Определение № 2633 от 10.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2633 гр. София, 10.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Весела Т. Аврамова като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно частно наказателно дело № 20261100604676 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава XXII НПК.

Образувано е по частна жалба на подсъдимия П. А. К., чрез адвокат Г.

М. от САК, редовно упълномощен процесуален представител, срещу протоколно определение от 24.06.2026 г., постановено по нохд № 2861/2026 г. по описа на СРС, НО, 129 състав, с което първият съд, в хода на проведеното по делото разпоредително заседание, е оставил без уважение искането на защитника на подсъдимия К. за прекратяване на съдебното производство по делото и за връщането му на Софийска районна прокуратура, с цел отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство съществени процесуални нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.

С депозираната срещу първоинстанционното определение частна жалба се твърди, че в обвинителния акт не са посочени конкретните правни норми, които следва да запълнят диспозитива на престъпленията по чл. 270, ал. 1 НК; по чл. 343, ал. 3, б. „а“, пр. 2, вр. с ал. 1, б. ‚б“, пр. 2, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК и по чл. 339, ал. 1 НК, за които подсъдимия К. е предаден на съд, предвид на това, че същите имат бланкетен характер. В конкретния случай защитата на подсъдимия К. счита, че подсъдимият не разбира „какво е следвало да извърши или да не извърши“ за да не осъществи състав на престъпление, защото липсват конкретни правни норми, които запълват диспозицията на нормата. Относно обвинението, касаещо престъплението по чл. 270, ал. 1 НК се твърди, че държавното обвинение не е посочило в обвинителния акт обективен съставомерен признак, а именно „орган на власт“, поради което не става ясно, дали прокурора приема, че полицейските служители са орган на власт. По отношение на обвинението, с твърдение за извършено от подсъдимия К. престъпление по чл. 339, ал. 1 НК се сочи, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не се съдържат твърдения, че 1 откритите вещи са оръжия и боеприпаси, а също така и не става ясно според жалбоподателя, как подсъдимия е осъществявал власт върху откритите вещи, предмет на престъплението, т.к. липсват факти относно „държането“ на процесните вещи. На последно място се твърди, че е налице противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт, касателно времето на инкриминираното деяние, т.к. в обстоятелствената част е посочена единствено датата 27.04.2023 г., докато в заключителната част времето на инкриминираното деяние е посочено, че е от неустановена дата до 27.04.2023 г. или на която дата са извършени процесуално следствени действия по претърсване и изземване. Моли се за отмяна на обжалваното определение, постановено от първия съд, за прекратяване на съдебното производство по делото и за връщането му на прокуратурата за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения, т.к. с тяхното допускане се засяга възможността подсъдимия К. да разбере обвиненията, за които е предаден на съд и да организира защитата си.

Въззивният съд след като се запозна с материалите по делото, с изложеното в частната въззивна жалба, както и с обжалваното първоинстанционно определение, намери за установено следното от фактическа страна:

С внесен от Софийска районна прокуратура в Софийски районен съд обвинителен акт е повдигнато на подсъдимия П. А. К. обвинение с твърдения за извършено от него на 23.04.2023 г., около 22:00 часа престъпление по чл.

270, ал. 1 НК; за извършено от него на 23.04.2023 г., около 22:15 часа престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, пр. 2, вр. с ал. 1, б. ‚б“, пр. 2, вр. с чл.

342, ал. 1, пр. 3 НК и за извършено от него от неустановена дата до 27.04.2023 г. престъпление по чл. 339, ал. 1 НК.

Въззивният съд след като се запозна със съдържанието на атакувания пред него съдебен акт констатира, че първоинстанционният съд, при обсъждане на въпроса по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, е счел, че в хода на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия и пострадалото лице, както и че обвинителния акт отговаря на предвидените в разпоредбата на чл. 246, ал. 2 НПК императивни изисквания, а също и на установения в Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС задължителен минимален стандарт. Първият съд е намерил още, че при изготвяне на обвинителния акт не са допуснати и очевидни фактически грешки, които да налагат тяхното отстраняване по реда на чл.

248а, ал. 1 НПК. Първият съд е оставил без уважение, като неоснователни, възраженията на защитата на подсъдимия, касаещи твърдения за неяснота на обвинителния акт, за което е изложил подробни мотиви. Първият съд е посочил, че не е налице противоречие между обстоятелствената и заключителната част на обвинителния акт, както и че в същия ясно и точно са посочени всички съставомерни признаци от обективната страна на трите престъпления, за които е повдигнато обвинение на подсъдимия К., а именно: кои задължения подсъдимия К. не е изпълнил; правомощията на полицейските 2 органи, като орган на власт; фактическите действия, осъществени от подсъдимия, които пречат на полицейските органи да изпълнят своите задължения, касателно престъплението по чл. 270, ал. 1 НК; нарушените правила от ЗДвП, с които се запълва бланкетния характер от състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, б. „а“, пр. 2, вр. с ал. 1, б. ‚б“, пр. 2, вр. с чл.

342, ал. 1, пр. 3 НК; фактическите действия, чрез които подсъдимия К. е упражнявал фактическа власт върху оръжията и боеприпасите, предмет на обвинението по чл. 339, ал. 1 НК, които са описани подробно, както и че не е налице противоречие между обстоятелствената и заключителната част на обвинителния акт, относно времевите параметри на деянието, квалифицирано като престъпление по чл. 339, ал. 1 НК.

Въззивният съд, в хода на извършената от него проверка намира от правна страна следното:

Частната въззивна жалба е депозирана от активно легитимирана за това страна, а именно от подсъдимия П. А. К., чрез адвокат Г. М. от САК, редовно упълномощен процесуален представител и в рамките на предвидения законов 7-дневен срок, визиран в чл. 249, ал. 3 НПК.

Разгледана по същество частната въззивна жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното определение, постановено на основание чл. 248, ал. 6, вр. с ал. 5, т. 4 НПК в хода на разпоредителното заседание пред първия съд, потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.

Това е така, защото след като извърши необходимата цялостна проверка на атакувания съдебен акт, въззивният съд констатира, че първият съд е изпълнил в пълнота своите задължения, произнасяйки се по всички въпроси, очертани в процесуално правната норма на чл. 248, ал. 1 НПК, при което не се установяват допуснати процесуални нарушения в процесуалната му дейност, осъществена в хода на разпоредителното заседание по делото, включително и при обсъждане на въпроса визиран в нормата на чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК. Не може да бъде подминато, че от страна на първия съд е даден изключително мотивиран отговор на всички направени от страна на защитата на подсъдимия доводи и възражения, насочени към искането за прекратяване на съдебното производство по делото и за връщане на същото на прокуратурата, с оглед твърденията за допуснати в хода на досъдебното производство съществени, но отстраними процесуални нарушения на процесуалните правила, водещи към нарушаване на процесуалните права на подсъдимия и ограничаващи правото му на защита. Не може да бъде упрекнат първоинстанционния съд и затова, защото при своето произнасяне, по въпросите очертани в разпоредбата на чл.

248, ал. 1, т. 3 НПК, този съд се е съобразил и със задължителното за всички съдилища Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, където в т. 4.2. е разрешен въпроса за минималния обем от задължителна информация, която следва да съдържа обвинителният акт, за да е редовен от съдържателна страна.

Независимо, че в частната въззивна жалба се излагат доводи и възражения, които са идентични с вече релевираните в хода на разпоредителното заседание пред първия съд и на които е даден мотивиран 3 отговор, настоящият съд е длъжен да ги разгледа като част от дължимата се въззивна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си по чл. 249, ал. 3 НПК.

Въззивният съд констатира, че в обстоятелствената и в заключителната част на обвинителния акт са изложени по ясен, точен и недвусмислен начин всички факти и обстоятелства, на които се гради обвинителната теза и които се субсумират под съставите на трите престъпления, за които е повдигнато обвинение на подсъдимия К.. В случая не се констатират в обстоятелствената и заключителната част на обвинителния акт факти и обстоятелства, с които да се утежнява процесуалното положение на подсъдимия и които от своя страна да водят до нарушаване на правото му на защита. Това е така, защото прокурора, внесъл срещу подсъдимия в съда обвинителен акт е описал в същия ясно и точно всички съставомерни от обективна страна факти, както и конкретни по отношение на подсъдимия фактически действия, за които се твърди от държавното обвинение, че са извършени от него и в резултат на които е настъпил вредоносния резултат, произтичащ от засягане на защитаваните в случая обществени отношения. Ето защо въззивният съд споделя извода на първия съд, че обсъжданият обвинителен акт, инициирал образуваното пред него съдебно производство, е редовен от външна страна, същият е ясен, поради което е и годен да постави фактическите и правни рамки на обвинението, с което на свой ред да очертае предмета на доказване по делото или в каквато насока е произнасянето на контролирания съд, материализирано в атакуваното пред въззивния съд определение. Това е така, защото, както в обстоятелствената част, така и в диспозитива на същия са посочени конкретните правила на поведение от ЗДвП, които според държавния обвинител е нарушил подсъдимия К. и които запълват бланкетния характер на вмененото му за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, пр. 2, вр. с ал. 1, б. ‚б“, пр. 2, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, както е описан и механизма, при който е реализиран обществено описания резултат, свързан с причинени на пострадалия телесни повреди, които осъществяват обективните признаци на средна телесна повреда.

Въззивният съд намира за неоснователни възраженията на защитата, изложени в частната въззивна жалба и в частта, в която посочва, че в обвинителния акт не се съдържа съставомерния за престъплението по чл. 270, ал. 1 НК признак „орган на власт“. Това е така, защото от съдържанието на внесения в съда обвинителен акт е видно, че държавният обвинител е посочил в същия така твърдения като липсващ съставомерен признак, поради което и възражението на защитата в тази насока се явява абсолютно неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение, каквото правилно е сторил първия съд.

На следващо място не се констатира и твърдяното от страна на защитата противоречие между обстоятелствената и заключителната част на обвинителния акт, касателно посочения времеви период на деянието, което се твърди да е извършено от подсъдимия К. и което е квалифицирано като престъпление по чл. 339, ал. 1 НК. Това е така, защото в обвинителния акт се 4 твърди, че подсъдимия К. е държал процесните оръжия и боеприпаси на адреса на който са намерени и иззети, при проведеното процесуално следствено действие претърсване и изземване от органите на досъдебното производство, както и че е държал същите без за това да е имал необходимото издадено му по реда на ЗОБВВПИ разрешение, поради което и в случая абсолютно житейски и логично обясним е или така, както и първия съд е посочил, касателно възприетия от прокурора времеви период на деянието, квалифицирано като престъпление по чл. 339, ал. 1 НК, а именно „от неустановена дата до 27.04.2023 г.“. Ето защо и в случая не се констатира твърдяното от защитата противоречие между обстоятелствена и заключителна част на обвинителния акт по отношение на времето на извършване на престъплението по чл. 339, ал. 1 НК.

Разпечатката съдържа 26 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1a1d21e5-7ba9-49ef-844c-d182ddf7843d