Решение № 262765 от 05.11.2021, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 11683/2020
- Вид
- Решение № 262765
- Подписан
- 05.11.2021
- В сила
- 29.11.2021
- Състав
- НЕЛА КРЪСТЕВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.49 · Закон за автомобилните превози
- чл.53,ал.1 · Закон за автомобилните превози
- чл.24 · Закон за задълженията и договорите
- чл.266, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 293 ал. 1 и ал. 2 · Търговски закон
- чл. 293 ал. 1 и ал. 2 · Търговски закон
- чл.294 ал.1 · Търговски закон
- чл.303а ал.3 · Търговски закон
- чл.327 ал.1 · Търговски закон
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 262765 / 5.11.2021г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВАРНА, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХІІІ-ти състав, в публичното заседание на 08.10.2021 год., в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : НЕЛА КРЪСТЕВА при участието на секретар МИГЛЕНА
М., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 11683 / 2020 год. по описа на Районен съд гр. Варна, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството по делото е образувано по повод предявен от ищецът „Т.Т. ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: с.****, п.к. ****, общ.****, обл.Варна, представлявано от управителя ****, чрез пълномощника мл.адв.Г.И.,***, съдебен адрес:***, оф.1 - чрез мл.адв.Г.И., срещу ответното дружество „У.Л." ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя ****, иск с правно основание чл.422 ог ГПК вр. с чл.79 от ЗЗД вр. с чл.327 ал.1 от ТЗ, за признаване за установено по отношение на „У.Л." ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя ****, че ДЪЛЖИ на кредитора „Т.Т." ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: с.****, п.к. ****, общ.****, обл.Варна, представлявано от управителя ****, сумата в размер на 808.80лв./осемстотин и осем лева и осемдесет стотинки/, представляваща незаплатено парично задължение, дължимо по Фактура №****/09.05.2017г. за сумата в общ размер на 8608.80лв. с ДДС, издадена от „Т.Т." ЕООД, ЕИК ****, в качеството му на изпълнител по договорни отношения с длъжника „У.Л."ЕООД, ЕИК ****, ведно със законната лихва, считано от 03.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата; както и сумата в размер на 246.25лв./двеста четиридесет и шест лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата от 808.80лв, дължима по Фактура № ****/09.05.2017г. за периода, считано три години назад от подаване на заявлението - 03.07.2017г. до 02.07.2020г., които суми са присъдени с издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ ****/2020г. по описа на ВРС, 33-ти състав.
Претендират се на основание чл.78 ал.1 от ГПК и направени в настоящото производство разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения: В законоустановения срок и на основание чл.422 ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, се сочи, че се предявява настоящ иск за установяване на вземания в размер на сумата от 808.80лв./осемстотин и осем лева и осемдесет стотинки/, представляваща незаплатено парично задължение, дължимо по Фактура № ****/09.05.2017г. за сумата в общ размер на 8608.80лв. с ДДС, издадена от „Т.Т."ЕООД, ЕИК ****, в качеството му на изпълнител по договорни отношения с длъжника „У.Л."ЕООД, ЕИК ****, ведно със законната лихва, считано от 03.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата; както и сумата в размер на 246.25лв./двеста четиридесет и шест лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата от 808.80лв, дължима по Фактура №****/09.05.2017г. за периода, считано три години назад от подаване на заявлението - 03.07.2017г. до 02.07.2020г.
Искането се основава на следните фактически обстоятелства и правни доводи: Към дата 09.05.2017г., между „Т.Т." ЕООД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление: с.****, п.к. ****, общ.****, обл.Варна, представлявано от управителя ****, и „У.Л."ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя ****, се сочи, че били налице търговски взаимоотношения, касаещи извършване на търговска сделка за транспорт на комбиниран багер, услуга с комбиниран багер, услуга с комбиниран багер с хидрочук, доставка на пясък, транспорт на самосвал, услуга със самосвал на депо, транспорт на голям верижен багер с платформа, услуга с голям верижен багер с хидрочук, транспортна услуга и услуга с голям верижен багер, за обект: ****, за което е издадена фактура № ****/09.05.2017г., като към нея са налице първични документи - товарителници и дневни актове, подписани от представители на двете страни.
Съгласно, постигнатите договорки между двете дружества, ищецът е предоставил и извършил доставка на описаните стоки и услуги в полза на ответното дружество, за което предварително е уговорена цената, като:
- за транспорт на комбиниран багер - 1 бр., с единична цена - 85.00 лв., или на обща стойност 85.00лв.;
- за услуга с комбиниран багер - 1 МСМ /машиносмяна/, с единична цена -280.00лв, на обща стойност - 280.00лв;
- за услуга с комбиниран багер с хидрочук - 1 МСМ, с единична цена - 350.00лв, или на обща стойност - 350.00лв;
- доставка на пясък - 13.000тона, на единична стойност 10.00лв, или общо на стойност 130.00лв,
- транспорт на самосвал - 112 КМ, на единична стойност 2.00лв, или общо на стойност 224.00лв, - услуга със самосвал на депо - 3 МЧ /машиночаса/, на единична стойност 40.00лв, или общо на стойност 120.00лв,
- транспорт на голям верижен багер с платформа - 1бр, на единична стойност 300.00лв, или общо на стойност 300.00лв,
- услуга с голям верижен багер с хидрочук - 1 МСМ, на единична стойност 850.00лв, или общо на стойност 850.00лв,
- услуга с комбиниран багер - 5МЧ, на единична стойност 35.00лв, или общо на стойност 175.00лв,
- услуга с голям верижен багер с хидрочук - 1 МСМ, на единична стойност 850.00лв, или общо на стойност 850.00лв,
- услуга с комбиниран багер - 6МЧ, на единична стойност 35.00лв, или общо на стойност 210.00лв, - пясък -
12.900тона, на единична стойност 10.00лв, или общо на стойност 129.00лв, - транспортна услуга - 112 КМ, на единична стойност 2.00лв, или общо на стойност 224.00лв, - пясък -
12.600тона, на единична стойност 10.00лв, или общо на стойност 126.00лв, - транспортна услуга - 112 КМ, на единична стойност 2.00лв, или общо на стойност 224.00лв, - услуга с голям верижен багер с хидрочук - 1 МСМ, на единична стойност 850.00лв, или общо на стойност 850.00лв,
- услуга с голям верижен багер - 2 МЧ, на единична стойност 75.00лв, или общо на стойност 150.00лв,
- транспорт на голям верижен багер с платформа - 1бр., на единична стойност 300.00лв, или общо на стойност 300.00лв,
- услуга с комбиниран багер - 1 МСМ, на единична стойност 280.00лв, или общо на стойност 280.00лв,
- пясък -
13.400тона, на единична стойност 10.00лв, или общо на стойност 134.00лв, - транспортна услуга - 112 КМ, на единична стойност 2.00лв, или общо на стойност 224.00лв, - пясък -
13.000тона, на единична стойност 10.00лв, или общо на стойност 130.00лв.
- транспортна услуга - 112 КМ, на единична стойност 2.00лв, или общо на стойност 224.00лв, - услуга с комбиниран багер - 1 МСМ, на единична стойност 280.00лв, или общо на стойност 280.00лв,
- услуга с комбиниран багер - 6 МЧ, на единична стойност 40.00лв, или общо на стойност 240.00лв,
- транспорт на комбиниран багер - 1бр., на единична цена - 85.00лв, или на обща стойност - 85.00лв.
Страните са се договорили, че след извършване на доставката и услугата, кредиторът ще издаде фактура за дължимата сума за доставената стока и услуга, изчислена на база часовете работа, като ще бъде калкулиран и транспорта.
След изпълнение на доставката и услугата, и приключване на работата, кредиторът „Т.Т." ЕООД, е издал фактура № **** от дата 09.05.2017г., на обща стойност с ДДС 8608.80лв. Сумата е следвало да се заплати по банков път и доколкото в конкретния случай страните не са уговорили срок за плащане, то намира приложение разпоредбата на чл.303а ал.3 от ТЗ, а именно паричното задължение следва да бъде платено в 14 дневен срок от деня на получаване на фактурата. Същата е изпратена на длъжника в деня на нейното издаване по електронен път.
Договорът за търговска продажба, както и продажбата по гражданското право, се сочи, че са неформални договори. Законът изисква писмена или друга форма на договора, като условие за неговата действителност, само в случаите, когато закон предвижда това или пък страните са уговорили форма на договора / чл. 293 ал. 1 и ал. 2 от ТЗ /. Законът не предвижда форма на договора за търговска продажба, като условие за неговата действителност, нито страните са уговорили такава форма. Договорът за търговска продажба се счита за валидно сключен щом страните постигнат съгласие върху основните елементи на продажбата - предмета и цената. Що се касае до въпроса относно това, дали фактурата материализира договор за търговска продажба и изпълнение на задължението на продавача за предаване на стоката, посочена във фактурата, се сочи, че има формирана задължителна съдебна практика по чл. 290 от ГПК във вр. с чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Фактурата представлява частен свидетелстващ документ по смисъла на чл. 180 от ГПК. Частният свидетелстващ документ няма обвързваща съда материална доказателствена сила, каквато сила има официалния документ. Той се ползва с формална доказателствена сила, която обхваща единствено авторството на документа и изявленията, които се съдържат в него, ето защо фактурата ще материализира договор за търговска продажба само, ако установява съгласие на страните по предмета и цената на договора.
В конкретния случай, се сочи, че издадената от ищцовото дружество фактура, макар и получена от ответника, не е подписана от него, но същата е осчетоводена в счетоводството му, включена е в дневника за продажбите и евентуално ответникът е ползвал данъчен кредит по сделката, като при това положение следва да се приеме валидното сключване на договор и изпълнение на задължението за получаване на услугите от страна на ответника. Сочи се, че ВКС приема, че гореописаните действия на длъжника представляват негово извънсъдебно признание за сключването на договора, изпълнение на задълженията от страна на кредитора, които твърдим че са налице, и на практика признание на задължението от страна на ответника. Още повече, че на 16.05.2017г., длъжникът „У.Л."ЕООД, е заплатил по банков път част от дължимото, а именно 4300.00лв. На 23.06.2017г., е извършено второ частично плащане по фактура №****/09.05.2017г., на сумата в размер на 3500.00лв. Като след двете частични плащания по цитираната фактура, сумата в размер на 808.80лв. е останала незаплатена.
Ищцовото дружество „Т.Т." ЕООД, се настоява, че добросъвестно е изпълнило своето задължение към ответника „У.Л."ЕООД, включващо доставка на стоки, услуги и транспорт. Въпреки така договорените отношения, и след извършване на услугата от страна на кредитора, длъжникът не изпълнил своята част от задълженията, а именно да заплати в цялост договорените и фактурирани суми за предоставените стоки и услуги. Проведени са били няколко разговора във връзка с неизплатеното задължение по цитираната фактура, но въпреки това остатъкът в размер на 808.80лв., дължим по процесната фактура, не е платен. Съгласно разпоредбите на Търговския закон, се настоява, че „Т.Т.“ЕООД, има право да претендира и дължимата законна лихва върху главницата по цитираната по -горе фактура, издадена на основание търговска сделка между страните, считано три години назад от датата на депозиране на заявлението в съда, а именно законна лихва за периода - 03.07.2017г. до 02.07.2020г., в размер на 246.25лв. Страните не са уговорили недължимост на лихви за забава, при което правилото на чл.294 ал.1 от ТЗ намира приложение. Ответното дружество, се сочи, че не е изпълнило изискуемо парично задължение, поради което на основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Сочи се, че на 03.07.2020г., в Районен съд – Варна, е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Впоследствие по образуваното ч.гр.д. № ****/2020г. по описа на ВРС, 33 състав, е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 06.07.2020г. На 17.08.2020г., ответното дружество - длъжник, по образуваното заповедно производство, е подало възражение, с което е заявило, че не дължи претендиралите суми. С разпореждане № ****/1708.2020г., постановено по ЧГД № ****/2020г. на ВРС на ищеца е било указано, че следва в едномесечен срок да представи доказателства за предявен иск относно вземането си, съобщението за което, е било изпратено на 20.08.2020г. и получено на 25.08.2020г.
Сочи се, че от датата на образуване на заповедното производство до настоящия момен, не са постъпили суми за погасяване на задължението, съгласно издадената Заповед за изпълнение.