Решение № 3947 от 17.11.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3947 гр. София, 17.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Н.Н.Ч. при участието на секретаря Р.М.Л. като разгледа докладваното от Н.Н.Ч. Гражданско дело № 20211110128120 по описа за 2021 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на следните суми: 1680,30 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. ведно със законната лихва от 04.03.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 264,04 лв. за периода от 15.09.20.. г. до 23.02.2021 г., сумата от 45,62 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.20.. г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 04.03.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 7,61 лв. за периода от 31.03.20.. г. до 23.02.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 12828/2021 г. на СРС, 153 състав. Ищецът претендира и разноски за исковото производство.

Ищецът твърди, че ответникът е собственик на топлофициран имот, находящ се в гр.

София, общ. ..., и на осн. чл. 153, ал. 1 ЗЕ с придобиването му е станал и клиент на „Т.С“ ЕАД при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за периода от м.05.2017 г. до м.04.2020 г. на ответника топлинна енергия, като клиентът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия в сила от 10.07.2016 г. ползвателя на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията от датата на публикуването на фактурите в интернет страницата на продавача, като не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява след изтичане на срок от публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.

Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Навежда твърдения за погасяване на търсените от ищеца вземания с изтичане на тригодишна погасителна давност като периодични такива по смисъла на чл. 111, б. в) ЗЗД. Намира, че ищеца не е доказал 1 предоставянето на топлинна енергия, като не е съставил и съответно предявил фактури за плащане на ответника. Оспорва наличието на договор между ищеца и дружество за топлинно осчетоводяване, като сочи също, че не са били извършвани измервания съгласно изискванията на чл. 49 от Наредба 16-334. Твърди още, че не е било извършено отчитане и разпределение по съответния ред, както и че не са му били представяни отчети, сметки или изравнителни сметки, които да заплати.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Т.С” ЕООД не оспорва исковете.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.

Предявеният иск е за задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия и такси дялово разпределение. Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

От приетия по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот от 20.06.2013 г. по нот. д. № 31/2013 г. на Е.Х. - нотариус при Софийски районен съд се установява, че ответникът е придобил изцяло правото на собственост върху процесния имот - апартамент № .. в гр. София, .. към исковия период. По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).

В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. В този смисъл той е потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период. Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия. Договорът касае доставка на топлинна енергия до обект с абонатен № ...

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона 2 топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на топлинен счетоводител.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, съгласно което за процесния период по отношение на сградата, в която се намира имота на ответниците, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер, който е преминал съответен метрологичен контрол, е начислена топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция, която съвпада с данните, отразени в издадените от ищеца фактури. Експертизата е установила, че в топлоснабдения имот е имало 1 бр. радиатор с поставен индивидуален разпределител, който е отчетен през отоплителните сезони, попадащи в исковия период. Топлата вода е начислявана на база брой потребители /3 лица/, по 140 литра на ден за един човек, поради липсата на узаконен водомер за топла вода съгласно чл. 69, ал. 2 от Наредба № 16-334/2007 г., а след узаконяването му от 01.07.2017 г. по реален отчет по т.5.2 от приложението към Наредба № 16-334/2007 г. Топлинната енергия, отдавана от сградната инсталация, е разпределяна на база пълен отопляем обем на имота – ..4 куб.м. съгласно т.6.1.1 от приложението към Наредба № 16-334/2007 г. Съгласно заключението дяловото разпределение е извършено в съответствие с нормативната уредба, отчетените показания на общите и индивидуални уреди, като количеството доставена топлоенергия е на стойност 1653,82 лв. От представените от помагача доказателства /протоколи за отчет на УДР/ се установява, че е осигурен достъп до имота за извършване на отчитането на уредите през исковия период.

С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба / Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването/ –за топлинна енергия за отопление на имот, за битово горещо водоснабдяване и отдадена от сградната инсталация.

При изчисляване на сумата за отдадената топлинна енергия от сградна инсталация е съобразен пълният отопляем обем на имота, както и цената на ТЕ за месеците с активно отопление, попадащи в исковия период.

Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът кредитира напълно заключенията на съдебно-техническата експертиза, която е отчела именно реално доставеното количество топлинна енергия през исковия период. Според вещото лице размерът на дължимата цена за доставена топлинна енергия възлиза на 1653,82 лв.

Основателна е и претенцията за заплащане на дължимата годишна такса за извършваната услуга за дялово разпределение в размер на 45,62 лв. /съобразно заключението на експертизата и предвид, че тя не е включена в стойността на потребената топлинна енергия/. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т.С” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.

Направеното в срок правопогасяващо възражение на ответника за погасяване на 3 претенциите по давност е частично основателно.

Съгласно Тълкувателно решение от 12.04.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело №3/2011г. задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите условя падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл.111, б.”в” ЗЗД. В Общите условия, действащи през исковия период, е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45 –дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.

Следователно задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни – както вече бе отбелязано според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Т.е. за погасени по давност следва да се считат всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата подаване на исковата молба/заявлението - преди 04.03.20.. г., или вземането за доставена ТЕ до 31.12.2017 г., като непогасено по давност в случая е вземането за доставена ТЕ за периода 01.01.20.. г. - 30.04.2020 г., което е на стойност 1234,97 лв.

Ответниците не доказаха погасяване на тези задължения, с оглед на което исковете за главница се явяват основателни до посочените размери.