Решение № 328 от 16.07.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 328 гр. Плевен, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Д. В. Д. като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20264400500565 по описа за 2026 година Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 304/06.03.2026 г. по гр.д. № 5227/2025 г. ПлРС е изменил на основание чл. 59 ал. 9 от СК установените с решение № 331/15.03.2025 г. по гр. д. № 6677/2024 г. по описа на ПлРС родителски права, местоживеене, лични отношения и издръжка на малолетните деца В., роден на *** г. и К., родена на *** г. като е предоставил родителските права по отношение на децата на бащата Л. В. Т., на който е предоставил и ползването на семейното жилище в гр. П., а на майката М. М. П. е определил режим на лични контакти с децата и същата е осъдена да заплаща месечна издръжка за всяко от децата в размер на 156 евро, считано от датата на подаване на ИМ – 09.09.2025 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване. С оглед изхода на делото ПлРС е присъдил разноски и държавни такси по делото.

Недоволна от постановеното решение е останала въззивницата М. М. П., която чрез пълномощника си адвокат Р. И. го обжалва в законния срок. В жалбата се излагат подробни доводи за неправилност, необоснованост и 1 незаконосъобразност на постановеното решение. Според въззивницата в постановеното решение не са посочени доказателствата, на базата на които е направен извод, че е налице промяна на обстоятелствата, обосноваваща промяната на упражняването на родителските права по отношение на децата.

Поддържа се, че децата в добро състояние и желаят да живеят с майката, при която живеят и към момента, които обстоятелства са установени със социалния доклад по делото. Според въззивницата неправилно първоинстанционният съд е кредитирал само показанията на свидетелите посочени от ищеца, които са заинтересовани от изхода на спора и не е кредитирал показанията на посочените от нея свидетели, които не са заинтересовани от изхода на делото, както и счита, че събраните по делото в първата инстанция доказателства установяват възможностите й като родител да упражнява родителските права и по отношение на двете деца, непосредствените грижи, които полага за тях, ниската възраст на децата, в която се нуждаят от непосредствени майчини грижи, обстоятелството, че ищцата и децата продължат да живеят в семейното жилище, в което са отрасли и се чувстват добре в него. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е оставил без разглеждане насрещните искове за присъждане на увеличен размер на издръжката на децата занапред, тъй като от първоначалното определяне на издръжката е изминал значителен период от време, през който нуждите на децата са нараснали. Посочва се, че семейното жилище е закупено от нея след прекратяване на брака между страните и следва да бъде предоставено на нея. В заключение се иска от въззивният съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове с правно основание чл. 59 ал. 9 от СК и да уважи предявените насрещни искове с правно основание чл. 150 от СК за изменение на определената издръжка за децата. Представени са писмени доказателства и договор за правна помощ за въззивната инстанция.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК ответникът по въззивната жалба Л. В. Т. чрез пълномощника си адвокат В. Я. оспорва основателността й, като излага подробни възражения. Поддържа, че по делото е установено, че майката не полага добри грижи за децата след развода между родителите, че децата се чувстват добре при бащата и прекарват повече време с него и семейството му, че майката работи на две места, съжителства с друг мъж и децата прекарват реално време в жилището на съжителя на майката, а не в дома си, че децата са оставяни сами, заедно с дете на този съжител и се грижат сами за себе си в голяма част от времето, че майката няма възможност да подпомага интересите 2 на децата и е спряла спортните занимания на детето В., че отношението между бащата и децата се влошило след завеждане на делото, което според ответника по жалбата е индиция, че същите са манипулирани от майката. Поддържа се, че между бащата и децата има изградена силна емоционална връзка и в интерес на децата е да съжителстват и с двамата си родители, но ответницата няма желание за споделено родителство. Счита се, че правилно е отхвърлен предявения насрещен иск от майката, тъй като обстоятелствата, на базата на които е определена издръжката на децата не са се променили значително през периода от м. март 2025 г. до постановяване на решението. Признава се обстоятелството, че след постановяване на обжалваното решение ответникът по жалбата е прехвърлил на въззивницата собствеността върху бившето семейно жилище и същото е изключителна нейна собственост и не се оспорва представения с въззивната жалба нотариален акт, обективиращ сделката.

Представят се договор за правна помощ за въззивната инстанция и списък на разноските.

В о.с.з. въззивницата М. П. се явява лично и чрез пълномощника си адвокат И. поддържа подадената въззивна жалба, като претендира направените по делото разноски. Представя списък на разноските.

В о.с.з. въззиваемата страна Л. Т. се явява лично и чрез пълномощника си адвокат Д. оспорва подадената въззивна жалба и поддържа депозирания писмен отговор. Представя списък на разноските.

В о.с.з. заинтересованата страна „Отдел закрила на детето” при ДСП гр. Плевен не се представлява, но представя актуален социален доклад по делото.

Плевенският окръжен съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата и въззивната инстанции доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, допустима е и следва да бъде обсъдена по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Предмет на разглеждане в производството по делото са предявени искове с правно основание чл. 59 ал. 9 от СК от бащата Л. Т. и насрещни с 3 правно основание чл. 150 от СК от майката М. П., като бащата иска от съда да постанови промяна на упражняването на родителските права по отношение на децата им В., роден на *** г. и К., родена на *** г., определени с решение № 331/15.03.2025 г. по гр. дело № 6677/2024 г. по описа на ПлРС, а майката иска от съда увеличение на определената с посоченото решение месечна издръжка на децата на 178,95 евро /350 лв./. От двамата родители се твърди промяна на различни обстоятелства, при които са уредени отношенията им във връзка с децата, като според бащата е налице неглижиране на децата от майката и липса на добра родителска грижа от нейна страна, а според майката нуждите на децата изискват заплащане на по-висок размер на месечната издръжка.

За да постанови атакуваното решение, с което е уважил предявените искове с правно основание чл. 59 ал. 9 от СК от бащата ПлРС е приел, че обстоятелствата свързани с полагане на родителските грижи по отношение на децата са се променили през периода от първоначалното определяне на режима на упражняване на родителски права до датата на приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство. В мотивите на решението си ПлРС погрешно е посочил първоначално като правна квалификация на предявените искове чл. 127 от СК, а не чл. 59 ал. 9 от СК, а в диспозитива на решението си не е посочил изрично, че се изменят утвърдени с влязло в сила съдебно решение отношения между децата и родителите и произнасянето по-скоро извежда извод за уважаване на искове по чл. 127 от СК, но доколкото все пак в мотивите си ПлРС е посочил на друго място, че е сезиран с иск с правно основание чл. 59 ал. 9 от СК и е обсъждана промяна на обстоятелствата при децата, въззивният съд приема, че постановеното решение е допустимо и следва да се произнесе по правилността и законосъобразността му.

Съгласно разпоредбата на чл. 59 ал. 9 от СК, ако обстоятелствата във връзка с местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59 и 142 – 144 вкл.

СК се изменят, съдът по молба на единия от родителите, по искане на Дирекция "Социално подпомагане" или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови.

Съобразявайки постановките на ППВС № 1 от 12.11.1974 г. по гр.д. № 3/1974 г. въззивният съд приема, че следва да извърши преценката по чл. 59 4 ал. 9 от СК при следните принципни положения: 1. Съдът следи служебно за ефикасността на взетите мерки и за правилното упражняване на родителските права, като съобразява промени, изразяващи се в: а) невъзможност да се изпълни решението поради поведение на самото дете; б) нерационален режим, като в течение на изпълнението му мерките са се оказали неблагоприятни за детето; в) болест на детето и невъзможност за прилагане на мерките; г) други случаи. 2. От значение за спора са промените, изразяващи се в промяна на положението на детето, като: а) влошаване условията при родителя, на когото е предоставено детето, или пък подобряване условията на живот при другия родител, като под условия на живот се разбират не само жилищните и битовите условия, но и социалната среда и другите обстоятелства в решението по чл. 127 ал. 2 от СК б) изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява родителските права поради заболяване, осъждане на лишаване от свобода за дълъг срок, напускане пределите на страната и др.; в) загубване на родителския авторитет или фактическа невъзможност родителят да се справи с лоши прояви на детето, а другият родител е в състояние да повлияе положително; г) повторно встъпване в нов брак на единия от двамата родители с трето лице и др.. 4. От значение за спора са изменените обстоятелства, като: а) отчуждаване на детето по вина на отглеждащия родител спрямо другия родител или обратно; б) пречки на родителя, който отглежда детето, за осъществяване на личните отношения с другия родител; в) невръщане на детето след осъществяване на личните отношения от родителя, на когото не са предоставени за упражнение родителските права, или пък нарушаване по различни начини режима на детето, ако е във възпитателно заведение, отвличане на детето и т. н .; г) неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични грижи по отношение на детето. 5. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето (децата) и на ефикасността на мерките, които определят същото.

Въззивният съд приема също като принципно положение, че при наличие на установени по делото изменени релевантни обстоятелства, преценката относно изменението на определените мерки относно упражняването на родителските права, респ. режима на лични отношения по отношение на децата следва да се извърши при условията на разпоредбата на § 1 т. 5 от ДР на ЗЗДет. като се съобрази най-добрия интерес на децата към момента на постановяване на решението.

5

Плевенският окръжен съд приема от фактическа и правна страна следното:

Безспорно се установява от представените по делото в първата инстанция удостоверения за раждане на децата, че страните са родители на малолетните деца В., на 11 години към момента и К., на 8 години към момента, родени по време на гражданския брак между страните. Безспорно се установява, че с влязло в сила на 15.03.2025 г. решение № 331/15.03.2025 г. по гр. дело № 6677/2024 г. по описа на ПлРС бракът между страните, сключен през 2014 г. е прекратен с развод и е утвърдено споразумение между страните, по силата на което родителските права по отношение на родените от брака деца се предоставят на майката, на бащата е определен режим на лични контакти с децата и същият се е задължил да заплаща месечна издръжка за всяко от децата в размер на 325 лв., а семейното жилище в гр. П., което е бивша СИО е предоставено за ползване на майката с децата. Безспорно се установява, че в хода на настоящото производство, след приключване на съдебното дирене, но преди постановяване на първоинстанционното решение въззивницата е придобила изцяло собствеността върху семейното жилище чрез покупко-продажба и същото е нейна изключителна собственост към момента на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция.