Решение № 2519 от 22.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2519 гр. Пловдив, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20255330113031 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от С. И. Ф., ЕГН: **********, против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 175330437, и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: 203508899, с която са предявени обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника „Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищеца сумата от 51,13 евро, представляваща заплатена при начална липса на основание сума по недействителен Договор за потребителски кредит с № ** г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба в съда – 06.08.2025 г. до окончателното плащане, както и за осъждане на втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 133, 23 евро /размерът на иска намален в с.з. на 17.03.2026г./, представляваща заплатена при начална липса на основание сума по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство от ** г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба в съда – 06.08.2025 г. до окончателното плащане.

Ищецът, твърди, че на ** г. сключил с „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит за сумата от 1300 лева. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора същият следвало да бъде обезпечен с поне едно от посочените в него обезпечения, като за тази цел на ** г. ищецът сключил с втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, който да обезпечи договора за кредит, по силата на който следвало да заплати в полза на „Ай Тръст“ ЕООД възнаграждение в размер на 900 лева.

1

Ищецът сочи, че заплатил по договора за потребителски кредит в полза на „Кредисимо“ ЕАД сума от 100 лева, а по договора за предоставяне на поръчителство в полза на „Ай Тръст“ ЕООД сума в размер на 450 лева. Счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен, предвид невключване в размера на ГПР на възнаграждението за предоставяне на поръчителство, а от недействителността на договора за кредит следвала й недействителността на договора за предоставяне на поръчителство, който се явявал лишен от основание.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК са постъпили писмени отговори на исковата молба от двамата ответници, с които същите оспорват предявените искове. Ответникът „Кредисимо“ ЕАД признава, че общият размер на дължимите плащания по кредита са 1584 лева, като кредитът е погасен доброволно, предсрочно от ищеца. Не оспорва твърдението на ищеца, че във връзка с договора за потребителски кредит е заплатил по сметка на „Кредисимо“ ЕАД сума в размер на 100 лева. Не оспорва твърдението на ищеца, че възнаграждението за предоставяне на поръчителство не е включено в размера на ГПР по кредита.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не спорят, а и от събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че между ищеца и първия ответник „Кредисимо” ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит с № ** г., по силата на който „Кредисимо” ЕАД е предоставил на С. Ф. в заем парична сума от 1300 лв., при посочен в договора лихвен процент от 38, 15% и ГПР 45, 58 %.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора, за обезпечение на процесния кредит, ищецът следвало да сключи с втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство. На **г. ищецът сключил с втория ответник процесния договор за предоставяне на поръчителство , по който следвало да заплати възнаграждение за поръчителството в размер на 900 лева в полза на „Ай Тръст“ ЕООД.

С доклада по делото, съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД обстоятелството, че в размера на ГПР по процесния договор за кредит не е включено възнаграждение за предоставяне на поръчителство.

Предвид горното и с оглед съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни съображенията на ищеца за недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, като не се споделя изложеното от ответника „Кредисимо” ЕАД в обратния смисъл. В случая е налице правоотношение по договор за потребителски кредит, като длъжникът по правоотношението – настоящ ищец, има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 вр. т. 12 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва със законоустановената потребителска закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за 2 потребителски кредит е недействителен. Регламента на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя.

В процесната хипотеза съдът намира, че ГПР по Договор за потребителски кредит с № **г. и общата дължима по кредита сума не са коректно посочени, тъй като възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Видно от раздел II чл. 4, ал. 2 от Договора в случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок (48 часа) кредитополучателят не предостави съответното обезпечение (сред които е и процесното), то ще се счита, че заявлението за кредит не е одобрено от кредитора и договорът не е породил действие.

Следователно възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключения договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит, а осигуряването на поръчител е условие за получаване на заема. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Предвид изложеното процесният договор за потребителски кредит се намира за противоречащ на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и на основание чл. 22 ЗПК същият е недействителен.

В продължение на развитите по-горе мотиви следва да се посочи, че за нищожен се намира и договорът за предоставяне на поръчителство от, тъй като същият се явява лишен от основание, предвид недействителността на договора за кредит, който той обезпечава и във връзка с който е възникнало правоотношението по поръчителството. Т.е. липсва необходимостта от сключване акцесорния договор. Същият е нищожен и на самостоятелно основание, отново поради липса на кауза за неговото съществуване.

В случая за поръчителят е уговорено възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника отговорността за плащане на сумите по кредита. При тяхното заплащане от поръчителя обаче, за последния се поражда регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми. Следователно поръчителят получава едно възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е платил подлежат на възстановяване. За длъжникът пък заплащането на възнаграждението се явява безпредметно, защото той всякога 3 ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при погасяването на кредита от поръчителя. В този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва престация от една от страните по договора – поръчителя, поради което и този договор се явява недействителен като лишен от основание.

Ответниците с отговора на исковата молба са признали получаването на претендираните с исковата молба суми. Предвид обстоятелството, че настоящият съдебен състав приема, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22, ал.1, т. 10 ЗПК, от което следва и недействителността на договора за поръчителство, като лишен от основание, ответниците дължат връщане на полученото по недействителните договори, което съвпада и с размера на исковата сума. Ето защо, предявените осъдителни кондикционни искове се явяват основателни.

По разноските:

По предявените искове на ищеца се следват разноски съгласно чл. 78, ал.

1 ГПК, които видно от представения по делото списък по чл. 80 ГПК възлизат в размер на 51, 13 евро за заплатена държавна такса.

В рамките на настоящото производство, на ищеца са предоставени правни услуги от адв. Д. М. от **, като съобразно Договор за правна защита и съдействие, е договорено възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Като взе предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, неявяването на адвоката в съдебно заседание, множеството на брой аналогични казуси в съдилищата в страната, по които е формирана богата и непротиворечива съдебна практика, съдът счита, че на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, в полза на адв. М. следва да се определи възнаграждение в размер от 245, 42 евро с включен ДДС, което да бъде заплатено от ответниците.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 175330437 да заплати на С. И. Ф., ЕГН: ********** сумата от 51,13 евро /петдесет и едно евро и тринадесет евроцента/, представляваща заплатена при начална липса на основание сума по недействителен Договор за потребителски кредит с № ** г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба в съда – 06.08.2025 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: 203508899 да заплати на С. И. Ф., ЕГН: ********** сумата от 133, 23 евро /сто тридесет и три евро и двадесет и три евроцента/, представляваща заплатена при начална липса на основание сума по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство от ** г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба в съда – 06.08.2025 г. до окончателното плащане.

4

ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 175330437 и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: 203508899 да заплатят на С. И. Ф., ЕГН: ********** сумата от 51, 13 евро /петдесет и едно евро и тринадесет евроцента/, представляваща съдебно – деловодни разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 175330437 и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: 203508899 да заплатят на адв. Д. М. от **, със съдебен адрес: ** сумата о т 245, 42 евро с ДДС /двеста четиридесет и пет евро и четиридесет и два евроцента/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца С. И. Ф., ЕГН: ********** .

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5