Определение № 561 от 22.07.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 561 гр. Враца, 22.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно частно гражданско дело № 20261400500436 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК във връзка с чл. 66, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 2435/21.05.2026 г., подадена от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, чрез процесуалния му представител адв. Р. Г. от АД „К. и Г.“, против протоколно определение № 121/13.05.2026 г., постановено по гр. д. № 333/2025 г. по описа на Районен съд – Оряхово, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за възстановяване на срока за подаване на въззивна жалба срещу Решение № 186 от 02.12.2025 г., постановено по същото дело.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния процесуален закон.

На първо място се поддържа, че районният съд неправилно е приел за недоказано наличието на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК. Според жалбоподателя такива обстоятелства са били изрично наведени и подкрепени с писмени доказателства, произтичащи от съдържанието на Ръководството на потребителя на Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и утвърдения от Висшия съдебен съвет образец на заявление за достъп до електронно дело. Поддържа се, че от тези официални документи следва разбирането, че получаването на електронни съобщения, призовки и съдебни книжа, чрез ЕПЕП предполага изрично заявено съгласие, чрез активиране на съответната функционалност. ПоР. липсата на подобно изрично заявление процесуалният представител на дружеството останал с убеждението, че съдебните книжа ще бъдат връчвани по общия ред.

Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд не е обсъдил подробно изложените възражения и представените във връзка с тях доказателства, а е основал изводите си единствено на разпоредбата на чл. 38а, ал. 3 ГПК, с което е нарушил задължението си да обсъди всички относими факти и доводи на страните.

Жалбоподателят поддържа, че несъответствието между законовата уредба и официалните указания на Висшия съдебен съвет относно работата с ЕПЕП представлява особено непредвидено и непреодолимо обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК.

1

Излага, че страната има основание да се довери на официалните указания на компетентния държавен орган и да формира оправдани правни очаквания, че при липса на изрично заявено съгласие за електронно връчване съдебните книжа няма да бъдат връчвани чрез ЕПЕП. В тази връзка се позовава и на практиката на Съда на Европейския съюз относно принципите на правната сигурност и защитата на оправданите правни очаквания.

Поддържа се още, че чл. 64, ал. 2 ГПК не поставя като самостоятелно условие доказването на липса на небрежност, а изисква единствено установяването на особени непредвидени обстоятелства, които страната обективно не е могла да преодолее и които са довели до пропускането на срока. Според жалбоподателя именно посоченото несъответствие между официалните указания и нормативната уредба е било пряката причина за пропускане на срока за въззивно обжалване.

Излагат се и оплаквания за нарушение на принципа на равенство на страните по чл. 9 ГПК. Твърди се, че ищцата е била призовавана по общия ред чрез призовкар въпреки, че също е имала достъп до ЕПЕП и не е заявила изрично желание за електронно призоваване.

Според жалбоподателя различният начин на връчване е поставил страните в неравностойно процесуално положение и представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното определение.

По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата за възстановяване на срока за подаване на въззивна жалба.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от Н. К., чрез процесуалния й процесуален представител, с който частната жалба се оспорва като неоснователна.

Въззиваемата страна поддържа, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, тъй като жалбоподателят не е доказал наличието на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, които да обосновават възстановяване на пропуснатия срок. Според нея изложените доводи, основани на Ръководството за работа с ЕПЕП и на принципа на оправданите правни очаквания, не могат да дерогират действието на императивната правна уредба относно електронното връчване.

Поддържа се, че решението е било редовно връчено чрез ЕПЕП, поР. което срокът за въззивно обжалване е започнал да тече от момента на надлежното връчване и е изтекъл преди подаването на въззивната жалба. Посочва се, че макар първоначалното заявление за достъп до електронното дело да не е съдържало изрично съгласие за електронно връчване, впоследствие процесуалният представител на ответното дружество многократно е извършвал процесуални действия чрез ЕПЕП, с което на основание чл. 38а, ал. 3 ГПК е дал съгласие за получаване по електронен път на изявления, документи, съобщения, призовки и съдебни книжа. Това съгласие не е било оттеглено по реда на чл. 38а, ал. 4 ГПК, поР. което извършеното електронно връчване е било надлежно.

В подкрепа на изложеното се позовава на Определение № 448 от 11.02.2025 г. по ч. т. д.

№ 70/2025 г. на ВКС, в което е прието, че извършването на процесуално действие чрез ЕПЕП представлява съгласие за електронно връчване, освен ако това съгласие не бъде изрично оттеглено.

Оспорва се и оплакването за нарушение на принципа на равенство на страните.

Посочва се, че процесуалният представител на ищцата е подавал документите чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ), а не чрез ЕПЕП, поР. което спрямо него не е възникнала хипотезата на чл. 38а, ал. 3 ГПК. Следователно различният ред на връчване е обусловен от различното процесуално поведение на страните, а не от неравното им третиране.

По тези съображения се моли частната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение – да бъде потвърдено.

2

За да се произнесе по частната жалба, въззивният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр.д. № 333/2025 г. по описа на Районен съд – Оряхово е образувано по искова молба, подадена от Н. И. К. срещу „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване недействителността на Договор за потребителски паричен кредит № 2951669, поР. противоречие със Закона за потребителския кредит, Закона за защита на потребителите и Закона за задълженията и договорите.

По делото е постановено Решение № 186 от 02.12.2025 г.

От данните по електронното дело се установява, че процесуалният представител на ответното дружество е поискал и получил достъп до делото чрез Единния портал за електронно правосъдие, като впоследствие е извършвал чрез портала процесуални действия в електронна форма. Преди изпращането на съобщението за постановеното решение по делото не е постъпило изявление за оттегляне на съгласието за електронно връчване по реда на чл. 38а, ал. 4 ГПК.

Съобщението за Решение № 186 от 02.12.2025 г. е изпратено на процесуалния представител на ответното дружество чрез ЕПЕП. Същото не е било изтеглено в седемдневния срок по чл. 41а, ал. 1 ГПК, поР. което първоинстанционният съд е приел, че връчването се смята за извършено на 10.12.2025 г.

Считано от тази дата е започнал да тече двуседмичният срок за въззивно обжалване на решението. Съобразно правилата за изчисляване на сроковете и с оглед настъпилите официални празнични и неприсъствени дни първоинстанционният съд е приел, че срокът за обжалване е изтекъл на 30.12.2025 г. При липса на подадена в този срок въззивна жалба решението е отбелязано като влязло в сила на същата дата.

С молба с вх. № 393/29.01.2026 г. ответното дружество, чрез процесуалния си представител, е подало въззивна жалба срещу Решение № 186 от 02.12.2025 г., съединена с искане за възстановяване на пропуснатия срок. В молбата е посочено, че за постановеното решение дружеството е узнало при връчване на поканата за доброволно изпълнение по издадения, въз основа на решението изпълнителен лист и че искането е направено в едноседмичен срок от узнаването.

Като основание за възстановяване на срока молителят е изложил, че процесуалният му представител не е очаквал съдебното решение да му бъде връчено чрез ЕПЕП, тъй като не бил заявил отделно и изрично съгласие за получаване на съобщения, призовки и съдебни книжа по електронен път. Поддържал е, че е формирал това убеждение въз основа на съдържанието на Ръководството на потребителя на ЕПЕП и на утвърдения образец на заявление за достъп до електронно дело, от които според него следвало, че електронното връчване предполага изрично активиране на съответната функционалност.

На основание чл. 66, ал. 1 ГПК на ищцата е изпратен препис от молбата за възстановяване на срока с указание за представяне на становище в едноседмичен срок.

В определения срок отговор не е постъпил.

С протоколно определение № 121 от 13.05.2026 г., постановено по гр. д. № 333/2025 г., Районен съд – Оряхово е оставил без уважение молбата за възстановяване на срока за подаване на въззивна жалба срещу Решение № 186 от 02.12.2025 г.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че процесуалният представител на ответното дружество, след като е поискал достъп до делото и е извършвал процесуални действия чрез ЕПЕП е дал съгласие за получаване по електронен път на съобщения, призовки и съдебни книжа по смисъла на чл. 38а, ал. 3 ГПК, като по делото не се установява това съгласие да е било оттеглено по реда на ал. 4 на същата разпоредба.

Приел е, че Решение № 186 от 02.12.2025 г. е било редовно връчено чрез ЕПЕП и тъй като 3 съобщението не е било изтеглено в срока по чл. 41а, ал. 1 ГПК, връчването се счита за извършено на 10.12.2025 г., от която дата е започнал да тече срокът за въззивно обжалване, изтекъл на 30.12.2025 г., докато въззивната жалба е подадена на 29.01.2026 г. Съдът е приел още, че изложените в молбата обстоятелства, свързани с възприетото от процесуалния представител съдържание на ръководството и формуляра за работа с ЕПЕП, не представляват „особени непредвидени обстоятелства“ по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, които да обосновават възстановяване на пропуснатия срок, поР. което е оставил молбата без уважение.

Въз основа на гореизложената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, и насочена срещу съдебен акт, подлежащ на самостоятелно обжалване на основание чл. 66, ал. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на въззивната проверка е протоколно определение № 121/13.05.2026 г., постановено по гр. д. № 333/2025 г. по описа на Районен съд – Оряхово, с което е оставена без уважение молбата на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД за възстановяване на срока за въззивно обжалване на Решение № 186 от 02.12.2025 г. При постановяване на обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че срокът за въззивно обжалване е бил пропуснат, поР. редовно връчване на съдебния акт чрез Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както и че не са налице доказани особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, които да обосновават възстановяване на срока.

Спорът се свежда до това дали решението е било надлежно връчено чрез Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и дали твърдяното несъответствие между нормативната уредба и публикуваните указания за работа с портала представлява особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ГПК страната, която е пропуснала установен от закона срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.