Определение № 884 от 26.03.2025, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 521/2025
- Вид
- Определение № 884
- Подписан
- 26.03.2025
- В сила
- 26.03.2025
- Състав
- Мариана Георгиева Карастанчева, Кирил Градев Стоянов, Пламена Костадинова Георгиева Върбанова
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.329 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.59 · Семеен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 884 гр. Бургас, 26.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мариана Г. Карастанчева
Членове:
Кирил Гр. Стоянов
Пламена К. Г. Върбанова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20252100500521 по описа за 2025 година
Постъпила е молба от А. Н. А. , ЕГН ********** – ответник по гр.д.№349/24 по описа на РС – Айтос против решение №8 от 13.01.2025 г. в частта му с характер на определение, с което съдът се е произнесъл по молбата на същата по чл.248 от ГПК – за допълване на постановеното решение в частта за разноските и присъждане на такива в полза на молителката. Постановения съдебен акт се оспорва като неправилен поради нарушение на материалния закон , необосновано и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е посочил ,че според чл.329 ал.1 от ГПК съдебните разноски по брачни дела се възлагат върху виновния или недросъвестния съпруг. В случая съдът не се е произнесъл по вината и поради това разноските остават така както са направени. В процесния случай иска за прекратяване на брака е кумулативно съединен с искове по чл.59 от СК , по чл.143 от СК като едновременно с това са предявени и насрещни искове. В случая е невъзможно постигането на споразумение , поради което страната се е отнесла до съда. Липсващата воля на страните се замества от съдебното решение. В процесния случай претенцията на А. А. е уважена и е отхвърлена тази на ищеца в частта относно местоживеенето на детето , упражняването на родителските права и издръжката – т.е. – потвърждава се позицията на А. А. и се отхвърля становището на другата страна – А. А.. Това налага отговорността за разноски да се подчини изцяло на правилата на чл.78 от ГПК. В случая ответницата е ангажирала правна помощ и е направила разноски , за да се защити от незаконосъобразните действия на ищеца. Поради това се моли да се отмени акта на РС и да се допълни решението като се присъдят сторените от А. А. разноски по делото.
В законоустановения срок становище – отговор по молбата от насрещната страна А. А. не е постъпил.
След преценка на доказателствата по делото , съдът приема за установено следното:
1
С решение №261 от 26.11.2024 г. районният съд се е произнесъл по дело №349/24 г. по описа на РС – Айтос , по което са били кумулативно съединени брачни искове с основание СК. Постановено е прекратяване на брака между страните без съда да се произнася по въпроса за вината. Постановени са мерки по отношение на детето , издръжка за същото – за минал периоди за в бъдеще като са присъдени и такси по сметка на съда в тежест на страните. Не са присъдени разноски.
След постановяване на решението А. А. е депозирала молба по чл.248 от ГПК – за изменение на решението - допълване на същото в частта за разноските като иска да й бъдат присъдени 600 лв. съдебно деловодни разноски. Представен е списък е разноските се дължат основателно за сторената от процесуалния представител защита. В отговора на молбата основателността се оспорва като се твърди , че липсва искане за присъдане на разноски от страна на А. А., въпреки представянето на списъка по чл.80 от ГПК и договора за правна помощ.
Съдът е констатирал , че с решението са били уважени искове на ищеца А. А. за допускане на развод без произнасяне на вината , за родителските права на детето да бъдат предоставени на майката , местоживеенето на детето М. да бъде при майката, определил е режим на лични отношения , бащата е осъден да заплаща издръжка. Уважен е и насрещния иск на ответницата за възстановяване на предбрачното фамилно име и за издръжка за минало време. Констатира се , че ответницата е депозирала списък по чл.80 от ГПК и договор като съдът е направил извода , че тези действия на страната представляват недвусмислено искане за присъждане на разноски. Действително в решението съдът не се е произнесъл по разноските. По брачни дела разноските се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг. Когато няма вина , разноските остават в тежест на всеки от тях , както са направени. В случая волята на съда е че след като не се е произнесъл – то разноските остават за страните така , както са направени. Поради това молбата на А. А. е оставена без уважение.
Жалбата е допустима – подадена е от надлежна страна в законоустановения срок и по същата се дължи произнасяне.
По основателността на жалбата съдът съобрази следното:
Жалбоподателката е ответница по кумулативно съединени брачни искове по Семейния кодекс. Съдът е постановил прекратяване на брака без да се произнася по вината. Съответно по разноските се е произнесъл , че същите остават за страните така , както са направени.Възраженията в жалбата са несъстоятелни. Законосъобразно и правилно районният съд е отбелязал , че в процесния случай относно разноските е нА.це специалната разпоредба на чл.329 ал.1 от ГПК , която изключва приложението на общата на чл.78 от ГПК. Изрично е посочено , че при непосочване на вината разноските по делото остават за страните така както са направени от всеки от тях. Процесния случай е такъв – постановяване прекратяване на брака при непосочване на вината – следователно на основание разпоредбата на чл.329 ал.1 от ГПК разноските остават в тежест на всяка една от страните – така , както са направени – както е постановил и съда. Присъждането на разноски в полза 2 на една от страните е изключено. Аргументите , които се изтъкват в жалбата и от която жалбоподателката се опитва да черпи права в своя полза – да й бъдат присъдени разноските по делото в случая са правно ирелевантни. Критерия е визиран в специалната разпоредба на чл.329 ал.1 от ГПК и съдът се е съобразил с нея. Поради това жалбата против съдебния акт за допълване на съдебното решение в частта му за разноските се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По гореизложеното и на основание чл.248 от ГПК , Бургаският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на А. Н. А. , ЕГН ********** – ответник по гр.д.№349/24 по описа на РС – Айтос против решение №8 от 13.01.2025 г. , в частта с характер на определение , с което съдът се е произнесъл по молбата на същата по чл.248 от ГПК – за допълване на постановеното решение в частта за разноските и присъждане на такива в полза на молителката.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3