Решение № 123 от 28.07.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Пловдив, 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Хр. Буюклиева

Членове:

Велина Ем. Антонова

Веселин Д. Хаджиев при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Димитър Анг. Ангелов като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255000600175 по описа за 2025 година Производството е по глава ХХІ от НПК.

Делото е било образувано във връзка с жалба на адв. И. И. – служебен защитник на подсъдимия С. М. И. срещу присъда рег. № 10/28.02.2025 г. по НОХД № 768/2024 г. на Окръжен съд – Хасково, наказателно отделение.

С посочения съдебен акт подсъдимият е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. 2 вр. чл. 198, ал. 1 НК, за което му е било наложено наказание при условията на чл. 58а, ал. 4 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК – една година и четири месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим. От така наложеното на подсъдимия С. М. И. наказание е било приспаднато времето на предварителното му задържане за нуждите на производството.

Със съдебния си акт първият съд се е произнесъл и за веществените доказателства и разноските по делото.

По отношение на приетия за разглеждане в наказателния процес граждански иск за причинените на пострадалата неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания, настъпили в следствие на причинената й телесна повреда, същият е бил уважен в пълния претендиран размер от 10000 лева, като сумата е била възложена за заплащане ведно със законната лихва, 1 считано от увреждането – 11.05.2024 г. до окончателното й изплащане.

В жалбата на адв. И. И. и подсъдимия се претендира, че не е било установено по безспорен начин, че извършеното престъпление е с правна квалификация по чл. 199 НК, доколкото употребената от него сила не е била насочена към сломяване на съпротивата на пострадалата, а е била в посока отнемане на вещта. Считат, че С. М. И. следва да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение по чл. 199 НК и да му бъде наложено наказание по чл. 198 НК, както и да понесе отговорност по чл. 133 НК, като наложеното наказание бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок, определен от съда. Същевременно се прави оплакване, че наложеното наказание е прекомерно тежко, предвид извършеното от подсъдимия и неговото чисто съдебно минало към датата на извършване на престъплението, както и съдействието му и признанието на вината за извършеното. Иска се, подсъдимият да бъде оправдан по обвинението за по-тежко наказуемия състав на престъплението грабеж, придружено със средна телесна повреда на пострадалата, като му бъде наложено условно наказание.

Постъпило е и писмено становище от адв. П. Т., назначен за повереник на частния обвинител и граждански ищец И. В. Д.. В същото се излагат подробни съображения в подкрепа на доводите, че присъдата е била постановена в унисон със събраната по делото доказателствена маса.

Повереникът изразява становище, че при постановяването й е била направена необходимата съпоставка между смекчаващите и отегчаващите наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства. В тази връзка намира подадената въззивна жалба срещу осъдителната присъда на ОС-Хасково за неоснователна. По отношение на размера на обезщетението за причинените от деянието неимуществени вреди счита, че обосновано съдът е определил неговия размер, изхождайки от конкретните обстоятелства, сред които характерът и начина на извършване на деянието, причинените физически и морални страдания, тяхната продължителност, начина на причиняването им и възрастта на пострадалата, стреса от преживяното и свързаните с това отрицателни душевни преживявания, както и обстоятелството, че причиненото увреждане представлява средна телесна повреда по смисъла на закона. За това, отчитайки изложените обстоятелства, повереникът на допълнителната страна намира, че съдът закономерно е уважил претенцията на пострадалата в размер на 10 000 лева, който правилно е преценил като необходим и достатъчен да го репарира. Поради изложеното, моли апелативния съд да отхвърли депозираната въззивна жалба срещу присъдата на окръжния съд и да потвърди постановения съдебен акт.

Представителят на Апелативна прокуратура гр. Пловдив счита жалбата за неоснователна. Излага съображения, че предвид процедурата, по която е било разгледано производството по делото, страните не могат да оспорват признатите фактически положения, които обуславят възприетата правна квалификация. Що се отнася до размера на наложеното наказание, прокурорът намира, че същото е доста снизходително, но поради липсата на съответен 2 протест, следва да се потвърди в определения размер. Счита, че отчетените от първия съд смекчаващи и отегчаващи обстоятелства не са ценени в ущърб на подсъдимия, като наложеното на дееца ефективно наказание лишаване от свобода би изпълнило възпиращите и превъзпитателните цели на наказанието.

В хода на съдебните прения частния обвинител и граждански ищец И. Д. и назначения й повереник адв. П. Т. молят да бъде изцяло потвърдена оспорената от подсъдимия и неговия защитник присъда.

Служебният защитник на подсъдимия – адв. И. И., в хода на съдебните прения, поддържа изцяло подадената жалба. Намира, че деянието, което е извършил неговият подзащитен е класически случай на грабеж по основния състав на престъплението. По отношение на телесната повреда на пострадалата намира, че по делото няма нито едно доказателства, че той умишлено е търсил подобна вреда спрямо пострадалата. Пледира, че е налице идеална съвкупност от две престъпления – грабеж и причиняване на средна телесна повреда но непредпазливост, тъй като употребената от подсъдимия сила е била насочена към вещта, а не към пострадалото лице с цел сломяване на съпротивата му. Моли апелативния съд, при произнасянето си да съобрази, че към момента на деянието подсъдимият е бил неосъждан и да замени така наложеното му наказание с едно, макар и по-високо, чието изтърпяване да отложи при условията на чл. 66, ал. 1 от НК.

Подсъдимият поддържа доводите на своя служебен защитник, като изразява съжаление за постъпката си.

В последната си дума И. предоставя на втората инстанция по претенциите си за намаляване на наказанието, като изразява надежда да получи условно наказание.

Въззивната инстанция, след като провери изцяло правилността на обжалваната присъда, съобразно правомощията си по чл. 313 и чл. 314 от НПК, въз основа на доказателствата по делото и предвид становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

Съдебното производство пред първия съд е протекло по реда на диференцираната процедура по чл. 371 т. 2 от НПК, при която подс. С. М. И. е признал изцяло фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил информирано съгласие да не се събират доказателства за тези факти, описани в обвинителния инструмент, а да се ползват вече събраните такива на досъдебното производство. Съдът е установил, че самопризнанието се подкрепя от събраните доказателства и с определение е допуснал провеждането на съкратено съдебно следствие, на основание чл. 371, т. 2 от НПК за тях. С нарочно определение по чл. 372 ал. 4 от НПК първата инстанция е допуснала съкратено съдебно следствие по този ред, като е разяснила на подсъдимия, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието му и събраните на досъдебното производство доказателства.

3

Въз основа на тях, окръжният съд правилно е приел за установени описаните в мотивите си фактически положения. Въззивната инстанция, след като провери изцяло правилността на обжалваната присъда, съобразно правомощията си, въз основа на доказателствата по делото и предвид становищата на страните, приема за установено следното:

Към месец май 2024 г. подсъдимият С. М. И., който живеел в Д., епизодично работел в строителството като помощник на своя вуйчо. Това не задоволявало нуждите му от средства и И. търсел неправомерни методи за снабдяване с пари.

На 11.05.2024 година, в обедните часове, подсъдимият И. се разхождал из Д. заедно с приятеля си Д. Д.. На ул. „В. Д.“, двамата забелязали движеща се пред тях възрастна жена - пострадалата И. Д.. Последната отивала към сградата на № * на посочената улица с намерението да нахрани котка в района на бившата си квартира. Д. носила в ръката си дамска чанта, съдържаща личните й документи, банкова карта, портмоне със 120 лева и мобилен телефон „Нокиа“ с калъфче. Подсъдимият огледал чантата на пострадалата и решил да я отнеме, като споделил намеренията си с Д.. Последният мълчаливо отклонил предложението за съдействие и се оттеглил в района на близкото училище, където приседнал и видял, че подсъдимият последвал пострадалата.

Д. спряла до един от гаражите на ул. „В. Д.“ № *, като С. И. я приближил и започнал да й задава въпроси. Поведението на подсъдимия притеснило жената, която стиснала здраво чантата си и се отдалечила, но И. тръгнал след нея и отново настоятелно продължил да й задава въпроси. В даден момент, Д. приклекнала, за да постави храна на котката. Тогава И. хванал носената от пострадалата дамска чанта и със сила започнал да я дърпа. Д. се съпротивлявала и също дърпала чантата към себе си. В резултат на посоченото, дръжките на чантата се скъсали, а пострадалата паднала на терена – първо опряла коленете си на настилката, а след това се строполила върху лявата страна на тялото си. Падането на пострадалата позволило на И. да вземе чантата от ръцете й. След това той побягнал по улицата, а Д. се развикала за помощ. Д. Д. също се провикнал. Виковете им били чути от М.

С., който се прибирал от пазар и слизал от лекия си автомобил. Когато видял пострадалата, която познавал като своя бивша съседка, да лежи на терена, а срещу себе си – тичащ и стискащ до гърдите си чанта млад мъж, С. препречил пътя на подсъдимия, който паднал и изпуснал отнетото, а след това бързо се изправил и се отдалечил от мястото. С. взел чантата и я предал на Д., а след това сигнализирал за случилото се в РУ-Д. с молба за оказване и на медицинска помощ. Пристигналият на мястото екип на ЦСМП прегледал пострадалата и препоръчал отвеждането й в болница, но тя отказала, считайки, че не се нуждае от специално лечение. След това Д., С. и пристигналите полицейски служители Д. И. и С. Н. се отправили към сградата на районното полицейско управление в Д., където Д. и С. описали външните физически белези на нападателя. С. предал оптичен диск със запис от монтирана в дома му камера за видеонаблюдение. По-късно пострадалата се 4 прибрала в дома си. Вечерта усетила увеличаващи се болки в лявата тазобедрена област, което било повод да потърси лекарска помощ. В 19,40 часа на инкриминираната дата (11.05.2024 година) тя постъпила в М.- Х., където след извършено рентгеново изследване било установено счупване на шийката на лявата бедрена кост. Било проведено оперативно лечение за открито наместване на костта с вътрешна фиксация. На 17.05.2024 година Д. била изписана с препоръки за домашно лечение. Изготвената на подготвителната фаза съдебномедицинска експертиза по писмени данни потвърдила вида на констатираната по време на стационарното лечение телесна увреда – „счупване на шийката на лявата бедрена кост“, което е довело до трайно затруднение в движението на долния ляв крайник за период, по-дълъг от 30 дни. В писмения доклад на експерта било уточнено, че причина за фрактурата е падане на терен и съприкосновение между него и лявата страна на тялото, в резултат на което последвал удар върху костта. Отбелязано било също така, че травмиращата сила се е разпространила по протежението на шийката и е довела до т. нар. „впиваща фрактура“. Експертът е приел като възможна „приклекнала позиция“ на тялото преди установяването му (падането) върху терена.

Оценителна експертиза, назначена на подготвителната фаза, е изследвала средната пазарна цена на намиращите се в дамската чанта вещи, както и на самата чанта. В писмения си доклад експертът посочил, че извършеното пазарно проучване в три различни източника на информация е установило следните приблизителни продажни цени на огледаните и фотографирани от разследващия предмети (протокол за оглед на веществени доказателства от 11.05.2024 г.): на дамската чанта – 12 лева; на дамското портмоне – 4,50 лева; на мобилния телефон марка „Нокиа“ – 30 лева и на кожения калъф за него – 2 лева.