Решение № 3439 от 24.10.2022, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 8409/2022
- Вид
- Решение № 3439
- Подписан
- 24.10.2022
- В сила
- 26.01.2023
- Състав
- Павел Тодоров Павлов
Цитирани разпоредби
- чл.187, ал.1, т.7, т.8, и т.10 · Кодекс на труда
- чл.187, ал.1, т.7, т.8, и т.10 · Кодекс на труда
- чл.187, ал.1, т.7, т.8, и т.10 · Кодекс на труда
- чл.189 · Кодекс на труда
- чл.190, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.190, ал.1, т.3, т.4 и т.7 · Кодекс на труда
- чл.190, ал.1, т.3, т.4 и т.7 · Кодекс на труда
- чл.190, ал.1, т.3, т.4 и т.7 · Кодекс на труда
- чл.193, ал.1 и ал.3 · Кодекс на труда
- чл.193, ал.1 и ал.3 · Кодекс на труда
- чл.194 · Кодекс на труда
- чл.195 · Кодекс на труда
- чл.221, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.225, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.330, ал.2, т.6 · Кодекс на труда
- чл.333, ал.1, т.4 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.3 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 3439 гр. Пловдив, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20225330108409 по описа за 2022 година
Бързо производство по реда на чл.310 и следващите от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.
Ищецът И. Т. Т. от от гр. П. моли съдът да постанови решение, с което да признае за незаконна и като такава да отмени Заповед № **** г. на Изпълнителния ** на ответното дружество, да го възстанови на заеманата до *****то длъжност - *****, както и да осъди ответника да му заплати обезщетение за оставането му без работа поради *****то през периода ***** г. - 27.11.2022 г. в размер на 29 066, 40 лева, заедно със законната лихва, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.
Ответникът "Деворекс“ ЕАД – с. Браниполе, оспорва исковете и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговор на исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните , намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника, последно на длъжност ***** в Отдел „*****“ на „Деворекс“ ЕАД, от *****.
С процесната Заповед, връчена на ищеца на ***** г., на основание чл.190, ал.1, чл.188, ал.3 и чл.190, ал.1, т.3, т.4 и т.7 от КТ във връзка с чл.187, ал.1, т.7, т.8, и т.10 от КТ, при спазване на чл.189, чл.193, ал.1 и ал.3, чл.194 и чл.195 от КТ, на И. Т. е било наложено дисциплинарно наказание „*****“ и на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ е било прекратено 1 трудовото му правоотношение, считано от датата на връчване на Заповедта, а също така е било посочено, че на основание чл.221, ал.2 от КТ ищецът дължи на ответника обезщетение в размер на три брутни работни заплати за срока на предизвестието си.
Като конкретни причини за издаването й в Заповедта е посочено, че на 09.05.2022 г. при получаване от ищеца на Заповед за ползване на 36 работни платен годишен отпуск, Изпълнителният ** на ответното дружество устно е наредил на ищеца да върне в периода на ползването на отпуска предоставените му за служебно ползване МПС „Шкода Октавия“ с рег. ***** лаптоп ***** и мобилен телефон, както и всички фирмени активи, предоставени му за служебно ползване – като ищецът е отказал да изпълни нареждането.
Както вече бе посочено и е било вписано и в процесната Заповед, към момента на *****то – ***** г. ищецът е ползвал платен годишен отпуск, поради което – предвид основанието за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, с оглед разпоредбата на чл.333, ал.1, т.4 от КТ, преди издаването на процесната Заповед ответното дружество е следвало да поиска от Дирекция “Инспекция по труда” – гр. Пловдив предварително разрешение за *****то на ищеца – като до приключване на устните състезания по делото от ответника не са ангажирани каквито и да е надлежни писмени доказателства, от които да се установява, че е изпълнил това свое задължение.
При така установената фактическа обстановка, с оглед разпоредбата на чл.344, ал.3 от КТ, съдът намира, че непоискването и неполучаването от ответника на предварително разрешение Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пловдив, само по себе си е достатъчно основание за признаване на процесната Заповед за незаконна и отмяната й като такава, поради което искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява доказан по основание и следва да се уважи, а оттук – с оглед акцесорния му характер, следва да се уважи и обективно съединеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
Както се установява от направената в съдебното заседание по делото на 12.10.2022 г. констатация от оригинала на трудовата книжка на ищеца, след прекратяването на трудовото му правоотношение – на ***** г., до 20.06.2022 г. - когато е започнал работа по трудово правоотношение при друг работодател, И. Т. не е работил по друго трудово правоотношение, а от представената от ответника служебна бележка се установява, че БТВ на ищеца за предхождащия *****то му пълен отработен месец – април 2022 г., е било в размер на 4 844, 40 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ се явява доказан по основание – за периода 27.05 -19.06.2022 г., и до размера от 3 714, 04 лева – за който период и до който размер следва да се уважи, заедно със законната лихва от 07.06.2022 г. – датата на подаване на исковата молба, като за разликата над него до пълния предявен размер и за периода 20.06 – 27.11.2022 г. този иск се явява неоснователен и недоказан и, като такъв следва да се отхвърли.
С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за производството по делото в размер, съобразно уважената част от исковете, на 200 лева – платено адвокатско възнаграждение, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на 2 съда – 248, 56 лева – ДТ за трите уважени иска.
Съобразно отхвърлената част от исковете ищецът следва да заплати на ответника разноски по съразмерност в размер на 400 лева – платено адвокатско възнаграждение..
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННА Заповед № ***** г. на Изпълнителния ** на „Деворекс“ ЕАД, ЕИК: 202826557, със седалище и адрес на управление: с. Браниполе, Пловдивска обл., Местност „*****“ № 20Г, представлявано от Изпълнителния ** А.И.М. със съдебен адрес: гр. П., бул. „****, с която – считано от ***** г., на основание чл.190, ал.1, чл.188, ал.3 и чл.190, ал.1, т.3, т.4 и т.7 от КТ във връзка с чл.187, ал.1, т.7, т.8, и т.10 от КТ, при спазване на чл.189, чл.193, ал.1 и ал.3, чл.194 и чл.195 от КТ, и чл.330, ал.2, т.6 от КТ е било наложено дисциплинарно наказание „*****“ и прекратено трудовото правоотношение с И.
Т. Т., ЕГН **********, от гр. П, бул. *****, ап., със съдебен адрес: гр. П, ул. *****, адв. Б.
П., КАТО ТАКАВА Я ОТМЕНЯ И ВЪЗСТАНОВЯВА ищеца НА ЗАЕМАНАТА ДО *****ТО ДЛЪЖНОСТ - ***** **" в Отдел „*****“ на „Деворекс“ ЕАД.
ОСЪЖДА „Деворекс“ ЕАД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА И. Т. Т., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, СУМАТА 3 714, 07 лева, представляваща обезщетение за оставане на ищеца без работа поради *****то през периода ***** г. – 19.06.2022 г., ЗАЕДНО СЪС законната лихва върху тази сума, НАЧИНАЯ ОТ 07.06.2022 г., ДО окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 200 лева, А В ПОЛЗА на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – гр. Пловдив – 248, 56 лева ДТ, КАТО за разликата над уважения до пълния предявен размер от 29 066, 40 лева И за периода 20.06.2022 г. – 27.11.2022 г. ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА И. Т. Т., с посочените ЕГН, адрес И съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА „Деворекс“ ЕАД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител И съдебен адрес, разноски за производството по делото по съразмерност В РАЗМЕР НА 400 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок, СЧИТАНО ОТ 26.10.2022 г.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
3