Определение № 1445 от 19.12.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1445 гр. Благоевград, 19.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас И.ов като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно гражданско дело № 20241200501232 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал.1 т. 1 от ГПК във връзка с чл. 83 ал. 2 от ГПК.

Депозирана е частна жалба от С. М. Г., ЕГН **********, на адрес: ***, чрез пълномощника адв. И. Я., който като ищец по гр.д. № 1622/2024г. по описа на РС Благоевград, моли въззивния съд да отмени Определение № 962/12.11.2024г. по гражданско дело № 1622/2024г. по описа на РС Петрич, с което съдът е оставил без уважение искането с правно основание чл. 83 ал. 2 от ГПК- за освобождаване на ищцата от заплащане на държавна такса и разноски при разглеждане на делото.

С частната жалба са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобраност на обжалваното определение, които по правната си същност са доводи за необоснованост и неправилното приложение на процесуалния закон от първоинстанционния съд. Сочи се с частната жалба, че ищеца по гр. дело № 1622/2024г. по описа на РС Петрич, е собственик единствено на л.авт. м. „***, който обаче е доста овехтял и не може да бъди източник на доходи за заплащане на държавна такса и разноски по делото.

Основното оплакване с частната жалба е, че съдът не е отчел обстоятелството че ищецът С.

М. Г. е с ЕР на ТЕЛК, където е посочено че е със 71 % неработоспособност поради заболяване от диабет. Навадени са доводи, че съдът е оставил без коментар обстоятелството, посочено в декларацията, че трудоострояването поради заболяването, е основание по смисъла на чл. 5 б. „о“ от ЗДТ.

Оспорват се с частната жалба като необосновани доводите на първоинстационния съд, на които същият се е позовал за да откаже искането за освобождаване на ищцата от заплащането на държавна такса и разноски по делото, като се излага становище че при съвкупния анализ на имущественото, семейното и здравословно положение на ищеца- С. М.

1

Г., ЕГН **********, безспорно се налага извода че същият не е в състояние да заплати дължимата държавна такса по делото, а още по-малко да покрие разноските по делото в хода на производството.

На изложените основания, иска се от въззивния съд да отмени атакуваното Определение № 962/12.11.2024г. по гражданско дело № 1622/2024г. по описа на РС Петрич, като бъде постановено ищеца С. М. Г., ЕГН **********, да бъде освободен и от заплащането на дължимата държавна такса във връзка с образуваното гр. дело, както и от разноски в хода на производството пред първоинстанционния съд.

За да се произнесе по оплакванията на частния жалбоподател, настоящият състав на ОС Благоевград, съобрази следното от фактическа страна:

Производството пред първоинстанционният съд е образувано въз основа на искова молба депозирана от С. М. Г., ЕГН **********, срещу Гаранционен фонд, с правно основание чл.432 от КЗ. Ищецът твърди че е пострадал от ПТП, настъпило на 03.05.2023г., около 11.30 часа в ***, като виновен за увреждането е правоспособният водач на л.авт. м. „*“, модел „*“, с рег. № *** К. Н. И.. Сочи се, че към момента на настъпване на ПТП, лекият автомобил не е имал сключена редовна застраховка „Гражданска отговорност“, поради което иска е насочен срещу Гаранционния фонд. Твърди се от ищеца че в резултат на настъпилото ПТП са му нанасени телесни увреждания и му е поставена диагноза- „Контузия на таза и лубмалните прешлени“, което е наложило лечение и възстановяване в домашни условия. Исковата претенция е за репариране на неимуществените вреди на ищеца С. М. Г., в резултат на претърпени болки, страдания, физически и психически дискомфорт и влошен стандарт на живота.

Иска се съда да постанови решение с което да осъди Гаранционен фонд да заплати на С. М.

Г., ЕГН **********, сумата 3 000лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава върху претендираното обезщетение от датата на изтичането на предвидения в закона три месечен срок от отправената покана- 10.04.2024г., до окончателното изплащане на дължимото.

С особено искане ищецът е поискал от първоинстанционния съд, на осн. чл. 83 ал. 2 от ГПК, да бъде освободен от заплащането на държавна такса и разноски в производството по образуваното гр. дело № 1622/2024г. по описа на РС Петрич, поради липса на парични средства за тяхното заплащане.

С ИМ са представени във връзка с искането по чл. 83 ал.2 от ГПК писмени доказателстваЕкспертно решение на ТЕЛК; декларация за имотно и семейно състояние; Решение за развод № 71 от 04.04.2017г. по гр.д. № 294/2017г. по описа на РС Петрич; Трудов договор № 104/12.07.2024г. Във връзка с молбата по чл. 83 ал. 2 от ГПК съдът служебно е изискал справки относно семейното, имущественото и финансовото състояние на ищеца. По делото служебно са изискани и събрани справки за притежавани от ищеца недвижими имоти, МПСта, трудови и др. доходи/приходи, наличие на регистрирани фирми на името на същото лице.

Въз основа на събраните доказателства в тяхната съвкупност, установява се че С. М. Г. е мъж 2 на * години, *, не притежава недвижимо имущество, собственик е на лек автомобил "**", закупен през 1994г., няма доходи, представляващи възнаграждения от рента, аренда, дивиденти от акционерни дружества и от дялово участие в други търговски дружества или от дейност като едноличен търговец, наеми или доходи от аренди на земи и др. Ищецът е с диагноза "*" с придружаващо заболяване "*", във връзка с което пожизнено е определена * трайна неработоспособност. Установява се по делото, че от 12.07.2024г. молителят работи във фирма "Т. М." ЕООД на длъжност "шофьор на товарен автомобил". Съгласно трудовия договор ищецът получава основно месечно възнаграждение 933 лева и допълнително възнаграждение 0.60%, а съгласно представената декларация за доходи- 1 300 лева.

Установява се от представеното съдебно решение, че ищецът е * от 2017г., има две деца - Д.

С. Г.- на *г. и С. С. Г.- на *г., упражняването на родителските права по отношение на които е предоставено на тяхната майка, като на ищеца е определен режим на лични контакти с децата. Бащата е осъден да заплаща месечна издръжка на всяко от децата си в размер на 130лв. за всяко едно от тях.

С обжалваното Определение № 962/12.11.2024г. по гражданско дело № 1622/2024г. по описа на РС Петрич, съдът е оставил без уважение искането на ищцата- С. М. Г., ЕГН **********, за освобождаване от заплащането на дължимата такса и разноски при разглеждането на делото, като неоснователно. Изложени са доводи, че твърдението на ищцата че не разполага с достатъчно средства не се подкрепят от представените с искането писмени доказателства, като съдът е достигнал до извода, че ищецът би могъл да заплати дължимата държавна такса във връзка предявените искове, в размер на 120.00лв.

При така изложеното от фактическа страна, съдът навежда следните правни доводи:

Частната жалба е процесуално допустима. Същата е депозирана пред съда компетентен за нейното разглеждане и в установения от закона срок за обжалването на постановеното от първоинстанционния съд определение. Жалбата изхожда от лице имащо правен интерес от въззивно обжалване и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен съдебен контрол от по- горната съдебна инстация.

С ТР № 6 от 15.01.2019г. на ВКС по тълк. дело № 6/2017г. на ОСГТК са дадени задължителни указания на съдилищата, че отсъствието на наведени оплаквания в частната жалба в какво се състои порочността на обжалвания съдебен акт, не е основание за оставянето и без разглеждане, като в този случай въззивният съд дължи произнасяне при условията на чл. 278 ал.2 от ГПК, като сам решава спорния въпрос по същество и може да събира доказателства, ако прецени това за необходимо. В този случай ограниченията относно обхвата на дейността на въззивната инстанция, предвидени в чл. 269 изр. ІІ от ГПК, не се прилагат в производството образувано по частна жалба, като съдът действа при условията на пълен, а не на ограничен въззив. В тази насока са и указанията дадени на съдилищата с ТР № 6 от 15.01.2019г. на ВКС по т.д. № 6/2017г. на ОСГТК. Поради изложените съображения, депозираната от С. М. Г. жалба е редовна, като същата следва да бъде разгледана от настоящия въззивен състав по същество.

Разпоредбата на чл. 83 ал. 2 от ГПК ясно и точно очертава критериите, които следва да се 3 съобразят при преценката от съда- може ли ищеца молител да бъде освободен по негово изрично искане- от предварително внасяне на дължимата държавна такса, както и от внасянето на разноски по образуваното въз основа на депозираната от него искова молба гражданско дело, като в тази насока константна е и съдебната практика/Определение № 567 от 29.10.2009г. по ч.гр.д. № 547/2009г. на ІІІ г.о. на ВКС на РБ/. Въпрос на фактическа преценка на съда, при спазване на тези критерии– материално и имуществено състояние на лицето, семейно положение, здравословно състояние, трудово заетост, възрастта и други конкретни обстоятелства, относими към възможността му да заплати дължимите такси и разноски в производството по делото.

Анализа на представените по настоящото дело доказателства от ищеца С. М. Г., във връзка с искането му за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по делото, сочат че той макар и с установено заболяване е работоспособен, полага труд при условията на редовно сключен трудов договор, като генерира трудови доходи, което е декларирал в размер на ***лв. месечно. Не се установи ищеца да разполага с други източници на доходинаеми, аренди на земеделска земя и др., участие в търговски дружества като няма данни да осъществява търговска дейност. Единствения месечен доход на С. М. Г. е заплатата която получава по трудов договор.

Въззивният състав на ОС Благоевград намира, че при правилно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е стигнал до погрешния извод, че ищецът разполага с достатъчно доходи и имущество за да може да осигури парични средства за заплащането на държавна такса и разноски по делото, образувано пред РС Петрич, по молба за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Ищецът не разполага с недвижим имот или с друго бързо ликвидно имущество, което чрез продажба и осребряване, да осигури парични средства за заплащането на държавна такса и разноски по делото. Месечните доходи на ищеца са недостатъчни да задоволят дори личните му нужди за издръжка и битови консумативи/ток, вода, телефон, асансьор и др./, като извода на въззивния съд е че С. М. Г. не разполага с достатъчно средства за собствената си издръжка и живот, а още по- малко с необходимите парични средства за заплащането на държавна такса и разноски по образуваното по негово искане гр. дело № 1622/2024г. по описа на РС Петрич.

Въззивният съд счита, че преценката на първоинстанционния съд при обсъждането на събраните доказателства за имуществото и доходите на ищеца С. М. Г. е неточна, поради което обжалваното определение е необосновано и в този смисъл неправилно.

В производството по чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да вземе предвид доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, здравословно състояние, трудова заетост, възраст, както и други обстоятелства, касаещи липсата на достатъчно средства, въз основа на които да прецени дали молителят разполага с достатъчно средства към момента на искането. Недопустимо е съдът да откаже освобождаване от внасяне на такса, мотивирайки се с предположения за възможни доходи./Определение № 285 от 15.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4118/2013 г., II г. о., ГК/.

4

На първо място съдът макар да е обсъдил здравословното състояние на ищеца въз основа на представено по делото ТЕЛК решение, след като е установил че същият страда от заболяване- "*" с придружаващо заболяване "*", във връзка с което пожизнено е определена * *** не е съобразил че за поддържането на това хронично заболяване, ищецът се нуждае от сериозни парични средства ежемесечно, като същите са свързани с живото поддържащи лекарства и процедури. Съдът не е съобразил основното във връзка с така констатираната диагноза. Касае се за увреждане/заболяване/, установено от ТЕЛК, като ищецът е измежду лицата с увреждания, установени от лекарска комисия/ТЕЛК/, които съгласно разпоредбата на чл. 5 б. „о“ от ЗДТ, са освободени от заплащането на държавни такси.

Разпечатката съдържа 37 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1a1ac3f4-5249-44e4-bbf3-0f151196ff10