%. Кредиторът се задължава да предаде сумата в деня на подписване на договора чрез банкова сметка или в офис на Изипей“ АД.

Представени са Общи условия към договорите за предоставяне на кредит от „**“ ЕООД /л. 10-17/. Представени са извлечения от електронна поща, от които е видно, че са изпратени имейли със съответния писмен текст. /л. 18-26, л. 34/. Представен е снимков материал за индивидуализация на длъжницата /л. 27-33/ Представено е писмо във връзка с решение на КЗП и съобщение на уебстраницата на кредитора /л. 88-91/ Представена е разписка от ,,ИЗИПЕЙ’’ АД /л. 35/ за паричен превод на стойност 2 500 лв., от която е видно, че на 06.03.2023 г. е извършен паричен превод към лицето В. И. О..

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда формира следните правни изводи:

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове за реално изпълнение на задължения за заплащане на главница и възнаградителна лихва по договор за кредит, квалифицирани по чл. 79, ал. 1, предл. I, вр. чл. 240 ЗЗД. Касае за сключен потребителски договор с характера на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, по смисъла на чл. 6 от ЗПФУР.

Съгласно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да докаже, че с ответницата са във валидно облигационно отношение по договор за кредит; че е предоставена и ответницата е усвоила претендираната сума за главница, както и основанието и размера на претенциите за главница и лихва; че са изпълнени задълженията за предоставяне на информация на потребителя /чл. 8-11/; че са спазени сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2; че е получено съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. В тежест на ответницата е било да докаже: че е погасила претендираните вземания или че е настъпило друго основание за погасяването им.

2

Процесният договор е сключен по Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. В чл. 8 от ЗПФУР е предвидена каква информация трябва да бъде предоставена на потребителя. Чл. 10 ЗПФУР изисква предоставяне на информацията на хартиен или друг траен носител. В чл. 18 ЗПФУР е предвидена специална доказателствена тежест на доставчика. Същевременно в ал. 3 на същия член е предвидено, че преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.

Кредиторът е положил дължимата грижа да изпълни изискванията за сключване на договора, като потребителят е бил одобрен, приел е условията на финансовата институция, предоставил е личните си данни, като е изпратил снимки, видно от предоставените от кредитодателя доказателства. От посочената електронна кореспонденция по имейл става ясно, че на кредитополучателя са му изпратени общите условия към договора за предоставяне на кредит, като по този начин той е надлежно уведомен и са изпълнени условията за представяне на информация на траен носител. Потребителят се е запознал със съдържанието на договора и е изразил съгласието си за обвързване чрез изпращането на личните си данни в системата. По предоставената електронна поща са изпратени необходимите файлове, съдържащи нужната информация, които могат да бъдат прегледани и изтеглени. Не е налице липса на съгласие съобразно чл. 12 ЗПФУР, което да води до нищожност на договора. В този смисъл и съдът намира, че процесния договор за кредит е валиден и е породил желаните от страните правни последици.

Видно от представената разписка кредиторът е предоставил и длъжницата е усвоила процесната сума от 2 500 лв., като няма данни последната да е изпълнила задължението си да върне същата Ищецът е изпълнил задължението си да предаде заемната сума на потребителя чрез изпращане до каса по ,,Изипей’’. Получаването на сумата не се оспорва.

В чл. 3, ал. 1 от Договора за кредит е предвидено, че потребителят се задължава в срок до пет дни да предостави на Кредитора обезпечения – банкова гаранция, две физически лица. В ал. 2 от същия член е предвидено, че при неизпълнение потребителят дължи неустойка в размер на 1 249,44 лв.

На първо място следва да се посочи, че ищцата е потребител и процесния договор има елементите на потребителски такъв, поради което и спрямо него прилагат разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Вземането за неустойка несъмнено следва да се квалифицира като уговорена отнапред компенсация (обезщетителна неустойка) за вредите от фактическа неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би понесъл поради неполучено обезпечение, а не за неполучена договорена престация. Тази уговорка противоречи на чл. 16 ЗПК и чл. 19 ЗПК, поради което е нищожна. В горния смисъл е и практиката на ВОС по подобни казуси /Определение № 1447 от 16.04.2019 г. по в.ч.т.д. № 538/2019 г., Определение № 4560 от 30.12.2019 г. по в.ч.т.д. № 2058/2019 г., Определение № 4195 от 22.11.2019 г. по в.ч.т.д. № 1827/2019 г. и др./

Също така уговорената неустойка за неизпълнение на задължението на кредитополучателя за предоставяне на обезпечения /банкова гаранция или две физически лица-поръчители/ по кредита е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Същата излиза от присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Не е ясно какви вреди покрива същата и доколкото оскъпява допълнително кредита, заобикаля изискванията на ЗПК.

Отделно тази уговорка води до значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца, и не отговаря на изискването за добросъвестност, в частност лишава длъжника от право на избор и възможност за индивидуално договаряне.

Също така, при условие, че финансовата институция е длъжна да оцени платежоспособността на потребителя в съответствие с изискването на чл. 16 ЗПК, а с уговорената неустойка се цели да се обезщетят вредите от евентуална фактическа 3 неплатежоспособност на длъжника, то последното е в противоречие с цитираната разпоредба на закона.

Извършвайки проверка на договора за кредит за необходимите реквизити по чл. 11 ЗПК и тълкувайки уговорките в него, съдът приема, че ГПР не е надлежно посочен, което само на това основание води до недействителност на договора, съгласно чл. 22 ЗПК. Този извод може да се направи и без да са необходими специални знания, защото в посочения размер на ГПР не е включена сумата за неустойка за не предоставяне на обезпечение, което не се оспорва от кредитора.

В случая нищожността на клаузата за неустойка е толкова съществен порок, че води до нищожност на целия договор. Уговаря се допълнително обезщетение при неизпълнение надхвърлящо предвиденото в чл. 33, ал. 2 ЗПК. Умишленото невключване в посочения по кредита ГПР на изначално дължими суми за неустойки води до нищожността на целия кредит, на основание чл. 19, ал. 4 ЗПК. В самия договор за кредит ГПР е некоректно посочен, доколкото в него не е включен този допълнителен разход (неустойката), който длъжницата следва да понесе. Налице е заблуждаваща търговска практика, която в случая води и до недействителност на целия договор за кредит, на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Налице е многобройна практика на СЕС и националните съдилища в тази връзка, с която страните са запознати и настоящият състав не намира за необходимо да преповтаря.